Народната музика победи чалгата

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7610157 www.24chasa.bg

Проучване на Център "Тренд" по поръчка на "24 часа"

- След това идват чалга и поп почти поравно

- Всеки трети ходи на концерти

- Българските изпълнители по-харесвани от чуждите

Каква музика се слуша най-много от българите?

Отговора на този въпрос дава национално представително проучване на Изследователския център “Тренд” по поръчка на “24 часа” за музикалните вкусове у нас.

Оказва се, че народната музика се слуша от най-голям дял от анкетираните – 26%.

На второ място е попфолк/чалга – 21%, и поп с 19%.

14% от българите слушат рок.

Младите на възраст

18-29 г. в най-голям дял

слушат попфолк/чалга

С увеличаването на възрастта намаляват вкусовите предпочитания към този жанр и се увеличават предпочитанията към народната музика и поп музиката.

В малките населени места и селата хората предпочитат народната музика и попфолка, а в столицата и областните градове се увеличава харесването на поп и рок. 8% е делът на българите, които слушат естрада.

43% от българите слушат музика всеки ден, а 27% - няколко пъти в седмицата. Младите в най-големи дялове слушат музика всеки ден и с увеличаване на възрастта намалява делът на тези, които слушат ежедневно.

Малки са дяловете на слушащите музика веднъж седмично – 5%, няколко пъти месечно – 6%, по-рядко – 7%. 5% от българите слушат музика само по поводи и тържества. 9% посочват, че не слушат музика.

В най-голяма степен българите слушат музика вкъщи – 56%. 21% - в колата си. Едва 7% посочват, че в ресторанти, кафета, барове, клубове, дискотеки слушат музика най-често.

Радиото и телевизията са основните източници, от които българинът слуша музика – 35% от радио и 31% от телевизия.

11% слушат музика

през телефона си

Младите между 18 и 29 г. основно слушат през мобилното си устройство.

Близо една трета от българите посочват, че ходят на концерти, докато цели 71% твърдят, че не ходят. Живеещите в столицата в най-голям дял ходят на концерти за сметка на живеещите в областни градове, малки населени места и села. Това в голяма степен се дължи на факта, че в София хората имат повече опции и възможности да посещават концерти.

За малко над половината от българите (56%), когато слушат музика, водещи са мелодията, ритъмът, инструментът, докато за една трета водещи са текстът, смисълът, посланията.

Прави впечатление, че

само за хората над 70 г.

са по-важни смисълът и

текстът, отколкото

мелодията и ритъмът

Българските изпълнители са по-често слушани от чуждестранните. Малко повече от половината (56%) слушат най-често български изпълнители, докато 28% - чуждестранни. По-възрастните хора в по-голям дял слушат най-често български изпълнители, докато по-младите са разделени в избора си на изпълнители.

Близо половината (48%) от българите посочват, че харесват попфолк музиката, докато 41% посочват, че не я харесват. Тук отново се наблюдава, че младите симпатизират в по-голям дял на този жанр за сметка на по-възрастните. Две трети от живеещите в селата харесват попфолка, а в столицата този дял е 44%.

Константин Марков от “Тангра”: Успяват тези, които гледат на музиката като на бизнес

МАРИЯ РАЙЧЕВА

За да стигне моето послание до колкото може повече хора, песента трябва да е на български

- Чалгата вече не е водещата музика у нас, така ли е наистина?

- Намирам го за закономерно. Нямам нищо против нито един стил, приемам всички. Дали на мен ми харесва, или не, е отделен въпрос. Като наблюдавам какво се случва в ефира или посещавайки различни места, наблюдавам реакцията на хората, смятам, че това е много близо до истината. Факт е, че преди години чалгата беше в една доста по-различна позиция от сегашната.

- А защо народната музика е на първо място?

- Изненадан съм от това. Зависи кой е правил проучването, къде и на каква база. Резултатите могат да са много различни в зависимост от това какви слоеве от населението са били контактувани. Не мога да кажа, че е на първо място в никакъв случай.

- Според вас коя е водещата?

