Даниил: Манастирът е за монаси, обрекли се на безбрачие, венчанието е в енорийския храм

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7624285 www.24chasa.bg

Убеден съм, че Господ търси път към всеки човек

При атеистичния режим преди 1989 г. много хора се венчаваха тайно далеч от родното място и това е било подвиг, днес обаче това е повече суета

Здравомислието също е дар и ако не го ценим, то ни се отнема

Всичко, което трябва да знаете за:

В църквата идваме, защото се нуждаем от Бога, от изцеление от егоизма ни, от отчуждението един от друг

В Лопушанския манастир организираме безплатен детски летен лагер

С Видинския митрополит разговаря КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

- Ваше Високопреосвещенство, повече от 1 г. сте начело на Видинската епархия, какви усилия полагате за усъвършенстване на дейността на свещениците?

- На първата свещеническа конференция след въдворяването ми на Видинската митрополитска катедра миналата година напомних на свещенослужителите за отговорностите на свещеническото служение: редовното отслужване на богослужение, грижата всеки човек в поверените им енории

да се приобщава към

църковния живот чрез

личния пример на

енорийския свещеник,

със слово, с подготовка и участие в светите тайнства. И да бъдат грижовни към поверените им храмове.

До миналата година съществуваше сериозен проблем с издръжката на свещениците в епархията. От 2005 г. повечето от тях не бяха получавали трудово възнаграждение от митрополията - тяхната издръжка е била на грижата на църковните настоятелства. Това е фактор, който е оказвал значително влияние върху тяхното служение - например има свещеници, които са работили допълнителна работа, за да осигурят прехраната на семействата си. Това няма как да не се отрази най-малкото на ангажираността им с енорийската работа.

От октомври 2018 г. Видинската митрополия започна редовното изплащане на заплатите на свещенослужителите си, а чрез държавната субсидия от януари т.г. възнаграждението им значително се подобри. Разбира се, сега изискванията към служението на свещенослужителите нарастват.

В това отношение за мен са важни личните впечатления от службата на конкретния свещеник, затова се старая да посещавам енориите, да служа със свещениците, да се срещам с енориашите. Така свещениците имат възможност да чуят лично изискванията към тях и служението им. Някои свещеници минаха опреснителни курсове върху богослужебната практика.

Там, където изискванията на устава и на свещените канони не се вземат под внимание, има наложени и санкции. Има още много какво да се направи. За мен подобряването на служението на свещениците в епархията е постоянна грижа.

- Какви са преимуществата да служите на Божията нива в България?

- То е преди всичко голяма отговорност - отговорността на архиерейското служение тук, в родината, в сравнение с чужбина е по-голяма. Ако перифразираме малко евангелските слова, можем да кажем, че “Комуто много е поверено, от него повече ще се изисква”. Народът ни е възпитаван в православната вяра и традиция повече от хилядолетие. В епархията имаме храмове отпреди 400 г. При колко по-трудни от сегашните условия нашите предци са давали мило и драго за построяването на тези храмове, за тяхното благолепие, за това там да има свещеници, и то на издръжката на местните християни. Столетия наред храмовете са били пълни в неделя и на празник. Нашите предшественици по катедра също са ни оставили висок пример за благоустройването на епархията и епархийския живот, създали са добри условия за служението и на свещениците в енориите, и на епархийския архиерей.

В чужбина на много места тези условия липсват, православното наследство не е толкова богато и можем да кажем, че това намалява в известен смисъл отговорността на служението там. Въобще, службата и комуникацията на роден език тук, компактното православно население в градовете и селата, близките разстояния при обгрижването на епархията, родната среда - всичко това улеснява служението ни и същевременно завишава изискванията спрямо нас.

- Какви са разликите с Америка, където сте служили?

- Бог промисля за всеки конкретен човек - дали у нас, дали в чужбина, Бог всеки ден търси път към нашето сърце, защото е казал: “Ето, стоя на вратата и чукам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза и ще вечерям с него, и той с Мен”.

Тук, в родината, възприемаме Православната църква като даденост, а в чужбина сънародниците ни осезателно разбират какво благословение е наблизо да има православен храм. За вярващия човек е разбираемо, но дори невярващите го оценяват, защото в неделния ден, когато православните се събират на богослужение и след това останат да обменят някоя дума на роден български език, там идват мнозина наши сънародници, които се нуждаят просто да общуват с близки хора.

