Шефът на пожарната: Мостът на магистрала “Струма” падаше, ако не го бяхме охладили

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7625866 www.24chasa.bg
Главен комисар Николай Николов

38 са пожарите в сметища тази година, казва още главен комисар Николай Николов, директор на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"

- Г-н директор, над 1000 дка изгоряха край Харманли. Какво пламна, защо и как го гасихте?

- Пожарът пламна бързо на голяма площ и служителите хвърлиха доста усилия.

Обстановката е сложна заради високите температури, сухото време и вятъра. Получили сме над 38 000 сигнала, 26 000 са пожарите, останалите са операции, спасителни дейности. Само за последната седмица инцидентите са 1500. Спасили сме повече от 450 души.

Най-тежки са операциите по гасене на пожари в сухи треви в Сакар и Странджа. И тази година не бяхме пощадени. От седмица в пожароопасните райони имаме изнесени постове за наблюдение.

- Колко горски пожара има?

- 380, заедно с тези в селските стопанства. За сухите треви и храсти са повече от 14 хиляди.

Годината е сравнително по-динамична от 2018-а. Тя беше най-благоприятна. Сега имаме с около 10 хил. повече.

- Много пожари са на сметища. Има ли специфика при горенето им?

- Ще говоря само за пожари в сметища, които са над 1 дка. Те са 38. Знаковите са Шишманци, Свищов, дори тази нощ сметището край пловдивския кв. “Столипиново”.

Това не е основната ни дейност, тя е защита на здравето и живота на хората, опазване имуществото в урбанизираните територии и на горите. Не можем да неглижираме проблемите при пожарите на сметищата. Вредите за околната среда и евентуално за хората в близките населени места са значителни. При всеки пожар

изпращаме

лабораторията ни

за измерване

на качеството

на въздуха,

за да знаем как да предпазим хората. Те дават информация и за качеството на въздуха в близките населени места, но с тях не разчитаме да намерим всички показатели, затова викаме РИОКОЗ.

- При пожар в малко сметище изгоря мост на магистрала “Струма”.

- Да, при Дупница. Пожарът се развиваше пряко под моста, заради което се наложи първо да се опази, за да не падне. Температури над 600 градуса, а там е била вероятно над 900, са изключително опасни за такива съоръжения. Затова освен гасенето охладихме конструкцията и благодарение на това и тя не падна. Но пожарът обхвана повече от 1000 дка сухи треви и храсти близо до сметището и още ден и половина пожарникарите останаха там да гасят.

- Как пазите служителите си от този вид дим, който е по специфичен?

- Разчитаме най-много на предварителната подготовка по време на оперативно дежурство и инструктаж. Длъжни сме да осигурим достатъчно лични предпазни средства. Това са средства за защита на дихателните пътища и защитни дрехи. Там не са необходими тежки пожарозащитни дрехи. И накрая по преценка на ръководителя се провежда дезинфекция на дрехите.

- Как стоят нещата с личните предпазни средства?

- Да разделим нещата на две. Едното е униформата. Другите са личните предпазни средства. За да ги осигурим, периодично обявяваме обществени поръчки. Работим вече трета поредна година. Работим и за подобряване на битовите условия на служителите ни, за да могат бързо да възстановят силите си след тежко дежурство.

Един пожарникар, за да влезе да гаси тежки пламъци в промишленост или в сграда, носи върху себе си приблизително 5000 лв. Около 1000 лв. за шубата, панталона и колана. Допълнително обувки, ръкавици, каска и най-скъпото - апарата за горните дихателни пътища. Това е най-общо казано комплектът лични предпазни средства за гасене на пожара.

- “Вече говорим не само за реакция, но и за превенция”. Цитатът е от вас през 2016 г. след законови промени. Как заработи системата?

- Специално за тези, свързани с полския и горския фонд, трябва да кажа простички неща. Предпоставките са налице - високи температури, силен вятър, ниска влажност, съчетана с прословутите човешки небрежност и самонадеяност. Така при най-малката искра може да стане пожар. Това трябва непрекъснато да се говори - да бъдем внимателни, като боравим с огън. А когато обявяваме червен код, в никакъв случай не бива да палим огън.

В момента има пожар в с. Малка Верея, Стара Загора. При почистване на територии на 3 места стопанинът палил треви.

- Правите 6 тренировъчни центъра. 3 са почти готови. Какво ще се случва в тях?

- Това е много сериозен проект за подготовка на подрастващите, населението, нашите служители и доброволци. В Бургас и Пазарджик вече са с акт 16. В София ще е готов до месец. Във Враца, Шумен и Габрово - догодина.

В България има 3115 доброволци, преминали предварителна подготовка. От началото на годината са били на 126 пожара и инциденти.

- Доста ремонти има. Колко и какво предстои?

- За 31 сгради осигурихме финансиране от 10 млн. за реновиране, подобряване на условията, енергийна ефективност. 24 вече са приети, още 7 не сме довършили. Имаме възможност и правим всичко възможно да осигурим финансиране за още 18. Дано до края на годината да открием новата сграда в Карнобат, която доскоро бе в 2 фургона.

- Заради взрива или взривовете до руския град Архангелск темата за радиацията стана актуална отново. Заговори се, че и през нас е минал облак с радиация. Какво показват вашите данни?

- Всяка сутрин получаваме информация от Агенцията за ядрено регулиране. През последните седмици и месеци при мен

не е имало

информация за

изменение нагоре

на радиационния

фон

0,08 сиверта за час до 0,4 микросиверта е нормалният фон. След като чухме от медиите за инцидент,а нашите дежурни с особено внимание наблюдаваха процеса.

- Предстои едно от най-големите изпитания за ГДПБЗН - проиграването на Външния авариен план на АЕЦ “Козлодуй”. Разкажете за него.

- На 5 г. проиграваме плана. В средата на ноември ще има тренировка за действия на органите на държавата при авария. Идеята е да видим дали плановете, които са разработени в Козлодуй и националният са в актуална фаза, необходимо ли е нещо да променим и какво, както и да подготвим населението. Такива обучения се правят пред официални гости, за да могат съседните държави да придобият увереност, че знаем какво да правим.

- Следите ли ситуацията с Амазония и преди това в Сибир?

- Да, доколкото получаваме данни от Европейския координационен център и по линия на ООН. Това е с такива мащаби, които трудно можем да си представим. Първо за сибирските пожари, които бяха с територията на 1/4 от България. В Амазония е доста повече и се радваме, че развитите държави помагат в гасенето.

- Да се върнем у нас. Участвате и в много други операции освен пожари. Ваш водолаз беше и в Негован и вади трупни останки. Разкажете.

- Отдавна Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” не е само пожарната. Гасенето на пожарите е една част от нашата огромна дейност. Участваме в спасителни операции, помощ при пътнотранспортни произшествия, включително издирване и спасяване, авиокатастрофи. Там сега подготвяме учение.

- Безспорно сте най-технологично напредналата служба...

- Извън секретните, които не ги знаем какво правят (смее се). Хората да видят новите автомобили, маркучи. Гордеем се със служителите и доброволците.

- Да ви върна назад. “Гасихме заедно с Николов”. Репликата е на премиера. По това време не е имало дронове, за да се видят мащабите. Разкажете за годините преди да сте директор. Как се справяхте без днешната техника?

- Връщайки се назад, подходът е един и същ. Трябва да го атакуваш, смелост, познания и защитна екипировка. Тя тогава беше много различна - пластмасова каска и обикновени брезентови дрехи. Сега се намираме на коренно друг етап от нашето развитие.

Технологиите не са толкова различни. Изключая модерните струйници с много високо налягане, за да е малък разходът на вода и импулсните пожарогасители.

Технологични сме и защото ръководният състав на нашите служби е преди всичко от инженери. Те имат за задача да участват активно в сградостроителството. Това е едно от най-съществените изисквания за безопасност за сградите и изискването за безопасност на конструкциите при пожар и бързата евакуация на хора. Затова нашите момчета са много добре подготвени и затова продължаваме да назначаваме инженери.

- Г-н директор, ние си имаме нещо като традиция. Вие чакате да си свърша въпросите, за да кажете “Мартинов, дай да си похваля момчетата”. Е, въпросите ми свършиха.

- (Усмихва се) Освен че няма как да не кажа добри думи за тях, искам да ги поздравя с предстоящия празник на пожарникарите и спасителите на 14 септември, Кръстовден. С пожелания за здраве, късмет и любов в семейството. Свързан е с 1905 г., когато в София се събират повече от 100 пожарни командири в страната, учредяват един съюз. Затова се казва, че че това е вече организираното пожарникарство в България.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо българските съдии обичат убийците?

    Българският съд определено обича убийците. Освен пословичната снизходителност към убийците, които правят сефте, съдиите правят нужното и вече осъдените да не търпят цялото си наказание. Вчерашният случай за освобождаването на Джок Полфрийман само доказва тази порочна любов. Прословутото снизхождение към подсъдими
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,