Красимир Вълчев: Най-грешното нещо е да покажем на децата си, че не уважаваме учителите

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7635090 www.24chasa.bg

Преподавателите и родителите могат да сключват споразумения за сътрудничество, ще им помогнат, казва в интервю министърът на образованието

Още акценти от интервюто:

Вече всяко училище има Wi-Fi, следващите 2 г. трябва да създадем платформа с електронни уроци

Да внесем поправки в уроците за комунизма, бе въпрос на морал, всяка диктатура е престъпна

Намалихме бумащината, защото в образованието е важна не формата, а съдържанието

Успяваме да доведем децата в клас, но все още ни е трудно да ги задържим

В следващите 10 години недостигът на педагози ще се задълбочава

- Г-н Вълчев, кои са основните промени, които предстоят оттук нататък в училищното образование?

- Последните няколко години бяха направени много промени. Няма сегмент или елемент на системата, който да не беше засегнат. В този смисъл вълна от многобройни и радикални промени през следващите няколко години няма да има. Системата има нужда от предвидимост и спокойствие. Има нужда от време да довършим стартиралите политики и да ги направим по-ефективни - въвеждане на компетентностния подход и новите учебни програми, насърчаване на образователните иновации, приобщаващото образование, мерките за обхват и задържане на учениците, обезпечаване на системата с добри учители. Промени, разбира се, ще има и занапред, но те ще са по-скоро корекции и настройки в стартиралите политики и промени, наложени от външната среда, но не и цялостни преустройства.

Оттук нататък най-значимото, което трябва да се случи, е да се променят моделът и доминиращата култура в системата. Традиционните системи на образование функционират на база на строги правила, зададени от горе, и контрол на спазването им. Този модел генерира формализъм и става все по-несъстоятелен. Времето, училищата и учениците са различни, затова и МОН трябва да се пренастрои и да работи все повече за промени от долу на горе.

Системите на образование в XXI век много повече ще разчитат на енергията за промяна отдолу, на креативния учител, който намира индивидуалния подход към всяко дете да го мотивира да учи, на иновативните методи на преподаване, избрани от училищата и учителите, на мултиплицирането на добрите практики, на взаимното обучение между училищата и учителите. Тази промяна предполага регионалните управления на образованието да префокусират дейността си от контрол на документа към оценка на резултатите и методическа подкрепа, директорите да налагат културата на подкрепа на креативните учители, а учителите да се чувстват по-свободни в работата си, но и по-отговорни към резултатите на учениците.

- Затова ли решихте да дадете свобода на учителите в избора им на теми?

- Затова отменихме задължението за попълване и актуализиране на т. нар. тематично разпределение. Не защото планирането на темите не е необходимо, а за да дадем на системата сигнал, че не е важна формата, а съдържанието на това, което се прави.

Десетилетия наред системата е настройвана да контролира съответствие, да вярва на документа и да спазва форма. Това е традиционната бюрократична система, която, като не може да оцени и осигури резултат, замества тази невъзможност с изисквания за попълнени документи. Но образованието не е бюрократична дейност. Резултатът е формализъм и бумащина, но не и стимул за по-добра работа. Както бе казал Радой Ралин: “Погледнато формално, всичко е нормално. Погледнато нормално, всичко е формално!” Така и регионалните управления по образованието заключават, че всичко е нормално, като видят, че е попълнено тематичното разпределение.

- Сега влизат новите програми по история за 10-и клас, докога миналото ще ни противопоставя и скарва и колко трябва да сме отдалечени от събитията, за да има адекватен прочит в учебниците?

- От края на комунистически период са минали само 30 години. Повечето хора имат лични спомени и емоционално отношение към това време. Оценката на периода има връзка с днешни политически страсти. В този смисъл все още е твърде рано да проведем непредубеден разговор за този период. От друга страна, на учебния предмет “История и цивилизации” е възложено, освен да даде знание за историческите събития, и да възпита отношение към света, в който живеем. Казано на езика на образованието - трябва да подпомогне придобиването на граждански и социални компетентности у децата. Това включва и да знаят на какви споделени норми и базови ценности се основават съвременните държави и общества. За нас това са ценностите на българската нация, нормите на демократичната и правова държава. Направили сме избора да бъдем част от Европейския съюз и демократичния свят. Ако сме убедени в цивилизационния избор, който сме направили, и това, че днешните деца трябва да съграждат едно по-добро и проспериращо общество в общите рамки на този избор, то ние трябва да им кажем кои са базовите ценности и норми и защо са толкова важни. Респективно, трябва да изразим отношение към това, с което те влизат в противоречие. Тоталитарните и репресивни режими са осъдени в демократичния свят. По същия начин отношението към диктатурите не може да бъде равнодушно. Защото това би значело да възпитаме в децата и равнодушно отношение към бъдещите им форми и превъплъщения.

