Поетът певец си почива вкъщи и събира сили за големия си концерт в НДК на 8 ноември, на който водещи са Владо Карамазов и Теодора Духовникова
Навръх рождения си ден на 13 август, Михаил Белчев влезе в болница, а по-късно премина през чревна операция във Варна. Носителят на множество награди като “Златен Орфей” и орден “Стара планина” сега се възстановява вкъщи в обкръжението на съпругата си Кристина, с която са неразделни вече 35 г., и сина им Константин. Белчев подготвя голям концерт в зала 1 на НДК на 8 ноември, който носи името на една от емблематичните му песни “Булевардът”. Ето какво разказа той заедно със съпругата си за “24 часа”:
- Г-н Белчев, как се чувствате след операцията?
Михаил Белчев: Добре се чувствам. Всичко е наред. Изписаха ме от болницата в понеделник. Надявам се съвсем скоро да се оправя. Жена ми, синът ми и приятелката му ми създават комфорт в тези дни на тежко препятствие. Не мога да говоря за някаква лоша поличба, но е факт, че се случи точно на рождения ми ден.
- Какво точно се случи?
Михаил: Усетих остра болка в корема, а аз никога не съм се оплаквал от такова нещо.
Кристина Белчева: Корем или черва да го болят, никога не се е случвало. Минаха 2-3 часа и аз настоях да отидем в спешното. Понеже спешен център във Варна има само в “Св. Анна”, попаднахме там. Явно за добро. Отначало изследванията и скенерът не показваха индикации, че може да се стигне до операция, но лекарите го оставиха, защото се съмняваха в нещо. Такова внимание и професионализъм не съм виждала. Екипите на реанимацията и хирургията беше невероятен. Реши се в крайна сметка, че трябва да се оперира. Тогава дойде проф. Никола Владов. Той е шеф на отделението по чернодробна хирургия и трансплантация във Военномедицинска академия. Той е хирург с международна известност и за щастие, мой братовчед. Оказа се, че е малкият дявол. Нещо като усукване или срастване на червата.
- Как премина операцията?
Михаил: Операцията беше на 16 август. Останах в болницата “Св. Анна”. Много съм благодарен на д-р Кирязов, доц. Глинков и д-р Власаков.
- Как се възстановявате сега?
Михаил: С много любов.
Също и с бебешки храни,
сокове, бульони
Всеки божи ден ми се обаждат моите приятели.
Кристина: Проф. Владов каза, че вече може да яде и кюфтета, но него го е страх. Тази събота даже ще е на сватба. Жени се дъщерята на проф. Владов.
- Г-н Белчев, успя ли инцидентът да помрачи рождения ви ден?
Михаил: Случи се точно на финала. На 13 август празнувахме двама души - аз и една близка приятелка. Точно като се появиха две торти, и тогава аз лекичко и деликатно се оттеглих от компанията и заминах за болницата. Бяхме в двора на международния дом на журналистите във Варна. Напоследък там ходим да почиваме.
- Как премина концертът “Старите приятели”, в който трябваше да участвате на 19 август в Бургас?
Кристина: Колегите му искаха концертът да бъде отложен, след като него го няма, но ние настояхме да се състои, защото имаше над 1000 продадени билета и нямаше да е честно спрямо публиката. После ни изпратиха запис. Преминал е чудесно. Публиката се е взривявала при споменаване на Мишо, защото много от изпълнителите са пеели негови песни по негови текстове.
- Какво ви помага в най-тежките моменти?
Михаил: Любовта, отново утвърдена в семейството ми, приятелите ми, публиката също. Съпругата ми и синът ми ми четат пожелания от почитатели. Такава любов... Те ми вярват. Аз не съм ги мамил в тези години. Непрекъснато се пише. Те преживяха с мен тази операция.
- На 8 ноември ще направите концерт “Булевардът” в зала 1 на НДК. Какво подготвяте?
Михаил: Ще бъде доста по-различен от предишните концерти, правени досега. Участват много мои приятели: “Фондацията”, “Тоника”, Тони Димитрова, Георги Христов, Мими Иванова, Ваня Костова, Росица Кирилова и др. Софийският духов оркестър също ще бъде на сцената. Има и актьорски състав. Теодора Духовникова и Владо Карамазов ще са водещи, но ще имат и актьорски задачи. Ще има и няколко специални изненади. Подготвяме няколко нови песни с Хайгашод Агасян. Да чукна на дърво, да мога да бъда там. Естествено, ще изпея “Булевардът”, ще имаме един нов дует със съпругата ми, тя ще изпее и една нова песен.
