Как да откачим детето от интернета

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7601139 www.24chasa.bg

Или неволите на една семейна събота в реалния свят

Като майка на подрастващ от тия новите деца и аз имам един сериозен дерт в тоя живот. Как да изчегъртам наследника от компютъра, телефона, плейстейшъна и всякакви други подобни модерни устройства и да го накарам да излезе на разходка сред реалността. Какво ли не съм изчела вече по тоя въпрос, какви ли не съвети съм следвала, не става и не става!

Една известна българска психоложка, която се хвали с престижни дипломи от неизвестни, но пък световни школи, ми каза: “Няма нужда да го отказваш. Той е от НОВИТЕ ДЕЦА, от индиговите!!!”. И в гласа ѝ прокънтя страхопочитанието на селянин, видял за първи път влак. Викам ѝ, какви индигови бе, мила, те тия, родените през тоя век, не знаят какво е индиго, няма и къде да видят какво е, а за да им обясниш как се използваше, трябва да ги заведеш в музея на комуникациите, там на етажа с парните влакове и телеграфа. Тя извъртя очи в досада и ми дообясни като на малоумна: “Нищо не знаеш, индиговите деца са само началото! Те са от шестата раса и постепенно ще ни сменят нас, аналоговите!”.

Не се съгласих. Как ще ни сменят нас, аналоговите, като трябва някой да им сготви?!? Че докато довършат нивото на играта, може и седмица да мине, без да са яли и спали. Не, викам ѝ, незаменима съм!

Реших да се боря с интернета по аналоговия начин – с крясъци, заплахи и изнудвания (понеже в нашето семейство задвратници не се употребяват).

Дойде събота, ден за семейни съпреживявания като разходки, скандали и други такива неща, дето семействата правят заедно. С любимия станахме рано, пихме по едно кафе и опаковахме раниците. Ще се ходи в природата. Потомъкът обаче спи. Тия игри много уморяват. Стана по едно време и с щастлив блясък в очите ми казва: “Днес нали е събота, най-сетне имам време да си довърша нивото!”. Категорично отказах. “Разходка навън или животът”, казах му и го пратих да се приготви за излизане. Следващите три часа преминаха в дискусии и кандърми, накрая взех нещата в свои ръце и изкомандвах: “Взимаме рутера и тръгваме, ти, ако искаш, ела!”.

Любимият, какво да прави, откърти рутера, изтръгна му кабелите и поехме. След нас като кученце ситни пубертетът, ама е кисел – хем не иска да ни вижда, хем не смее да изпусне от поглед рутера, че му е най-ценното. Слязохме пред блока, направихме пет крачки в посока парка и малкият вика: “Кога ще стигнем?”. Половин час и двеста въпроса “Кога ще стигнем?” по-късно любимият изпадна в истерия и се развика: “Стигнахме, бе, стигнахме!”. Пуберът само това чакаше. “Кога - вика - ще си ходим?” Не издържах, развиках се и аз. По едно време се позасрамих, огледах се, ама освен още две семейства, които си крещяха, други хора нямаше. Казвам, айде да се прибираме, то тая разходка не се издържа! Всички щастливи презглава хукнахме към вкъщи, само и само да приключи по-бързо семейната идилия. У нас още от вратата мушнахме обратно рутера на място, закачихме кабелите и настана мир и спокойствие. За около 20 секунди. “НЕ ВЛИЗА В МРЕЖАТА!”, крясна някой панически и с почуда установих, че това всъщност съм аз.

“НЕ МОЖЕ БЕЗ ИНТЕРНЕТ, ТРЯБВА ДА ВЛЕЗЕ В ИНТЕРНЕТ”, пак същият глас крещи, пак гледам – аз съм това.

Няма да ви казвам какъв шок и ужас предизвика тоя срив на комуникациите, за около час у нас настроението беше все едно Ердоган и Путин едновременно са насочили ракетите си срещу апартамента ни. Страх, отчаяние, сълзи... Знаете! А ако не знаете, откачете за секунда рутера и ще ни влезете в положението. Включвахме, изключвахме, влизахме, излизахме, даже съседите извикахме на помощ и накрая всички в един глас си отдъхнахме: “ВЛЕЗЕ!”. Оттогава търся други начини да покажа на детето колко е красив реалният свят, та ако вие имате идеи, пишете. В интернет съм!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Велик е нашият войник, но трябва и някой лев

    Това, че армията отново присъства в живота, макар и с рекламна кампания, е чудесно. Все пак това е основна институция на държавността. И е хубаво младите да си припомнят защо е велик нашият войник. Пък и да поискат и те да са войници, щом ги влече. Голата реклама обаче не върши работа, ако не е подплатена с добър продукт
  • Да “застреляме” погромите от 90-те, за да няма и стрелби

    През седмицата потрошено заведение прикова общественото внимание. Версията - дълг за пари. Идват ли след погрома и стрелбите и какво не се прави, когато някой ти е длъжник?                                                        Отговорите във видеозавещанието на седмицата с Мартинов