Страстите десни (и не само)

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7635036 www.24chasa.bg
КРИСТИНА КРЪСТЕВА

СДС се сля с ГЕРБ.

Умните и красивите се дърпат.

А БСП все се засилва и все

бута летвата в своя скок

Когато през 1996 г. влязох за първи път в сградата на свободата - “Раковски” 134, изпитах почти пиетет. Почти същото, както когато година по-рано влязох за първи път в Софийския университет или доста по-късно в парламента.

Тогава СДС беше институция. А номинираният за кандидат-президент Петър Стоянов - като рок звезда, без да преувеличавам. Като минеше по улиците, хората се хвърляха към него, бутаха в прегръдките му и децата си. А той, понеже вече му се удаваха маниерите на американския модерен тип политик,

жонглираше

умело с

политическото

си обаяние

- така, че го умножаваше.

Помня и първата си среща с тогавашния лидер на сините Иван Костов. Същата тази 96-а. Беше лято, беше горещо, а аз трябваше да му занеса едни документи пред храма “Св. Георги” в столицата. Малко по-късно щеше да участва в “Панорама” и тези данни му трябваха. Въпреки метеорологията към момента, само като разбрах, че ще се срещам с него, на мига изстинах. Разтресе ме яко.

Със сигурност не съм била единствената с респект към синята партия. Показваше го изборната класация. Със сигурност малцина си спомнят името на човека, когото БСП издигна срещу Петър Стоянов, макар и въпросният г-н Иван Маразов да е много приятен човек и уважаван учен.

С две думи - СДС беше институция.

Всъщност акцентът е върху третата дума, тази средната.

Беше.

Според едни краят на СДС е естественият развой на политическите събития в Източна и Централна Европа. Застъпниците на тази теза биха привели пример с останалите партии, донесли промяната в соцблока, а след това отишли в историята.

Други продължават да се държат настървено към термина “стара десница”, което в техните представи значи единствена, неотменима, вечна, по-принципна, по-истинска, по-автентична и по-интелигентна. Подтекстът тук е, че ГЕРБ я е изместил, без да заслужава. Някой е спуснал партията на Бойко Борисов отвисоко и с такава засилка, че тя е торпилирала СДС заедно с всичките му производни, но не само. Разчистил е за нея въобще целия политически терен на България. И другите скачат, скачат, но все не успяват достатъчно да заякнат (при цялата си интелектуална и духовна извисеност), та да я преборят.

Драгият гражданин, който понякога, но само понякога решава да бъде и активен гласоподавател, погледа доста години този спектакъл, но май вече му омръзна.

Жанрът стара

градска песен в

политиката днес

не е на мода.

Жалко, че част от сините ветерани - иначе много умни и интелигентни хора, не успяха да се оттеглят достойно от сцената.

Някои (като Богомил Бонев) командирски ги оттеглиха, което обяснява защо до ден днешен не могат да гледат бившия си началник. Справка: обвинението на същия към Иван Костов от миналия вторник, че експремиерът бил перач на пари. Нещо, което човек с достойнство не би казал за когото и да е от бившите си колеги, пък бил той и омразен началник. Освен ако не е трайно травмиран, че и той да върти нещо, му е било отказано...

Но това са съвсем хипотетични мои разсъждения. Наистина важният въпрос е добре ли е за България хроничната треска на десницата. Според мен - да.

Десните толкова

пъти се люспеха

и прегрупираха.

Накрая славното някога СДС се сля с възникналата преди почти 13 години и моментално станала най-голяма политическа сила.

Щом като толкова време никой не може да я измести, значи тя е истинска и автентична, а не въображаема, менте или хипотетична.

А на СДС му хареса с ГЕРБ, понеже на европейските избори си припомни вкуса на това да биеш, а не все да изпадаш под чертата на класацията. Затова предпочете да запази партньора и на следващия танц. И на по-следващия, и на още по-следващия. Поне така записаха преди седмица в споразумението си двете партии - че ще довършат заедно пълен цикъл от всякакви по вид избори.

Поведението на СДС буди у някои умни и красиви присмех. Или в най-добрия случай великодушно снизхождение - демек “ясна работа, нагаждачи...”. (Да не кажем нещо по-грубо, както се наричаха помежду си някои реформатори миналия мандат.)

Но ако някой друг е по-добър, нека убеди хората, че е така.

Сцената е достъпна

за всички желаещи.

И докато вдясно пословичният егоцентризъм по правило обяснява нещата - в този сектор все не могат да израснат надпреварата за автентичността, то вторият съществен въпрос е защо левицата не успява да се възползва от трусовете в противниковия лагер. Потрива ръце, изрича едни заклинания, засилва се и... все нищо не става. Все бута летвата при скока. Все не е предпочетената на политическата сцена.

Това поставя ГЕРБ пред перспективата да прилага не само десни управленски решения. След като 10 години партията почти не е излизала от властта, с изключение на малко повече от 1 г. по времето на кабинета “Орешарски”, вече не звучи странно, че премиерът Бойко Борисов говори навсякъде, докъдето стигне джипът му, че заплатите на българите са му грижа номер 1.

На него му се пада да прави

и дясната политика, и лявата.

Като нищо да се прилепи към ГЕРБ след СДС може да поиска и някой социалдемократически политически проект.

Виж, за патриотите този път нищо не написах. Но те са вече цяла отделна епопея и са толкова цветисти, че в един разказ като нищо ще вземат да засенчат всичко около себе си. Или поне ще демонстрират убедеността, че могат. Те не изчакват в някаква претенциозна поза, а на всеки танц се хвърлят на сцената. Многократно и все по-страстно.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо българските съдии обичат убийците?

    Българският съд определено обича убийците. Освен пословичната снизходителност към убийците, които правят сефте, съдиите правят нужното и вече осъдените да не търпят цялото си наказание. Вчерашният случай за освобождаването на Джок Полфрийман само доказва тази порочна любов. Прословутото снизхождение към подсъдими
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,