В днешно време за мнозина наши сънародници, които живеят в странство, все по-ясно се набиват на очи разликите между православната духовност и духа на останалите християнски деноминации. Наскоро познат ми сподели шока, който е изживял при посещение на протестантски храм в Западна Европа. Там се извършвала сватбена церемония и

пасторът “венчавал”

двама мъже. Човекът

останал в потрес:

искате да живеете така - никой не ви пречи, но какво общо има това с християнската вяра и църквата? В този смисъл виждаме, че здравомислието също е дар - не е даденост, и ако не ценим този дар, той ни се отнема.

- През последните 75 г. тук, в България, има наслоени представи и създадени изкуствено връзки между църквата и светското. Вместо да вникнат в смисъла на литургията и Божието слово, някои считат църквата като място за слава и показност. Излишната пищност и помпозност на сватбите наистина дразни. Обяснете вашите възгледи за тези тържества.

- Разбираемо е едно такова значимо събитие в живота на двама души, каквото е светото тайнство венчание да има подобаваща тържественост. Ако някой влага нещо друго, както казвате - показност и помпозност, това е негова лична отговорност. Когато свещеникът отслужва тайнството, той се ръководи от важността на божествената служба, която извършва - ако други целят нещо друго, това си е за тяхна сметка.

Същевременно сте права, че както до 1989 г., през времето на атеистичния режим, така и в годините след това до днес има човеци, които гледат на църквата като средство за постигане на свои користни цели.

До 1989 г. беше престижно да се хули църквата и от това човек можеше да направи професионална кариера. Днес някои хора чрез показност опитват да създадат впечатление за собствена значимост или нещо подобно. Но както атеистичният режим отмина и хората, които хулеха църквата, не получиха трайна полза, така и тази показност е преходна и от нея също няма полза.

- Какво ви възмути, та издадохте ограничителна заповед за сватбите в манастирите? Дали се ръководите от факта, че манастирите са за монаси, обрекли живота си на безбрачие, за пост и молитви в слава на Бога?

- Манастирът е особено място - света обител, където целият ритъм на живота на монасите или монахините е съобразен с това да насочва тяхното внимание, мисли, поведение към богомислие, молитва, послушание, очистване на ума и сърцето от страстите, от суетата на света. Ако ние действително уважаваме обетите, които братята или сестрите дават при встъпването си в монашеския подвиг, един от които е безбрачният целомъдрен живот, то трябва и да създаваме условия за благоприятното изпълнение на тези обети - това прави от манастира света обител, а не сградите, архитектурата или природните красоти.

Действително у нас има манастири, които са възникнали в населено място и дълго време манастирската църква е служила като енорийски храм. В такъв случай трудно може да се прекъсне традицията православните християни да се венчават там. Но при нас в епархията нямаме такива манастири и в този смисъл нямаме ощетена енория.

Център на богослужебния

живот на вярващите

християни е енорията.

Връзката на вярващия човек с неговата енория трябва да бъде връзка на живо участие, а не нещо формално. В този смисъл естественото място за извършване на тайнството брак между православен мъж и жена е техният енорийски храм - там, където те се черкуват всяка неделя, при свещеника, когото познават и който ги познава.

Има нещо друго - преди 1989 г., когато атеистичният режим негласно създаваше пречки “гражданите на Народната република”, когато сключват брак, да се венчават, много православни християни отиваха в някой манастир далеч от родното им място, за да не знаят близките и познатите им и тайно се венчаваха. В този случай венчаването в манастира е било равно на изповядване на вярата, подвиг. Докато днес желанието на повечето хора да се венчаят в манастир идва по-скоро от “екзотиката”, която те виждат в манастира, а това е отново вид суета. Това отново не е полезно за светата обител, за обитателите и за самите поклонници.

Главно поради тези две причини решихме да преустановим практиката да се извършват венчания в манастирите в епархията ни - нещо, което впрочем е отдавнашна практика на църквата.

- Според вас докъде може да стига светското в религията, модерното поведение на съвременния българин скандализира ли понякога богослужението и канона?

- Добродетелите, каквито са ни заповядани от Господ Иисус Христос, и съответно страстите, които се опитват да ни лишат от добродетелта, не се изменят: любовта към ближния или я има, или я няма - и тогава, ако я няма, на нейно място има себелюбие. Затова Господ е казал: “Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва”.

В църквата идваме, защото се нуждаем от Бога, нуждаем се от изцеление от егоизма ни, от отчуждението един от друг, от лицемерието вътре в нас. Сила за такава вътрешна промяна в нас има само Господ: Той е добър и само чрез Неговата доброта можем да се изменим към добро. Той е любов и само чрез Неговата любов можем да Му подражаваме и да обичаме дори враговете си. Със собствени сили това не е възможно.

