Миролюба Бенатова: Хакери от старо време

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7584740 www.24chasa.bg

Преди 22 години, когато собственикът на ТАД Груп Иван Тодоров е на 20, Интернет е недостъпен и скъп, а поръчките на стоки в мрежата - само за посветени, в България гръмва скандал за източване на крадени кредитни карти, чрез покупки в Интернет. Поръчките са правени от Варна, с крадени данни на кредитни карти. Силова групировка дава данните на хакери, които “купуват”. Стоката се пласира на много приятни цени. А “бизнесът” не е тайна в морската столица. Във фокуса на службите, по сигнал от САЩ, тогава попада и Иван Тодоров. Той не крие, че има интереси в хакерството и дори през 96-а се хвали в таен чат /тогава хакерите ползват система от мейли, наречена Фидо б.а/, че се е сдобил със скъп компютър за без пари. Днес Тодоров изтъква, че фирмата му се занимава с етично хакерство, а не със злоупотреби. Дали е така, предстои прокуратурата и съдът да установят. Факт е, че за 20 години Тодоров е минал изцяло в светлата страна на бизнеса. Имиджът му е изкован перфектно със статии в реномирани списания, има и участие в учредяването на ГЕРБ. Твърди се, че е добър познат с партийния елит на Варна, свързван с до неотдавна влиятелният зам. - председател Цветан Цветанов. Знаели ли са за младежките увлечения и “умения” на Тодоров тези влиятелни кръгове и ползвали ли са ги. Бил ли е вербуван от някоя служба... Това са въпроси, които вероятно ще останат под черта завинаги. Но може би са ключови, когато става въпрос за бизнес с информация. Може пък и наистина офисът на ТАД груп, както и младият Кристиян Бойков, да нямат нищо общо с източването на НАП и да са натопени по икономически и/или политически причини.

Аз се връщам във времето, “когато се наливаха основите”. Тогава, през 1997а година, за първи път в публикации се използват думите хакер и мрежа. А една от първите подробни разработки по темата е във в. “168 часа”, писана от мен. Тогава става ясно, че в България /Варна, София и Пловдив/има около 200 души, които са в час как да изплолзват компютрите и мрежата. Едно от първите им постижения е как да крадат достъп до Интернет, който тогава е скъп, не е във всеки дом и се плаща на минута. Предвид опитите на някои настоящи фактори в ДАНС да изтъкнат големи заслуги по разработката оттогава, публикацията ми безспорно сочи, че “ударът” на българските служби е изцяло по информация от САЩ и “Интернет общество България”.

Някои неща звучат наивно от днешна гледна точка, но други не са се променили много. Припомням текста, който не е наличен в интернет, но все още съществува в архива на редакцията на хартиен носител.

КОМПЮТЪРНИ ИЗМАМНИЦИ РАБОТЕЛИ ПО ПОРЪЧКА

От Миролюба Бенатова

в. „168 часа“, 14 – 20 февруари 1997г .

На 31 януари 1997 г. полицията във Варна арестува две момчета, поръчвали стоки по компютърен път, ползвайки чужди кредитни карти.

В следващите дни през следствието минават поне още десетина варненски компютърни маниаци. Никой не остава в ареста.

Тогава момчетата, /сред които и оказва се Иван Тодоров б. а./, са разследвани за измама в особено големи размери, която така и не е доказана.

При обиските в едно от тях са открити компютърни части и 10 модерни радиостанции, настроени на полицейски честоти.

Първоначалната информация е, че групата е действала две години. Данните за чуждите кредитни карти, които са ползвани, са получавани от силови групировки. Момчетата, които тогава са на възраст между 19 и 24 години, са работили по поръчка на групировката.

Сигналът

От AGES computers Оклахома се оплакват на американските власти, след като малко след нова година изпращат стока за България на стойност 16 000 долара, но не получават парите си. Поръчката е направена с данните от немска кредитна карта. Скандалът започва, когато обслужващата банка отказва да отпусне сумата, защото след справка се оказва, че титулярът на сметката „няма намерение да прави подаръци за България“.

Следва намеса на американското посолство в София, което се свързва с Вени Марковски, тогава председател на „Интернет общество“. Оттям го молят да направи контакт с хакерите, като му предоставят адресите и телефоните на три момчета -Ясер, Николай и Йосиф. Техните данни са засечени в интернет.

„Ощетеният търговец от Оклахома искаше да му се върне стоката или да му се платят парите“, казва Марковски пред „168 часа“. „Свързах се с едно от момчетата и му обясних най-добронамерено, че американците имат техните данни и е най-добре да възстановят щетите. Отговори ми, че те не се притесняват, защото нямаме спогодба със САЩ за екстрадиция“, спомня си Вени Марковски.

Две седмици по-късно момчетата са задръжани. А преди това в мрежата вече има предупредително съобщение, че варненските крадци са разконспирирани.

