Иван Тотев: За 8 г. променихме Пловдив, но платих скъпа политическа цена

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7640906 www.24chasa.bg

Оставям на новия кмет готови проекти за 200 млн. лв.

Не ми стигна време за вторичния градски център в кв. “Гладно поле” - голяма болка ми е, казва градоначалникът

Ако на всяко искане казвах “Да”, нямаше да се случат десетките обекти в града

Открояващото се постижение е проектът “Европейска столица на културата”

Категорично на Пловдив му трябват два нови моста

- Г-н Тотев, на финала на втория мандат дори и критиците ви отчитат, че лицето на Пловдив е променено. Това ласкае ли ви?

- Не само лицето. Категорично целият град е променен за тези 8 години.

- Как го постигнахте и на каква цена?

- С много труд. Най-голямата цена, която плаща един управленец, е политическата. На мен тя ми коства третия мандат. От една страна,

събрах много

напрежение да се

боря с доста критици,

които спираха и

пречеха на развитието

на Пловдив

Радвам се, че сега отчитат направеното. Но това създаде у мен едно нежелание да продължа да се занимавам с такава работа.

- Често изричахте “Не”, когато външни хора се опитваха да ви казват как да реализирате дадени проекти. Не трябваше ли повече да се вслушвате в тях?

- Моето “Не” помогна да се случат всички тези важни за града проекти.

Ако един кмет

не може да отказва,

той не става за нищо

Отделно трябва да имаш визия как да го направиш, знания, умения. Но нямаш ли твърдост в характера, нищо няма да се случи.

Има хора, които са добри експерти, разбират много, но нямат волята и характера да го постигнат.

- Точно затова най-много ви критикуваха, че не се допитвахте до широк кръг експерти и общественици. Отчитате ли го за грешка?

- Преди всичко кметът трябва да поема отговорност. Разбира се, за всяко нещо съм се консултирал, докато си избистря дадено решение. Но когато го взема, го правя и вървя напред.

В България всички искаме да даваме съвети, без да носим отговорност. Има и подходяща приказка - ако искаш нещо да не стане, създай комисия. По-добре ли щеше да бъде, ако бяхме затънали в едно непрестанно говорене и лутане, вместо да действаме?

- Кое смятате за най-голямото ви постижение през тези 8 години?

- В историята ще остане променената визия на Пловдив. За 8 години градът направи такъв скок, че трудно може да се сравни с друго населено място.

Но ако трябва да откроя най-голямото постижение, за мен това е проектът “Европейска столица на културата”. Ние сме първият български град с тази титла. Развихме много събития в областта на културата. Най-емблематичните обекти, които имаме, са вдъхновени именно от европейската столица на културата. Аз лично участвах в спечелването на тази титла и в реализирането .

- На вас харесва ли ви европейската столица на културата? Хората имаха други очаквания.

- В България често имаме проблем с очакването и това, което се случва. Много хора и до момента не разбират какво представлява проектът “Европейска столица на културата”.

На първо място неговата цел е да направи нещо ново. И да се доближи максимално до съвременното изкуство. А както знаем, у нас то няма голяма основа.

- Защото минава за по-бедно, за повърхностно.

- От една страна, е така. Но от друга, този проект ни даде голяма сила и енергия в защитаването на конкретни позиции.

С аргумента, че ще

бъдем домакин

на тази престижна

титла, направихме

квартал “Капана”

Спомняте ли се преди как изглеждаше това място? Улиците бяха задръстени от автомобили, дупки, неугледно. А сега младите хора ходят там и се забавляват.

Ами Старият град? И него разчистихме от коли, поставихме бариери, ремонтирахме къщи, пренаредихме калдъръма.

- И преустройството на централния площад ли е резултат от европейската столица?

- И той е вдъхновен от нея. Както и благоустройството на Цар-Симеоновата градина въпреки протестите.

Ако не беше тази титла, нямаше да направим нито Пеещите фонтани, нито Голямата базилика със затварянето на улицата до нея. Както и новопостроените галерии.

