Проф. Емил Ботев: Активна е сеизмичната зона в Гърция и Западна Турция, ние сме в период на затишие

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7599150 www.24chasa.bg
Проф. Емил Ботев

Очакваме трус от Вранча, дано не е с магнитуд над 7,5, защото ще разлюлее сериозно северните ни райони

Ние сме си “отметнали” катастрофите по статистика в началото на миналия век, казва сеизмологът

- Проф. Ботев, да се плашим ли от труса с магнитуд 6 в Измир? Преди това в четвъртък там люля и 4,8, предните дни земетресения се усетиха в Гърция, а и в София. Това значи ли, че земната кора “изпуска” напрежение?

- Да, става дума за разтоварване на натрупани напрежения във времето. Питате дали тези дни са по-различни в сравнение с предишни периоди. Не можем да кажем. Територията на Егейската сеизмична зона (Западна Турция, Гърция, отчасти нашата страна) е достатъчно високо активна. Такива земетресения като това, което беше усетено в София на 4 август с магнитуд около 2,5, е микроземетресение. Всички земетресения с магнитуд под 3 са такива.

Микроземетресения

на територията на

нашата страна стават

по 1000 на година

Никога не се случват равномерно във времето. Няколко дни или седмици може да няма земетресение на дадено място, а после в рамките на няколко дни да се реализират 3-4. Слабите земетресения са хиляди на брой в годината.

- Каква е сеизмичната активност на нашата територия в момента?

- В момента имаме относително слаба сеизмична активност както по броя на земетресенията, така и по тяхната сила. Единични са земетресенията с магнитуд, по-голям от 3. Земетресения с магнитуд, по-голям от 4, са изключения. Такива стават веднъж или 2 пъти годишно. На юг от нас, дори в северната част на Егейско море, земетресенията са десетина пъти повече по брой и със значително по-голяма сила. Земетресенията при нас от последните 1-2 седмици са 2,3/ 2,7/, 2,5. Те са няколкостотин пъти по-слаби по енергия и са несравними. 2 единици магнитуд прави близо 1000 пъти по-слаби по енергия земетресения, които стават на територията на нашата страна. От последните 42 години, откакто сложихме по-чувствителни станции на територията на страната, хващаме микросеизмичната активност. За територията на страната получаваме 1000-1100 средно земетресения годишно. След 2012 г. пък, когато стана силното земетресение в Перник, имаме средно 700-800. Има заслабване на микросеизмичната активност. През последните десетилетия силни земетресения с магнитуд 6 не са ставали - от 1928 г. Но и броят на микроземетресенията е с няколкостотин по-малко годишно. С това искам да кажа, че от няколко години сме в период на затишие.

- А какво е положението в земетръсна София?

- Очевидно в Софийския регион хората са свръхчувствителни по отношение на сеизмични въздействия и усещат земетресения с магнитуд под 3. Последното с магнитуд 2,5 беше усетено в източната периферия като Панчарево. В рамките на 20-ина дни станаха и други земетресения в Софийско, но отново микроземетресения. На 21 юли беше в Своге с 2,3. Два дни по-късно имаше трус в Батулия с магнитуд 2,7. Земетресения под 3 не представляват интерес. Няма пряка връзка между реализацията на микроземетресенията и по-силните, които имат сериозно въздействие върху поведението и живота на хората. През 1904 г. по индукция от много силното Крупнишко земетресение с магнитуд 8 в Трън разлюлява с магнитуд 6,5. Това е най-силното земетресение в континентална Европа за последните 200 години.

Най-силното

софийско

земетресение

е с магнитуд

6,1/6,2 и е

станало

през 1858 г.

Тогава няма сеизмоприемници, но по начина на въздействие, т.нар. макросеизмична оценка за интензивността на въздействието по 12-степенната скала, казваме, че е девета степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник. В Трън все пак е по-силно в исторически план. В Софийска сеизмична зона общо средно се получават годишно около 30 земетресения. Ето сега тези последни 3, които станаха за кратко време, не представляват изключение. Това горе-долу съответства на 30 за една година.

- Минаха 7 години от голямото земетресение в Перник, на колко години у нас стават драматични трусове?

- Катастрофални земетресения с магнитуд 7, при които има разрушения и смъртни случаи, у нас има 6-7 за последните 2 столетия. Тяхната повторяемост за отделните сеизмични зони е различна, но средно за територията на страната е на 250-300 години. При нашите съседи такива земетресения стават многократно по-често. За Вранча е с магнитуд 7 и е с по-голяма повторяемост - на 30-40 години. Последното беше през 1977 г. с магнитуд 7,4. За едно столетие във Вранча са станали 4 такива земетресения. Те могат да станат през 3-4 години, а през следващите 50 да няма нито едно. Ние очакваме там такова земетресение. Дано не е с магнитуд над 7,5, защото в такъв случай задължително в България ще има много сериозни разлюлявания и въздействия. Сградите в северните райони, строени след 1986 г., когато стана земетресението в Стражица, са според високите оценки на въздействие.

Правилникът всъщност

влезе в сила 1987 г.

Сграда, строена след тази година, би трябвало да издържи на земетресение със сила 7,5 във Вранча. По-старите сгради обаче имат сериозно въздействие. Това е непосредствената опасност от много силни румънски земетресения. Защото, както споменах, ние сме си изработили земетресенията в началото на миналия век. 6 такива земетресения са станали в периода от 1900 г. до 1928 г., когато е последното в Чирпан - Пловдив с магнитуд 7.

