Трябва ли задължително да има убит, за да е “достоен” престъпникът?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7632530 www.24chasa.bg
Найден Тодоров

Трябва ли задължително да умре човек, за да се разкриват извършителите? Ами ако има късмета да оживее - те вече не са ни важни, не са достойни престъпници ли?

Минаха 11 дни, откакто двама пребиха жестоко с железа служителя на маркетинговия отдел на футболния “Левски” Цветан Вълчев. Варварският акт се случи посред бял ден, около 9,30 ч сутринта, в близост до офисите на клуба на улица “Тодорини кукли” в София. Побоят е бил близо и до фатален край. Бързата намеса на случаен минувач, който разхождал кучето си, прекъснала жестокото деяние, преди може би някой от следващите удари да се окаже смъртоносен.

“Това е опит за убийство”, коментирали лекари пред близките и колегите на Вълчев в болницата по-късно. Той бе приет с опасност за живота. С череп, счупен на четири места, със счупени ребра и други травми. За травмите до живот - за него и близките му - да не говорим!

Всичко, което трябва да знаете за:

И какво - налага се да използваме думата “щастие” в едно изречение с “варварски акт”, “жестоко пребит” и “убийство”. Защото един, два или три удара по-малко помогнаха за “щастието жестоко пребитият човек да излезе от смъртна опасност след варваския акт и сега да не говорим за убийство, а за опит за убийство”.

Всяко повдигане на темата вероятно е като удар с желязо за семейството му. Но всеки ден мълчание и липса на резултат по залавянето на престъпниците е като допълнителен удар с желязото - такъв, какъвто би бил фатален. Ако не сега, то утре. Ако не за един - то за друг.

Най-страшно е, че единственото съобщение от МВР веднага след опита за покушение е актуално и днес: “Двама непознати му нанесли побой и се оттеглили в неизвестна посока”.

А в същото време на една от камерите в района на инцидента се вижда как в 9,38 ч двамата непознати тичат от мястото на побоя, минават точно пред офисите на “Левски” и в близост до бариерата за входа към общежитието на клуба пресичат към отсрещната страна на тротоара, качват се на автомобил, паркиран пред високия блок точно срещу бариерата за входа на “Герена” откъм “Тодорини кукли”, и отпрашват по ул. “Стефан Богориди”.

Съвсем известен час - посред бял ден. Съвсем познати улици в столица на страна от ЕС.

Съвсем неясен и до днес номер на автомобил, камо ли извършители. Да не говорим за вероятни поръчители.

А нали уж София е опасана от камери? Или те “разпознават” само превишили скоростта или каращи в бус лентата? Не са “настроени” за хващане на потенциални убийци ли? Или повечето от камерите са като невидими плашила - уж са там, ама не работят? Или още по-зле - някой не иска да се покаже нещо, което води към по-голямо нещо? Всички хипотези имат нещо общо. Проблем. Голям проблем.

Ами ако случайният минувач бе разходил кучето си по-късно? Ако онези, неизвестните, дебнали плячката си от автомобила, са имали възможност за 10 секунди и 3 удара повече? Ако един българин бе убит, а не “щастливо оцелял”?

Трябва ли задължителна смърт за задължителна справедливост? Трябва ли да си нарязан от изверги и натъпкан в бидон, за да се превърне случаят в “достоен” за разрешаване?

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Важно е да се знае какво има в млякото и салама

    На потребителите често им писва от многобройните регулации, наложени от Брюксел. Но тази, която се задава - с етикети върху храните, за които ще се знае къде и как са произведени, със сигурност ще им хареса. И причината е една-единствена - хората ще знаят какво мляко и сирене купуват и дават на децата си
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,