Илия Гърков: Открихме нов рудник на място, където се е добивало злато преди 3500 г.

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7620951 www.24chasa.bg
Илия Гърков показва книгата “Злато и бронз”, чието издаване компанията е подпомогнала. СНИМКА: Румяна Тонева

- “Дънди Прешъс Металс” инвестира в Ада Тепе 164 млн. долара, казва вицепрезидент на “Дънди Прешъс Металс” и изпълнителен директор за България 

- 1/3 от работещите в рудника се върнаха от чужбина

- Средната работна заплата е 2700 лв., от 238 наети само 9 не са местни

 - Г-н Гърков, след колко години работа открихте рудника Ада Тепе?

- Това е първият нов рудник от 40 г. насам. Говорим за изцяло нов, започнат от гола поляна. Е, не е чак гола, защото имаше дървета.

- Колко инвестира “Дънди Прешъс Металс” в него?

- Дотук 164 млн. долара, или 282 млн. лв.

- Колко време ще се експлоатира находището?

- 8,5 г., като целият живот на проекта е от 13 до 15 г., това е строителство, което е минало, добив, който е сега, и рекултивация, която е накрая.

- Кога започнахте строителството?

- През октомври 2016 г. с първите пътища за достъп, а първото тестово производство беше в средата на март т. г. Но първите сондажни дейности са от 1999-2000 г. от предишния собственик.

- Компанията има концесията отдавна, нали?

- Концесията

за добив и

преработка

е от 2002 г.

Първо имаше проучване, първи проект, който беше отхвърлен, след това изцяло нов проект, след това минаване по законовия път и нещата отново не се случваха.

- Защо? Заради реакцията на хората ли?

- По-скоро заради натрупания страх не директно към нас, а към цялата индустрия, и ние като първата фирма, която се опитва нещо да направи, обирахме голяма част от негативите.

- И как се справихте със страха на хората?

- Справихме се, неслучайно рудника го има. Пет бяха сферите на недоверие, не ми се иска да го наричам страх. Никой не “казва страх ме е от теб”, а “ти ме лъжеш”, “не ми ги разправяй” или “не ти вярвам”. Първото, което излезе, е несъгласието да има хвостохранилище заради това, което е ставало на други места. А то е ставало или заради грешки в проектирането, или по-скоро заради слабости при оперирането.

- Или заради спестяване на пари.

- Е, то е същото. Първият ни проект отговаряше на всички изисквания, но при втория премахнахме хвостохранилището. И вече не бяха необходими толкова големи площи за депониране на отпадъка. В минната индустрия отпадъците са огромната част и те трябва първо да не бъдат опасни, и второ - трябва да са депонирани и управлявани по такъв начин, че да не водят до дълготрайни щети. Говорим за премахване на всякакъв вид щети.

- И какво направихте?

- Заменихме хвостохранилището с нов вид интегрирано съоръжение за управление на минни отпадъци. То е разположено по склон, площта е много по-малка. Баластрата, или скалната маса от рудника, в която няма полезен компонент, се използва за строителен материал на клетки, които се пълнят с отпадък от обогатителната фабрика. Той се сгъстява до паста, депонира се, дренира се и става като тъмна глина.

- Убедихте ги хората, че няма опасност.

- С това съоръжение

ние сме само в

горски фонд, и

то в дерето, не

засягаме

земеделски и

общински земи

След промяната на първия проект намалихме нужната ни площ 3 пъти, с толкова намалихме индустриалния отпечатък. Обогатителната фабрика е на тепето, рудникът е на тепето, не излизаме от върха.

Второто недоверие беше за водата, която ще изпускаме. Хората имат достатъчно лоши примери навсякъде по света, не само у нас. Тези, които са безотговорни, не страдат от това, страдат отговорните. Ние

изградихме

инсталация за

пречистване на

индустриалните

води до питейно

качество

Работим със затворен цикъл на водата, но при положение че е необходимо да се изпусне, тя е с чистота на питейната. Построихме още една пречиствателна станция, която е за нашите битови води, и там горе има две пречиствателни станции. Третото нещо бяха прахта и шумът. Срещу прахта оросяваме, водоноските започват първи и спират последни. Хората го виждат. Наели сме местна фирма. Четвъртият елемент от страха са взривните работи, да благодарим за него на Холивуд, всичко се цепи и трещи, а Шварценегер се разхожда. В нашия случай са бомбите.

- И как преодоляхте страха от бомбите?

- Гърми се следобед във вторник и четвъртък при необходимост. Използват се най-модерните технологии във взривните работи.

- Как най-модерно се взривява?

- С разсредоточени заряди. Тези 2 или 3 тона взрив са разделени на хиляди малки взривчета. На 11 юли, когато гърмяхме, камъкът, който литна най-далеко, беше на 5 метра. При първото взривяване хората чуват предупредителните взривове, но те не са такива, че да ти изпадат стъклата, а все едно няколко пиратки са гръмнали наведнъж. След това си гръмна нещото и хората ми казват - то нищо не се усети. Ами нали това е целта! А сега питат – тази седмица гърмяхте ли? Вие май спряхте. Не сме спрели, гърмим си. Най-всеобхватното недоверие беше, че ние ще си доведем външни хора и за местните няма да има работа.

- А вие колко хора си доведохте от Челопеч?

- В производствения период от 238 наети 229 са местни и 9 не са местни, като единият съм аз.

- Какви заплати им давате?