Тогава тези 6 земетресения, ставайки в кратък период от време, разтоварват огромните напрежения. Ние оттогава, в това число и през последните десетилетия, когато провеждаме изследвания за следене на аномалии в геофизични полета, съпътстващи натрупването на напрежения, не наблюдаваме сериозни аномалии за близко във времето реализиране на освобождаване на напрежение и на бъдещо земетресение. Засега нямаме такава информация.

- Какво точно правите по проекта с Министерството на образованието и науката, по който работите от година и половина?

- Основна цел на проекта е да изследва статистически значими връзки между наблюдавани нетипични изменения в някои геофизични полета и вариациите на геодинамичната (сеизмична) активност, предшестваща появата на по-силните земетресения в района на Балканите. Основната хипотеза е, че подготовката на едно земетресение е свързана с редица промени в литосферата, които рефлектират и в останалите обвивки на Земята - магнитосфера, атмосфера, йоносфера, хидросфера и пр.

Направихме сериозни изследвания в по-високо сеизмичните зони като Благоевградско, в Симитлийския гребен, в Пловдивско. Става дума за изкопни дейности на големи дълбочини за проследяване на геологическата история на пластовете. Така установихме, че в тези зони земетресения с разместване на пластовете, които съответстват на много голям магнитуд - по-голям от 7, са се случвали по 2-3 за 1000 години, т.е. повторяемостта на катастрофално земетресение във всяко огнище е на около 2000-3000 години.

Докато силни земетресения с магнитуд 6 не носят такъв потенциал за огромно въздействие върху живота и бита на хората. Земетресението в Перник беше с магнитуд 5,8. В Стражица през 1986 г. земетресението беше с магнитуд 5,7. В Перник нямаше много сериозно въздействие върху сградния фонд. Земетресения с магнитуд, по-малък от 6, не представляват сериозна опасност. Т.нар. силни с магнитуд от 6 до 7 също не водят до глобални сериозни въздействия. Много по-опасните са с магнитуд над 7.

- Как се отнасяте към теорията, че Луната се отдалечава постепенно и това носи трусове?

- Известно е, че

въздействието на

Луната е сериозно,

но то е постоянно за огромни райони от няколко градуса, т.е. поне 1000 километра в диаметър от повърхността на Земята едновременно с еднаква сила се въздейства от Луната. Тук го няма това причинно въздействие едно спрямо друго. По-силните земетресения обикновено стават на границата на блоковете и най-вече между границата на отделните плочи. У нас през последното столетие нямаме трус с магнитуд 6, камо ли за магнитуд 9, какъвто се случва в Япония и Чили. Там натрупването на напрежения е много по-голямо. Скоростите на отместване на отделните плочи една спрямо друга са много по-високи. Нашите блокове са с размери няколко десетки километра, а не няколко стотици или хиляди, както е в Тихоокеанската област. Нашите малки блокчета се отместват едно спрямо друго с 2-3 милиметра годишно, а в областта на Японската дъга става 40-50 или 60 милиметра до 80-100 милиметра годишно в областта на Чили. При това тяхната земна кора е много по-здрава. България е вътрешноконтинентална област и не издържат отделните блокове на такива напрежения. При нас разтоварването на напрежение става с много по-слаби земетресения. Сега ще ни трябват стотици години, за да се напрупат напрежения за катастрофални земетресения.

- Разполага ли вече сеизмологията със средства за прогноза на силни земетресения?

- За съжаление, не, но да се каже, че не се работи по въпроса, няма да е коректно.

- На кой етаж живеете?

- На 12-ия. Земетресението в Перник съвсем ни обърка. Според записите, свързани с ускоренията на сградите, техният спектрален състав е доста нехарактерен за близки земетресения. Когато се събудих през нощта, при нас беше много сериозно резонансното въздействие. Така бавно и значимо се люлееше, че мазилката на почти всички стени се понапукаха. Помислих си, че земетресението е от Вранча, защото се люлееше много бавно и посоката му беше такава. Субективното отношение на макар и специалист, особено в напрегната обстановка, не е най-меродавно. Имали сме и обективна основа за това.

CV

- Проф. Емил Ботев е завършил физика в Софийския университет през 1979 г.

- Оттогава работи в Геофизичния институт на БАН

- Заместник-директор е в периода от 2002 до 2006 година

- До тази година ръководи департамента по сеизмология в Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН

- В момента ръководи 3 международни проекта, единият е към Фонда за научни изследвания

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Велик е нашият войник, но трябва и някой лев

    Това, че армията отново присъства в живота, макар и с рекламна кампания, е чудесно. Все пак това е основна институция на държавността. И е хубаво младите да си припомнят защо е велик нашият войник. Пък и да поискат и те да са войници, щом ги влече. Голата реклама обаче не върши работа, ако не е подплатена с добър продукт
  • Да “застреляме” погромите от 90-те, за да няма и стрелби

    През седмицата потрошено заведение прикова общественото внимание. Версията - дълг за пари. Идват ли след погрома и стрелбите и какво не се прави, когато някой ти е длъжник?                                                        Отговорите във видеозавещанието на седмицата с Мартинов