- Като цяло поп музиката, арендби. При нея има промяна, появиха се много нови песни. По отношение на рока, това, което слушам аз,

има много

по-малко

нова

продукция

Това са нещата, които се наблюдават в радиоефира. Повечето хора слушат музика в колите си. Неслучайно има едно определение, че автомобилът е радио на четири колела. Така че това е музиката, която преобладава - попът.

- Сред младото поколение има ли засилен интерес към рок музиката?

- Имам конкретни и съвсем лични впечатления покрай “Легендите” и “Тангра”. Съществува една твърда аудитория, в която влизат или наши връстници, или едно-две поколения след нас. Но изненадващото е, че има и по-млади, които вероятно са израснали в тази среда и пеят песните, знаейки целите текстове. По един или друг начин посланията, които носи тази музика, са стигнали и до тях.

Лично аз смятам, че в България има недостатъчно количество модерна рок музика.

- Защо?

- Тук въпросите са много по-дълбоки. Тази музика е резултат на групово усилие. По-трудно е да се направи група, отколкото да се развива солов изпълнител. И по правило са малко соловите рок изпълнители. Основно са банди. А те трудно се сформират, трудно се издържат, нужно е търпение, за да получиш истинския резултат. По-трудно подвижни са дори от един солов изпълнител, който отива на участие с някакъв плейбек. Самостоятелният артист може да изкара и в пъти повече пари, отколкото музикантите в една група, защото при нея сумата се дели най-малко на четири. От друга страна, нямаме и културата на истинските клубове, където знаеш, че винаги можеш да отидеш и да слушаш определен тип музика. Може би и медиите до някаква степен възпитават в такава посока. Много рядко чувам модерна рок музика. Преобладава архаичната. За съжаление, тази култура много трудно се изгражда и е резултат на много обстоятелства и условия.

Другото, което липсва у нас, са истинските продуценти. Има ги в някаква степен, но трябва да са много повече. Продуцентът не е дебел чичко, който носи куфар с пари. Той е нещо съвсем друго. Той е музикант, с много широка култура, с обширни технически познания, защото трябва да знае какво иска и как да го постигне. Освен това носи отговорност за крайния продукт. Трябва да държи под контрол бюджета. В много случаи продуцентите влизат в конфликт с музикантите, които са ревниви, защото искат да чуят собственото си соло или глас и смятат, че трябва да доминират. Продуцентът трябва да ги озапти и

да ги сложи

в някакви

рамки

Тези неща тук ги няма. Липсват и истинските договори в шоубизнеса.

Трябва да се разбере, че това е бизнес. Успяват тези, които гледат на музиката по този начин. В т.нар. чалга до голяма степен имаше тези принципи на бизнеса. Продуктът беше създаван, разпространяван, налаган, контролиран, независимо дали на нас ни харесва, или не. В крайна сметка резултатите не закъсняват.

Четох, че за последния си албум Лейди Гага е записала 250 песни, за да могат да влязат 10. А иначе средният мащаб е 5 към 1, ако правим албум от 10 парчета, трябва да имаме 50. Тези неща тук са немислими. Другото, което липсва, са авторите на песни. Това е артист, който превръща своите преживявания и впечатления в музика.

Една голяма част от песните са и на английски. Нямам нищо против езика, ако някой трябва да се подготвя за Лос Анджелис или някъде другаде зад граница, естествено, че няма да пее на български. Но ако искам моето послание да стигне до колкото се може повече хора, трябва да е на български. 

Народът слуша двойно повече - нищо чудно при толкова риалитита

От данните се вижда, че има яростно противопоставяне за чалгата - 48% я харесват, 41% - не

ЕВЕЛИНА СЛАВКОВА, ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР “ТРЕНД” 

В поредното проучване на “Тренд” по поръчка на вестник “24 часа” бяха изследвани музикалните вкусове на българите. Три основни неща правят впечатление: позициите на поп фолка в българските музикални вкусове, отношението към народната музика и фактът, че българите предпочитат в по-голяма степен български изпълнители.

