Десислава Кръстева: Първолак стоя под чина цял срок, във втория се научи да сяда

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7654202 www.24chasa.bg

Педагози, родители и деца трябва да са един екип, казва учителката вдъхновителка

- Гостопожо Кръстева, родители ви определят като педагог вдъхновител. Какви по-различни методи от колегите си използвате, за да запалите интереса на децата към училище?

- Всеки един учител е вдъхновител и може да изгради собствена система за работа с децата, но трябва да намери начин как да го направи. Аз за себе си съм преценила, че е необходимо да се използват традиционни и иновативни методи. И успявам да привлека вниманието на учениците си към уроците. Прилагам техники от извънкласните занимания в часовете по български език и литература.

Една от тях е “аквариум”. Децата сядат в два кръга - вътрешен и външен, и им се поставя някакъв казус. Тези от първия кръг имат за задача да стигнат до общо мнение и решение и да го представят. А от втория кръг мълчат и не вземат отношение. Те само записват дали всеки е участвал и доколко е допринесъл за екипността при постигане на крайния резултат. После се работи върху друг казус и двата кръга си сменят ролите.

При по-малките много ефикасен е следният способ: запознават се с цялото съдържание на даден текст, а след това им се дава отново, но с липсващ откъс. Децата трябва сами да го допълнят, като проявят творчество.

В първи и втори клас, когато все още не могат добре да пишат и четат, с удоволствие правят картинен план на приказка. В този случай са разделени на групи. Едната рисува началото на творбата, втората - основния момент, а третата работи върху финала.

Методът “дизайнери на

сцената” предизвиква

интереса на

четвъртокласниците

При него идеята е, без да познават в подробности текста, да могат да си представят епохата, героите и обстановката.

Използвам, разбира се, и компютърните технологии. Няма как дете в XXI в. да бъде ограничавано само в разговори в часовете. Смятам обаче, че дигитализацията трябва да се прилага премерено, а не непрекъснато. Говори се за проблем с функционалната грамотност и той действително съществува. Децата знаят правилата, но изпитват трудност да ги прилагат. Всичко това става с четене и технологии.

Целта на всичките иновации в съвременното образование е ученикът да не е пасивен участник. Училището сега е променено. В часовете е динамично. Не може учителят да застане отпред и да говори 40 минути, а класът да го слуша, както е било преди половин век. Истината е, че

днешните деца, особено

по-малките, искат за

5 минути да приключат с

поставената задача

Нямат търпение да изпълнят прецизно указанията. За да не им стане скучно в часовете, трябва да са активни. И в това учителят има основна роля. Той е медиатор, който насочва, задава параметрите и ограниченията. Без рамка ще настъпи хаос. От наблюденията си съм се убедила, че съвременният ученик прави нещата тогава, когато са му интересни, а не задължително и на всяка цена. Моята задача е да привлека вниманието им към материала, да им стане интересен.

- Кое според вас отличава съвременните деца от връстниците им отпреди половин век?

- В наше време децата много по-лесно и по всяко време могат да получат информация, което обаче си има има своите рискове. Проучване на УНИЦЕФ през 2017 г. сочи, че над 90% от българските ученици до 12 г. сърфират в интернет, и то ежедневно. Същите тези деца обаче са на 12-о място в класацията за използване на мрежата за образователни цели, т.е. интересуват се повече от музика, филми, игри. Учителите сме хората, които да насочим вниманието им към полезните неща в интернет.

- Притежавате голям опит като преподавател. Посочете силните и слабите страни на образователната система у нас.

- Хубаво е, че достъпът до информация е лесен и могат да се използват различни източници. Добре е, че в учебния процес се прилага дигитализация, има обмяна на опит, така че всеки педагог да припознае себе си в различните начини на преподаване, за да бъде ефективен. Слаба страна според мен е е застаряването на гилдията ни.

- Мислите ли, че с повишаването на заплатите този проблем ще се преодолее?

- Училището, в което преподавам, е базово към Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. При нас идват стажанти учители. Прави ми впечатление, че в началото имат огромен интерес. После или техните очаквания не се оправдават, или не са достатъчно мотивирани, за да останат в професията. Явно

по-високата заплата в

образованието не е

достатъчна, за да ги

накара да изберат

това поприще. Струва ми се, че повечето от младите кадри се плашат дали ще се справят. Защото в училището дейността не е само една. Професията е динамична. Необходимо е учителят да е голям балансьор и да изгражда екип - с родителите и децата. Често някои връзки във веригата учител - ученици, учител - родител, родител - деца са скъсани. Педагогът трябва да ги възстановява. Родителите и учениците да му повярват и всички заедно да бъдат един екип. Трудно е, но не е невъзможно. Аз мисля, че така нещата се случват. От няколко години вървят промени в нормативната уредба и в практиката на учителите. Родителите започват да се убеждават, че училището е спокойно място, където децата им изграждат своя характер и трупат знания.

