- “Дънди Прешъс Металс” инвестира в Ада Тепе 164 млн. долара, казва вицепрезидент на “Дънди Прешъс Металс” и изпълнителен директор за България
- 1/3 от работещите в рудника се върнаха от чужбина
- Средната работна заплата е 2700 лв., от 238 наети само 9 не са местни
- Г-н Гърков, след колко години работа открихте рудника Ада Тепе?
- Това е първият нов рудник от 40 г. насам. Говорим за изцяло нов, започнат от гола поляна. Е, не е чак гола, защото имаше дървета.
- Колко инвестира “Дънди Прешъс Металс” в него?
- Дотук 164 млн. долара, или 282 млн. лв.
- Колко време ще се експлоатира находището?
- 8,5 г., като целият живот на проекта е от 13 до 15 г., това е строителство, което е минало, добив, който е сега, и рекултивация, която е накрая.
- Кога започнахте строителството?
- През октомври 2016 г. с първите пътища за достъп, а първото тестово производство беше в средата на март т. г. Но първите сондажни дейности са от 1999-2000 г. от предишния собственик.
- Компанията има концесията отдавна, нали?
- Концесията
за добив и
преработка
е от 2002 г.
Първо имаше проучване, първи проект, който беше отхвърлен, след това изцяло нов проект, след това минаване по законовия път и нещата отново не се случваха.
- Защо? Заради реакцията на хората ли?
- По-скоро заради натрупания страх не директно към нас, а към цялата индустрия, и ние като първата фирма, която се опитва нещо да направи, обирахме голяма част от негативите.
- И как се справихте със страха на хората?
- Справихме се, неслучайно рудника го има. Пет бяха сферите на недоверие, не ми се иска да го наричам страх. Никой не “казва страх ме е от теб”, а “ти ме лъжеш”, “не ми ги разправяй” или “не ти вярвам”. Първото, което излезе, е несъгласието да има хвостохранилище заради това, което е ставало на други места. А то е ставало или заради грешки в проектирането, или по-скоро заради слабости при оперирането.
- Или заради спестяване на пари.
- Е, то е същото. Първият ни проект отговаряше на всички изисквания, но при втория премахнахме хвостохранилището. И вече не бяха необходими толкова големи площи за депониране на отпадъка. В минната индустрия отпадъците са огромната част и те трябва първо да не бъдат опасни, и второ - трябва да са депонирани и управлявани по такъв начин, че да не водят до дълготрайни щети. Говорим за премахване на всякакъв вид щети.
- И какво направихте?
- Заменихме хвостохранилището с нов вид интегрирано съоръжение за управление на минни отпадъци. То е разположено по склон, площта е много по-малка. Баластрата, или скалната маса от рудника, в която няма полезен компонент, се използва за строителен материал на клетки, които се пълнят с отпадък от обогатителната фабрика. Той се сгъстява до паста, депонира се, дренира се и става като тъмна глина.
- Убедихте ги хората, че няма опасност.
- С това съоръжение
ние сме само в
горски фонд, и
то в дерето, не
засягаме
земеделски и
общински земи
След промяната на първия проект намалихме нужната ни площ 3 пъти, с толкова намалихме индустриалния отпечатък. Обогатителната фабрика е на тепето, рудникът е на тепето, не излизаме от върха.
Второто недоверие беше за водата, която ще изпускаме. Хората имат достатъчно лоши примери навсякъде по света, не само у нас. Тези, които са безотговорни, не страдат от това, страдат отговорните. Ние
изградихме
инсталация за
пречистване на
индустриалните
води до питейно
качество
Работим със затворен цикъл на водата, но при положение че е необходимо да се изпусне, тя е с чистота на питейната. Построихме още една пречиствателна станция, която е за нашите битови води, и там горе има две пречиствателни станции. Третото нещо бяха прахта и шумът. Срещу прахта оросяваме, водоноските започват първи и спират последни. Хората го виждат. Наели сме местна фирма. Четвъртият елемент от страха са взривните работи, да благодарим за него на Холивуд, всичко се цепи и трещи, а Шварценегер се разхожда. В нашия случай са бомбите.
- И как преодоляхте страха от бомбите?
- Гърми се следобед във вторник и четвъртък при необходимост. Използват се най-модерните технологии във взривните работи.
- Как най-модерно се взривява?
- С разсредоточени заряди. Тези 2 или 3 тона взрив са разделени на хиляди малки взривчета. На 11 юли, когато гърмяхме, камъкът, който литна най-далеко, беше на 5 метра. При първото взривяване хората чуват предупредителните взривове, но те не са такива, че да ти изпадат стъклата, а все едно няколко пиратки са гръмнали наведнъж. След това си гръмна нещото и хората ми казват - то нищо не се усети. Ами нали това е целта! А сега питат – тази седмица гърмяхте ли? Вие май спряхте. Не сме спрели, гърмим си. Най-всеобхватното недоверие беше, че ние ще си доведем външни хора и за местните няма да има работа.