Няма особена изненада, че половината от българите харесват поп фолк музиката. Особено популярна е сред младите хора, а с течение на времето и увеличаване на годините при българите се отчита промяна в предпочитанията. Този тип музика не губи своята позиция, но същевременно е в конкуренция с други жанрове, които хората също активно слушат. 41% е делът на българите, които обаче посочват, че не харесват поп фолка. Този дебат в българското общество стои вече дълго време,

поддържан от яростни

привърженици и противници на този тип музика. Вижда се и от данните това поляризиращо мнение по отношение на този жанр. Поп фолкът в голяма степен се е превърнал в синоним на комплексите на българина, в опита да не приеме себе си, а в същото време тайно да го слуша.

Един от големите дебати по отношение на чалгата и основни критики се съдържа в посланията на текстовете - идеята да оценяваме живота от неговата материална страна, липсата на мотивация за някакво интелектуално развитие и стремеж към непрестанен хедонистичен начин на живот, но например според проучване на университета в Питсбърг

77% от рап песните в САЩ

съдържат препратки към

употребата на алкохол

и наркотици, като едва при 4% посланието е против тяхната употреба. Отричането на чалгата в България е и елемент от лайфстайла на част от българите. Но в същото време преди няколко месеца останахме изненадани от излизането на чалгата от нейните традиционни ритми в песен на Азис в изпълнение на Мила Роберт. Може би такъв тип трансформации ще примирят българина с това, което неговият манталитет е създал.

В по-голяма степен изненада в проучването са резултатите, че българите посочват, че в най-голям дял в сравнение с други жанрове слушат народна музика. Това може да се дължи на различни фактори. От една страна, престижност на опцията, от друга страна, фактът, че за по-възрастните хора народната музика е предпочитан жанр.

В този контекст

фолклорните фестивали

и събори,

в които народната музика се популяризира в последните години, примамват и младите хора да проявяват интерес и да не я възприемат като ретроградна музика. Третият елемент е, че българските изпълнители са по-често слушани от чуждестранни такива. Малко повече от половината (56%) слушат най-често български изпълнители, докато 28% най-често слушат чуждестранни.

Това може да се дължи в голяма степен на факта, че през годините българският музикален бизнес се разви в различни жанрове и задоволява в по-голяма степен музикалните вкусове. Риалити форматите с български музикални таланти също дадоха тласък за излизането на интересни изпълнители, които правят музика на високо ниво.  

Гневният рок на сините, червеното ферари и тарикатският поп

Как модната музика у нас следваше завоите на обществените промени

ЮРИ ВЕЛЕВ

Защо на сините митинги след падането на Тодор Живков ехтяхя рок и блус? Защо Петър Стоянов, преди да влезе в президентството, изтъкваше, че е фен на “Бийтълс”, а като стана държавен глава, пя на Рожен с Валя Балканска “Рипни, калинке”? Има ли връзка това, че Слави Трифонов пълни с концерт стадион “Васил Левски” с намерението му за политически проект с име на негова песен?

Има ясна корелация между социалните промени и музиката. От 20-те години насам, когато музикалната индустрия стана мощен фактор в популярната култура, стиловете драматично завиват, следвайки вълни ту на бунтарство, ту на конформизъм. 

Духът на времето

В световен мащаб 20-те е десетилетие на джаза, 50-те - на рокендрола, 60-те - на британската инвазия (“Бийтълс”), 70-те - на диското, а от началото на века все по-мощни са стиловете хипхоп, R&B и латино.

Трендовете в музиката следват световните кризи, каузи и настроения, а върху тях рефлектира развитието на технологиите. Появата на електрическата китара дава решаващ тласък за рокендрола. Възможността за електронно произведени звуци позволявабума на диското, а по-късно на стилове като техно, хаус, нюуейв. В дигаталното слушане на музика, изместило физическия носител, са корените на възхода на R&B и хип-хопа, защото сред публиката рязко започват да доминират младите. Да видим

последните три

десетилетия у нас

През 90-те, най-дивото десетилетие на прехода, избуя ранната чалга.

Следващото десетилетие имаше укротяване на политическото противопоставяне, слегнаха се пластовете в обществото, тогава бяха първите години на България като член на Европейския съюз. И случайно или, не периодът съвпадна с отстъпление на чалгата в полза на градския поп и рап.

