Николай Вълканов: За бизнеса е важно да има стабилност в управлението за 4 г. Като правиш 300 млн. лева инвестиции, а се промени рамката, ще настъпи катастрофа

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7613052 www.24chasa.bg
Проф. дтн инж. Николай Вълканов

От две години има спад на цените на металите с 30%, въпреки това инвестираме и увеличаваме заплати, казва председателят на Българската минно-геоложка камара и зам.-председател на КРИБ 

Слава богу, че правителството на г-н Борисов не се поддаде на спекулативни

искания, той обеща, че за целия мандат няма да се увеличат данъците, и това се спазва

Минно-геоложката камара е доайен в дуалното обучение, работим по въпроса още преди да стане национална кауза

- Г-на Вълканов, колко пари произведе миннодобивната индустрия през 2018 г. и колко в първото полугодие на тази? Какви са приходите на компаниите в бранша и как се вписват сред другите отрасли?

- Минават 3 млрд. лв. И е ръст с около 3% спрямо 2018 г.

- Как се отразява забавянето на икономическия растеж в световен мащаб във вашата дейност? Миналата година имаше спад на борсовите цени между 20 и 30%, но въпреки това у нас минната индустрия отчете растеж.

- Общо произведената продукция за миналата година е 109 млн. тона. Спад на цените има и през тази година, дори в малко по-висока граници от миналата, предимно в цветните метали - мед, злато, олово, цинк и сребро. Затова,

ако цените бяха

по-високи с 30%,

приходите

щяха да бъдат

към 4 млрд. лв.

Въпреки ниските цени те не са били такива от 2008-2009 г., ние продължаваме да работим успешно благодарение на огромните инвестиции, които се направиха през последните години – над 2 млрд. лв.

- Какъв е делът на индустрията в БВП на страната? Беше към 5 процента, промени ли се?

- Винаги се е движил между 4 и 5%, зависи от цената на металите на борсата.

- Какви инвестиции направи минната индустрия и в какво? Казвали сте, че ако не са инвестициите, мините ще са затворили.

- Инвестициите са 215-220 млн. лв. за 2017 г. Средногодишно за периода от 2010-2018 имаме над 300 млн. лв.вложения на година, или това прави над 2,5 млрд. лв.

Има и нови проекти, единият е рудникът “Ада тепе” в Крумовград, който тези дни ще бъде открит. Знаем, че последните 40 години чисто нов рудник не е откриван, пускани са отворени и затворени рудници, но нов – не. Инвестициите в сектора, които са направени, тези 2,5 млрд. лв., са за иновации, нови технологии, нов тип оборудване, проекти за опазване на околната среда.

- Какви иновации и нови технологии?

- “Горубсо-Мадан” и “Горубсо-Златоград” през 2018 г. продължиха започналия през последните години процес на смяна на минния модел, внедрявайки най-модерни машини и методологии.

- “Горубсо-Мадан” е фирмата, в която преди години миньорите стачкуваха за заплати.

- Стачкуваха, преди пет-шест години стачкуваха. Ние (“Минстрой холдинг” – б.а.) го купихме през 2012 г. с натрупаните 45 млн. лв. дългове. Сега е модерно, с нов минен модел, със сравнително скъпи нови машини, всяка струва по 300 хил. лв. Това са пробивни машини, товарачи, камиони. Инвестиционната програма на “Минстрой холдинг” за двете дружества е 20 млн., във всяко по 10 млн. лв. за 2019 г. “Елаците-Мед” през 2018-2019 г. внедриха иновативна технология по обезводняване и уплътняване на депонирания хвост с помощта на специализирани машини. Те внедриха и модерни технологии за планиране на минните работи. През 2018 г. “Дънди прешъс металс” получи международна награда за технологично лидерство. От края на 2018 г. в рудника в Челопеч се работи с безпилотен дрон, изградиха пилотен смартцентър. “Каолин” стартира през 2018 г. изграждането на филтрационен сушилен цех в обогатителната фабрика във Ветово. “Асарел-Медет” изгради, с оборудване на “Сименс”, изцяло нова автоматизирана диспечерска система за контрол и управление на водите.

- Какво се случва с търсенето и проучването на природни богатства? А и с разработването им?