- Това ли е следващата ви изява на сцена?
Михаил: Ами да. Рано ли ви се струва? (Смее се.)
Кристина: На 25 септември го поканиха в Сливен, но решихме да откажем, за да може да си почива. Все пак си беше изпитание - и физическо, и психическо.
- Премиерът Бойко Борисов ви помогна. Изпрати ви реанимобил. Как разбра той за постъпването в болница?
Кристина: Да, той беше готов веднага да изпрати реанимобил, но се оказа, че е по-добре Мишо да остане да се оперира във Варна. Два дни след това беше транспортиран до София и сме много благодарни. Никога не съм се съмнявала, че ще помогне, защото го познаваме още откакто беше главен секретар и с Мишо винаги са били в прекрасни отношения. Той е заявявал отношението си към него и неговите песни. Ние знаем на колко много хора той е помогнал.
Михаил: На самия концерт е получена
телеграма към мен лично
от министъра на културата
Боил Банов,
от кмета на Бургас и от ръководството на пристанището. От президента съм получил телеграма за рождения си ден с мили пожелания. Въобще едно подчертано уважение и внимание, от което артистът се нуждае. Иначе премиерът е разбрал от вестниците.
Кристина: Освен това в момента, в който се оказа, че ще е трудно да се транспортира и ще се наложи да се оперира, ние му написахме един есемес, че трябва спешно да се чуем за Мишо.
- Г-н Белчев, в кариерата си сте получавали множество награди - “Златен Орфей”, орден “Стара планина”. Коя смятате за своята най-голяма награда?
Михаил: Аз съм зодия Лъв и много се радвам на награди и такива неща. За мен 4 феврури тази година беше прекрасен ден, когато президентът ми връчи орден “Стара планина първа степен”. Най-високата награда в България. Значи не ми е минал дотук животът току-така. Как няма да се радвам, че съм почетен гражданин на София. Всички награди са прекрасни и всички много ги обичам.
Кристина: Мисля, че най-голямата ти награда е, че все още ти идва това отгоре и можеш да пишеш и да пееш. Всичко друго е следствие.
- Автор сте на едни от най-красивите музикални текстове. Как идва вдъхновението ви да пишете?
Михаил: Това или става, или не става. Не може насила. Ако е така, то си личи. Няма рецепта за тези неща. Даже предпочитам с автора на музиката да работя паралелно или само по музиката. Тя ми дава поетични видения. Но няма програма. Месеци може да не напиша и два реда.
Много неща ме вдъхновяват, и лоши, и хубави, любовта, приятелството, загубата на някого, много неща.
- Вече 51 години сте на музикалната сцена. До кога така?
Михаил: Така ми е писано. Аз съм го написал на Йорданка. Ще продължавам да пея до последния си честен миг. Докато мога. Просто няма край.
- Спомняте ли си първия път, когато излязохте на сцена?
Михаил: Да, беше в училище. Завършил съм първия випуск на техникума “Попов” по слаботокова техника. Тогава в пети курс почина мой съученик. Преди това бях загубил друг мой съученик. Въобще
загубите тогава ми бяха
подействали много
емоционално
Тогава бях с една съученичка. Тя ми акомпанираше с акордеон. Пях “Аз плащам тази вечер”. Песен, която беше много популярна тогава.
Иначе от малък пеех в хор “Бодра смяна” и всяко излизане беше на сцена. Никога преди не съм си мислил, че ще ми бъде професия или ще се занимавам с тези неща, но явно, че съдбата ми е отредила това място.
Много по-късно в Минно-геоложкия институт създадохме групата “Пчелите” с покойния вече композитор Найден Андреев. През 1968 г. на Световния младежки фестивал на младежта и студентите изпяхме песента “Кой София с обич заля”. Аз написах текста, той, музиката и стана хит. Наредихме се в 12-те най-хубави песни във фестивала заедно с Емил Димитров и други звезди.
- Защо “Пчелите”?
Михаил: Тогава имената бяха на животни - бийтълси, щурци, а ние пчели.
- Образованието ви е било в съвсем друго направление. Ако не бяхте станали певец, с какво щяхте да се занимавате?
Михаил: Не можеше да не се занимавам с музика. Абсурдно беше. Бяхме толкова навити. Китари се дялкаха, апаратури от стари радиа се сглобяваха. Може би с поезия щях да се занимавам, но при всички случаи с нещо от артистичния свят.