Въпреки актуалните ни обществени и политически дискусии днес ние в България имаме солиден консенсус, че свободата е нещо добро, а диктатурата, репресиите и насилието са нещо лошо. Твърда диктатура като през сталинизма или мека като при живковизма - насилието си е насилие. Комунистическият режим започва с масови репресии и избивания и завършва с Възродителния процес и изселвания на български граждани. Трябва ли отношението към насилието да бъде неутрално? Допълването на учебниците не беше процедурен, научен или политически, а морален въпрос. Режимът е осъден със закон. Режимът е осъден, а не историческият отрязък от време.

- Колко деца успяха да върнат в училище специалните екипи?

- Близо 20 хиляди са включените в системата деца, отпаднали по-рано, и още 24 хиляди бяха записани за първи път. От двете групи близо 4000 отпаднаха повторно. Като цяло обаче отпадналите от системата деца са два пъти по-малко от предходни години. С механизма за съвместна работа на институциите за обхващане на децата от предучилищна и училищна възраст ние въведохме екипен подход – всички институции да работят заедно на терен.

По отношение на първоначалното записване този механизъм даде много добър резултат. Много по-трудно е да ги накараме да ходят редовно и да учат. Необходими са ежедневни усилия в училищата и детските градини. Необходими са и санкции за безотговорните родители. С промените тази година много повече помощи бяха обвързани с редовното ходене на училище, а месечните семейни помощи, които и преди бяха обвързани, ще се спират за по-дълъг период. Беше дадена възможност по предложение на учителите помощта да се дава на детето под формата на социални и образователни услуги. На училищата и детските градини, с концентрация на проблемни деца и ученици, бяха предоставени допълнителни 30 млн. лв. за мотивиране на учителите и ангажиране на медиатори. По национална програма “Мотивирани учители” сме заложили създаването на своеобразен корпус от най-добре обучени и заплатени учители, които да работят в най-проблемните училища.

Въпреки всичко резултатите все още са незадоволителни. Често чета доклади от проверки на училища, от които виждам, че не се справяме с това да накараме децата да ходят редовно на училище. В редица училища, класифицирани като такива с концентрация на деца от уязвими групи, средната посещаемост е под 50%. Там е необходимо да се работи много повече. Ще променим ПМС 100 от 2018 година спрямо публикувания за обществено обсъждане проект, но самото постановление е необходимо, за да осигури екипния подход и подкрепата от останалите институции. Няма да налагаме строги формални задължения, всяко училище трябва да намери собствената си рецепта. Не можем да се предадем и да се откажем като система от тази битка. Справянето с неграмотността и образователната интеграция на децата от проблемни групи е може би най-важното предизвикателство пред нас като нация и общество. За справянето с него разчитаме най-вече на учителите.

- Защо учителите трябва да бъдат атестирани на всеки 4 години?

- Атестацията е механизъм за повишаване на отговорността и мотивацията. От една страна, за четири години може да се покаже резултат, а от друга - да не се губи мотивация и отговорност.

- По кои предмети учителите са дефицит и ще има ли навсякъде педагогически кадри на 15 септември?

- Традиционно имаме дефицит на учители по английски език и информационни технологии. Последните години най-остро се усеща недостигът на учители по математика и физика. Недостиг има и на учители по химия, по професионална подготовка и ресурсни учители. Недостигът на учители ще се задълбочава в следващите десет години. Това е ситуацията за всички сектори и професии заради възрастовата структура. Хората, които навлизат в пенсионна възраст, са с 50 на сто повече от младите хора, които навлизат на пазара на труда. Що се отнася до започващата учебна година - криза няма да има. Повишаването на възнагражденията мотивира повече хора с педагогическа квалификация да започнат или да се върнат на учителска работа. Очакваме обявените свободни места да се попълнят. В отделни училища и райони може да има единици непопълнени места, но системен проблем няма да има.

- Колко са младите учители и колко в пенсионна възраст?

- Учителите на възраст до 30 години са 7500, а тези до 35 години - 13 400, съответно 8,2 и 14,7%. Това е повече в сравнение с преди 5 години, но все още относително малко. При нормално възрастово разпределение учителите до 35-годишна възраст трябва да са 25 %. Малко над 3000, или 3,5% са учителите в пенсионна възраст.

- Стана ли учителят богат човек, това вдигна ли му самочувствието и авторитета в обществото?