В десетилетието, което е към края си, се появиха самобитни български феномени като Криско и вълната от поп-хип-хоп “хулиганки” тип Гери Никол. 

Профил на феновете

След падането на Живков моделът бе някак ясен - избирателите на прясно преименуваната БСП бяха с народната музика и соцестрадата.

30 години по-късно БСП още харесва народната музика - Николина Чакардъкова пее на събора на Бузлуджа.

Още в първите месеци след появата на антикомунистическата опозиция СДС се видя, че нейната музика е рока във всичките му разновидности и националности - и западния, и българския. Кирил Маричков влезе във Великото народно събрание през 1990 г. като депутат от СДС. Васко Кръпката пееше “Комунизмът си отива, йе, йе!” По това време органът на БСП “Дума” пусна редовна страница “Рокбулевард”, може би защото се обърка, или защото червените искаха млади избиратели.

Впрочем въпросът защо “десните” хора предпочитат рок, а левите - фолк, има и научно обяснение.

Изследване на

университета в

Кеймбридж

установи, че хората, склонни към емпатия - следователно към повече солидарност - харесват по-мека и емоционална музика: кънтри и фолк, есид джаз, евро поп и софт рок. Хората, склонни на повече хладна логика - каквито са десните, си падат по по-наситена и енергична музика.

Българската градска дясна култура харесва класическа музика, рок и джаз. И мрази чалгата. Тя за тях е символ на всичко, което дразни извисения вкус - патриотарство, анцузи, силикон и разголени тоалети, груба сила и първични инстинкти. 

Така или иначе, докато през 90-те червени и сини водеха битки и сключваха сделки на жълтите павета, по градове и паланки избуя една свобода на дивото развлечение и комерсиализацията. Иронично, сивият, строг и дисциплиниращ комунизъм роди своето отрицание в лайфстайла на лъскавите коли и жени, защото на широките народни маси много харесваше идеята, че идва времето на равен шанс за

всеки да получи

своето червено

ферари и гадже с

бронзов тен

Чалгата бе своеобразен лайфстайл рикошет на Живковото време, но синята опозиция я прие на нож. Тяхната музика бе друга.

В смутните и мутренски времена на 1996 г. Дони направи песента и каузата “Не на страха”. Интересното е, че този проект срещу мутрите дойде не от храбрите рокаджии, а от кроткия музикален стил нова вълна.

През 2001 г. царят стана премиер, политическите страсти намаляха, икономиката тръгна нагоре, хората започнаха да теглят кредити и се създадоха

наченки на градска

средна класа

По това време се появи вълната на градски поп и рап - с D2, Каризма, Графа, а през 2005 г. дойде емблематичната “3 в 1” на Ъпсурт. 2013 г. бе бурна и политически турбулентна. 

Случайно или не, тогава Светльо Витков от Хиподил направи партия “Глас народен” и взе над 1% на парламентарните избори (и съответната субсидия).

После дойде кабинетът на Пламен Орешарски и рапърът Мишо Шамара кой знае защо го подкрепи (рапът е музика на протеста).

А чалгата мутира към други стилове и някъде към средата на 2010-те се преобразува в мейнстрийм чалга.

  

Христо Димитров, създател на ансамбъл “Българе”: Битката с чалгата е обърната, остава да се борим да опазим българското изкуство

Преди време да носиш народна носия бе шок, сега 5 телевизии излъчват само фолклор

РУМЕН ЯНЕВ-СИН 

През 2003 година силни експлозии разтърсват Багдад, а няколко часа след бомбардировките Джордж Буш обявява началото на войната в Ирак. Целта е свалянето на Саддам Хюсеин от власт. Същата година в България е обявена друга война. По софийските улици са разлепени афиши, на които с големи букви е изписано “ВОЙНА! ВОЙНА! ВОЙНА!”. Пешеходците, все още разтърсени от случващото се в Ирак, плахо се приближават до афишите, за да видят с по-малки букви изписано: “Фолклорен ансамбъл “Българе” обявява война на чалгата”. 16 години по-късно създателят на ансамбъла Христо Димитров твърди, че войната с чалгата вече е спечелена. 

