Султанка Петрова: Индекс ще следи активни ли са възрастните хора

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7587134 www.24chasa.bg
Султанка Петрова СНИМКА: Йордан Симeонов

Трябва да се насърчат, за да работят повече, казва заместник- министърът на труда и социалната политика

- Г-жо Петрова, прие се Национална стратегия за активен живот на възрастните хора за 2019-2030 г., как обаче тя реално може да подобри живота им?

- Правителството се стреми към балансиран подход по отношение на застаряването, като насърчава активността на възрастните хора и едновременно предоставя условия за пълноценното им участие в социалния, икономическия и обществен живот. През последните няколко години възникна необходимост да се разшири обхватът на ключови сфери от политиката по застаряване, като се обърне специално внимание на заетостта, участието в обществения живот и независимия живот на възрастните хора. Тези ключови сфери послужиха като отправна точка при разработването на мерки в стратегията. Те са запазване здравето, сигурността и удължаване активния живот на възрастните хора. Ценностите на стратегията са независим живот, участие в обществения живот, достъп до грижи и достойнство.

- Но как конкретно ще работи за тях?

- Чрез четирите приоритета в стратегията - насърчаване на активния живот на възрастните хора в сферата на заетостта, в обществения и самостоятелния им живот, което е много важно за тяхното самочувствие, и осигуряване на благоприятна среда за активен живот на възрастните хора.

Индексът за активен живот ще бъде инструмент за оценка на заложените мерки.

Чрез 22 индикатора ще следим до каква степен успяваме да насърчим активния живот на възрастните, къде заложените мерки не работят и как да се променят. Чрез него ще се прави обективен мониторинг на степента, в която живеят възрастните хора самостоятелно, участват в заетост, в обществения живот, спортуват и др.

Мерките са насочени към осигуряване на условия за равен достъп до социално-здравни услуги, удължаване живота в добро здраве, подобряване качеството на дългосрочната грижа,

развитие на

т.нар. сребърна

икономика

и други.

- Едва 9% от хората между 65 и 69 г. у нас продължават да работят, докато в Естония например този процент е 26,5. Как ще ги мотивирате да продължат да се трудят?

- С увеличаването на средната продължителност на живота в Европа, и в частност в България, ние като общество трябва първо да си променим визията за това кои са млади и кои възрастни. Трябва да приемем присъствието на възрастните хора на трудовия пазар, включително след пенсионирането им. Тези, които искат да работят, могат да бъдат стимулирани от държавата и от самите работодатели, които вече осъзнават какъв ценен ресурс са възрастните, особено при сегашния остър дефицит на работна ръка.

В стратегията е заложено възрастните хора

да продължават

своето обучение

през целия

си живот,

да придобиват специфични съвременни умения и по отношение на новите технологии.

Останалите мерки включват подобряване на условията на труд, специализирани услуги за възрастни работници, адаптиране на социално-осигурителната и пенсионна система към застаряване на населението, предоставяне на гъвкави услуги на пазара на труда, насърчаващи съвместяването на работа и грижи.

Безспорно е, че с възрастта се увеличават здравословните проблеми, но затова е важно да се осигурят подходящи трудови условия за възрастните хора, което да гарантира тяхното добро физическо и психическо състояние.

 - По-дългото задържане на възрастните е свързано и с придобиването на нови умения, какви трябва да са те и какво може да направи държавата, за да ги подкрепи?

- Разбира се, днес светът се променя много динамично и най-вече скоростно се променят новите технологии. Именно в стратегията е заложено да се работи по това възрастните хора да продължават своето обучение през целия си живот, т.е да придобиват специфични съвременни умения, включително по отношение на новите технологии. Правителството и много НПО вече предлагат програми за възрастни хора, които имат желание да се обучават на дигитални умения, насочени към усъвършенстване на техните знания за подобряване на квалификация, компетентности и др.

- Една от целите на стратегията е и насърчаване на активния живот на възрастните хора, но как ще стане това?

- Имаме индекс на активен живот на възрастните хора, в който чрез 22 индикатора ще следим именно до каква степен успяваме да насърчим активния живот на възрастните хора и съответно къде заложените мерки не работят и как трябва да се променят. Както отбелязах, стратегическата цел на документа е създаване на условия за активен и достоен живот на възрастните хора чрез осигуряване на равни възможности за пълноценното им участие в икономическия и социален живот на обществото. Успешното прилагане на Националната стратегия за активен живот на възрастните хора следва да се извършва с обединените усилия на всички заинтересовани страни. За тази цел ще бъде поддържан постоянен работен формат за междуведомствено взаимодействие по въпросите на застаряването, чрез междуведомствена работна група по демографските въпроси, доходите и жизненото равнище към министъра на труда и социалната политика. В състава на работната група са включени широк кръг представители на отговорните институции, включително представители на министерства, държавни агенции, представители на Националния осигурителен институт, Националния статистически институт, Българската академия на науките, Българския червен кръст, представители на общините (НСОРБ), социалните партньори и др. Живеем в нов свят, в който има разместване на населението и нови демографски модели на поведение.

- В документа се говори и за доброволчество.

- За разлика от останалите европейски държави, при нас доброволчеството не е така популярно. Повечето хора имат в своята ценностна система потребност да бъдат полезни, а не само да работят за пари. Доброволчеството може да е в две посоки- младите да помагат на възрастните, включително като ги обучават на нови технологични умения, и самите възрастни да се включват като доброволци в различни обществени прояви, развитие на масовия спорт, културна активност, грижа за зависими членове в семейството.

