Проф. д-р Мария Иванова: Ваксина против африканска чума можем да изработим, трябва финансиране

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7658172 www.24chasa.bg
Проф. д-р Мария Иванова

Фризерът не унищожава вируса в месо от болно прасе

През 1990 г. заради липса на пари унищожихме единствената генна банка на редки породи български свине

Трудно ще се справим с тази зараза - разпространява се чрезфураж, вода, контакти, въздух, птици, от движението на човека

Човек не може да се зарази от африканска чума - този вирус е специфичен за прасетата

До момента заради епидемията е изклана една пета от свинската популация у нас

От 3 до 5 години са нужни, за да се възстанови

- Проф. Иванова, решен ли е проблемът с африканската чума по прасетата у нас след масовото клане?

- Лично аз смятам, че каквото зависи от държавата за решаването на този проблем, то е направено. Но проблемът с африканската чума у нас не е решен - заболяването го има и ще се разпространява и в бъдеще, при това все повече и повече. Защото това е един устойчив и агресивен вирус, който може да се разпространява по всевъзможни начини - чрез фураж, вода, контакти, въздух, птици, от движението на човека. Колкото и да сме внимателни, каквито и условия да спазваме, този вирус ще е трудно да бъде унищожен така изведнъж.

- Откъде ни дойде тази напаст до главата?

- Знае се, че този вирус от десетилетия е в Европа. Доколкото знам, е

тръгнал от Испания

и не е ликвидиран

и до ден днешен

Така че ще имаме още проблеми с него. Заразата може да е в по-малки стопанства, в единични случаи, но ще бъде преодолявана трудно.

- Имаше много сълзи и протести сред стопаните срещу масовото клане на прасета през лятото, въпреки че така или иначе тези животни щяха да минат по Коледа под ножа. Защо?

- Българинът си е животновъд още от дълбока древност. Прасето е негова прехрана. Почти няма човек, живеещ на село, който да не отглежда прасе в задния си двор. Това е нормално и така трябва да бъде.

- Чехия е сочена като държава, която обаче се справи без сълзи с този проблем. Каква е разликата?

- Не знам дали там прасетата се отглеждат масово от дребни стопани по задните дворове, или чехите са заложили на промишленото производство в свинекомплекси. Ако преобладават свинекомплексите, борбата с африканската чума би могла да се води много по-лесно. Но в малки лични стопанства, разпилени в закътани селца, едно такова заболяване е по-трудно преодолимо.

- У нас масово заравяха закланите животни в огромни ровове. Този ли е най-правилният начин?

- Моето мнение като ветеринарен лекар е, че най-ефективно и чисто е изгарянето на труповете на заразените животни в екарисажи. За съжаление обаче, потенциалът на съществуващите днес такива екарисажи е много малък. Затова труповете се заравят. Това, според мен поне, може да създаде огромен екологичен проблем, ако не са спазени съответните правила. Например, ако масовият гроб на тези животни е близко до водоизточници, те може да бъдат замърсени с микрофлора и различни други бактерии, които са краен продукт от разлагането на тези трупове. В такъв случай има опасност от вторични инфекции при хората. Надявам се да се взети мерки срещу подобни заплахи.

- Защо след такъв напредък на технологиите и науките няма ваксина срещу африканската чума?

- Аз не съм сигурна, че това твърдение е напълно вярно. Защото в миналото по прасетата имаше единични случаи на класическа чума. Тогава се произвеждаше ваксина срещу заболяването, ваксинирахме прасетата и в България чума нямаше. Поради изискване на Европейския съюз обаче тази ваксина беше забранена, тъй като тя е полужива и ако животните, ваксинирани с нея, бъдат подложени на тест дали са болни, той ще е положителен. Затова и прилагането на тази ваксина е забранено.

Доколкото чух, в настоящия момент колегата д-р Найденски, който е директор на Института по микробиология, е обявил, че може да изработи ваксина срещу африканска чума, стига да получи финансиране. Ние имаме опит и знание как е правена ваксината срещу класическата чума - тя се изработваше от клон на Централния ветеринарно-медицински институт. Мисля, че и сега би могло, но при условие, че държавата подкрепи това начинание. И ако, разбира се, институциите преценят, че полуживата ваксина не е по-опасна от неваксинираното прасе.