- Ансамбъл “Българе” е създаден през 2002 г. Ако бяхме направили това проучване тогава, какви щяха да са резултатите?

- Тогава 50% слушаха поп-фолк и 2% слушаха българска народна музика. По това време да танцуваш народни танци, беше най-срамното нещо, което можеш да правиш. Нямаше нито един народен танцов клуб в страната, само самодейни танцови колективи, които вегетираха. Само най-големите ентусиасти ходеха да танцуват народни танци. Това да носиш народна носия, беше шок. Все едно сега да те накарат да се съблечеш гол. Никой не се обличаше в носия. В национален ефир имаше едно фолклорно предаване - “От дума на дума”, чийто наследник сега е “Иде нашенската музика”. Това беше.

- А сега?

- 15 години по-късно има пет телевизии, които излъчват единствено фолкор. Няма човек в България, който поне да няма интерес към някакво хоро. И с фестивала на народната носия в Жеравна дойде бумът на народните носии. Всеки трети човек има в гардероба си национална носия и я използва за най-различни поводи.

- На какво се дължи тази внезапна любов към народното според вас?

- Открих го съвсем наскоро - това е факторът, който определя възраждането на нещо. Било то спорт, образование или изкуство. Много дълго време си мислех, че за да развиеш едно нещо у някого, трябва да възпиташ у детето любов още от малко. Че трябва задължително да бъде включено в учебния процес - да играе народни танци, да ходи на бокс. Това е най-голямата глупост, която човек може да направи. Аз съм учил в училище със задължително изучаване на химия, но аз химик не съм станал, няма и да стана. Истината е следната: трябва да има човек на национално или световно ниво, който да постигне изключителни резултати в тази посока.

- Например?

- Например, когато щангистите на Иван Абаджиев станаха олимпийски световни шампиони, всички деца в България, в това число и аз, се записахме на щанги. Искахме да станем като големите щангисти. По това време гимнастичките на Нешка Робева станаха олимпийски шампиони - всичките момичета се втурнаха на художествена гимнастика. Тоест трябва да имаш много ясно изявен пример. Ако Кубрат Пулев стане световен шампион, няма да може да си намерим място от боксьори. При нас това се случи с филма “Роки”. Аз вярвам, че и ансамбъл “Българе”, заедно с останалите фолклорни ансамбли, е един от тези примери. Когато покажеш нещо хубаво и стойностно, когато видиш, че Кубрат Пулев обича националната носия, че политиците ни, елитът на културата ни също облича националната носия, я обличаш и ти. Това е лидерството. Лидерът трябва да поведе. Това разбрах през годините. Не става чрез масовост, а чрез един-единствен човек. Чрез пример за подражание.

- Но сега има множество танцови клубове и доста хора танцуват. Явно примери има?

- Не е толкова просто. Аз съм председател на Асоциацията на хореографите в България и там преди се поставяше сериозният проблем, че хора, които не са хореографи, без да имат необходимото образование, отварят свои клубове. Преподават по грешен начин, унищожават краката на танцьорите, не ги карат да загряват, защото бизнесът ги води. Това е обратният ефект на възраждането - желанието да изкарваш пари ще унищожи изкуството,

- Кои са лидерите у нас, които са успели да повлияят най-много в сферата на фолклора?

- Много са - Ансамбъл “Българе”, “Мистерията на българските гласове”, “Ева квартет”, Теодосий Спасов, “Булгара”, Милчо Левиев, който вкарва неравноделните размери в световната поп музика, и още много. Човекът, който акордира рояла на Стинг, също е българин. Стинг разбрал това и го повикал, за му покаже как свири неравноделните български размери, които Милчо Левиев му е показал. Ансамблите също - “Филип Кутев”, “Тракия”, Нешка Робева, която беше първата, която започна да прави шоу от фолклора ни. Стунджи и Елица също. “Мистерията на българските гласове” не получават една стотинка от държавата, а са носители на награда “Грами”. Ето къде е парадоксът.