Преди арестите, във Фидо /електронната поща, вид чат, в който посветените общуват помежду си в реално време преди 22 години б. а/, се знае какво предстои и кипят дискусии. В кореспонденцията от 26 януари 1997 г. един от коментарите е:“Моето мнение е, че тези неща /поръчки с чужди кредитни карти б. а/ не бива да се правят. Лошото е, че късно се усетих. Все пак, ако някой, някак стигне до мен, единственият начин да си вземе парите, е да ме предаде в робство“. Човекът писал съобщението не е нито сред задържаните, нито сред разпитваните.

Схемата

За да се поръча нещо от фирмите, които предлагат продуктите си в интернет, са необходими данните от истинска кредитна карта, както и името и адреса на получателя в България. Данните за картите се купували от рент а кар, хотели и ресторанти по Черноморието.

Информацията за 10 истински кредитни карти с около 60 000 долара наличност, се продавала за 50 долара. Най-много са използваните карти на германци и турци. От една крадена карта се дърпали не повече от 2000 долара и в не повече от два –три магазина. Картите се ползвали по веднъж в магазин.

Пратките се получавали на квартири – бушони, наети за по няколко месеца, с фалшиви имена.

Сянката на групировките

„Преди месец от една софийска групировка се свързаха с мен и ми предложиха защита, ако и на тях им поръчвам разни работи. Обясних им, че „Мерцедес“ няма да пристигне. Те казаха, че са скромни и може каквото и да било, стига да може да се продаде. С риск да ям бой, смятам да откажа“, пише във форума момче от София с псевдоним QWERTY. Това става ден след арестите във Варна, а в кореспонденцията се споменава още, че на дъното на аферата с поръчките с чужди кредитни карти, са силови групировки.

В разговор с репортер на „168 часа“ QWERTY не признава да е поръчвал, но потвърждава за разговора с представител на групировката. Отказва да я назове, но дава подробности от преговорите – щели да му осигуряват данни от карти и да му плащат достъпа до интернет.

„Също споменаха, че нямат проблем с освобождаването на стоките от митницата, могат да ми намерят име и адрес за получаване. За услугите аз нямаше да получа нищо, освен протекциите им“, разказва QWERTY.

„Тези, които най –много си поръчваха, не бяха тези, които наистина разбират от компютри. Те ползваха знанията на други, които не са известни във ФИДО. Те не се интересуват от общността, а от кражбите. Някои дори взимаха компютри под наем, за да си вършат работата“, обяснява QWERTY.

Арестуваните

Най-изявеният сред задържаните е Деян Касабов. Казват, че е перфектен програмист и наистина знае как се правят поръчки. Разказват, че той и още две момчета, които не са сред задържаните, се усетили първи. Предлагали около 2/3 от дръпнатите стоки във Варна и снабдявали три големи компютърни фирми в града с качествена стока на ниски цени.

„В началото само изкупуваха, а после започнаха да поръчват точно какво да бъде доставено“, твърди 30-годишен агент на „Спринт БТК“ във Варна.

„Той от 6-годишен се занимава с компютри и до преди година не мърдаше от къщи“, казва бащата на Деян – Румен Касабов.

„Може да е поръчал някакви неща, но предимно програмираше и парите му бяха оттам. Даже му се карах, че е много срамежлив и не може да си иска цената. Тяхната система е една никаква, по –добре да си оправят защитите и да са благодарни на момчетата, че им показват слабостите, а не да съдят сина ми, че е взел нещо, което се предлага само с достъпността си.“, разсъждава тогава Касабов старши.

Месец преди арестите Деян излязъл на квартира със свой приятел, който по-късно не е открит.

Другите трима, посочени от американците, се оказват бушони.

Предисторията

Около 200 души във Варна, София и Пловдив са наясно как се поръчват продукти по интернет и как се осъществява така нареченият неоторизиран достъп до информацията там. Дори и не плащат за връзката. Не повече от 20 от тях обаче прилагат знанията си, а още по-малко наистина са се посветили на бизнеса с измамите в мрежата.

Някои обаче не са скромни и съвсем откровено заявяват във ФИДО какви завоевания имат. Така през 1996а Иван Тодоров се фука в чата как си е „доставил“ много качествен компютър, който струва 3000 долара, но е платил само митото.

Още тогава /през 1997а/ повечето компютърни гении се надяват някой в Америка да обърне внимание на заложбите им и да ги дръпне за работа.

Материалът "Хакери от старо време" на Миролюба Бенатова е публикуван във фейсбук профила й. 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Да пазим учителя!

    Днес е първият учебен ден. По традиция учениците от всички класове във всяко школо тържествено изпращат първолаците към класната стая. Но заедно с това ритуал трябва да има и за техните учители - онези, които им дават знанията и уменията, с които ще прекрачат прага на пълнолетието си след години. Трябва да стискаме палци на тези съвременни
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,