Марта Вачкова: Баща ми страдаше от Митко Бомбата. А аз се радвам, когато ме сочат: Виж, мамо, сестра Жекова!

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7610003 www.24chasa.bg
Марта Вачкова СНИМКА: ВЛАДО ПЕНЕВ

Актрисата отпразнува 60-ия си юбилей на морето заобиколена от приятели, както в детството си

- Г-жо Вачкова, това лято отпразнувахте 60-ия си юбилеен рожден ден на морето, нали така?

- Да, като в детството ми. Когато бях малка, винаги прекарвах рождения си ден на морето. От една страна, като ученичка страдах, че не съм със съучениците си, че не правя детски празник с тях. След това пък започна страшно да ми харесва. Винаги свързвах лятото, морето и рождения си ден.

Пенев и Вачкова кумуват на Николай и Румяна Вълканови.

Миналата година си бях в София. Прекарах го с Георги Лозанов и съпругата му – най-близки мои приятели, в дома им. Много хубаво си изкарахме – скромно, мирно и кротко. Тази година бяхме на морето. С Владо Пенев кумувахме на Румяна и Николай Вълканови, наши много любими приятели. На 27 юли беше сватбата им, а на 28-и вече започнахме да посрещаме моя рожден ден след 24,00 ч. На 29-и, точната дата, продължихме и така още няколко дни. Имаше преди рожден ден, рожден ден и след рожден ден – всичко се сля в един огромен купон.

Марта Вачкова с дъщеря си Рада, облечени в жълто, на сватбата на близките приятели Румяна и Николай Вълканови.

- Някаква традиция ли е било като малка да посрещате рождения си ден на морето?

Марта Вачкова заедно с Владо Пенев и Юлиан Вергов през лятото в Созопол

- Не, просто 29 юли винаги беше датата, на която сме на почивка. Като студентка и като по-голяма пак беше така. Все съм на морето. Имам много малко – 1-2, рождени дни в София. По времето на “Ку-ку” и “Каналето” правихме големи летни турнета. Винаги се случваше да посрещам някъде из страната рождените си дни. Оттук нататък се разбрахме, че на датата винаги ще бъдем заедно с приятелите, на които кумувахме, защото ще сливаме празниците. На мен ми харесва на рождения си ден да съм на морето, защото въпреки че съм Лъв – огнена зодия, обожавам водата, пясъка и слънцето.

Марта Вачкова в Истанбул, където отпразнува рождения ден на приятелката си Дарина Павлова. На снимката с тях е популярната турска актриса Мерием Узерли

- Успяхте ли, докато бяхте на Черноморието, да си починете както трябва?

- Да, това лято имах огромна почивка. Започнах от 30 май да пътешествам. Първо бях в Истанбул за рождения ден на Дарина Павлова - най-близка моя приятелка. Една седмица прекарах там. Следващото място е на морето в България - на Златни пясъци, за около двайсетина дни. След това бяхме в Миконос на моминско парти с приятелката ми Румяна, на която вече съм кума. Бяхме и в Росенец, където се състоя сватбата. Както ви го разказвам, това е повече от месец море.

Имах леки турнета с театъра. Отиваме до някъде, играя и се връщам.

Снимам малко в

“Откраднат живот” в

София, пак отивам до

морето и се

връщам обратно

Сега имах пауза – няколко серии, в които ме няма. Отидох на село, където имаме къща в Балкана. Там бях с майка ми и дъщеря ми, така че всеки свободен миг от края на май досега не спирам да пътешествам.

- Как приятелите ви Румяна и Николай Вълканови ви поканиха с Владо Пенев да кумувате на сватбата им?

- Оказа се, че аз познавам Румяна, преди да я познава Николай, и познавам Николай, преди той да познава Румяна... От много време съм приятел с Николай. Той беше най-близкият човек на Илия Павлов. Когато след години моята близка приятелка ми каза: “Абе ти знаеш ли, че нещо става. Май се влюбих в един човек, когото ти познаваш”. Не можех да повярвам. В началото се изплаших да не би да бъде наранена, защото той е много силен и шармантен мъж. Страхувах се да не бъде уязвена. Аз винаги искам да предпазвам близките си, да не ги боли, но когато се събраха заедно и когато видях, че и той е влюбен в нея, как се обичат и колко е хармонично всичко между тях, страшно се зарадвах.