- Има ли млади танцьори в България?

- Не само че няма наплив на нови танцьори, а няма нито един. Ученици също няма. Не се записват, защото трябва да учат нещо, което няма да работят. Всеки един от мойте танцьори би могъл да стане барман, но малцина бармани в продължение на 20 години обучение не биха могли да станат танцьори. Освен това барман ще изкарва 2-3 хиляди лева на месец, а танцьор - 1000.

- Само в сферата на народните танци ли е така?

- Не. Това се случва във всички сфери на изкуството. Според мен, ако не се предприеме драстична реформа в сферата на изкуството и културата (драстична означава с революционни мерки), в следващите 10 години изкуството в България ще умре. Първо ще умре балетът, после класическата музика, а фолклорът - в рамките на 15.

- Защо?

- Защото например балетът в България е изцяло държавен. Спрямо държавните институции частните ансамбли се дискриминират. Държавен ансамбъл получава за всяко левче 6 лева отгоре по закон. Когато те продадат билети за 10 000 лева, ще имат тях и още 60 000 лева. Аз ако продам 10 000 билета - ще имам 10 000 лева. Тези пари няма да ми стигнат до никъде и трябва да вдигна цените на билетите си, но зрителите няма да ги платят. По този начин аз не мога да направя нищо, за да осигуря по-добри заплати за ансамбъла си. Затова рано или късно всички подобни ансамбли ще умрат - заради тази държавна политика.

- В какво би се състояла реформата, за която говорите?

- Излизане на българската култура, както всичко останало от социализма. Не трябва да има държавни структури, които да вземат пари от бюджета, хората да получават ниски заплати и поради тази причина да нямат мотивация. Няма вече държавни хотели, ресторанти и предприятия. Не трябва да има държавна култура. Талантливите трябва да бъдат подкрепяни от държавата, за да правят грандиозни неща.

И министрите и политиците знаят това. Но ако министърът на кулутрата тръгне да прави тази реформа, ще бъде министър на културата може би още само седмица. Ако бъде сторено, цялата система на възнаграждение в културата ще се преобърне. Затова тази реформа трябва да се случи много бавно и постепенно. Изкуството е изкуство. Няма държавно и частно изкуство. Не трябва и да има.

- В момента се провежда фестивалът в Жеравна, който привлича огромно количество хора. Как виждате ролята на фолклора в туризма?

- Това е най-голямото ни богатство. Най-богатият фолклор в ритмично отношение. Италианците например, ако им покажем Античния театър, ще ни кажат - ние имаме по-добро. Ако им покажем “Св. Александър Невски”, ще кажат - ние имаме по-добро. И когато им покажем фолклора си, ще могат само да се поклонят. А ние правим туризъм с какво? С евтин алкохол. Това не е туризъм. Това, което се случва в Жеравна, е туризъм. Защо не го правим на национално ниво?

- Разбрах, че готвите голям проект в момента?

- Да, правя световно танцово шоу. По-голямо от всичко, което си виждал. Ще е мегапродукт. Името е тайна. На 7 октомври, на моя бенефис, ще разкрия името му. То е копродукция между България, Турция, Русия и Румъния. догодина през октомври ще е премиерата му. Ето с такова нещо искам да се изправя пред целия свят. 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Добре е, че се пестят време и нерви на данъкоплатците

    Добре е, че се пестят време и нерви на данъкоплатците

    НАП все повече заприличва на съвременна институция, която има за цел не само да гони длъжниците и да следи за повече приходи в хазната, но и спестява излишни усилия на тези, които я пълнят. Едно от тях е гласуваната законова промяна хората да не дават бележки, ако ползват данъчни облекчения, а НАП сама да попълва информацията
  • Тротинетките с каски? И футболистите играят с кори (Видео)

    Тротинетките с каски? И футболистите играят с кори (Видео)

    Изглежда доста готино да свалиш каската си. Е, по-яко е, когато си на мотор, но скоро ще трябва и на тротинетка. И нека противниците на идеята не забравят, че и футболистите играят с кори.  Още по темата с правилата за тротинетки вижте във видеозавещанието на седмицата с Димитър