Съдебната система пред рубикон
Единодушната номинация на Иван Гешев за нов главен прокурор провокира с нова сила дебата за функцията и смисъла на съдебната система в една демокрация, в каквато претендираме да живеем. Или с други думи – каква трябва да бъде третата власт, каква всъщност е у нас и каква искаме да я видим.
Чухме признания от знакови фигури в магистратските среди, че българският съд и българската прокуратура са обект на политическо влияние и директна намеса. И по-специално по отношение на начина, по който те излъчват своите ръководители.
Нещо повече – бившият конституционен съдия Румен Ненков разкри, че изборът на Лозан Панов за председател на Върховния касационен съд е минал през задкулисни договорки с участието на част от властимащите в онзи период. Тогава свързваните с Панов Христо Иванов и Радан Кънев са съответно министър на правосъдието и съпредседател на управляваща парламентарна група. А медии сред които и седмичника “Капитал”, директно обявиха, че Лозан Панов е номинация на ДПС. Неведнъж сме виждали подобни споразумения и договорки.
Впрочем има резон в тези съмнения. Фигурата на Лозан Панов съвсем не бе позната на обществото. Той нямаше публичен образ, липсваха изявления, не знаехме какво работи и по каква причина заслужава да стане един от тримата големи в системата. Нека на този фон направим сравнение с Иван Гешев.
Заместникът на Цацаров всеки ден е под светлината на прожекторите. Той не е избран тайно, на маси с бели покривки (по образното описание на бившия омбудсман Константин Пенчев), работи с дела, стои настрана от политиката.
Милиони българи разбират от вечерната емисия новини, че е разкрито чудовищно убийство, разбита е схема за фалшиви инвалидни пенсии, арестувани са лидерите на бандите за телефонни измами, които тероризират възрастните ни съграждани през последните години. С арестите на олигарси като Арабаджиеви, Баневи, Стайкова стана ясно, че един прокурор има смелостта да потърси сметка за ограбените милиарди в годините на бандитската приватизация.
Очевидно Гешев е авторитет сред гилдията, след като единодушната му номинация от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, бе подкрепена от негови колеги от цялата страна.
Иван Гешев се ползва с доверието и на българските полицаи. Което всъщност и обяснява какво имаше предвид с тезата си, че властите трябва да си говорят, да работят заедно. Резултатите от борбата с контрабанда, наркотрафик, корупция и кибертероризъм говорят, че разделението на властите по никакъв начин не пречи на взаимодействието на властитите. Между другото Гешев не за пръв път казва това. В няколко интервюта той отнася добрите резултати на правоохранителните и правораздавателните органи на републиката към изградената стройна координация за общи действия между тях.
И е прав.
Прави са и българските прокурори и полицаи, които казаха ясно, че Иван Гешев е техният избор за заместник на Сотир Цацаров. Сега на ход е Висшият съдебен съвет, от който чакаме следните отговори:
1. Дали ще действа безпристрастно и с оглед вътрешното убеждение, съвест и професионална компетентност.
2. Дали ще успеят да запазят процедурата от външни влияния, спазвайки конституцията и Закона за съдебната власт.
3. Дали съдебната ни система може да скъса с наследството на прехода, тръгвайки по пътя на реформата и промяната.
Визията на Гешев за българската прокуратура със сигурност не съвпада с мнението на засегнатите от работата на държавното обвинение мултимилионери. От което и личи, че тя е правилната. Естествено е те да са против него, да се опитват всячески да осуетят избора му.
Топката е във ВСС.
Никога досега натискът на големите пари за овладяване на магистратурата не е бил толкова голям. Няма да е пресилено, ако се каже, че е дошъл рубикон за съдебната система. Или тя ще започне да работи за обществото и в полза на обществото. Или окончателно ще се превърне в жертва на олигархичните интереси.
Другояче казано – падне ли прокуратурата, пада третата власт в държавата. Печелят бандитите. (24 часа)