Николай Вълканов: За бизнеса е важно да има стабилност в управлението за 4 г. Като правиш 300 млн. лева инвестиции, а се промени рамката, ще настъпи катастрофа

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7613052 www.24chasa.bg
Проф. дтн инж. Николай Вълканов

От две години има спад на цените на металите с 30%, въпреки това инвестираме и увеличаваме заплати, казва председателят на Българската минно-геоложка камара и зам.-председател на КРИБ 

Слава богу, че правителството на г-н Борисов не се поддаде на спекулативни

искания, той обеща, че за целия мандат няма да се увеличат данъците, и това се спазва

Минно-геоложката камара е доайен в дуалното обучение, работим по въпроса още преди да стане национална кауза

- Г-на Вълканов, колко пари произведе миннодобивната индустрия през 2018 г. и колко в първото полугодие на тази? Какви са приходите на компаниите в бранша и как се вписват сред другите отрасли?

- Минават 3 млрд. лв. И е ръст с около 3% спрямо 2018 г.

- Как се отразява забавянето на икономическия растеж в световен мащаб във вашата дейност? Миналата година имаше спад на борсовите цени между 20 и 30%, но въпреки това у нас минната индустрия отчете растеж.

- Общо произведената продукция за миналата година е 109 млн. тона. Спад на цените има и през тази година, дори в малко по-висока граници от миналата, предимно в цветните метали - мед, злато, олово, цинк и сребро. Затова,

ако цените бяха

по-високи с 30%,

приходите

щяха да бъдат

към 4 млрд. лв.

Въпреки ниските цени те не са били такива от 2008-2009 г., ние продължаваме да работим успешно благодарение на огромните инвестиции, които се направиха през последните години – над 2 млрд. лв.

- Какъв е делът на индустрията в БВП на страната? Беше към 5 процента, промени ли се?

- Винаги се е движил между 4 и 5%, зависи от цената на металите на борсата.

- Какви инвестиции направи минната индустрия и в какво? Казвали сте, че ако не са инвестициите, мините ще са затворили.

- Инвестициите са 215-220 млн. лв. за 2017 г. Средногодишно за периода от 2010-2018 имаме над 300 млн. лв.вложения на година, или това прави над 2,5 млрд. лв.

Има и нови проекти, единият е рудникът “Ада тепе” в Крумовград, който тези дни ще бъде открит. Знаем, че последните 40 години чисто нов рудник не е откриван, пускани са отворени и затворени рудници, но нов – не. Инвестициите в сектора, които са направени, тези 2,5 млрд. лв., са за иновации, нови технологии, нов тип оборудване, проекти за опазване на околната среда.

- Какви иновации и нови технологии?

- “Горубсо-Мадан” и “Горубсо-Златоград” през 2018 г. продължиха започналия през последните години процес на смяна на минния модел, внедрявайки най-модерни машини и методологии.

- “Горубсо-Мадан” е фирмата, в която преди години миньорите стачкуваха за заплати.

- Стачкуваха, преди пет-шест години стачкуваха. Ние (“Минстрой холдинг” – б.а.) го купихме през 2012 г. с натрупаните 45 млн. лв. дългове. Сега е модерно, с нов минен модел, със сравнително скъпи нови машини, всяка струва по 300 хил. лв. Това са пробивни машини, товарачи, камиони. Инвестиционната програма на “Минстрой холдинг” за двете дружества е 20 млн., във всяко по 10 млн. лв. за 2019 г. “Елаците-Мед” през 2018-2019 г. внедриха иновативна технология по обезводняване и уплътняване на депонирания хвост с помощта на специализирани машини. Те внедриха и модерни технологии за планиране на минните работи. През 2018 г. “Дънди прешъс металс” получи международна награда за технологично лидерство. От края на 2018 г. в рудника в Челопеч се работи с безпилотен дрон, изградиха пилотен смартцентър. “Каолин” стартира през 2018 г. изграждането на филтрационен сушилен цех в обогатителната фабрика във Ветово. “Асарел-Медет” изгради, с оборудване на “Сименс”, изцяло нова автоматизирана диспечерска система за контрол и управление на водите.

- Какво се случва с търсенето и проучването на природни богатства? А и с разработването им?

