Людмил Рангелов: По-високо ще е усещането за справедливост, ако за тежките престъпления съкратеното съдебно следствие отпадне

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7627837 www.24chasa.bg
Людмил Рангелов - адвокат, зам.-председател на Висшия адвокатски съвет СНИМКА: Десислава Кулелиева

Обвиненият за убийството на детето в Сотиря не чете закона, не го познава и не се бои от него, казва в интервю адвокат Людмил Рангелов

Още акценти:

Въпрос на време е доживотният затвор без право на замяна да бъде премахнат от Наказателния кодекс

МВР няма право да се оправдава, че им липсва ресурс да проследят излезлите на свобода затворници

- Адвокат Рангелов, след зверското престъпление в сливенското село Сотиря, при което 7-годишно момиченце бе изнасилено и убито, се появи въпросът дали предполагаемият убиец няма да се отърве с по-леко наказание заради съкратеното съдебно следствие. Трябва ли според вас то да отпадне изцяло от закона?

- Не, това категорично не трябва да става, защото замисълът на законодателя е за едно по-бързо развитие на съдебната фаза на наказателния процес. На практика това води до два резултата. Първият е, че обществото сравнително близо до събитието научава за наказанието, което подсъдимият е получил. По този начин се реализира една от целите на закона - а именно тази за генералната превенция – да се окаже въздействие върху членовете на обществото, че така не бива да се прави и че това води до санкция.

Освен това се пести и много не само процесуално време, но и разходи на държавата. При едно продължително съдебно следствие, освен че се ангажират съдия, съдебни заседатели, секретари, преводачи и т.н., понякога се изпитват затруднения и при откриване на свидетел. Наскоро имах такъв случай. Търсеше се свидетел, който беше чужденец и който беше разпитан на досъдебното производство. Делото се проточи с безброй заседания само по тази причина, докато това лице бе открито. В крайна сметка бе проведен един относително непълноценен разпит, тъй като бе по видеоконферентна връзка. Това не е същото като обем информация и впечатления, каквото би имал съдът, ако разпитва свидетеля на живо. Ако подсъдимите бяха избрали съкратено следствие, тези 5 г. щяха да бъдат спестени.

- А как възприемате другата идея – съкратено съдебно следствие да не се използва при особено жестоки престъпления – убийства и тежки телесни повреди?

- Има основания за такива промени. Ще припомня, че такива забрани за съкратено съдебно следствие се прилагаха между 2009 и 2010 г. По това време за умишлените убийства, за тежките телесни повреди и смърт, причинена в пияно състояние беше изключено да бъде приложено то. Предполагам, че връщането на тази възможност е била предопределена от политическото мнозинство, което тогава се е намирало в парламента. През 2009 г., април, управляваше тройната коалиция (БСП, НДСВ и ДПС), а през 2010 г., когато това се отмени, вече на власт бе ГЕРБ. Трябва да отбележа и нещо друго – върху България винаги се упражнява натиск от европейските структури, които имат отношение към правосъдието, и той е в посока намаляване на санкциите, облекчаване на режима в затворите и подобряване на условията в тях. Но въпросът е законодателен. Съдът си върши работата в тези рамки, които законодателят му е задал. Каквито и промени да станат в закона, самата санкция не може да предотврати такова деяние. Предполагаемият убиец от Сотиря не чете закона, не го познава и не се бои от него. Той действа инстинктивно. Това, което може да се промени, за да има обществото по-високо усещане за справедливост, е за особено тежки престъпления използването на съкратеното съдебно следствие да бъде ограничено. Такива случаи не са малко, но не са и много. Това, което ще предпазва обществото от такива тежки престъпления, е неотменността на наказанието. Всяко престъпление да бъде разкривано и наказвано по възможност. Всъщност това е истинската превенция.

- Юристи предложиха прокурор да дава съгласие дали да се премине към съкратено съдебно следствие при убийства по особено мъчителен или по особено жесток начин. Това как ви звучи?

- Това не е добра идея и според мен няма да бъде приета. Прокурорът има достатъчно възможности в досъдебната фаза. Там той ръководи процеса. В съдебната фаза процесът вече е истински и състезателен. И прокурорът, и защитата би трябвало да имат еднакви права във всяко едно отношение, за да може съдът реално да осъществява функцията си на арбитър. Той наблюдава това състезание, оценява аргументите на едната и другата страна и взема решение. Да се даде такова предимство на прокурора, не ми изглежда и възможно, защото то противоречи на принципи на наказателни процес.

- Говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова обяви, че може да се помисли дали прокурорът да не дава становище пред съда, преди да се премине към съкратено следствие. Какво мислите?