С Владо бяхме на годежа им, когато Ники ѝ предложи официално да стане негова жена. Бяхме в семеен кръг, само аз и Владо им бяхме като приятели на този празник. Когато те вече решават за сватба и се чудят кои да са кумовете, Николай от раз казал: “Мартина и Владо, точка”. Това е толкова хубаво за нас, да сме кумуве на тази сватба, на хора, които са на зрели години и ценят приятелството, партньорството, любовта. За мен е страшно хубаво нещо, защото младите, като вдигат големи сватби, там е обяснимо – искат да изкрещят на целия свят колко се обичат. Но тези хора направиха такъв празник, че той да се усети у всички гости, всички близки и всички роднини. Не те просто да се веселят, а да донесат радост за всички нас. Много хубаво нещо. Вижте трите тома (посочва 3 албума на масата пред нея – б. а.). Това са снимки от сватбата и от рождения ми ден. Снимки, снимки, снимки... запечатани спомени.

- Наистина няма нищо по-ценно от тях.

- Да, те спомените са в главата, в душата, но е много хубаво, като ги имаш материално и можеш да ги пипнеш... Като бях младо момиче, не бях омъжена,

нямам сватба в живота си,

само на кино

в един филм - “Съседката” на Адела Пеева и в “Откраднат живот”. Все се смеем, че третия път може и да е на живо. Няма да имам сватба в живота си, но вече с годините така се радвам на тези празници. Някога ги отричах. Мислех за безсмислено и ненужно, че хората хвърлят такава енергия, не можех да разбера за какво е. Средства, празненства, ядене и пиене – не го разбирах това нещо сватбата. Сега, последните години, ходих на няколко, които бяха толкова хубави и запомнящи се, че сменям вече отношението си към брака и към сватбата.

- Важното е да има любов, особено при младоженците това се усеща.

- Да, това е най-важното. За младоженци всеки си представя млади хора, които се женят, а младоженец е човек, който отскоро е женен - млад-оженец, така че и хора на зрели години пак се наричат младоженци. Това много ми харесва.

- Спазихте ли всички задължения на кумовете?

- Да, то си е направо работа. (Смее се.) Преживяването в църквата в Черноморец беше невероятно. Митрополит Антоний дойде и проведе ритуала. Толкова хубав хор имаше от София. Интимно и скромно беше в тази китна църква. Досега не бях ходила там, но е чудесна. За мен беше голямото преживяване. След това почти повторихме ритуала следобед за гостите на ливадата в Росенец, на брега на морето. Беше много красиво, но усещането в църквата бе истински невероятно. Имахме и граждански ритуал. Кметът на Бургас ги бракосъчета. Следваха нормалните обичаи – хвърлянето на букета, чупенето на погачата, хоро и реч на кума.

- Вие държахте ли реч?

- Не, по правило кумата е тази, която обгрижва. Тя следи всичко да е наред и всички да се чувстват добре. Кумът е този, който държи реч. Такъв е старият обичай. Владо мислеше да ми даде и аз да кажа някакви слова, но речта му беше толкова хубава, че нямаше какво още да се каже. Просто пуснахме нашия подарък – една песен, която им изпяхме. Ние с Владо пеем, откакто се познаваме, вече 40 г., но никога не сме записвали заедно. Аз записвам за разни предавания, а той за негови неща.

Пея в театъра, както и той. В живота не сме записвали в студио никога заедно. Сега това се случи. Много хубав клип заснехме благодарение на Евтим Милошев, да е жив и здрав. Даде ни техника, монтаж, всичко това беше от него. Много се радваме, че се сетихме за този подарък и на тях много им хареса.