Според мен доброволчеството е една от формите за активен начин на живот на възрастните хора. То е фактор за създаването на човешки и социален капитал, за интегрирането и намирането на работа, за подобряване на социалното сближаване. Възможностите за развитие на доброволческите дейности за и от възрастни хора се свързват с развитието на редица политики като учене през целия живот, развитие на масовия спорт, развитие на различни форми на културна активност, дългосрочна грижа, грижа за зависими членове в семейството и други.

- “Бабите не са това, което бяха”, каза наскоро бившият социален министър Иван Нейков. Но не е ли твърде голяма разликата между бабата в големия град и тази в опустяло село в Северозападна България?

- Абсолютно е прав. При това драстично увеличаване на средната продължителност на живота

не може още да

боравим с

предишните

възприятия

за възраст

Това се вижда във всички сфери - обществения живот, медиите, модата, спорта... Да, има голяма разлика у нас между възрастните в големите градове и тези в Северозапада например. Тук е ролята на местната власт. Трябва да се стигне до всеки човек, без значение къде живее - в града или на село. Във всички региони трябва да се предприемат мерки за подобряване и организиране на системата от социални услуги.

Длъжници сме на възрастните хора и затова трябва да отстояваме техните права и интереси, да насърчаваме участието им в обществения живот, да им предоставяме подкрепа за поддържане на качеството на живот. Трябва да признаем, че те са важен източник на знания, мъдрост и опит.

Във всички региони трябва да се предприемат мерки, които да водят до подобряване и организиране на системата от социални услуги, така че тя да функционира и да се развива непрестанно в интерес на хората в дадения регион.  Транформиране и отваряне на т. нар. общодостъпни системи, тъй като най-вече в тези сфери се поставя преградата между възрастните и „останалите“, което е и основна причина за неспособността им на адаптация, неприемането от страна на обществото и последвалото социално изключване. Формиране на приемаща нагласа в обществото.

- Все повече села и градове обезлюдяват, какви социални политики са нужни, за да се спре демографската криза?

- Това, което прави правителството през последните години, е доказателство, че има воля за промяна и тя се случва. Необходимо е подобряване на социално-икономическата среда, с приоритет в изоставащите, т.нар. демографско-депресивни райони на България.

Нужно е

драстично

подобряване на

инфраструктурата

в обезлюдяващите региони и задължително качествено здравеопазване, тъй като големият демографски проблем на България е смъртността. Време е местната власт да поеме своята отговорност. Да, ние разработваме национални политики, но, за съжаление, те не се изпълняват на местно ниво. Затова през последните 2 г. положих много усилия, за да убедя областните и общински структури в необходимостта от разработване на регионални демографски политики, свързани с местните специфики.

- Как ще мотивирате младите да останат в България?

- Ясно е, че при подобряване на социално-икономическата среда и ситуация в страната демографията ни сама ще се подобрява. Най-важната задача, която сме си поставили, е задържането на младите. Според мен, за да остават да живеят и създават семейства в България, важни за младите хора са образование, реализация, доходи. Образованието да е адекватно на съвременното развитие, на новите технологии и реалните нужди на пазара на труда у нас. Да се реализират в това, което са учили, а не излизайки на пазара на труда, да поемат в съвсем друга посока, защото така намалява тяхната мотивация. И най-важното е доходите да съизмерими с положения труд.

- Вицепремиерът Красимир Каракачанов представи концепцията за интеграция за циганския етнос пред съвета по етническите въпроси. Чуха се много критики, какво е вашето мнение?

- Да, критики е нормално да има, но тази концепция е не просто жизнено необходима, тя е закъсняла. Не може в развита европейска държава да има малцинство, което е повече от 10% от общото население на страната и от него над 90% да са с по-ниско от средното образование. Така те остават изцяло изолирани от обществените процеси. Желанието ни е да спрем социалното изключване. Нека си признаем – през последните 2 г. се направи много от МОН, МВР, МТСП за включване на ромите в образователния процес, но има мерки, които са неефективни, а други не работят. При условие че демографската прогноза е ромите да бъдат над 1 млн. и около 20% от населението на България през 2050 г., ние жизнено се нуждаем от концепция. Моето мнение е, че се нуждаем от единна държавна структура за уязвимите групи, която да координира предложените политики от всички ведомства, да ги контролира, да извършва мониторинг на тяхната ефективност и качество, да контролира финансовите разходи и др. Убедена съм, че концепцията е една отлична основа, от която да започне решаването на тези наболели от десетилетия проблеми.

Ромите с тяхната млада възрастова структура могат да бъдат реален резерв на пазара на труда, още повече при сегашния остър дефицит на работна ръка, но това може да стане при драстично повишаване на образователното им ниво.

Концепцията е важна и необходима, защото докато днес плащаме за социални помощи, след години, ако не се промени ситуацията, няма да имаме средства за пенсии.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Човек се учи цял живот, дори след 6 магистратури

    66-годишният проф. Евгений Сачев е студент в Богословския факултет и прави магистратура по най-новата специалност “Църковен мениджмънт” с още над 40 души. Това му е седма магистратура. Освен всичко друго той е дългогодишен преподавател в няколко университета, включително и в СУ, доктор на икономическите науки и по социология и създател на науката
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,