- Богат не, но се надяваме поне частично да успеем да му върнем самочувствието. Увеличението на заплатите е необходимо, но не достатъчно условие за повишаване на авторитета на учителите. Необходимо е като родители, граждани и институции да ги подкрепяме и показваме доверие. Това винаги е бил апелът ми към родителите - да вярват и подкрепят учителите. Само ако сме партньори, можем да успеем в тази ни най-важна мисия - да направим децата знаещи, можещи и добри хора. Най-грешното нещо, гаранция за неуспех в тази ни най-важна мисия, е да покажем на децата си, че не уважаваме учителите си. Това е като единият родител да каже да детето, че другият е лош. Разбира се, изграждането на доверие и уважение е двустранен процес. Затова апелът ми към учителите е да бъдат реактивни, да положат максимум усилия за взаимодействие с родителите, да не отказват разговор и срещи с тях. Те самите да търсят родителите за разговор и участие в училищните дейности.

Живеем във време, в което уважението все по-малко се дължи и все повече трябва да се работи за него постоянно. Условията да бъде спечелено уважението са налице. Наше проучване показа, че над две трети от родителите са с нагласата да подкрепят усилията на учителите и училищата. Училищата и учителите трябва да протегната ръка към тях. Ние ще предложим през идната учебна година учителите и родителите да проведат разговор по училища относно дисциплината и възпитателната работа. Виждаме че там, където такъв разговор е бил проведен, има резултат, защото учителите са разбрали от родителите, че имат тяхната подкрепа да налагат и по-строги правила и са успели да подобрят дисциплината и възпитателната работа. Когато такива правила получат легитимност от родителите, те са и много по-лесни и ефективни за прилагане. Някъде дори са подписали нарочни споразумения. Това е друга характеристика на времето, в което живеем - за все по-малко неща можем да налагаме едностранно правила. Трябва да се споразумяваме, да изграждаме коалиции, да убеждаваме. Затова и в Колективния трудов договор за системата записахме, че ще предложим да се сключат споразумения с родителите. Поради това и разработихме и утвърдихме Стратегия за възпитателната работа в образователните институции.

- Каква според вас е причината да останат свободни места и в най-елитните гимназии тази година, учителите бяха изненадани, че дори и в немската, първа и втора английска гимназия имаше свободни бройки?

- Не е заради липса на желаещи, а е технически и процедурен въпрос. На трето и четвърто класиране се освобождават единични бройки, но родителите вече са се подсигурили, като са записали децата в други училища. Друг фактор е мобилността.

- Докъде стигна дигитализацията на образованието?

- Вече имаме Wi-Fi мрежи във всички училища. Най-важното в следващите две години е да изградим електронна платформа със споделени (безплатни) електронни уроци. Едва тогава можем да говорим за завършена, макар и етапно, концепция за електронно обучение. Ще плащаме на учителите да разработват електронни уроци. Проектът за изграждането на платформата в момента се одобрява. Ще инвестираме и в електронно оборудване на класните стаи с приоритет кабинетите по математика и природни науки. Около 40 на сто от класните стаи имат възможност за електронно фронтално обучение, което е недостатъчно. Ще финансираме със значителни средства обучение на учители за разработване на електронни уроци и за провеждането на дейности по интереси на учениците от 1-и - 12-и клас в областта на дигиталната креативност.

По-важното от обучението чрез информационни технологии е обучението за IT и за дигитални умения. И то не умения на ползватели на дигитални устройства, а умения на създатели. Много голяма част от професиите в бъдеще вероятно ще изискват учения в областта на дигиталната креативност. Много от днешните деца ще работят на позиции, които ще изискват управление на машини, базирани на изкуствен интелект, т.е. умения в областта на дигиталната креативност. Затова и въведохме предмета “Компютърно моделиране” от 3-и клас.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Добре е, че се пестят време и нерви на данъкоплатците

    Добре е, че се пестят време и нерви на данъкоплатците

    НАП все повече заприличва на съвременна институция, която има за цел не само да гони длъжниците и да следи за повече приходи в хазната, но и спестява излишни усилия на тези, които я пълнят. Едно от тях е гласуваната законова промяна хората да не дават бележки, ако ползват данъчни облекчения, а НАП сама да попълва информацията
  • Да паразитираш върху наивници

    Да паразитираш върху наивници

    Как БСП отново “спечелиха” изборите НАПОСЛЕДЪК взе да ми харесва как Бойко Борисов търкаля стогодишната партия по паветата на София и я прави объркана и разногледа. Мая Манолова беше посочена за кандидат на БСП, преди Корнелия Нинова изобщо да схване за какво става дума. Дори само заради това трябва да си подаде оставката