- Имаме достатъчно проучени нови обекти и във Велинград - за волфрам, и в Трън - за злато, но по различни причини, предимно свързани с опасенията на зелени организации, се спира изграждането. За волфрама има решение на ЕС тези находища да се разработят, тъй като това е ценна суровина, но при нас няма да се разработва. Този въпрос винаги е свързан я с парламентарни избори, я с местни и местните власти се съобразяват.

Това е като

случая с

втория лифт на

Банско, все го

искаме,

но го няма

- Нещо ми направи впечатление в отчета на камарата. Произведената продукция е за 3 млрд. лв., а износът е над 6,3 млрд. лв. Защо?

- Ние произвеждаме концентрат за 3 млрд. лв., а металургичната индустрия внася допълнително концентрат, тъй като българският не е достатъчен, за да запълни мощностите на тези големи предприятия. Те изнасят готов метал – мед, алуминий, злато, сребро, затова при износа е по-висока стойността.

- Отчита се ръст на рудодобива, но спад при въглищата. Екоизискванията явно се отразяват на този подотрасъл. Какво ще се прави?

- Намаленото производство е свързано със спада на въглищата на “Мини Марица-изток”, те се движат между 20 и 30 млн. т, спадът от над 11% идва от по-малкото производство на електроенергия от въглищните централи и най-вече от ТЕЦ “Марица-изток 2”. Знаем ситуацията с централата, която плаща големи суми за въглеродни емисии, затова имаме спад. Но изискванията на Европа за чистия въздух се засилва непрекъснато и това поставя на сериозни изпитания българския въгледобив. В Европа се затварят много от въглищните рудници и централите, които работят на въглища, увеличава се производството на електроенергия от ВЕИ и от атомната енергетика, но предимно от ВЕИ.

- Какво прибра държавата от концесиите?

- Концесионните възнаграждения с ДДС са 89 млн. лв.

- Неправителствени и патриотични организации казват, че те са ниски и така се ограбва държавата. Доколко са прави?

- Не можем да кажем ниски или високи са концесионните възнаграждения на държавата. Те са колкото са в Европа. И българските, като европейските, са между 2 и 3%. За да бъдат по-високи, при тези ниски цени на металите, при инвестициите, които правим, трябва да намалим някои разходи. Или да свием инвестициите, или заплатите. Да не забравяме и увеличението на цената на електроенергията, повишението за енергоемките предприятия, каквито са в минната индустрия и металургията, е 20-30%.

Рудодобивът и металургията трябва да се съобразяват, че произвеждат суровини и метали, които нямат постоянна цена, влияят се от Лондонската метална борса. А от две години има спад на цените на металите с 30%. Давам пример с цинка - през 2017 г. беше 3600 долара, сега е 2200 долара, говорим за близо 50% спад. А

през това време

електроенергията

се е качила

с 30% на сто,

има спад на приходите и ръст на разходите, а увеличаваме заплатите, увеличаваме инвестициите. Ножицата толкова се свива, че ако някой увеличава концесионните възнаграждения, трябва да се намалят други разходи. И слава богу, че правителството на г-н Борисов не се поддаде на спекулативни искания, той обеща, че за целия мандат няма да се увеличат данъците и това се спазва.

Имаше искания, да, но за бизнеса е изключително важно да има стабилност в управлението за 4 г. Като правиш 300 млн. инвестиции, а се промени рамката, ще настъпи катастрофа.

- Какво е увеличението на заплатите в бранша?

- Увеличаваме всяка година с около 10% заплатите и може би сме единственият отрасъл, който има подписан колективен трудов договор с КНСБ и “Подкрепа” и това стана възможно заради добрия социален диалог в отрасъла. Средната заплата в страната за миналата година е 1100 лв., а при нас е 1786, или в годишен размер е 21 233 лв., а за страната е 13 хил., така че имаме една от най-високите средномесечни работни в индустрията. А увеличението с 10% годишно сме си го записали в колективния трудов договор със синдикатите.

- Камарата отчита добро разбирателство с Министерството на енергетиката и съдействие в промяна на законодателството. Какво пречеше и какво постигнахте?

- Имаше два закона, които пряко ни касаеха. Единият беше Законът за подземните богатства. С дълга и компетентна работа на специалистите на министерството и на камарата постигнахме единодействие и добро законодателство. Вторият беше законът за горивата, в първоначалния му вид минната индустрия беше ощетена.

