Искаме да се забърза икономиката, а работниците ще намаляват. Какъв ход има?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7646576 www.24chasa.bg
Искаме да се забърза икономиката, а работниците ще намаляват. Какъв ход има?

Ключов фактор става производителността на труда

По последни данни на НСИ производителността на труда през второто тримесечие на годината, измерена през създадения БВП на един зает, нараства с 3,5% в реално изражение спрямо същия период на 2018 г.

Същият реален

темп на растеж

отчита и БВП

Което означава, че икономическият растеж за тримесечието изцяло се дължи на промяна на производителността при запазване на общия брой заети в икономиката.

В номинално изражение през 2019 г. се отчитат рекордни ръстове на производителността на годишна основа – 12% през първото тримесечие и 10,4% през второто. В средносрочен план създаваният БВП на един зает нараства с 40,4% спрямо второто тримесечие на 2014 г., докато средните разходи за труд на работодателите се увеличават с 50%. Разликата отразява както увеличената осигурителна тежест в последните години, така и бързите темпове на нарастване на средните заплати.

Динамиката през последните тримесечия трябва да се постави в контекста на дългосрочните тенденции и очакваните предизвикателства пред българската икономика. Дори в оптимистичната демографска прогноза на НСИ населението в трудоспособна възраст

се очаква да

намалее с около

470 хил. души

до 2030 г.

Потенциалът за икономически растеж ще зависи от два фактора – по-висока активност чрез включване на все по-широк кръг лица на пазара на труда и повишаване на производителността.

Исторически рекордните стойности на коефициентите на заетост са потвърждение за вече започнала тенденция към разширяване на предлагането на труд, почти удвояването на дела на заетите лица над 55 г. след 2003 г. е друго изражение за този феномен.

Периодът на възстановяване след 2009 г. се характеризира с увеличаване на добавената стойност на един зает. Общият брой заети, независимо от описаните по-горе тенденции за активизиране на уязвими групи и създадените допълнителни работни места след 2015 г., е по-нисък от върховата 2008 г.

Увеличената производителност, не на последно място заради преструктуриране на икономиката чрез засилване НА ролята на експортноориентираните промишленост и услуги, подпомага постигането на растеж на БВП над 3-3,5% за последните години въпреки негативните демографски тенденции. Моментното състояние на пазара на труда обаче показва, че “резервите” са все по-малко, като всеки допълнително активизиран зает ще изисква все по-висок разход за адаптация, обучение и социална интеграция. Ето защо все по-голямо значение за поддържане на изпреварващ (средното за ЕС) икономически растеж ще има увеличаването на производителността на труда.

Промяната в номиналната производителност е както следствие от увеличението на заплатите, така и предпоставка, позволяваща бъдещо нарастване на възнагражденията. Ефектът на механично отчитане на по-висока добавена стойност при увеличен разход за труд – без промяна на реално създавания продукт в дадена дейност – е видим и няма нужда от по-дълбок анализ в случая. Заедно с това обаче при промяна на продуктовата структура, включително и предлагането на стоки и услуги на по-високи крайни цени, се увеличава и реалната производителност. Този ефект не бива да се подценява, макар по-голямо внимание обичайно да се отделя на измененията на производителността в резултат на внедряване на по-нови технологии, инвестиране в машини или подобряване на уменията на работната сила. И двата процеса допринасят за общата производителност на труда и

сближаването

на доходите

с тези в по-развитите икономики на ЕС.

Един от механизмите за повишаване на средната производителност в икономиката е промяната в структурата на заетостта. При гъвкав пазар на труда може да се очаква работната сила относително бързо да освободи работни места с ниска производителност и да бъде наета в дейности с висока производителност.

Данните показват, че селското стопанство все още има голям дял в заетостта независимо от ниската производителност. Същевременно, в сектора на услугите се закриват работни места като заведения за хранене или туризъм, докато относително по-високопроизводителни отрасли на преработващата индустрия засега не могат да увеличат броя на заетите. Наблюдават се “преливания” по-скоро от едни подотрасли на преработващата индустрия към други, както и от един вид услуги към други. Например свиването на заетите в шивашката промишленост протича заедно с нарастване на заетите в производството на електрически съоръжения, машини и авточасти, а свиването във финансовите услуги и далекосъобщенията - с нарастване на работните места в аутсорсинга на ИТ и бизнес услуги.

Изпреварващото увеличение на разходите за труд ще е трайно предизвикателство пред работодателите. При благоприятните условия за финансиране и рекордно ниските лихви по кредитите би следвало да очакваме засилена инвестиционна активност. Подобен процес на заместване на труд с машини и технологии при относително ниска цена на капитала е логичният отговор за постигане на конкурентоспособност и растеж при реалностите на демографската картина.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Добре е, че се пестят време и нерви на данъкоплатците

    Добре е, че се пестят време и нерви на данъкоплатците

    НАП все повече заприличва на съвременна институция, която има за цел не само да гони длъжниците и да следи за повече приходи в хазната, но и спестява излишни усилия на тези, които я пълнят. Едно от тях е гласуваната законова промяна хората да не дават бележки, ако ползват данъчни облекчения, а НАП сама да попълва информацията
  • Да паразитираш върху наивници

    Да паразитираш върху наивници

    Как БСП отново “спечелиха” изборите НАПОСЛЕДЪК взе да ми харесва как Бойко Борисов търкаля стогодишната партия по паветата на София и я прави объркана и разногледа. Мая Манолова беше посочена за кандидат на БСП, преди Корнелия Нинова изобщо да схване за какво става дума. Дори само заради това трябва да си подаде оставката