Това да завърша Минно-геоложкия има хубави страни, защото познавам много занаяти. Познавам работата на техника, на инженера. Не са ми чужди тези занаяти, не падам от небето.
- Практикували ли сте някога инженерната си специалност?
Михаил: Не, бил съм на стаж в Бобов дол, но много за малко. Вече бях разпознаваем и ми казаха да се махам. Дадох си книжката да ми я подпишат и ме махнаха от стажа. Явно, че не ставах за тази работа.
- Коя е първата песен, която написахте?
Михаил: За първи път написах на Мария Нейкова “Защо не тичаш, Мария”. Стана хит. Оттогава започнах да пиша за колегите си. За себе си избягвах. Дадох имена на много албуми. Радвах се, като чувах свои текстове по радиото.
Имах много ядове с
комисиите за текстовете
Успях в годините да се докажа и бях избран в Съюза на българските писатели.
- А първите ви стихове откога са?
Михаил: Те са, откакто разбрах, че мога да се влюбвам. От ученическите си години. Имаше разни момиченца, които ми харесваха. Посвещавах им стихове. После се появи някое друго момиченце и аз махам посвещението и го сменям с другото. (Смее се.) Всеки е минавал по този път. Смятам, че няма човек, който да не е хващал молива да напише някаква любовна изповед.
- Впечатлихте ли ги тогава?
Михаил: Девойките трябваше да кажат, но тогава много се четеше поезия. Помня как преписвахме апокрифи на Недялко Йорданов и Стефан Цанев.
- Чете ли сега българинът поезия?
Михаил: Чете. Пише се и се чете.
Кристина: Не съм сигурна дали сега повече четат, или повече пишат. Столичната община прави поетичен конкурс “В полите на Витоша”. Личи си, че страшно много хора пишат. Всяка година сериозно се повишава броят на участниците и нивото. Много млади хора пишат.
- Синът ви Константин също пее. Продължава ли да се занимава с музика?
Кристина: Той издаде албум преди 3 години. Една част от музиката е негова, част от текстовете са негови, друга част - на Мишо и на Сашо Петров. Свири много добре на китара. Иначе
следва в Юридическия
факултет на
Варненския свободен университет
“Защита на националната сигурност”. Завърши трети курс. Има много интереси и ние не му се месим.
Михаил: Има желание да се занимава с музика. Има си група “Белчев бенд”, с която от време на време работят заедно на участия. На концерта на 8 ноември ще участват. Иначе специалността му в университета е много интересна.
- Кога излязохте с него за първи път на сцена?
Михаил: Бяхме на честване на една детска формация “Мечо Пух” в Зала 2 на НДК. Приятели ръководеха тази формация и го заведохме на това честване. Мечо Пух му даде микрофон да поздрави състава. Той много смело го взе, излезе на сцената, видя обаче, че няма кабел и му се стори менте и си поиска такъв с кабел. Изпъчи се гордо и запя “Горда, Стара планина”. Залата стана на крака. Мислеха си, че е подготвена програма. Нищо такова. Майка му му пееше всяка вечер за приспиване и стигаше до химна. Той си го запаметил и изпя цял куплет. Викам си: “Спокойно, няма да умре гладен, щом успя да вдигне залата на крака.”
- Очевидно вие като родители сте му дали любовта към музиката, а на вас, г-н Белчев, кой ви даде любовта към музиката?
Михаил: Също майка ми и баща ми. Вкъщи се събираха семейни приятели, пееше се, веселяха се. Родителите ми пееха любителски. Татко беше инспектор в държавния фотоархив, майка ми беше счетоводител. И двамата имаха огромна любов към музиката.
- Слушате ли съвременната модерна българска музика?
Михаил: Да, любопитно ми е да чуя нови млади хора, но тези формати, които наблюдавам... много рядко ползват българска музика и стихове. Не е хубаво.
Папагалщината доникъде
не е довела
Много млади и много красиви хора. Приятни за гледане и слушане, но се иска характер. Трябва им репертоар, за да имат собствен почерк и присъствие.
- Кое държи поета поет и не го кара да се превърне в циник?
Михаил: Ще цитирам един мой приятел поет, Емил Симеонов. И него го няма вече.
“Боже, колко шеметни нощи.
Боже, какви утра.
Може и млад да изглеждам още,
но животът ми остаря.
Даде каквото имал да дава.
Каквото отне, отне.
От живота поезия става.
От поезията живот - не.”