Навремето взех диплома за инженер, но бях категоричен, че ще стана музикант.
Образованието ми обаче много ми помага в работата
- Напоследък има възраждане на старите рок групи, на какво се дължи това, г-н Марков?
- Преди време музиката се правеше по различен начин, при други условия. Ако говорим за “Тангра”, много внимателно и грижливо подбирахме текстовете на песните си. При тези групи имаше различно отношение към работата. Има запечатана енергия в музиката от онова време. И неслучайно днес малки деца пеят песните с текстовете на старите групи, а тогава не са били родени.
Сега има огромно връщане на музиката от 80-те. Има парчета, които се създават в настоящия момент, но съвсем съзнателно са направени да звучат като тези от 80-те години.
- Клиповете и текстовете на много от новите изпълнители са доста по-предизвикателни, много хора ги намират и за вулгарни.
- Явно това се харесва. Нещата не стават насила, не можем да възпитаваме с административен подход. Никога няма да кажа: “Да спасим българската музика!”. Не! Тя трябва да се спаси. Никой не може да те накара да влезеш в магазина и да купиш нещо насила. Нещата трябва да бъдат оставени на естествения си ход. Не е лесно, но това е животът.
- Кой измисли името “Тангра”?
- Борислав Панов, с когото свирехме навремето, беше много добър музикант, за съжаление, вече не е между живите. И в един разговор се роди това име. В началото ми беше много странно, но свикнах и мисля, че не сме сбъркали. “Тангра” е философия, верую, естетика и начин на живот.
- Имаше ли вариант да тръгнете по друг път, различен от музиката?
- Спомням си, в моите много ранни години мечтата на баща ми беше да ме види инженер, да продължа да уча в университета. Казах си, че може би има право, и само заради него завърших. Като получих дипломата, му я занесох и казах: “Ето, аз съм инженер, но да знаеш, че няма да работя като такъв.” Но ако трябва да съм откровен, образованието ми помогна много в техническо отношение,
възпитава
различно мислене
В съвременната музика и при настоящия начин на работа човек трябва да има солидни технически познания.
- Всеки ден репетирате, какво подготвяте?
- Преди две години искахме да възстановим “Тангра” с Дани Ганчев и Стенли. Тръгнахме с голямо желание, но след известно време видяхме, че нещата не се получават така, както аз, да речем, съм искал. Не защото нямаше реакция на почитателите. Ние гледахме в различни посоки и като съвсем закономерен резултат Стенли не е с нас. Прави самостоятелен проект. Вече е част от миналото на “Тангра”. Не искам да предизвиквам съдбата, но съм силно обнадежден, защото сме трима от основното ядро - аз, Дани Ганчев и Емо Герасимов, който се върна от Белгия вече за постоянно. Дани също вече си е в България окончателно. Имахме късмета, че намерихме Боби Косатката от Der Hunds.
- Как го открихте?
- В един бар, където го видях преди четири месеца да пее и свири с куха китара. За мен това е най-важното нещо - ако изпълнител може да изнесе песен само с един инструмент - с куха китара или с пиано, това означава, че той става. Повечето от хората, които са сега на сцената, имат нужда да са със солиден бекграунд, да ги подпира. Това важи и за песента - тя е качествена, ако може да бъде изсвирена с един инструмент. Тогава разбираш силата ѝ.
За една група е изключително важно какви са хората в нея. Един да има, който да не приеме тази идея като своя кауза, нещата няма да вървят.
И затова в групите
има такова текучество,
събират се, разделят се.
- Защо се върнаха окончателно в България Дани Ганчев и Емо Герасимов?
- Може би по същата причина, заради която аз съм още тук. Имам няколко приятели, които са в различни сфери, но се върнаха, въпреки че са много добре обезпечени материално. Има неща, които в чужбина им липсват. Емо имаше много добра кариера, работеше във фирма, която се занимава с поточни линии за прецизна техника. Започнал е от нулата и се издигна до отговорник за качествения контрол, викат го по цял свят. Но човек много трудно бяга от корените си. Ето и аз - опитах да се захвана и с други неща, с радио също, но най-добре се чувствам, като се занимавам с музика. Ако се върна назад, не бих избрал друг път, пак бих тръгнал в тази посока независимо от всички трудности.