- Това някаква романтична песен ли е?

- Да, много хубава стара ирландска песен за любовта. “Ти чаша нежност ми подай за хубавите дни...”

- Кога ще излезе видеоклипът?

- Няма да излезе, той е техен, ние сме им го подарили. Никъде не смятаме да го пускаме, те да го правят, каквото искат. Техен е подаръкът.

- Как се сетихте именно за него?

- Мислехме си, че трябва нещо да им заснемем, нещо като малко филмче. Дори разсъждавахме за тяхното запознанство, влюбването им, първата им среща - да ги разиграем, но всичко това все пак отиваше към комедия. А тази песен съдържа любов, вярност и преданост...

Това е любимата песен

на мен и на Владо. Мисля,

че е добър жест

да им я подарим

- Някои хора правят равносметка на постигнатото по време на своите юбилеи. Вие направихте ли си?

- Може да имаш много добра кариера или много хубави любови, но нямаш ли приятелство, нямаш нищо. Цялото лято, за което ви разказвам - с всичките пътувания, купони, събития... Това ми се случва, защото имам верни и добри приятели. Равносметката е това: моето богатство са приятелите ми.

- В момента снимате новия сезон на “Откраднат живот”, какво може да издадете за сестра Жекова?

- Нищо не мога да издам. Не мога да кажа, че осиновявам второ дете или че пак се влюбвам в някого, който ме лъже. Засега такова нещо няма. Не знам какво са измислили сценаристите. Много нови герои влизат. Засега сестра Жекова пак си вре носа в историите на другите.

- Да, но го прави от загриженост за тях.

- Това е много важно да се знае, защото виждам по форуми, че малко ѝ скачат на горката сестра Жекова: “Стига е любопитствала”. При нея всичко е в името на доброто на болницата и на колегите ѝ. Тя не е лош човек, просто е загрижена. Това е такъв тип – майка, иска да обгрижи всички.

- Често ли четете форуми за сериала и какво смятат за героинята ви?

- Не, случайно, като седим между сцените, четем някакви неща и си говорим. Не ми е това работата, по-добре да чета други неща.

- Хората често ли ви спират по време на пътуванията ви с думите: “Това е сестра Жекова”?

- Когато родителите ме видят, често казват на децата си: “Виж, мами, сестра Жекова”. Много е смешно, винаги казвам на малчуганите: “Искаш ли една инжекция да ти ударя?”, и те се стряскат. (Смее се.). Шегувам се, разбира се. Много ми е приятно, че хората ме наричат сестра Жекова“. Помня баща ми как страдаше от неговото Митко Бомбата. Той беше страшно популярен от сериала “На всеки километър”. По улицата някои не му знаеха името и подвикваха “Ей, Мите” или “Ей, Бомба”. Той от това много се дразнеше. При мен хората знаят, че съм Мартина Вачкова и това е една роля. Когато ме наричат така, нито ме обижда, нито ме дразни. Напротив, радва ме.

- Преди време ми разказахте, че имате роля във филма “Американска нощ”, където си партнирате с известния Джонатън Майърс. Как се случи това?

- Участвам е силно казано, имам една малка сцена, но ми беше много приятна срещата с Джонатън Майърс и с екипа. В началото те не знаеха какво мога. Само режисьорът беше гледал моите проби.

Главната актриса беше

малко надменна, не ме

поздрави, не се

запозна с мен

Аз си седях кротко. Когато дойде ред да играя, си свърших работата. Тя моментално дойде да ме поздрави. Главният актьор също. Каза: “Браво, страхотно”. Аз понеже му се карам и крещя какво си мисли и къде се намира, защото вдига шум. Чувам режисьора да казва “Стоп” и Майърс отваря вратата, понеже я беше затръшнал. Извиних му се, а той ми каза: “Страхотна сте, точно това трябваше да се получи”. Беше изключително мил. Това много ми хареса - как бяха скептични, когато аз се появявам, и как ме изпратиха - с аплодисменти и благодарности. Това го разказвам не само аз, но и всички колеги, които работят в чужди продукции. Винаги са много впечатлени от нашата актьорска школа и от уменията ни. Българските актьори наистина са на световно ниво. Единственото, което ни пречи, е езикът. Вижте тези млади актьори като Захари Бахаров, Юлиан Вергов, Асен Блатечки, Бойко Кръстанов и т.н., които нямат проблем с него. Те са признати във всички филми, в които играят. Много се надявам да има голям пробив на наш актьор, но е трудно, защото винаги има акцент. Не можем да излъжем какви сме. (Смее се.)

