Испанските стълби в Рим и новият туризъм

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7620859 www.24chasa.bg

Как се справя Европа с

туристическото цунами

Испанските стълби в Рим са любимо място за туристите, но вече е забранено да сядат на тях. СНИМКА РОЙТЕРС

Неотдавна една снимка обиколи всички медии в света и предизвика загрижени коментари за бъдещето на туризма. На снимката се вижда как по пътя за Еверест се е събрала опашка като пред соцмагазин за банани по Нова година. Десетки хиляди алпинисти и любители чакат своя ред, за да изкачат най-високия връх в света.

Преди дни пък подобен, но в родни размери случай, стана централна тема и у нас. Блогър призова съмишленици към масово изкачване на Мусала и в крайна сметка го последваха над 2000 туристи.

Туризмът от едно от най-достъпните удоволствия за средната класа в света, но започва да се превръща и в един от най-сериозните проблеми. Замърсени планини, липса на достатъчно тоалетни за толкова голям поток хора, задръстени плажове, свръхконсумация на питейна вода в курортите, тежестта на милиони върху древни улици – всичко това започва да струва повече на местните, отколкото приходи им носи.

Все повече хора, постоянни жители на популярните туристически дестинации, се бунтуват срещу масовия туризъм и търсят начини да го ограничат в градовете си.

Венеция,

Майорка, Рим

вече приеха строги правила за поведение на туристите и въпреки това все още не могат да си отдъхнат. В Рим жителите успяха да се преборят да се забрани сядането на Испанските стъпала, във Венеция не се допуска също почивка на най-възловите места за туристите, Майорка се опитва да привлече друга класа, по-платежоспособни туристи и да ограничи масовите, като забранява круизните кораби и взривява бетонните хотели.

В България все още това не е тема, макар че масовият туризъм в планините става все по-виден проблем.

Какво се случва по плажовете ни пък? 12 милиона чужестранни туристи са посетили България през 2018 г. За тази година данните още не са ясни, макар да се очертава малко по-слаба. От тези 12 милиона над 9 милиона идват в краткия летен сезон – между май и септември. Предполага се, че за повечето целта е морето. Народ, колкото една цяла България и половина се опъва на шезлонгите, пие вода, къпе се и се пере, ходи до тоалетна в курорти и градове, които трудно издържат подобно нашествие. Майорка отдавна вече плаща цената за своя масов туризъм и бетониране на крайбрежията си през 70-те години на миналия век. На места питейната вода в целия Средиземноморски регион се изчерпва от огромните маси туристи и не достига за земеделието. Разрастването на курортите, възникването на нови селища, чиято цел е само да приютяват хотелски гости, съсипват природата. Историческите забележителности също не удържат на този напор от желаещи да ги разгледат. В легендарни туристически столици като

Париж местните

отдавна са

напуснали

центъра,

бягайки от потоците хора, дошли само да се снимат пред Айфеловата кула. Градът се опита да разсее тълпите към други, по-малко популярни туристически цели, в резултат на което вече и предградията на Париж са препълнени и шумни от дошли за две-три нощи купон чужденци. Същото е в Берлин, Барселона, Лондон, Лисабон, Прага... И докато градският туризъм поне оставя спомен у посетителите къде са били и каква е културата на посетената от тях страна, масовият морски ол инклузив тренд използва ресурсите на страната домакин, без гостите й дори да влязат в контакт с местните, да си поръчат храна и напитка в ресторант извън затворения си комплекс или да ползват услуги, които не са включени в пакета от 300-400 евро. Така за местните ползата от тези милиони хора не е особено голяма, но пък за сметка на това щетите са най-вече за тях.

Време е масовият туризъм да стане по-смислен и европейските държави да обмислят друг тип туристически продукт, който да им носи същите доходи, но без унищожително нашествие. Такива са нишовият туризъм като велосипедни турове, сингъл-хотели, семейни почивки, ековаканции или дори ваканция - отшелничество в някой манастир.

И това трябва да стане бързо, защото вече идва истинско цунами от нови туристи – тези от Азия.

Китай и Индия са новият тренд в туризма, като пътуващите от тези страни са милиони пъти повече, но все още с различно от европейското схващане за екологията.

Градове като Люцерн вече изпитаха азиатската вълна на гърба си и търсят начини да я ограничат. Само в един ден преди година градът бе посетен от 12 000 китайски туристи, наградени от шефа си с почивка в Швейцария. Такива мега посещения обаче буквално блокират града и правят живота на местните невъзможен.

Подобна е и ситуацията в австрийския Халщат. Той е най-предпочитаната дестинация от китайските туристи за последните години, като през градчето с 800 жители ежегодно минават по половин милион туристи от Далечния изток. Местните се оплакват от космическите цени в суперите, които са твъред малко за толкова прииждащи хора и съответно покачват цените. “Това, което искаме, е не да поскъпва нашият живот, а цената на почивката при нас”, призоваха неотдавна те.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Четете “24 часа”, ако искате да знаете истината!

    Онзи ден много медии се подведоха по едно изказване на Калин Сърменов, че на любимата актриса Стоянка Мутафова ѝ е била направена сърдечна операция, а именно байпас. Това на нейната възраст от 97 години изобщо не е нещо елементарно и сигурно много хора са се притеснили. Истината е съвсем друга - преди няколко месеца ѝ е сложен т.нар
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,