Под ръководството на министъра на икономиката Емил Караниколов и със съвместна работа на всички засегнати се постигна справедлив за всички подготвен закон. Така че нашата камара има добри отношения с държавата, с министерствата на енергетиката,на икономика и на екологията и съвместно решаваме възникналите въпроси.

- Има ли недостиг на квалифицирана работна ръка? Има ли нови инициативи при обучението на работници и специалисти?

- Този въпрос е съществен за страната, провеждат се редица мероприятия между Министерството на образованието и науката, вузовете и бизнеса. Минно-геоложката камара е доайен в дуалното обучение, работим по въпроса още преди да стане национална кауза. Имаме 315 ученици в специализираните училища в Мадан, Панагюрище, Пирдоп, при “Каолин”. През 2019 г. се дипломират първите ученици по системата за дуално образование. Давам конкретен пример – в Мадан имаме 80 ученици, които учат минни специалности, те получават безплатен обяд, а които имат успех над 4,50 - и стипендии. Грижата за средните специалисти е изведена като приоритет и в Челопеч, “Елаците”, “Минстрой”. Имаме опит в подготовката на висшите кадри и сме доста напред спрямо другите браншове и другите организации.

В Минно-геоложкия университет работим в настоятелството, аз съм му председател, но там участват Челопеч, “Елаците”, “Асарел”, “Каолин”. Всяко едно предприятие реновира една или две зали в университета, осигурява достъп за провеждане на стажантските програми, практиките. Отпускаме стипендии, “Минстрой” е отпуснал 35 стипендии за 2019 г., изнасяме лекции в университета. Искам да спомена ректора на университета проф. Любен Тотев, който осигурява връзката между университета и бизнеса. Той има огромна заслуга това да се случва. С дуалното образование сме напред и във висшето образование имаме най-добри резултати.

Бизнесът трябва

да отделя

огромни

средства за

подготовка на

своите кадри,

това е начинът да имаш добри специалисти, трябва да се грижиш за тях. Това е свързано с обучението, със заплатите, които да бъдат европейски, да се грижиш за работниците – да имат транспорт, дрехи, храна. В нашия отрасъл го правят всички.

- Все още ли е на мода при вас корпоративната социална отговорност?

- Това не е мода, а ясно осъзната отговорност на компаниите за ролята им в развитието на националната икономика и местните общности. Проектите са многобройни - грижа за работните места, екологични проекти, наука и образование, здравеопазване, подобряване на инфраструктурата, подпомагане на местния бизнес. Много от дейностите ги аутсорстваме, за да захранваме местните фирми с работа. Маркирам го общо, иначе за всяка компания трябва да напишем най-малко по 2 страници, но го казвам с голяма степен на гордост за постигнатото в регионите.

- Ако говорим за перспективи, какво още се очаква в развитието на миннодобивната индустрия? Догодина какво ще отчетете?

- Преди това искам да пожелая на всички миньори, специалисти по случай празника на миньора, който е на успението на св. Иван Рилски, много здраве, лично щастие и, разбира се, успехи и безопасна работа.

Стараем се всяка

година да бъдем

по-добри от

предходната

и в добива, и в заплащането, и в безопасността.

Надявам се на ръст от 3 до 5%, защото инвестициите дават основание за това, както и да отчетем една от най-високите заплати в страната. Очаквам да увеличаваме производството, заплащането, да намаляваме злополуките, да опазим природата. Това си пожелаваме, но преди всичко живи и здрави за всички в отрасъла.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Два дни отпуск отгоре - ама за пушачите ли

    Два дни отпуск отгоре - ама за пушачите ли

    Поредната идея, с която народът да се позабавлява известно време - щели да дават по два дни отпуск отгоре, за да поощряват непушачите. Ама защо така, господа от ВМРО? Къде остана грижата ви поравно за всички избиратели, къде се изгуби човеколюбието? Ако си мислите, че така ще спечелите още гласове и подкрепа за следващите избори
  • Каубойско яке и как всичко е наред

    Каубойско яке и как всичко е наред

    Кога за последно у нас някой музикант е изказал проблемите на големи маси хора, така че да крещят в синхрон От доста време насам имам навика да си пускам цели концерти на най-различни групи - стари и нови. Бих излъгал, че го правя с дълбоката цел да направя сравнение между поколенията, да се потопя в атмосферата на някой жанр или да оценя