Убийството на Кристин: след две присъди - още по-голяма жестокост

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7613584 www.24chasa.bg

Как затворът да променя насилниците,

не да ги ожесточава

Според прокуратурата заподозреният за убийство Мартин Трифонов е направил пълни самопризнания за изнасилването и убийството по особено жесток и мъчителен начин на Кристин. Което заедно с другите известни обстоятелства в досъдебното производство прави Мартин почти сигурен извършител. С това условие и като имам предвид презумпцията за невиновност до произнасянето на съда с влязла в сила присъда, бих искал да насоча вниманието към един огромен проблем.

Големият проблем е в това, че Мартин е бил осъждан за блудство и опит за изнасилване. Първия път е бил осъден на 8 месеца условно – което, общо взето, е

потупване по

рамото за доста

гнусно

посегателство

Следващото наказание е 8 месеца ефективно – като ефективното наказание в затвора е било изтърпяно съвсем неотдавна – през април 2018 г.

Аз лично съм учуден защо за опит за изнасилване дават 8 месеца затвор, като се има предвид, че поначало опитът се наказва със същото наказание, каквото се полага и за извършване на престъплението? А изнасилвачите извършват възможно най-гнусните престъпления.

Изводът се набива в очи – наказанието нито е имало възпиращ, нито превъзпитателен ефект. А нали това са две от основните цели на наказанието. Нещо повече – след изтърпяването на наказанието жестокостта ескалира. Защо се получава така?

Много лесно е да се дават препоръки за качествено превъзпитаване на осъдените на една относително бедна държава, каквато е България. Но нека не забравяме, че през последните 20 г. стандартът на живот многократно се повиши, а условията в затворите са подобни на тези отпреди 20 г. Би следвало всяка държава хармонично да полага усилия в различните сфери на своето развитие.

ащото какво като имаме примерно силна полиция и добре действащ съд, а насилниците продължават да насилват и след изтърпяването на наказанието?

Първият основен проблем е, че когато един насилник се събере с други много по-изпечени и жестоки насилници, много е вероятно новоизлюпеният насилник да се ожесточи, вместо да се поправи. Когато насилниците се съберат на едно място, ценностите, които създават, са престъпни. В допълнение – не е тайна, че в много от затворите има насилие на по-силните затворници над по-слабите. Това няма как да не доведе до

допълнително

озлобление и

тотално

изкривяване на

ценностите

Проблемите при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода са отпреди много време и няма как да се решат с магическа пръчица. Но като член на ЕС България може занапред да потърси по-сериозна помощ от европейските фондове и за качествено подобряване на условията в затворите. Вече е време и бюджетът да обърне повече внимание на този проблем. Не е работа примерно да имаме само прилична армия, ако ни изтребват и насилват отвътре.

Наложително е да има нови затвори, където

изнасилвачи и

убийци да са в

отделни малки

килии

и върху тях да се оказва въздействие чрез излъчването на подходящо подбрани филми и други аудио-визуални предавания. При тези условия това е мощен механизъм за поне частична промяна на ценностите. Индивидуалната работа на психолози със затворниците насилници следва многократно да се увеличи. Вече има достатъчно психолози.

За много от затворниците битовите условия в затвора не са по-лоши от тези в домовете им и поради това затворът като битови условия не е същественото в наказването им. Необходимо е те да имат по-голяма изолация от подобни на тях хора и повече работа под строг надзор.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Егоисти ли са богатите от ЕС

    Егоисти ли са богатите от ЕС

    Големи преговори паднаха в Брюксел как да се харчат парите на европейците за следващите години. От една страна, проблемът идва заради зейналата дупка от 75 милиарда евро след Брекзит. От друга обаче, богатите страни, водени от Германия и Франция, не крият желанието си да ударят секирата на парите, с които по-бедните държави в ЕС трябва да изравнят
  • Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Замислете се колко щастие има в думите “Изписахме я!” ТАЗИ история е малко по-дълга, но така се получи. Не питах баща ми дали мога да я разкажа. Не питах и колегите му. Може и да се обидят. Но ще поема риска. Твърде важна е и ми се ще да не я замитаме под килима. Дано не ви разочаровам, но в нея няма да се разказва за фрапираща лекарска небрежност