На тези, които питат какво ще остане в града след приключване на домакинството, ще им посоча именно новите обекти. Но най-ценната придобивка е духовното наследство. Това са невероятните спектакли на пловдивската опера, на Hils of Rock, на знаменития спектакъл “Одисей”.

В материален план имаме напълно обновен град.

- Едни от най-големите ви почитатели са пловдивските археолози. По думите им вие сте вторият кмет след Диран Парикян (1971-1979), обърнал такова голямо внимание на античното богатство. Кое ви накара да погледнете към древното наследство?

- Самият аз много обичам археологията. За малко щях да стана историк. Отвътре ме влече.

Колкото до античното наследство на Пловдив - то е огромно и е кощунство да не му обърнеш внимание. Сега

предстои да

довършим и

експонираме

източната и южната

страна на

Римския форум

Древните останки ще бъдат изложени в една зелена променада.

- Какво още искахте да направите, а не ви достигна време?

- Вторичният градски център в квартал “Гладно поле”. Голяма болка ми е. Но, за съжаление, имах много обструкции и пречки. Ядосвам се, че военното министерство продава там имоти за жилищно строителство. А Общият устройствен план на града предвижда в тази зона да се развие втори административен център. Някои го наричат Пловдивското сити.

- Какви проекти оставяте на новия кмет?

- В последните две години работих да има приемственост след мен. На бюрото на новия кмет ще има проекти за 200 млн. лева с извършени отчуждителни процедури, със строителни разрешения, с подготвена техническа документация.

Той ще може да избере кое да започне да реализира. Това аз нямах щастието да наследя.

- Кои са тези обекти?

- Това са големи съоръжения. Едно от тях е връзката между районите “Южен” и “Тракия”, стойността му е 45 млн. лева. Другото е новият мост над река Марица, договорили сме и финансиране за него.

Категорично на Пловдив му трябват два нови моста. Единият да свърже бул. “Копривщица” с “България”, а другият - “Ландос” и “Рогошко шосе”.

- Какво финансово наследство завещавате?

- Изплатихме 50-милионния заем от времето на кмета Иван Чомаков.

Общините имат право

да разходват до 15%

от местните приходи

за обслужване на дълг. В момента Пловдив е с 5,6% по този показател.

Остава 30-милионният заем, с който направихме чисто нов булевард “Северен” и ремонтирахме още 3. Изплащането му е за 10 г.

- Колко нови обекта, направени от вас, сте изброили в отчета си, който предстои?

- Стотици са. Но няма да имам възможност да ги изброя. Важно е хората да ги усещат, като ги ползват.

- Защо част от пловдивчани не можаха да ви припознаят?

- Много тежък политически мандат имахме. Получавах отвсякъде жестоки политически удари. Това оказва влияние.

Не съм от кметовете, които да вървят и да прегръщат хората. Но в същото време контактувам с гражданите повече от други градоначалници. Аз общувам, но не го афиширам. Използвам за комуникация социалните мрежи.

- Историята дава оценка на всеки управленец, но трябва да минат много години. Как мислите ще се произнесе тя за вас?

- Понеже съм наясно, че е нужно да минат поне 50 г., затова не ме интересува сега какво говорят за мен.

Като сдам поста в началото на ноември, най-напред ще отида да пия едно кафе срещу общината. И ще въздъхна: “Падна ми голям камък от гърба!”.

Управлението може да е голям товар, а може и да е “мижи да те лъжа”. Ти си избираш.

Да управляваш град като Пловдив, е на границата на физическото, духовното и емоционалното изтощение.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Човек се учи цял живот, дори след 6 магистратури

    66-годишният проф. Евгений Сачев е студент в Богословския факултет и прави магистратура по най-новата специалност “Църковен мениджмънт” с още над 40 души. Това му е седма магистратура. Освен всичко друго той е дългогодишен преподавател в няколко университета, включително и в СУ, доктор на икономическите науки и по социология и създател на науката
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,