- А какви бяха те?
- Бяха свързани с липсата на свобода. Трябваше да се съобразяваме с много неща. Често нещата съвсем ненужно се гледаха под микроскоп. Няма как да обясня на дъщеря ми какво означава да не можеш да излезеш от собствената си държава, да молиш за изходна виза. Това бяха основните трудности. Имаше и други неща, но те си бяха част от бизнеса. Аз съм ходил да лепя афиши. Убеждавал съм командири на полк в някой град да пуснат войниците, за да има хора в салона, и двама влизаха с един билет. Това беше в началото, когато бе много трудно и набирахме скорост.
- Какво подготвяте сега с “Тангра”?
- Осъвременихме песните си. Направихме една програма и вече имахме удоволствието да я представим и да видим как ще я приемат хората. В началото ни беше притеснено, защото излизаме с нов певец, а именно това гледат хората в първия момент. Освен това представяме парчета,
направени по нов и
осъвременен начин
Но сме много мотивирани и приятно изненадани от начина, по който ни посрещат.
Направихме всички големи хитове на “Тангра”, както и парчета, които не намериха своето място в медиите, но мисля, че това е незаслужено. Не искам да изглежда нескромно, но преоткрихме някакви неща, които сме създавали преди толкова време, и виждаме, че са били много хубави песни, но по една или друга причина са останали малко встрани. Направихме материал за над 2-часов концерт.
Започнахме и нови песни, които да влязат в новия ни албум. Ще видим дали ще е класическият, във вид на сиди, но не си го представям много така, защото времето на тези носители отмина. Ще отпечатаме някакви бройки, но ще е символично, за приятели, за подаръци... Основно ще е в интернет и по медиите. Повече от половината от албума е готов. В момента се върти един от новите ни сингли - “На прага”, вече повече от два месеца е в класацията топ 20 на БНТ, беше и на първо място. Бях малко скептичен, но се изненадахме приятно.
Тези дни ще пуснем в класациите песента, която направихме в памет на Буги Барабата - “Равносметка”. Представихме я преди известно време и се приема много добре. Той го заслужава, беше уникален човек.
Имаме намерение да направим и едно ЕР със стари парчета, но с нови аранжименти.
- Много фенове като мен вероятно предпочитат да слушат песните и в оригинал, планирате ли да ги издадете в този им вариант?
- Разбирам те много добре. Тогава стои въпросът да се издаде отново това, което направихме преди години - “Антология”, с всичко издадено до този момент. Може да се помисли и за това.
Но песните с новите аранжименти не са толкова различни. На 8 ноември ще представим в София новата програма. Преди това на 15 октомври Сашо Петров има концерт “Рок поезия” в зала 1 на НДК, където и ние ще участваме. “Тангра” изпълнява голяма част от неговото творчество.
На 19 септември имаме концерт със Сливенската филхармония. Никога не сме работили със симфоничен оркестър и е голямо предизвикателство за нас. Мисля, че ще бъде интересно.
- Защо стана модерно рок банди да свирят със симфоничен оркестър?
- Подобни аранжименти са правени със синтезатори, с компютри, но има разлика, когато човешката ръка докосва цигулката. Усещането е съвсем друго, има някакво вълшебство. Другата причина е, че това обогатява, дава ново звучене.
Често ме питат какво слушам. Рядко е рок от 90-те и назад. Слушам съвременен алтернативен или индъстриъл. Но точно толкова си пускам и класическа музика. С удоволствие ходя на такива концерти, много обичам зала “България”.
- С какво друго се занимавате?
- Преподавам продуцентство в електронните медии в Софийския университет вече 15 години. Също и онлайн радио практикум. А репетициите ни са всеки ден от понеделник до петък, това ме връща в годините, когато записвахме втория албум. Но сега го правим по различен начин.