Затова, ако някой идва в църквата за нещо друго, а не за да се изцели от фалша и лицемерието в себе си, от отчуждението си от Бога и от ближните и за да получи от Бога благодатни сили за добродетелен живот, то той и да получи нещо временно, това няма да му бъде от полза.

- Можете ли да намерите път не само към хрисимите хора, но и към такива с по-груби нрави или нищите духом?

- Старая се да гледам на хората без предубеждение. Убеден съм, че Господ търси път към всеки човек, защото ни обича повече, отколкото можем да си помислим, а от друга страна, на всеки от нас е дал такива дарования, включително темперамент, които да допълват онова, което при други липсва, и всичко да служи за обща полза. Старая се с Божията помощ да отговоря на онова, от което конкретният човек има нужда, дали успявам, ще кажат хората.

- Когато поехте грижите за Светата Видинска епархия, давахте ли си сметка как ще приобщавате хората от Северозапада? Как вашите слова достигат до сърцата им?

- Старая се да живея с вярата. В служението си, в общуването с хората се старая думите ми да бъдат от личен опит. И отново - доколко словата ми достигат до сърцата на хората, това могат да кажат те.

- По колко часа се молите на ден?

- Килийното ми правило е около час и половина. Старая се също да присъствам на утриното и вечерното богослужение в храма, когато останалите ми задължения позволяват това.

- Като богомъдър архиерей, с чувство за приемственост, продължавате ли делото на вашите достойни предшественици?

- Дядо Антим - първиян български екзарх, който е бил и Видински митрополит, ни е завещал безрезервна, саможертвена - Христоподражателна любов към повереното му паство. Той има голям принос за освобождението на народа ни от османско робство. Живял е пестеливо, а в края на живота завещава всичко, което му е останало, за църковна и обществена полза.

Дядо Кирил продължава делото на дядо Антим, особено в дарителството - дарявал е огромни суми от собствената си издръжка за построяването на Софийската семинария и за строежа на църкви в епархията. Дядо Неофит остава неподражаем както в благоустройването на епархията, така и като архипастир с изключително чувство за отговорност към светата Българска църква.

Дядо Филарет по време на атеистичния режим се старае да запазва постигнатото, дядо Дометиан - да възстановява, доколкото е възможно.

За нас сега от първостепенна важност е просветната дейност. Над 170 деца в училищата и детските градини във Видин изучаваха религия - православие. В града имаме неделно училище с школи по вероучение, иконопис и куклен театър. За втора година в Лопушанския манастир организирахме безплатен детски летен лагер, който е едно продължение на заниманията в неделното училище. Тази година лагеруваха общо около 60 деца в три смени от по десет дена. Неделни училища има и на други места в епархията, като Арчар, Лом, Медковец.

Използваме възможността чрез отпускане на целеви средства от държавата и от фонд “Земеделие” за ремонт на храмове. Извършихме неотложни ремонти в над 15 храма, сградата на митрополията и други. Съзнавам, че това не е достатъчно, но се стараем да подражаваме според силите си на високия пример, който са ни оставили нашите именити предшественици.

- Все още българи напускат страната и заминават на гурбет в чужбина. Дори идват при вас и отците да измолят Божията помощ. Какво им казвате?

- Да обмислят добре приоритетите в живота си: ако търсят рая - България е идеалното място, където могат да постигнат това. Нали така пеем и в нашия химн: “Мила родино, ти си земен рай”.

CV

Видинският митрополит Даниил (Атанас Трендафилов Николов) е роден на 2 март 1972 г. в Смолян

През 1997 г. е приет като послушник в Хаджидимовския манастир “Св. вмчк Георги” под духовното ръководство на приснопаметния Неврокопски митрополит Натанаил. На 7 август 1999 г. е постриган от него в монашество, а на следващия ден е ръкоположен за йеродякон

През 2002 г. завършва Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”

На 21 юли 2004 г. е изпратен на послушание в Роженския манастир “Рождество Богородично”. На 27 ноември същата година е ръкоположен от епархийския му архиерей за йеромонах

На 1 юни 2006 г. е възведен в архимандритско достойнство

По решение на Св. синод на 20.01.2008 г. е хиротонисан за епископ с титлата Драговитийски в Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” и назначен за викарий на Неврокопския митрополит

На 15 юни 2010 г. по молба на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф е назначен за негов викарий

На 4 февруари 2018 г. е канонично избран за Видински митрополит от Свeтия синод

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Важно е да се знае какво има в млякото и салама

    На потребителите често им писва от многобройните регулации, наложени от Брюксел. Но тази, която се задава - с етикети върху храните, за които ще се знае къде и как са произведени, със сигурност ще им хареса. И причината е една-единствена - хората ще знаят какво мляко и сирене купуват и дават на децата си
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,