- А вие колко хора си доведохте от Челопеч?
- В производствения период от 238 наети 229 са местни и 9 не са местни, като единият съм аз.
- Какви заплати им давате?
- Средната работна заплата е 2700 лв., това е заплатата, на която се осигуряват.
- Като си тръгнете, тези хора, свикнали на 2700 лв., как ще живеят?
- Държавата трябва да се вдигне и тя на толкова.
- Има една приказка – където е текло, пак ще тече. На този хълм се е добивало злато и в древността, нали? И още има. Вие се запалихте и по археологически разкопки.
- Над 4 г. бяха разкопките на терен,
близо 18 тона
артефакти се
изкопаха
от Ада Тепе. Имаме договор с Археологическия институт на БАН да работи до рекултивацията на рудника.
- От колко века се е добивало злато тук?
- От 1500 г. преди Христа. И като сложиш още 2000 г., стават 35 века. Най-старото златно съкровище е в България, никой не го е докарал от Андите, от Египет. Траките са най-старите доказани миньори, добивали злато.
Златото на Египет е много по-късно от това, или най-вероятно е дошло оттук като знания, умения, опит. Тук са доказателствата, там няма доказателства. Хълмът е бил от 7 до 12 м по-висок, те просто са го свалили. Отгоре е било най-богатото, траките са го взели. Археолозите възстановиха технологията от древността, добиха злато по начина от древните писания. Смелиха няколкостотин килограма скали с хромели и произведоха злато, направиха промишлен добив. Доказаха, че това не са митове и легенди, а е предадена технологията, вкарали са някой друг бог, но ако се следва описаното, добиваш злато.
- Колко злато са оставили древните?
- Геоложките запаси са към 27 тона, но това не е 100% извлекаемо. Ако ти предложат килограм злато и 100 000 лв., кое ще вземеш?
- Златото.
- Сбърка. (Смята тройунцията и излиза, че килограм злато е 75 хил. лв.) Аз вземам 100 хил. лв. и съм на печалба.
- Какво показва това?
- Че златото има емоционална стойност след тези 7000-8000 г., откогато е ценно. То е исторически натрупана емоция, всеки така ще избере, не си само ти.
- А какво ще стане след 10-15 г., когато добиете златото от Ада Тепе?
- Ние продължаваме проучвателните дейности около Крумовград и Челопеч, защото природата обикновено не създава само едно нещо. Дали ще открием и дали ще е икономически възможно да добием, е рано да се каже. Над 10 проучвателни площи имаме у нас, следващото, което ще разработваме е Бор в Сърбия, имаме си концесия.
- Колко ще траят проучванията около Крумовград?
- Проучваме в момента и мога да кажа само, че имаме надежди. Ако открием в радиус от 30-40 км от Ада Тепе, икономически изгодно е да се транспортира рудата до хълма. Другото, което правим, е за дългосрочната устойчивост на региона, на финалната права сме с фонда за малък и среден бизнес. Очакваме първите проекти да бъдат приети през октомври.
Покрай нас
тръгнаха
други бизнеси
“Теклас” от Кърджали дойдоха в Крумовград и направиха огромен цех за уплътнения за един куп автомобилни марки. Дори да си тръгнем, бизнесът ще получи висококвалифицирани хора, със съвременни разбирания за технологична и трудова дисциплина.
- Когато влизах на 500 м под земята в Челопеч преди години, нямаше дронове. На Ада Тепе ще имате ли?
- Това е следващото. Ще правим с тях всички видове замервания, вместо хората да вървят и да мерят. Дронът мери обеми, повърхности, онлайн ги предава и маркшайдерът ги приема. Той не е учил да ходи и да държи една дъска и другият да мери. Но трябва да го направи, за да може да си сметне обемите, съдържанието. А дронът ускорява и дигитализира. Наместването на сондите сега се прави с джипиес, което пак е бързо. Но може да се “говори” с дрона вместо със сателита. Направихме в Челопеч смартцентър, от който може да управляваме минно производство навсякъде по света.
- Че защо ви е в Челопеч център за управление на мини по света?
- Защото фирмата мисли за развитие.
- Оттук?
- Оттук, разбира се. Имаме капацитет, имаме много кадърни хора в нашата държава. Един от ефектите, който постигнахме в Крумовград, е, че 1/3 от хората в рудника се върнаха от чужбина. Когато топяхме ледовете, възрастните хора казваха – останали са някои други млади и тях няма да ги има, когато започнете с мината. А те се връщат.
Визитка
Илия Гърков е минен инженер с магистърска и докторска степен от Минно-геоложкия университет в София. Изпълнявал е различни лидерски роли в “Дънди Прешъс Металс” в Челопреч и Крумовград.
От ноември 2014 г. е вицепрезидент на компанията и генерален мениджър за България, отговаря за дейностите в Челопеч и Крумовград.