Илияна Йотова: В момента най-дълбоката криза е липсата на доверие към политиците, хората се чувстват изоставени

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7642865 www.24chasa.bg
СНИМКА: Десислава Кулелиева

Още акценти от интервюто с вицепрезидента:

България трябва да поиска зам.-шеф в Еврокомисията, бих дала на премиера аргументи за това

България извън Шенген ще се превърне в санитарен пояс за убежище на следващата мигрантска вълна

- Г-жо Йотова, говорим си в Деня на Съединението, но от година на година все повече са темите, които разделят, а не обединяват българите. Какво е вашето обяснение?

- Съединението от 1885 г. върна българската държава на политическата карта на Европа. Водачи и народ се сляха в едно, смелостта и самочувствието на българите, принадлежността към род и вяра надмогнаха дребните страсти, партизанщината и страха, за да я има България. Нямаше значение кой от коя партия е, кой е княз, кой комита, кой обикновен българин. Безспорна е ролята на големите личности, които въстанаха срещу империята, не се примириха с чуждите сметки и интереси, но най-важното - успяха да обединят българите. Съединението е един от историческите примери, който казва, че когато сме заедно, успяваме, дори да изглеждаме обречени. От самочувствието на историята до вяра в потенциала ни днес имаме нужда.

Много се говори днес за обединение в официалните слова, но красивите думи отшумяват с последните залпове на зарята в Пловдив. А на другия ден се връщаме на същия терен със същото настървение едни срещу други, конфронтация и омраза. В политическите речи често даваме Съединението за пример, много говорим, но малко истински се стремим към него. Когато работиш за единение, трябва да знаеш, че пишеш биографията на един народ и една държава, а не своята собствена.

- Защо толкова години вече не можем да намерим кауза, зад която да се обединим, както беше за ЕС и НАТО?

- ЕС и НАТО бяха политически избор и той е правилният. Но присъединяването ни към ЕС не е еднократен акт, с подписването на договора не се изчерпва каузата. Важно е къде стои България в ЕС, равноправни ли сме на останалите страни членки, успяваме ли да влияем на политическите решения, или сме в периферията и чакаме какво ще кажат по-силните.

Показахме, че можем. Председателството ни на ЕС направи пробив по отношение на Западните Балкани, успяхме да убедим и преборим много скептици. Македония и Албания трябва да получат покана за преговори още през октомври, новата ЕК да запише разширяването като политически приоритет в своята програма. Така и Договорът за добросъседство с Македония, и Договорът от Преспа, и Софийската среща Западни Балкани - ЕС ще имат смисъл, а усилията на България ще получат признание и продължение. Страната ни може да има сериозна роля в този процес с опит като добрия познавач на региона и добрия балансьор. България е необходима на Европа като стабилната граница и стабилния посредник, когато става въпрос за сигурността.

И не са само Западните Балкани. България е задължена активно да участва във формирането на следващия бюджет на ЕС. Да отстоява твърдата позиция, че компенсирането на дупката в бюджета след напускането на Великобритания не трябва да става с отказ от социални политики, от европейско финансиране. Националният интерес трябва да е водещ и при бъдещата политика по миграция и сигурност. Добре е да има и национална дискусия за българската позиция.

- Текат договорки за постовете в Еврокомисията. За какво място трябва да се бори България?

- България трябва да поиска зам.-председателско място на ЕК. Първо, за честта на Източна Европа, която изпадна и бе големият губещ при раздаването на високите постове. Второ, България през тези години показа, че е конструктивният партньор, за разлика от страни в Централна Европа например. Трето, страната ни е външна граница на ЕС и ако получим ресор, свързан със сигурността, ще сме гарант за стабилността на целия регион. Четвърто, предлагаме жена за поста, пето - комисар, който вече има опит. Ако продължим с темата за Западните Балкани, винаги съм казвала, че е добре да поемем ресора на разширяването и добросъседството. Имам още много аргументи.

Ако премиерът има нужда, бих му ги дала. Трябваше обаче да има обществен и политически дебат за българския еврокомисар и неговото портфолио. Дано мачът вече не е свирен след засекретената среща с Урсула фон дер Лайен.

- А свирен ли е мачът с Шенген - тема, около която всички бяха обединени, а сега чуваме друго от премиера?

- Бяха обединени. Не споделям променената позиция на премиера. Вероятно не е получил подкрепата на ХСС, на която се е надявал. България извън Шенген, като външна граница на ЕС и с действащото Дъблинско споразумение ни превръщат в санитарен пояс за убежище на следващите мигрантски вълни, който ще предпазва Централна и Западна Европа.

- Не само в политиката, а и в обществото хейтърството е все повече “на мода”. А и тонът и искрите, които непрекъснато прехвърчат между президента и управляващите от ГЕРБ - отново силно критичен бе Румен Радев в речта си пред депутатите, заплаши, че улицата ще ги измете...

- Президентът има своята позиция и категорично я отстоява. Войни не водим, не слизаме на нивото на личните нападки и квалификации. Задкулисието и интригите са ни чужди. Институциите трябва да спорят, дори да се критикуват, взаимният контрол е здравословен. Когато се прекрачат границите обаче, когато словесните престрелки изместват споровете за политика и решения, тогава с право хората ни зачеркват. Апатията е към институции, към политика, към управление, към взимане на решения. Всеки се спасява поединично. Така държава не се гради. Това означава разпад на обществото. Най-дълбоката криза в момента е липсата на доверие в тези, които взимат решенията, в политиците. Затова хората крият свинете и козите в задните дворове, не вярват на властта, че казва истината, че мисли за тях.

- Но виждам, че слагате под един знаменател всички политици, не само управляващите?

- Недоверието е към политическата класа. На избори имаме надежда за промяна. След това става ясно, че нищо не се променя. Хората се чувстват изоставени. Това е проблемът на българина - от големия град до най-малкото село. Хората ми казват: Вие там горе! Те вече не правят разлика кой кой е там горе. Всички сме под един знаменател и сме еднакво виновни за това.

- Как може да се промени това? Очаквате ли нов месия в лицето на Слави Трифонов например?

- Не мога да коментирам Слави Трифонов - не съм видяла екип или програма. Ако има печеливша визия за България, ще е конкурент на останалите. Но аз не вярвам нито в месии, нито в изключителни личности, супермени, които ще дойдат да оправят ситуацията.

- Какво трябва да се промени тогава?

- Работещи институции, политики, които решават ежедневието на българските граждани, гражданска енергия...

Да започнем с най-важното - справяне с неравенствата. Не са само финансите и доходите. Децата, бъдещите български граждани, не се раждат с еднаква перспектива. Едно е да се родиш на село, друго - в малката община, трето - в някой от 4-те избрани големи града. Нима не можем да начертаем икономически план или визия в най-малкото населено място да има училище, лекар, да се развива култура? Защо хората напоследък така ревностно си бранят читалищата? Защото без тях и без училищата си заминават. Без тях няма да ни има като народ.

Доскоро говорехме за икономически пустини, днес вече има здравни пустини. Забравени хора, които нямат достъп до здравеопазване. Има училищни пустини - най-тъжната гледка в страната в момента са затворените училища. Хората са ги градили сами, дали са мило и драго, а сега с лека ръка те са оставени да се рушат. Това е мрачната картина.

- Нали правителството направи програма за връщане на учениците в клас, отчетоха дори добри резултати?

- Безспорно е, тези усилия дават резултат. Няма как обаче учителите да довеждат за ръка всяко дете всеки ден. Включиха се медиатори за децата от ромски произход, но това са само първи стъпки. Бих умножила по 3 заплатите на учителите в малките училища, с малките класове, със съществуващите още смесени паралелки. Това ще е ясен знак, че държавата осъзнава сериозността на този проблем и се опитва да го реши.

От образованието се тръгва, но продължава с въпроса как ще се развива България през следващите години. Технологии, туризъм, селско стопанство? Да го обсъдим и да го направим широко, с участието на цялото общество - и тези с опита от целия им живот, и тези, които сега прохождат в него. Ето, искаме “Фолксваген”, но казахме ли преди години, че искаме да бъдем автомобилен център в Европа, че въобще се интересуваме от автомобилостроене, за да подготвим инфраструктура, специалисти? Така както ясно го заявиха страни като Словакия, Чехия и Унгария, създадоха условия предварително, за да бъдат конкурентоспособни. Днес един от най-тежките проблеми е дефицитът на работна ръка. Впрочем, ако имаме ясна икономическа картина, това ще върне и мнозина българи в страната. Иначе те с основание се страхуват да бъдат новите работещи бедни.

