Защо прокурори и генерали стават консули

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7627822 www.24chasa.bg
Пламен Георгиев

Докато са в чужбина за 3-4 години, оперативната информация, с която разполагат, губи давност, а те самите достигат предела за пенсия

Изпращането на бившия шеф на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) Пламен Георгиев за консул във Валенсия не е нищо извънредно или необичайно, а само затвърждаване на една практика, която съществува от десетилетия. 

Неписано правило, вътрешнодържавен механизъм, за който винаги е имало политически и междуинституционален консенсус. Често разбирателството за такива назначения е негласно, но винаги е било факт, дори и за такива драстични казуси като посланическия пост на бившия главен прокурор Никола Филчев в Казахстан през 2006 г.

Последните

примери са от

миналата година,

когато двама

генерали -

шефове на

специални

служби, също

поеха по пътя на

дипломацията

Началникът на Националната служба за охрана (НСО) Ангел Антонов бе назначен за генерален консул в Санкт Петербург, а Драгомир Димитров, който шест години ръководи Държавна агенция “Разузнаване” (ДАР), пое поста на генерален консул в Мюнхен.

И ако за Димитров категорично може да се каже, че се върна в дипломацията, след като имаше опит в посолството в Берлин по-рано, то бившият шеф на държавните гардове замина за Русия на първа подобна мисия. И въпреки това никой досега не е изразил съмнение, че ще се справи. За Драгомир Димитров във външно министерство говорят с уважение за нещата, които само за броени месеци е свършил в Мюнхен, където освен много българи, има и сериозно количество дипломатическа работа, а генералът добре познава немската политика и нейните най-важни фигури.

Всъщност единственият досега доказан провал на механизма, за който стана дума, е мандатът на Никола Филчев. Защото бившият главен прокурор превърна цялата иначе дълго стикована процедура в абсолютен фарс и направи на пух и прах Виенската конвенция, напускайки Казахстан, когато му хрумне и без да уведоми никого, или пък като

вдигаше

телефона на

посолството с

думите: “Плод

и зеленчук”

Разбира се, случаят “Филчев” е трагикомично изключение, което обаче пак потвърждава правилото. 

Кога и как държавата праща прокурори и генерали на мандати в чужбина? И на какво се дължи общото междуинституционално и политическо съгласие, че това е правилно? Защото наистина става дума за дългогодишна практика.

Генералите Димитров и Антонов в Мюнхен и Санкт Петербург далеч не са единствените бивши ръководители на тайни и специални агенции, които са зачислявани на мандат в задграничните мисии на България. Най-често като генерални консули, но не само.

Веселин Иванов, който в продължение на няколко години ръководи военното разузнаване на България, бе изпратен след освобождаването си от поста на дипломатическа работа като втори човек в мисията ни в Атина, а след това дори беше и временно управляващ посолството ни в гръцката столица.  Там Иванов се чувстваше в свои води, защото преди това бе изкарал два мандата като военен аташе в Атина и посолската работа не му бе чужда.

В Гърция през есента на 2015 г. бе изпратен и бившият директор на ДАНС Владимир Писанчев. Той

стана генерален

консул в Солун

само няколко

месеца след

като оваканти

креслото на

началник на

контра-

разузнаването

- една от политически най-ангажираните специални служби в България.

Преди това генерален консул в Солун беше и друг именит шеф на ДАНС - Петко Сертов. 

Тъй като през 2015 г. около името на Писанчев имаше много скандали и противоречия, наложи се тогавашният външен министър Даниел Митов да излезе и да обясни логиката на подобен род назначения. 

“Това не е прецедент, хора, които имат необходимите познания и държавата е инвестирала в тях, не е проблем да заемат подобни длъжности”, коментира тогава Митов.

Външният министър оправда конкретно назначението на Писанчев и със сложната обстановка в Гърция по отношение на миграционните потоци и че това налага да се засили по всякакъв начин междудържавното сътрудничество, а Писанчев можел да бъде много полезен точно в тази област. 

Всъщност именно в това се състои цялото обяснение защо прокурори и шефове на специални служби заемат точно такива дипломатически постове.

Работата на

консулите често

се доближава

до тази на

спецслужбите

и магистратите - работа с информационни и човешки потоци, правно-юридически казуси и т.н. Затова и по принцип по-голямата част от консулските служители, преди и сега, са в пряка връзка с правоохранителните органи и специализираните агенции.

Често пъти за консули в задграничните ни мисии се изпращат именно щатни служители на ДАР и служба “Военна информация”. Има и такива, които преди това са били на щат в ДАНС или МВР.

В генералните консулства и посолствата на България в съседните страни открай време са назначавани точно такива служители.

Още преди 1989 г. дипломатическите бройки в Солун, Одрин, Истанбул и другаде са се водили като щатни бройки не към Министерството на външните работи, макар формално Външно да командирова работниците там.

Дори през последните години се е случвало целият екип на Генералното консулство в Солун например да се състои изцяло от хора на службите - от първия до последния човек - някои бивши, други настоящи. 

Има много просто обяснение защо се смята за подходящо бивши шефове на служби и държавни агенции с по-специфични функции да бъдат пращани именно за консули. Грубо казано, това е най-добрият начин, който държавата е измислила, за да се отърве от хора, които знаят много, без да ги оставя безпризорни, след като са напуснали отговорните си постове. В рамките на един дипломатически мандат, който може да трае средно около 3 до 4 години, оперативната информация, която тези хора са имали, губи давност. А междувременно те самите са натрупали години за пенсия.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • С камери срещу крадците - лесно е и работи

    С камери срещу крадците - лесно е и работи

    За целия летен сезон в Слънчев бряг са регистрирани и разкрити само 10 грабежа. Рекордът, с който се похвалиха хората от туристическия бранш, се дължи на нещо просто - сложени са 300 камери, които покриват 80% от територията на комплекса. Постижението си е за хвалба, защото през лятото там се събират не само хиляди туристи
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,