Не използваме усилватели,
а сме със слушалки
Много е различно, защото чуваш всички детайли и не се изморяваш толкова. Денят ми започва много рано и завършва късно.
- А събота и неделя?
- Гледам да не съм в София и се занимавам със съвсем други работи. Сигурно няма да ми повярваш, но преди две седмици с мой приятел правихме скари за сушене на домати и плодове. Имам и парник.
- Съпругата ви е американка, как се запознахте?
- Тя е от Чикаго, но пет години беше работила в Париж. Имаше три роли в мюзикъла “Котките”. Запознахме се в един асансьор във френската столица през 1990 г. Отивах към дома на моя братовчедка, която е класическа певица и живее там от години. Вървях по малката уличка, а срещу мен вървеше някакво момиче. И двамата влязохме в един и същи вход, след това в асансьора и тя натисна копчето за същия етаж, за който бях и аз. После тръгна и към същата врата, от която аз имах ключ. Оказа се, че са приятелки. Двете имаха уговорка, но братовчедка ми беше закъсняла. Разменихме няколко думи и си помислих, че тази французойка говори прекрасен английски. Така се запознахме.
- А вие какво правехте в Париж?
- Бях там осем месеца. Беше зората на цифровата техника и моето желание беше да уча новите технологии. Отидох и си подадох CV до примерно сто студиа. Написах, че искам да се уча и съм готов да работя без пари. Естествено, никой не отговори. Започнах да уча френски и попаднах в компания, покрай която започнах да помагам в ремонти на апартаменти. Видях се с повече пари, отколкото бях изкарвал като музикант. В един момент дойде обаждане от студио, предложиха ми да работя при тях три-четири месеца. В началото си г-н Никой, разнасяш кафетата и монтираш стойките на микрофоните. Но постепенно започнах да записвам. А там се записваше всякаква музика. Името ми присъства на три или четири сидита като саунд инженер. И когато бях най-щастлив, имах приятелка, работа, бяха започнали да ми плащат, ми изтекоха документите.
Нямаше начин да остана
Под студиото имаше офис на една от най-големите английски компании за много скъпа звукозаписна техника, която се даваше под наем. Продуцентите на Дейвид Бауи и Стинг вземаха техника от тях, като записваха в Париж. Един ден, докато си говорех с хората от компанията, бяхме станали приятели, ме попитаха какво искам да правя, отговорих, че искам да уча това в Лондон. Казаха, че с практиката мога да науча много повече, предложиха да се обадят в тяхната централа и да ми потърсят работа. Никога няма да го забравя - самолетът ми беше в 11 часа, таксито вече ме чакаше. Телефонът звънна и една жена ми каза, че са научили много хубави неща за мен, и ме поканиха на интервю в Лондон. Казах, че за съжаление, пътувам за България. Но тя обясни, че ще отварят нов отдел в Будапеща, и като се върна в София, да се свържа с тях, за да се разберем кога да направим срещата. Като се прибрах тук, бяха най-тъмните времена, нямаше ток, нямаше хляб, нямаше нищо. За да се обадиш извън България, трябваше да се ходи в пощата. Така и не се свързах с тях.
- Как убедихте жена си да дойде в София?
- Казах ѝ, че не мога да седя повече в Париж и че имаме два варианта: или да заминем за България, или да отидем в САЩ. Но в този момент ми се струваше, че у нас има повече възможности, защото всичко е ново. Тя каза, че ще дойде, а аз не го вярвах. Трябваше да приключи ангажиментът ѝ с “Котките” и след два месеца пристигна с целия си багаж.
- Сигурно е била в шок?
- Сигурно, но американците са много широко скроени хора. В началото беше много трудно, нямах работа, беше невъзможно да се прави музика. През 1992 г. създадохме радио “Тангра”, след това студиото, с което и досега се занимавам.
В началото тя започна да преподава музика и театър във френското училище. Малко по-късно се отвори възможност за работа в Американския колеж. После пък се създаде Англо-американското училище и тя се премести там.