- Имаме достатъчно проучени нови обекти и във Велинград - за волфрам, и в Трън - за злато, но по различни причини, предимно свързани с опасенията на зелени организации, се спира изграждането. За волфрама има решение на ЕС тези находища да се разработят, тъй като това е ценна суровина, но при нас няма да се разработва. Този въпрос винаги е свързан я с парламентарни избори, я с местни и местните власти се съобразяват.

Това е като

случая с

втория лифт на

Банско, все го

искаме,

но го няма

- Нещо ми направи впечатление в отчета на камарата. Произведената продукция е за 3 млрд. лв., а износът е над 6,3 млрд. лв. Защо?

- Ние произвеждаме концентрат за 3 млрд. лв., а металургичната индустрия внася допълнително концентрат, тъй като българският не е достатъчен, за да запълни мощностите на тези големи предприятия. Те изнасят готов метал – мед, алуминий, злато, сребро, затова при износа е по-висока стойността.

- Отчита се ръст на рудодобива, но спад при въглищата. Екоизискванията явно се отразяват на този подотрасъл. Какво ще се прави?

- Намаленото производство е свързано със спада на въглищата на “Мини Марица-изток”, те се движат между 20 и 30 млн. т, спадът от над 11% идва от по-малкото производство на електроенергия от въглищните централи и най-вече от ТЕЦ “Марица-изток 2”. Знаем ситуацията с централата, която плаща големи суми за въглеродни емисии, затова имаме спад. Но изискванията на Европа за чистия въздух се засилва непрекъснато и това поставя на сериозни изпитания българския въгледобив. В Европа се затварят много от въглищните рудници и централите, които работят на въглища, увеличава се производството на електроенергия от ВЕИ и от атомната енергетика, но предимно от ВЕИ.

- Какво прибра държавата от концесиите?

- Концесионните възнаграждения с ДДС са 89 млн. лв.

- Неправителствени и патриотични организации казват, че те са ниски и така се ограбва държавата. Доколко са прави?

- Не можем да кажем ниски или високи са концесионните възнаграждения на държавата. Те са колкото са в Европа. И българските, като европейските, са между 2 и 3%. За да бъдат по-високи, при тези ниски цени на металите, при инвестициите, които правим, трябва да намалим някои разходи. Или да свием инвестициите, или заплатите. Да не забравяме и увеличението на цената на електроенергията, повишението за енергоемките предприятия, каквито са в минната индустрия и металургията, е 20-30%.

Рудодобивът и металургията трябва да се съобразяват, че произвеждат суровини и метали, които нямат постоянна цена, влияят се от Лондонската метална борса. А от две години има спад на цените на металите с 30%. Давам пример с цинка - през 2017 г. беше 3600 долара, сега е 2200 долара, говорим за близо 50% спад. А

през това време

електроенергията

се е качила

с 30% на сто,

има спад на приходите и ръст на разходите, а увеличаваме заплатите, увеличаваме инвестициите. Ножицата толкова се свива, че ако някой увеличава концесионните възнаграждения, трябва да се намалят други разходи. И слава богу, че правителството на г-н Борисов не се поддаде на спекулативни искания, той обеща, че за целия мандат няма да се увеличат данъците и това се спазва.

Имаше искания, да, но за бизнеса е изключително важно да има стабилност в управлението за 4 г. Като правиш 300 млн. инвестиции, а се промени рамката, ще настъпи катастрофа.

- Какво е увеличението на заплатите в бранша?

- Увеличаваме всяка година с около 10% заплатите и може би сме единственият отрасъл, който има подписан колективен трудов договор с КНСБ и “Подкрепа” и това стана възможно заради добрия социален диалог в отрасъла. Средната заплата в страната за миналата година е 1100 лв., а при нас е 1786, или в годишен размер е 21 233 лв., а за страната е 13 хил., така че имаме една от най-високите средномесечни работни в индустрията. А увеличението с 10% годишно сме си го записали в колективния трудов договор със синдикатите.

- Камарата отчита добро разбирателство с Министерството на енергетиката и съдействие в промяна на законодателството. Какво пречеше и какво постигнахте?

