Мощен износ + автомобилен завод - дали ставаме една нова Словакия?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7604948 www.24chasa.bg

Трябва ново гориво, за да стане българският

експорт солиден двигател на икономиката

Износът за полугодието нараства с 6,3% спрямо година по-рано и надхвърли 27,8 млрд. лева, макар през юни да се отчита спад. Данните заслужават поне пет коментара:

1. Износът достигна 27,8 млрд. лева и ако динамиката се запази до края на годината, през 2019 г. обемът му ще надхвърли 30 милиарда евро, или

двойно на

стойността

през 2010 г.

Засега изглежда, че експортът към трети страни расте по-бързо от този, насочен към ЕС, макар водещата роля на общия европейски пазар да остава неоспорима – над 68% от стоките се реализират в икономиката на ЕС.

2. Вносът расте незначително, като търговският дефицит се свива с една трета, или с 1,4 млрд. лева, за първите шест месеца на 2019 г. спрямо същия период на 2018 г. Ръстът на заетостта и заплатите, както и на потребителските и ипотечните банкови кредити засега не предизвиква голямо нарастване на

потреблението на

вносни стоки – от

автомобили през

мебели

и домакинско обзавеждане до електроника. Това обаче постепенно ще започне да се случва.

В по-общ план запазването на макар и по-ниски темпове на износ в последните 3 години, въпреки увеличаването на вътрешните разходи и възнагражденията с над 30%, показва, че индустрията успява засега да запази конкурентоспособността си на международните пазари.

3. Износът расте предимно благодарение на продажбите на горива, метали и други суровини. Това е по-скоро резултат от пазарна конюнктура и подобни резултати много бързо може да бъдат “обърнати”.

4. Спадът през юни може би отразява

първи симптоми

на стартираща

глобална рецесия

Търговските войни и общото забавяне на стопанската активност във водещи икономики несъмнено се отразяват силно на малки отворени икономики като българската. Основният търговски партньор на България - Германия, отчита 8-процентен спад в износа за юни, като за страни извън Евросъюза спадът е 11,7%. Съвсем очевидно е, че при все по-интегрирана верига на добавена стойност българските експортно ориентирани бизнеси ще пострадат при сътресения и спад в глобалната търговия и оттам - в индустриалното производство на големите европейски икономики.

5. Износът може да бъде дългосрочен двигател на икономически растеж, но само при две условия – значителни нови инвестиции и промяна в структурата на производството.

След кризата се създаде измамното усещане, че има огромен неизползван капацитет и износът може да расте дълги години с бързи темпове. Само че последните три години показаха, че при растяща цена на труда и ограничена работна сила това няма как да се случва – с други думи,

не може вече

“още от същото”

Нужна е промяна както в технологиите на производство, така и в самия асортимент на предлаганите стоки – с повече капитал и знание да се създава повече стойност с наличните ресурси. Една бърза аналогия със Словакия – по-малка от България страна без природни ресурси, показва възможната трансформация. Само за 15-16 години благодарение на инвестиции в автомобилната индустрия, машиностроенето и електрониката износът нараства петкратно и достига 80 милиарда евро годишно – близо три пъти по-голям от българския с по-малко население. Затова и потенциалното откриване на голям (а защо не и повече от един) автомобилен завод у нас трябва да е само първата стъпка към дългосрочен просперитет.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо българските съдии обичат убийците?

    Българският съд определено обича убийците. Освен пословичната снизходителност към убийците, които правят сефте, съдиите правят нужното и вече осъдените да не търпят цялото си наказание. Вчерашният случай за освобождаването на Джок Полфрийман само доказва тази порочна любов. Прословутото снизхождение към подсъдими
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,