- Средната работна заплата е 2700 лв., това е заплатата, на която се осигуряват.

- Като си тръгнете, тези хора, свикнали на 2700 лв., как ще живеят?

- Държавата трябва да се вдигне и тя на толкова.

- Има една приказка – където е текло, пак ще тече. На този хълм се е добивало злато и в древността, нали? И още има. Вие се запалихте и по археологически разкопки.

- Над 4 г. бяха разкопките на терен,

близо 18 тона

артефакти се

изкопаха

от Ада Тепе. Имаме договор с Археологическия институт на БАН да работи до рекултивацията на рудника.

- От колко века се е добивало злато тук?

- От 1500 г. преди Христа. И като сложиш още 2000 г., стават 35 века. Най-старото златно съкровище е в България, никой не го е докарал от Андите, от Египет. Траките са най-старите доказани миньори, добивали злато.

Златото на Египет е много по-късно от това, или най-вероятно е дошло оттук като знания, умения, опит. Тук са доказателствата, там няма доказателства. Хълмът е бил от 7 до 12 м по-висок, те просто са го свалили. Отгоре е било най-богатото, траките са го взели. Археолозите възстановиха технологията от древността, добиха злато по начина от древните писания. Смелиха няколкостотин килограма скали с хромели и произведоха злато, направиха промишлен добив. Доказаха, че това не са митове и легенди, а е предадена технологията, вкарали са някой друг бог, но ако се следва описаното, добиваш злато.

- Колко злато са оставили древните?

- Геоложките запаси са към 27 тона, но това не е 100% извлекаемо. Ако ти предложат килограм злато и 100 000 лв., кое ще вземеш?

- Златото.

- Сбърка. (Смята тройунцията и излиза, че килограм злато е 75 хил. лв.) Аз вземам 100 хил. лв. и съм на печалба.

- Какво показва това?

- Че златото има емоционална стойност след тези 7000-8000 г., откогато е ценно. То е исторически натрупана емоция, всеки така ще избере, не си само ти.

- А какво ще стане след 10-15 г., когато добиете златото от Ада Тепе?

- Ние продължаваме проучвателните дейности около Крумовград и Челопеч, защото природата обикновено не създава само едно нещо. Дали ще открием и дали ще е икономически възможно да добием, е рано да се каже. Над 10 проучвателни площи имаме у нас, следващото, което ще разработваме е Бор в Сърбия, имаме си концесия.

- Колко ще траят проучванията около Крумовград?

- Проучваме в момента и мога да кажа само, че имаме надежди. Ако открием в радиус от 30-40 км от Ада Тепе, икономически изгодно е да се транспортира рудата до хълма. Другото, което правим, е за дългосрочната устойчивост на региона, на финалната права сме с фонда за малък и среден бизнес. Очакваме първите проекти да бъдат приети през октомври.

Покрай нас

тръгнаха

други бизнеси

“Теклас” от Кърджали дойдоха в Крумовград и направиха огромен цех за уплътнения за един куп автомобилни марки. Дори да си тръгнем, бизнесът ще получи висококвалифицирани хора, със съвременни разбирания за технологична и трудова дисциплина.

- Когато влизах на 500 м под земята в Челопеч преди години, нямаше дронове. На Ада Тепе ще имате ли?

- Това е следващото. Ще правим с тях всички видове замервания, вместо хората да вървят и да мерят. Дронът мери обеми, повърхности, онлайн ги предава и маркшайдерът ги приема. Той не е учил да ходи и да държи една дъска и другият да мери. Но трябва да го направи, за да може да си сметне обемите, съдържанието. А дронът ускорява и дигитализира. Наместването на сондите сега се прави с джипиес, което пак е бързо. Но може да се “говори” с дрона вместо със сателита. Направихме в Челопеч смартцентър, от който може да управляваме минно производство навсякъде по света.

- Че защо ви е в Челопеч център за управление на мини по света?

- Защото фирмата мисли за развитие.

- Оттук?

- Оттук, разбира се. Имаме капацитет, имаме много кадърни хора в нашата държава. Един от ефектите, който постигнахме в Крумовград, е, че 1/3 от хората в рудника се върнаха от чужбина. Когато топяхме ледовете, възрастните хора казваха – останали са някои други млади и тях няма да ги има, когато започнете с мината. А те се връщат.

Визитка

Илия Гърков е минен инженер с магистърска и докторска степен от Минно-геоложкия университет в София. Изпълнявал е различни лидерски роли в “Дънди Прешъс Металс” в Челопреч и Крумовград.

От ноември 2014 г. е вицепрезидент на компанията и генерален мениджър за България, отговаря за дейностите в Челопеч и Крумовград.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Инцидентът с Джамбазки - пълно разследване

    Инцидентът с Джамбазки - пълно разследване

    Инцидентът с Ангел Джамбазки - евродепутата, който бе заловен да кара кола след употреба на алкохол, трябва да бъде разследван докрай и във всички аспекти. Българският закон забранява да се кара след употреба на алкохол изобщо. Ако си такава важна фигура като евродепутат, не бива да си го позволяваш при никакви обстоятелства
  • Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Какво ни казват тазгодишните резултати от тестовете PISA НИКОГА НЕ СЪМ крил, че много харесвам работата на министъра на образованието Красимир Вълчев. Смятам, че той е много фокусиран и полезен човек. Вероятно сега върху него ще се нахвърлят заради лошите резултати в тестовете PISA. Искам да кажа, че усилията на Вълчев са напълно в правилна посока