- Имаше два закона, които пряко ни касаеха. Единият беше Законът за подземните богатства. С дълга и компетентна работа на специалистите на министерството и на камарата постигнахме единодействие и добро законодателство. Вторият беше законът за горивата, в първоначалния му вид минната индустрия беше ощетена.

Под ръководството на министъра на икономиката Емил Караниколов и със съвместна работа на всички засегнати се постигна справедлив за всички подготвен закон. Така че нашата камара има добри отношения с държавата, с министерствата на енергетиката,на икономика и на екологията и съвместно решаваме възникналите въпроси.

- Има ли недостиг на квалифицирана работна ръка? Има ли нови инициативи при обучението на работници и специалисти?

- Този въпрос е съществен за страната, провеждат се редица мероприятия между Министерството на образованието и науката, вузовете и бизнеса. Минно-геоложката камара е доайен в дуалното обучение, работим по въпроса още преди да стане национална кауза. Имаме 315 ученици в специализираните училища в Мадан, Панагюрище, Пирдоп, при “Каолин”. През 2019 г. се дипломират първите ученици по системата за дуално образование. Давам конкретен пример – в Мадан имаме 80 ученици, които учат минни специалности, те получават безплатен обяд, а които имат успех над 4,50 - и стипендии. Грижата за средните специалисти е изведена като приоритет и в Челопеч, “Елаците”, “Минстрой”. Имаме опит в подготовката на висшите кадри и сме доста напред спрямо другите браншове и другите организации.

В Минно-геоложкия университет работим в настоятелството, аз съм му председател, но там участват Челопеч, “Елаците”, “Асарел”, “Каолин”. Всяко едно предприятие реновира една или две зали в университета, осигурява достъп за провеждане на стажантските програми, практиките. Отпускаме стипендии, “Минстрой” е отпуснал 35 стипендии за 2019 г., изнасяме лекции в университета. Искам да спомена ректора на университета проф. Любен Тотев, който осигурява връзката между университета и бизнеса. Той има огромна заслуга това да се случва. С дуалното образование сме напред и във висшето образование имаме най-добри резултати.

Бизнесът трябва

да отделя

огромни

средства за

подготовка на

своите кадри,

това е начинът да имаш добри специалисти, трябва да се грижиш за тях. Това е свързано с обучението, със заплатите, които да бъдат европейски, да се грижиш за работниците – да имат транспорт, дрехи, храна. В нашия отрасъл го правят всички.

- Все още ли е на мода при вас корпоративната социална отговорност?

- Това не е мода, а ясно осъзната отговорност на компаниите за ролята им в развитието на националната икономика и местните общности. Проектите са многобройни - грижа за работните места, екологични проекти, наука и образование, здравеопазване, подобряване на инфраструктурата, подпомагане на местния бизнес. Много от дейностите ги аутсорстваме, за да захранваме местните фирми с работа. Маркирам го общо, иначе за всяка компания трябва да напишем най-малко по 2 страници, но го казвам с голяма степен на гордост за постигнатото в регионите.

- Ако говорим за перспективи, какво още се очаква в развитието на миннодобивната индустрия? Догодина какво ще отчетете?

- Преди това искам да пожелая на всички миньори, специалисти по случай празника на миньора, който е на успението на св. Иван Рилски, много здраве, лично щастие и, разбира се, успехи и безопасна работа.

Стараем се всяка

година да бъдем

по-добри от

предходната

и в добива, и в заплащането, и в безопасността.

Надявам се на ръст от 3 до 5%, защото инвестициите дават основание за това, както и да отчетем една от най-високите заплати в страната. Очаквам да увеличаваме производството, заплащането, да намаляваме злополуките, да опазим природата. Това си пожелаваме, но преди всичко живи и здрави за всички в отрасъла.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Четете “24 часа”, ако искате да знаете истината!

    Онзи ден много медии се подведоха по едно изказване на Калин Сърменов, че на любимата актриса Стоянка Мутафова ѝ е била направена сърдечна операция, а именно байпас. Това на нейната възраст от 97 години изобщо не е нещо елементарно и сигурно много хора са се притеснили. Истината е съвсем друга - преди няколко месеца ѝ е сложен т.нар
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,