- Каква е прогнозата ви за местните избори - ще намери ли реален израз протестният вот, ще се промени ли политическата карта на България?

- Предвиждам шарена политическа карта. Ще спечелят и много независими кандидати. Но ще говоря като гражданин, който трябва да направи своя избор след 2 месеца. Ако можех да променям закони и дори конституцията, бих дала повече правомощия на кметовете и общинските съвети. Защо мисля така? Един кмет трябва да има повече власт и отговорности по отношение на жилища, екология, образование, здравеопазване и т.н. Никой без неговото съгласие и това на общинския съвет да не може да затваря болници и училища, да няма “Наредиха ни от горе”. Като знам, че мога да държа отговорни кмета и общинските съветници, изборът ми ще бъде много по-мотивиран и по-категоричен. Сега за всичко е виновна държавата, а тя казва - това е работа на кмета. Резултатът е ясен, справка - магистрала “Струма”.

- В София основните претенденти вече са ясни - Йорданка Фандъкова и Мая Манолова. Какви са очакванията ви?

- Като избирател първо ще си задам въпроса “Харесва ли ми градът, в който живея?”. Очаквам интересна кампания, с нови идеи, състезание на разум, професионализъм и интелект. Не обичам високите децибели. Като политик смятам, че няма нищо лошо партии да подкрепят кандидатите и кандидатите да бъдат подкрепяни от партии. Партиите са от граждани. Лошото е, когато не се върши нищо без политически гръб и кметът се превръща в политически заложник.

И двете са жени с качества. Желая успех на всеки кандидат. Но ми се иска моят град, европейската столица, да бъде друга. Искам да е съвременен нов и дигитален град, удобен, чист. Един град на бъдещето.

- Какви са очакванията ви за представянето на БСП - на евровота партията качи резултатите си в някои общини, но все още не се признава като алтернатива на управляващите. Защо?

- Безспорно БСП ще има по-добър резултат от предишните местни избори, но това не е трудно, защото през 2015 г. той беше потресаващ. Очакванията са за сериозни резултати. А разговорът за алтернативите е дълъг. Той преди всичко е в самата партия. Ще се говори за успехите и грешките още сега, по време на предизборната кампания. Така е било винаги. Конгресът следващата година ще каже тежката си дума.

- Да ви върна на конгреса отпреди няколко месеца. Въпреки че официално сте извън БСП, убедена съм, че продължавате да поддържате връзки със старите другари. Кажете в каква кондиция е партията след кризата, която преживя покрай подадената и оттеглена оставка на Корнелия Нинова?

- Колкото другари, толкова мнения. Конгресът, който визирате, не беше определящ за кондицията на партията, по-скоро излишен. За мен и оставката, и свикването му бяха емоционални решения. Дори вътрешната опозиция не намери за необходимо да се изкаже.

- Докъде стигна проектът ви за платформа за българите в чужбина? Кога ще е готов?

- Платформата е готова, представена при президента, единственият проблем е липсата на средства, за да можем да я реализираме. Смея да се надявам, че ще бъда чута и от няколко вицепремиери, на които също съм я представила, защото не смятам, че по тази тема трябва да има собственическо чувство на институциите или ревност. Има достатъчно много програми, по които това може да се осъществи.

За мен най-голямото удовлетворение е, че българските общности я припознаха, че има нужда от такава платформа. Нещо повече - специално българите в САЩ се включиха в доразработването ѝ със свои идеи. Това показва, че има такава необходимост. Създава се невидима територия на страната, онлайн България, която свързва сънародниците ни по цял свят помежду им и с родината.

- В речта си пред депутатите президентът предложи българи по рождение, с двойно гражданство в държави от ЕС и развити демокрации, да могат да се кандидатират и за депутати, и за президент. Какво мислите по въпроса?

- Тази дискусия трябва да я проведем. Заедно с нашите сънародници зад граница, спокойно и разумно. Това е и тяхното желание. Не може да делим българите, за нас е важен всеки, който иска да работи за страната и да я представлява, независимо къде се намира.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Човек се учи цял живот, дори след 6 магистратури

    66-годишният проф. Евгений Сачев е студент в Богословския факултет и прави магистратура по най-новата специалност “Църковен мениджмънт” с още над 40 души. Това му е седма магистратура. Освен всичко друго той е дългогодишен преподавател в няколко университета, включително и в СУ, доктор на икономическите науки и по социология и създател на науката
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,