- Да, но има много примери на агресия, които показват, че училището не е безопасно място.

- Агресията между децата не се ражда в училище, а извън него. Често е следствие на влошени отношения между съседи или още от забавачката. После се пренася и в класната стая и се проявява в размяна на обидни думи или физическо насилие. С разговори тези неща се преодоляват.

Истината е, че всичко

започва от свободното

време на децата. Затова в

нашето училище се

опитваме да ги ангажираме

в занимания по интереси

извън часовете

Имаме 23 групи по български език, театрални дейности, танци, биология, изработване на ръкоделия.

Над 200 деца са записани в клубовете по православие и религия. Акцентът, върху който се набляга там, е учениците да разберат какво е добро, зло, толерантност, благоденствие. Запознават се с християнските празници и традициите.

Децата в тези клубове са по-спокойни, по-уважителни. Както и другите бъркат, но го осъзнават и казват - извинявам се, грешката е моя. Ние на това искаме да ги научим. И в един момент децата знаят повече за православните традиции от родителите си. А възрастните признават, че са се обогатили благодарение на тях.

- Случвало ли ви се е да имате конфликти с родители - някои нахълтват в часовете и се разправят с преподавателите.

- Такива случаи в практиката си нямам. Начинът да се предотврати е доверие между родители и учители. Да сме заедно в името на детето. Понякога семейството абдикира и разчита училището да свърши всичко. Но възпитанието започва от дома. Ако ние като бащи и майки не сме добрият пример, няма как да искаме потомците ни да са такива.

Често родителите са прекалено ангажирани и не отделят достатъчно време на децата си, затова не ги познават добре. Опитвам се да им помогна да преодолеят този проблем с различни похвати.

Една от задачите, които поставих на свои възпитаници и техните татковци и майки, е да се опишат едни други. Резултатът беше, че 30-40% не се припознаха. В някои случаи детето си беше променило вкуса към книги, музикални състави или към облекло. В други пък подрастващите виждаха родителите си по различен начин от това, което са в действителност. Възложих и на възрастните да пишат преразказ, а децата им да ги оценяват.

Малките бяха много

критични към свършеното

от големите. Държаха да

са сложени всички

препинателни знаци,

както съм ги учила

Тези задачи дотолкова допаднаха на възрастни и деца, че искаха всяка седмица да има нова. За 8 март направихме онлайн поздрав към майките, докато те бяха на работните си места.

- Как успявате да си изградите авторитет сред възпитаниците си?

- Преподавателят трябва да покаже, че може. Учениците харесват справедливи и знаещи учители. Смятам, че педагогът трябва да е човекът, по когото да се съизмерват възпитаниците му. Да се стремят да постигнат неговото ниво. Когато едно дете усети, че е разбрано, се постига необходимото ниво на знания. А това е нашата цел.

- Водите начален курс. Трудно ли е с първокласниците?

- Изискват се много търпение и постоянство. Имах едно момченце, което е родено зад граница и е живяло там до започване на I клас. Дойде в моята паралелка. По време на целия първи срок стоеше отдолу под чина. Причината бе, че в чужбина е посещавало градина, в която всичко е било позволено. Малките са можели да правят каквото решат - да се разхождат, да се качват по бюрата, да се търкалят по земята. На конкретното дете му трябваше време, за да свикне и разбере, че има правила и те трябва да се спазват.

- Как работихте с него?

- Не беше лесно. Давам групови задачи на класа, а с момченцето работя индивидуално под чина. Отзад пък седят студенти стажанти. Полека-лека детето свикна. Втория срок започна да сяда на чина, а към края на годината вече издържаше по 4-5 часа на него. Същият ученик

знаеше освен български

още два езика и често ги

смесваше. Караше каквито

думи му изплуват

Постепенно в тази бъркотия се сложи ред. Самите негови съученици също му помогнаха. Нямаше подигравки и обидни думи по негов адрес. С тях много разговарях, че трябва да са толерантни към различните.

- Кое ви носи най-много радост във вашата професия?

- Получаваме много обич. Но и даваме. Често ми се е случвало след години да срещна мои ученици, които са имали проблем с дисциплината. Радвам се, че ги виждам променени - възпитани, уважителни, с изградени представи за добро и зло. Ето това ми доставя най-голямо удовлетворение.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Агитирайте, а не купувайте гласове

    Агитирайте, а не купувайте гласове

    Цели 900 000 избиратели все още не са решили за кого да гласуват на местните избори тази неделя. Това са все хора, които се колебаят кой да стане кмет на техния град или община. Те или не са успели да чуят управленската програма и обещанията на кандидатите в тяхното населено място, или ще импровизират в тъмната стаичка в последния момент
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,