- Какви пари са необходими?

- Не мога да посоча цифра, но и не мисля, че трябват някакви огромни финансови средства, които да не са във възможностите на нашата държава и на Министерството на земеделието и храните.

- По какво се различава класическата чума по прасетата от африканската?

- Ако ме питате за проява на клиничните признаци, между африканската и класическата чума няма значима разлика.

- Каква част от популацията на прасетата у нас е минала под ножа?

- По моите данни, които не са официални, една трета. Според министър Танева - една пета. И може би трябва да се доверим на нейната статистика. Но една пета съвсем не е малко. Едно време отглеждахме милиони свине, сега са в пъти по-малко. А когато бройките от даден вид свиня станат по-малко от 2-3 хиляди, тогава този вид се смята за застрашен и заплашен от изчезване. Доколкото знам, една от тези популации е източнобалканската порода свиня, която се води българска. Това са полудиви животни и са силно намалели, затова са и застрашени. Имат място в нашата природа,

съхраняват

хилядолетни гени

Естествено, и в миналото, и сега прасетата от тази порода са използвани за прехрана.

- Част сте от колектив, който опазва генетичен материал от различните породи свине. Как можем да спасим от изчезване българските породи?

- Ние в Института по биология и имунология на размножаването към БАН имаме традиция и сме разработвали технологии за съхранение на мъжки и женски полови клетки - сперматозоиди и яйцеклетки, при ултраниски температури. Този процес се нарича криоконсервация и като се каже “замразяване”, не значи замразяване в хладилника, а в специални камери с течен азот, които поддържат температура от минус 196 градуса. Проблемът е, че тези технологии изискват много труд и разходи.

Застрашена от изчезване след масовото клане е източнобалканската порода свине

против африканска чума

можем да изработим,

трябва финансиране

- Има ли в момента запазени по описания от вас начин клетки от изчезващи породи земеделски животни у нас?

- В момента имаме наши си експериментални замразени дози от коч и бик, които обаче не са генна банка. За генетичните банки отговаря Националната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, където се и съхраняват дози от елитни български бикове и някои български породи овце и коне. Но със сигурност знам, че генетичен материал от свине няма никъде в страната ни.

- Защо? Какво е особеното в съхранението на генетичен материал от прасе?

- Ще започна с това

какво означава

гръцката дума

сперматозоид

Означава семена, живот и вид. Наименованието сперматозоид е дадено през XIX век, макар че с откриването на микроскопа от Льовенхук през 1670 г. за първи път са наблюдавани мъжки полови клетки под микроскоп. Но хората тогава са били скептични и 100 години са отричали това откритие. Едва през XIX век на мъжките полови клетки е дадено това наименования.

Защо е толкова трудно да се съхраняват мъжките полови клетки и защо тази практика не е толкова масова? Проблем е големината на половата клетка. При различните видове животни тя е с различен размер, живее в специфична за вида среда. Например при дрозофилата - винената мушица, сперматозоидът е 1000 пъти по-голям, отколкото при човека. И ако човешките сперматозоиди са с размера на дрозофилата, те трябва да са 40 м дълги. Малко смешен пример, но това е природата! В тази връзка

еякулатите на нерезите

са с много по-големи

обеми - могат да стигнат

до литър и половина,

каквито случаи са описани в световната литература. Нормално е свинският еякулат да е между 200 и 400 милилитра. Докато при бик може да е 2 до 3 милилитра, а при кон - от 20 до 50 милилитра. Човешкият е колкото една кафена лъжичка.

Но като цяло по-обемните еякулати са проблемни за съхранение, защото е много голяма течната среда. Тя трябва да бъде замразена така, че клетките в нея да останат цели. Всичко това налага специален подход, технологии и среди, протективни вещества, с които да защитите клетките в процеса на замразяване. Това изисква предварителни процедури, чрез които да се предпазят клетките от температурния шок и които да им помогнат да оцелеят. Тази е причината този метод да се оценява като по-скоро икономически неефективен. Затова и не се прилага масово в промишленото свиневъдство.

- А какво се предпочита?

- Изкуствено осеменяване със свеж еякулат, който се разрежда с буферни среди. От един еякулат може да бъдат осеменени 8-20 свине. И всъщност този е масовият начин, който се прилага не само в България, но и по целия свят.

