Чуйте Гешев - поставя въпроси, важни за обществото. Без да са политици, главните прокурори се помнят колкото президентите

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7644590 www.24chasa.bg

За прокуратурата взаимодействието с другите власти е най-наложително

Вестник “24 часа” публикува на 5 септември интервю с Иван Гешев, който е заместник на главния прокурор и номиниран от прокурорската колегия на ВСС за главен прокурор. Поканихме за мнение по тезите му известния юрист Иван Тодоров:

Приветствам позицията на кандидата за главен прокурор Иван Гешев, че приема за необходима и полезна дискусията по представената от него концепция. Подхожда честно, като не се опитва да омаловажи големите правомощия на главния прокурор, които определят засиления интерес към неговия избор, а именно: “Продължителността на мандата, а и правомощията на главния прокурор … и методическото ръководство на дейността на всички прокурори и следователи”. Да, вярно е, че съдът решава, но до съда се стига само чрез прокуратурата.

Полезно е да не се забравя, че дискусията следва да бъде преди всичко професионална и да се избягват политическите нюанси. В правната система на България главният прокурор не е политическа позиция. Главните прокурори в България се помнят колкото и президентите и в крайна сметка за техния мандат обществото формира една обща позиция. Което е стимул за един главен прокурор да се справи добре.

Гешев много точно обобщава, че правната уредба на съкратеното съдебно следствие е дискусионна и там са наложителни промени.

Прави ми впечатление, че заетата от Гешев позиция е да се търси консенсус в предложенията за промени на съкратеното съдебно следствие. Той основателно посочва, че прокурорът е изключен при вземането на решение за съкратено съдебно следствие. Инициативата може да е на съда и на подсъдимия. А че има проблем – това е безспорно в случаите, когато има събрани безспорни доказателства, а подсъдимият може да постигне занижено наказание, като поиска съкратено съдебно следствие.

Н

а първо място, основната цел на съкратеното съдебно следствие е, когато събраните доказателства не са стопроцентово сигурни в своята убедителност в началото на съдебното производство, да се стимулира подсъдимият, ако е виновен, да признае, като получи по-леко наказание. Добре, но кой най-добре може да прецени в началото на съдебното производство дали доказателствата са достатъчно убедителни, или не? Естествено, това е прокурорът. И специално в този случай въвеждането на съгласие на прокурора за съкратено съдебно следствие не нарушава равнопоставеността на страните пред съда. Защото и без съгласието на подсъдимия не може да има съкратено съдебно следствие. Т.е. в този случай би имало равнопоставеност между страните в наказателното съдебно производство.

В момента, дори да има събрани стопроцентово несъмнени и убедителни доказателства за вината на подсъдимия, той може да поиска да има съкратено следствие и по този начин независимо от съда и прокурора да редуцира с 1/3 наказанието си. Което би засегнало чувството за справедливост на пострадалите. Едно съгласие на прокурора би осуетило такова развитие.

Е

стествено, втората основна цел на съкратеното съдебно производство е цялото наказателно производство да приключи по-бързо. В големия брой случаи при съкратено производство решението не се обжалва. Заангажирането и на съда, и на прокуратурата в обжалването на две съдебни инстанции изяжда съществена част от капацитета им за борба с престъпността. Ето защо изцяло споделям направеното от Гешев заключение, че промени при съкратеното съдебно следствие следва да се извършат, но “заличаването изобщо на тази процедура би било крачка назад в усилията за ускоряване на наказателното производство”.

Към предложенията за декриминализиране на активния подкуп Гешев е много категоричен, че това не бива да се допуска. Той предлага законодателно да се уреди намаляване на наказателната отговорност в случай на доброволно сътрудничество, включително и заменяне на наказателната отговорност с административнонаказателна по реда на чл.78а от НК. Гешев изтъква, че подобен механизъм е уреден в НК за участник в организирана престъпна група, който доброволно се предаде на органите на властта.

В подхода на Гешев към предлаганото от него декриминализиране на провокацията към подкуп ми прави впечатление, че това следва да стане в съответствие с практиката на съда за защита правата на човека в Страсбург “при възможно най-широк съдебен контрол. Не само при първоначалното разрешение за ползването й като способ за доказване, а и при одобряване на резултатите с оглед ползването им като годно доказателство”. Това би било сигурна гаранция срещу възможна злоупотреба с провокацията към подкуп. Гешев специално акцентира върху силната превантивна роля на провокацията към подкуп срещу корупцията. Защото в много случаи този, който би искал да получи подкуп, ще се притеснява от възможността да бъде обект на разрешена от съда провокация към подкуп.

В съвременния свят и в правовите държави никой не поставя под съмнение разделението на властите и необходимостта от взаимодействие между тях. Няма как в една единна държава да има китайски стени между властите. Няма как съдиите да бъдат отгледани от малки от други съдии, да се подготвят за съдии и да станат съдии. В цял свят при формирането на съдебната власт има пряко или косвено участие на другите видове власти. В САЩ – държава, за която няма съмнение, че има разделение на властите и демокрацията е изявена, федералните съдии и съдиите от ВС на САЩ се избират пряко с участието само на президента (изпълнителната власт) и на законодателната власт. Съдебните съвети в повечето държави се избират с участие на други видове власти извън съдебната. Но все още не е намерен съвършен вариант за конкретна държава.

За прокуратурата взаимодействието с другите видове власти е най-наложително поради характера на дейността. Как прокуратурата ще стига до престъпленията без съдействие на полицията, на десетките контролни органи в държавата и на НАП? Нормално е при една законодателна инициатива законодателната власт да изслуша и вземе пред вид становището на правоохранителните органи, чиято дейност се урежда – защото те най-добре познават тази дейност и проблемите й.

Кандидатът за главен прокурор казва, че ще изисква прокурорите да подхождат с още по-голяма отговорност към работата си – например, когато събирането на доказателства е непълно и правните квалификации не са точно обосновани.

Гешев заявява, че ще работи за осигуряване на “още по-голяма прозрачност и институционна предвидимост… чрез своевременното, обективно и открито предоставяне на информация пред обществото при спазване на закона”. И наистина – само от полза на обществото е то да е информирано, ако това няма да пречи на откриването и доказването на престъпленията.

  • Виктор Стоянов гребе. Снимка:Инстаграм

    Строги към ергените и момите, но това ли е най-важният проблем?

    Денят си личи по сутринта, а духът на един регулаторен орган - от първите заседания след важни промени в състава му. В този смисъл след заседанието на Съвета за електронни медии човек може да остане с впечатлението, че най-важният проблем в електронната медийна среда в България е лошият пример, който дава риалитито “Ергенът”
  • Слави Василев, политолог

    Слави Василев: Украйна ще стане западна държава, когато и Русия стане

    Защо политическият ни елит си съдира ризата Искам да напиша няколко думи за Украйна. Чувам през последните седмици какви ли не мнения по темата. Политическият ни елит подкрепя гледната точка на украинските властимащи и оттам в обществото се заражда една лавина от еднопосочни мнения, които анатемосват всичко

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо