Ипотеките всъщност растат с невиждан от 10 г. темп

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7622541 www.24chasa.bg

Високи обороти в кръга доходи - депозити - кредити - потребление. Ще се напомпи ли инфлация?

Според най-новите данни на БНБ през месец юли кредитирането за частния сектор (домакинства и бизнес) се увеличава с 6,5% на годишна основа и достига близо 60 милиарда лева. От своя страна депозитите в банковата система се увеличават със 7,7% на годишна основа и надминават 81 милиарда лева.

Всичко това се случва във време на рекордно ниски лихви по депозити и кредити – лихвите по депозитите са практически нулеви, а лихвите по кредитите са не просто исторически ниски, но и значително стопяват разликата със страните от еврозоната. Например според Икономическия преглед на БНБ през пролетта лихвите по новите ипотечни заеми в България са с 1,5% по-високи, отколкото в еврозоната, което е исторически минимум.

На пръв поглед сякаш има парадокс – при рекордно ниски лихви депозитите се увеличават по-бързо от кредитите. Не е логично да е така. При толкова ниски лихви има големи стимули да се вземат повече нови кредити. Още повече че в момента лихвите по ипотечните кредити са почти равни на инфлацията – т.е. реалната лихва по ипотечните кредити е нула или дори отрицателна в някои моменти. Още повече, че заплатите и доходите се увеличават доста бързо, което също е стимул за вземане на кредити при сегашните ниски лихви.

Реално обаче парадокс няма. Всъщност кредитирането расте много по-бързо, отколкото показват агрегираните данни. Причината е, че банките много бързо разчистват стари лоши кредити чрез различни способи като продажба, събиране, отписване. Например за последната една година размерът на лошите и преструктурирани кредити е спаднал с около 1,9 милиарда лева. Това разчистване на лоши кредити изкривява данните и подценява реалния растеж на кредитирането.

Този ефект се вижда много ясно в данните за кредитирането на бизнеса. Според статистиката кредитите за фирмите растат с едва 4,3% за последната година – доста бавен темп. Но ако разгледаме само редовните кредити, те се увеличават с внушителните 15,6%, а дългосрочните кредити над 5 години растат с цели 21% за последната година! Растежът на редовните кредити за фирмите е най-висок от десетилетие насам и постоянно се ускорява.

По подобен начин стоят нещата и при кредитите за домакинствата. На пръв поглед кредитирането за домакинствата расте умерено, с 8,7%. Но като изчистим ефекта от програмата за саниране и от намаляващите лоши кредити, се получава съвсем друга картина. Редовните потребителски кредити растат с 13,1% на годишна основа, а редовните жилищни кредити се увеличават с 18,2%. Такъв темп на ипотечното кредитиране не сме виждали от над 10 години.

С други думи, кредитната активност е на изключително високи обороти и продължава да се ускорява. Сравнително бързо се увеличават и небанкови форми на кредитиране като лизинг и т.нар. бързи кредити. В частния сектор се вливат сериозни финансови ресурси с темпове, които не сме виждали от десетилетие насам.

Същевременно заетостта и заплатите на домакинствата се увеличават бързо. Към средата на тази година броят на работещите се увеличава с над 100 хиляди души на годишна основа, а средната заплата расте с 12%. Безработицата е рекордно ниска, едва 4%, и продължава да намалява с бързи темпове поради дефицита на кадри. Тези развития на пазара на труда носят повече средства в домакинствата, които по стара традиция заделят “бели пари за черни дни” и спестяват част от дохода си в банка. Постепенно обаче през последните години домакинствата стават все по-оптимистично настроени за бъдещето и намаляват дела на спестяванията, като увеличават склонността към потребление и вземане на кредити. Увеличението на пенсиите от юли ще подхрани тази тенденция.

Получава се един затворен кръг – растежът на доходите помпи депозити в банковата система, тя от своя страна няма какво да прави тези допълнителни средства и е принудена да дава все повече и повече кредити, а кредитната активност от своя страна насърчава потреблението. Рекордно ниските лихви по кредитите насърчават кредитирането още повече и няма изгледи това да се промени скоро – всъщност големите световни централни банки дават сигнали, че ще намалят лихвите допълнително през есента и ще налеят още ликвидност във финансовата система.

Така че ниските лихви могат да се запазят още дълго време и дори да станат още по-ниски. Всичко това е положително в краткосрочен план, защото стимулира инвестициите и потреблението, подпомагайки икономическата активност в период, когато международната среда не е особено благоприятна. Но трябва да се внимава, защото много добре не е на добре. Прекалено ниските лихви за прекалено дълго време могат да стимулират някои вредни развития – например балон в недвижимите имоти или строителството, или свръхзадлъжняване на домакинствата и бизнеса. Твърде бързото кредитиране, от своя страна, може да прелее към инфлация.

Неслучайно от октомври тази година се увеличава с 0,5% т.нар. антицикличен буфер за банките, а от април догодина ще се увеличи с още толкова. За най-големите банки влиза и поредно увеличение на изисквания “буфер за други системно значими институции”, а сливанията на банки ще го вдигнат допълнително. Дали това ще е достатъчно, за да обуздае кредитирането, предстои да се види – може да се наложат и допълнителни мерки. Но всяка фирма и домакинство трябва добре да си правят сметката, така че да се възползват от изгодните лихви, но без да достигат до свръхзадлъжняване.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Четете “24 часа”, ако искате да знаете истината!

    Онзи ден много медии се подведоха по едно изказване на Калин Сърменов, че на любимата актриса Стоянка Мутафова ѝ е била направена сърдечна операция, а именно байпас. Това на нейната възраст от 97 години изобщо не е нещо елементарно и сигурно много хора са се притеснили. Истината е съвсем друга - преди няколко месеца ѝ е сложен т.нар
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,