Но в случаите като с епидемията от африканската чума, която може да ликвидира много видове, единственият и най-сигурен начин е чрез ниски температури в криогенна банка да бъде съхранен генетичен материал - било то мъжки или женски полови клетки. При замразяване с течен азот тези клетки могат да бъдат използвани за подновяване на популацията дори след нашата смърт.

Впрочем още в далечната 1965 г. България използва изкуствено осеменяване на свине и внедрява този метод в промишленото си животновъдство. В периода 1984-1988 г. д-р Загорски с моя колега Неделчо Бобадов и аз като млад докторант започнахме усилено да

работим върху

криоконсервацията

на гамети

от този вид. И да ви призная, бяхме много напреднали. Това беше оценено през 1988 г. в Дъблин, където докладвахме нашите постижения за криоконсервация на семенна течност от нерези в голям обем от 200 милилитра и нашият материал беше отпечатан в престижно американско научно списание.

- Любопитно, защо след толкова голям ваш успе,х а и многогодишен опит, у нас няма криогенна банка на прасе?

- Имахме такава генна банка, но тя беше унищожена през 1990 г.

- Защо?

- За поддържането й трябваше голямо количество течен азот, а в този период снабдявянето с него беше трудно. Имаше икономическа криза, подсигуряването на финансовата издръжка на тези съдове беше проблемно и поради това всички наши събирани с много труд генни материали от редки български породи прасета бяха изхвърлени и на практика унищожени.

- Колко време е нужно, за да се поднови погубената заради африканската чума свинска популация у нас?

- Ако попаднем в условия, в които всички животни са здрави, и ако има останали едно-две женски прасета, дори да не са от същата порода, те

могат да бъдат осеменени

с размразения материал Чрез тях породата може да се възстанови с методите на селекцията. Прави се invitro аплициране в репродуктивния тракт на женската и ако всичко е наред, за 3 до 5 години популацията може да се възстанови.

- Държавата интересува ли се от вашата дейност?

- Имаше среща при зам.-министъра на земеделието доц. Янко Иванов с директора на дирекция “Животновъдство” г-жа Василева и други представители на Министерството на земеделието и храните, както и представители на Министерството на образованието и науката, с което ние в момента работим по проект. На тази среща обсъждахме да замразим мъжки полови клетки от източнобалканската порода свине.

- Впрочем за месото от изкланите прасета през лятото се твърди, че човек спокойно може да го консумира, стига да премине сериозна термична обработка. Може ли все пак такова месо да навреди?

- Ако се замрази месо от заклано болно прасе, вирусът не се унищожава от ниската температура на съхранение. Ако това месо мине през сериозна термична обработка, тогава може да се консумира безпроблемно.

Освен това нека да е ясно - човек не може да се зарази от африканска чума. Този вирус е специфичен за прасетата.

Но като цяло трябва да се спазват правила и норми на съхранение на такова месо. Ако например прасето на един стопанин е било болно, месото му е стояло в хладилника 7-8 месеца и той решава да го размрази, ако не си измие добре ръцете след това и с тях пипа фуража на новото прасе, той ще го зарази.

CV

Проф. д-р Мария Иванова е топексперт в областта на съхранението и криоконсервацията на гамети - носителите на генетичен материал при ултраниски температури

Завършва ветеринарна медицина в София. Дълго време работи като участъков ветеринарен лекар. Защитава дисертация за криоконсервация на сперма от нерези и голяма докторска дисертация за контролирано размножаване при домашните животни

До края на 2018 г. е директор на Института по биология и имунология на размножаването “Акад. Кирил Братанов” към БАН. Лектор в областта на репродуктивните биотехнологии в животновъдството

Част е от екип, който може да набави и съхрани генетичен материал от редки и заплашени от изчезване български породи свине в бъдеще

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • С камери срещу крадците - лесно е и работи

    С камери срещу крадците - лесно е и работи

    За целия летен сезон в Слънчев бряг са регистрирани и разкрити само 10 грабежа. Рекордът, с който се похвалиха хората от туристическия бранш, се дължи на нещо просто - сложени са 300 камери, които покриват 80% от територията на комплекса. Постижението си е за хвалба, защото през лятото там се събират не само хиляди туристи
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,