- В киноцентъра “Ню Бояна” се снимат много холивудски и европейски продукции. За тях не се ли търсят български актьори?

- Наистина много продукции. Аз съм се снимала вече в няколко. Имах голям късмет с италианските филми. Участвах в един с известния Габриел Гарко. Снимах 14 епизода в друга продукция със Сабрина Ферели - голяма италианска актриса. И там преживях същото - аплодисменти, прегръдки, обожание от техните екипи, което е прекрасно.

- Имаше ли го там подценяването в началото?

- Има една надменност. Те знаят, че са богати, че взимат страшни пари, а ние сме там за стотинки. Знаят, че идват от голяма страна и бюджетите за техните филми са колосални, а нашите са никакви. Имат точно надменно отношение, но не само колегите актьори, позволяват си го дори гардеробиерките и гримьорите. След което има обаче само прегръдки и целувки. Преживяването е прекрасно. При нас, актьорите, е така, ние живеем, за да получим аплодисментите.

- Каква е ролята ви в лентата с Габриел Гарко?

- Филмът разказва за Рудолф Валентино, който, преди да стане актьор, е бил танцьор. Дори имах танц с Гарко, за който репетирахме. Беше много хубаво. Ролята ми е на богата американка, която си плаща, за да танцува с професионалисти. Това е било практика в такива танцувални зали.

- А каква е ролята ви в другата продукция?

- Бяхме три сестри италианки с галантериен магазин. Снимахме в “Ню Бояна”, където е декорът на Ню Йорк. Бяхме малко клюкарки, които все нещо се месят в делата на улицата. Шансът да участвам беше страхотен, защото двете ми сестри са много талантливи италиански актриси. Едната е племенница на композитора на един филм с Виторио де Сика. С другата актриса поемаха повечето от италианските реплики. Когато трябваше да казвам моите, те ме учеха. “Как е възможно? Ти имаш точно този диалект, подходящ за ролята”, казваха ми. Пък аз други нямам, явно само този. (Смее се.) Те явно мислят, че съм работила върху него, а то така си ставаше.

И двете италиански продукции бяха ретро, със страхотни костюми. В този за Рудолф Валентино бях с фантастични дрехи. Там изпипваха всичко до най-малките детайли. Кой ще ти види жартиера и белюто? Но те събличат гол и те обличат наново така, както са го правели хората по това време. Невероятно как всичко се изпипваше - бижутата, гримът и т.н. Главната гримьорка беше работила с Фелини в “Градът на жените”, правила е грима и прическите за филма на София Копола “Мария Антоанета”. Тя правеше и моята перука, много ми се радваше. Не даваше друг да ме гримира.

Много хубави спомени имам с тези хора. Това са познанства и контакти, които аз създавам. Те не са ми подарък, който някой ми дава. Аз отивам като един редови българин, за когото нищо не знаят. Не ми отваря вратата, да речем, моята популярност, която имам в България. За тях съм незнайна и е много хубаво да виждаш как печелиш симпатии и създаваш приятелства.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Четете “24 часа”, ако искате да знаете истината!

    Онзи ден много медии се подведоха по едно изказване на Калин Сърменов, че на любимата актриса Стоянка Мутафова ѝ е била направена сърдечна операция, а именно байпас. Това на нейната възраст от 97 години изобщо не е нещо елементарно и сигурно много хора са се притеснили. Истината е съвсем друга - преди няколко месеца ѝ е сложен т.нар
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,