- Становище, което няма обвързваща сила, на практика поддържа авторитета на прокуратурата пред обществеността. Която казва: “Вижте, ние не сме съгласни да бъде използвана процедурата на съкратеното съдебно следствие, но законът и съдът - няма как, ще я приложат!”. Това са морални ефекти, а в края на краищата те са си заложени и в самите разпоредби на закона.

- Обществото е чувствително, когато се определят наказания, особено когато стане дума, че жесток убиец няма да получи доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

- Наказанията за такива престъпления никога не могат да изпълнят в цялост усещането за справедливост. Човек, който извършва такова гнусно престъпление като това в Сотиря, както и да бъде наказан, включително и с някакво средновековно наказание, в обществото винаги ще остане чувство за несправедливост. Нека обаче да погледнем реално как стоят нещата! Първо, наказанието до живот без право на замяна е временна и изключителна мярка. Прилага се за много тежки престъпления срещу личността и за престъпления против народната република. Предстои това наказание да отпадне – въпрос на няколко години е. Ще остане само доживотният затвор. Наказанието на тези, които сега са осъдени на доживотен затвор без замяна, ще бъде трансформирано в доживотен затвор.

Заради духа на европейските разбирания, на хартата за основни права в ЕС и други такива документи рано или късно законодателят трябва да предвиди и друго. Осъден на доживотен затвор, който е изтърпял най-малко 20 г. от присъдата си, да поиска съдът да му я преразгледа. Теоретично съдът може да я намали от доживотен затвор на не по-малко от 25 г. затвор.

- Наказанията се налагат, за да послужат за поправяне и превъзпитание на осъдени. Изглежда, това е необяснимо за обществото, тъй като много често чета коментари: “Убиецът сега е 21 г., ще лежи 30 г. в затвора. На 51 г. ще е на свобода и пак ще направи същото”.

- 20 г. е много време. 20 г. е едно поколение. Всичко зависи от това какво се случва при престоя на осъдения в затвора. Макар и в редки случаи, осъдени на такава присъда хора стават силно религиозни. Променят се ментално. Не само поведенчески, защото поведението може да има висока степен на преструвка. Психолозите и психиатрите могат да доловят и оценят тези промени.

Възможно е обвиненият за случая в Сотиря да излезе кротък и хрисим. Възможно е не само да не представлява заплаха за другите, но и да е толкова уязвим, че всеки друг да представлява заплаха за него. Това е принципът на наказанието - да поправи и превъзпита.

Представете си, че един човек, който е маргинал, без образование, без работа има обаче талант. Да речем, може да рисува. Разполагайки с време в затвора, освободен от грижата всеки ден да мисли какво ще яде и къде ще спи, този талант ще се развива.

- Забелязвате ли обаче, че профилът на убийците през последните години е един и същ – притимив, готов да окървави жена, за да задоволи физиологичните си нужди. Защо?

- Ниското ниво на социалната среда, в която съществува, и постоянната му борба за физиологичното оцеляване моделират много примитивен човек. Той не е в състояние да мисли за причинно-следствените връзки на нещата. Действа първосигнално. Има нагон или има потребност да вземе нещо и няма никаква драскотина в съзнанието му, че това е забранено. Това е инстинкт. Средата ни създава такива, каквито сме.

- Има ли МВР ресурс да следи всеки осъден, излязъл от затвора, така че да не се стигне до рецидив?

- През последните 10 г. намалява броят на затворниците, следователно намалява и броят на тези, които излизат от затворите. МВР не може да се оправдава с липсата на ресурс да проследява поведението на хора, които вече са търпели лишаване от свобода в затворите. Особено тези, които са били осъдени за т.нар. насилнически престъпления (нанасяне на телесни повреди, изнасилвания, блудства, убийства). Информацията, че осъден излиза от затвора, се получава в съответното районно на МВР.

Едно районно управление се разделя на по-малки участъци, за които отговаря оперативен работник по криминална линия, а на още по-малките нива има и районен инспектор.

Не може оперативният работник по криминална линия и районният инспектор да не проведат среща и да не поставят това лице под наблюдение. Може да му водят и някаква регистрация – работи ли, къде живее, с кого и т.н.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо българските съдии обичат убийците?

    Българският съд определено обича убийците. Освен пословичната снизходителност към убийците, които правят сефте, съдиите правят нужното и вече осъдените да не търпят цялото си наказание. Вчерашният случай за освобождаването на Джок Полфрийман само доказва тази порочна любов. Прословутото снизхождение към подсъдими
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,