Проф. Красимир Калинов: Проучванията преди избори не са социология

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7667010 www.24chasa.bg

Най-достоверни са интервютата “лице в лице” по домовете

Слабите места - лош въпросник, непредставителна и/или малка извадка анкетирани

- Наближават избори, в които ни предстои да видим и данни от много електорални проучвания. Някои твърдят, че правените месец преди кампанията са най-достоверни, други - обратното, трети казват, че не бива да даваме ухо на правени по телефона и в интернет, четвърти - да се доверяваме на данни от определени социологически агенции. На кои да вярваме, проф. Калинов?

- Не бих се осланял на нито един от изложените от вас критерии. Все едно ме питате дали да вярваме в християнството, дали в мохамеданството, или в будизма. Всеки вярва в каквото си иска. Но политиците много вярват на социолозите, когато резултатът е в тяхна полза, и хич не им вярват, когато не е. Така че други трябва да са критериите, по които да оценяваме достойнствата на едно проучване.

- Днес данни се произвеждат по най-различни начини. Най-масовите са интервю “лице в лице” по домовете, телефонен сондаж, сондаж чрез електронна платформа. Кои са най-надеждни?

- Телефонното интервю и интервюто по интернет нямат нищо общо със сериозните изследвания. Поне за България е така. Има разлика дали респондентът се търси по стационарен, или по мобилен телефон. Но и в двата случая изследователят не може да контролира извадката - не знаеш с кого си имаш работа отсреща. Затова

телефонното

интервю е

изключително

несериозен подход

при електорални сондажи в България, където истината най-много се покрива.

А за да има някаква стойност сондажът чрез интернет платформа, трябва да се набере огромно количество информация - няколко десетки или няколкостотин хиляди отговора, за да може да се използват новите подходи, свързани т.нар. big data. Такива сондажи могат да се правят по въпроси, по които много хора споделят информация в интернет. Но да се прави целенасочено пределекторално проучване в мрежата, звучи несериозно в очите на професионалистите.

Единственият сериозен метод, който работи, ако се използва правилно, е интервюто “лице в лице” по домовете.

- То обаче не е ли по-скъпо, а е и по-бавно? Днес с новите технологии се търсят по-бързите решения, а и по-евтините. Ваши колеги твърдят, че 30% от социологическите проучвания вече са по интернет и по телефона.

- Да, “лице в лице” е по-бавно изследване и струва по-скъпо. Но в края на краищата какво искате - да си купите

развалена, но за

сметка на това

евтина храна, или

по-скъпа, но и

по-вкусна и

питателна? Съпоставянето само на база бързина, стойност и цена според мен не е меродавно и не е добро, защото получаваш непълноценен продукт, макар и по-бързо, но не е ясно за какво ще го използваш. Дали за рекламни цели, или като сериозен информационен източник. Ако е последното, провалени сте още преди да сте научили данните, защото при всички положения са недостоверни.

Една голяма част от проучванията, които имат за цел да информират политиците достоверно, за да стъпят на добра основа, въобще не се публикуват.

- Това, че не се публикуват, критерий ли е за достоверност?

- Не, не се публикуват, защото са за вътрешно ползване. Човекът или централата са си платили за това проучване и информацията от него си е тяхна. Като си купиш нова кола, не я даваш на този или онзи, ти си я караш, нали?

- Добре, ако една партия или кандидат не публикуват информация от социологически сондаж, значи ли това, че данните за тях са неблагоприятни?

- Не бих казал. Има и много други мотиви един сондаж да не се огласява - например “Платили сме, защо да публикуваме данните?”.

- Вие сте сред малкото специалисти у нас, които правят извадки за такива проучвания. Какви правила спазвате?

- Правенето на извадка не е да хвърлиш пет адреса в един списък и толкоз. Теоретичната статистика обръща голямо внимание на подготовката на едно проучване. Искаме информацията, която получаваме, да притежава три качества. Първото е достоверност. Означава въпросникът да се направи така, а анкетьорите да подходят по такъв начин, че хората да не ни лъжат. Има си методи в статистиката и в психологията, чрез които се проверява достоверността на получената информация.

Недостоверна информация може да възникне заради

бездарно съставен

въпросник или заради

манипулативно

поведение

на анкетьора,

с което той внушава на респондента желания отговор. Такива изкривявания много лесно се хващат и мисля, че част от данните, които се въртят в медиите, са точно такива, особено преди избори.

Второто желано качество на извадката след достоверността е представителност. Означава до каква степен извадката възпроизвежда структурата на населението у нас. Или с други думи, показва до каква степен, стъпвайки на ограничената информация по извадката, можем да индуцираме изводите за цялата популация, т.е. да преминем от информация за единичното към информация за общото. Ако нашата извадка не е представителна, тогава логиката, а не статистиката и математиката показва, че

резултатите

са изкривени

Ако например в извадката 90% от респондентите са градско население, а 10% - селско, и сте убедени, че начинът, по който гласувате, зависи от местожителството, вие вече априори сте изкривили резултатите.

Третият компонент, от който зависи качествената извадка, е нейният обем. Дава представа за точността на оценката. Или колкото по-голяма е извадката, толкова по-голяма е вероятността ние да бъдем близо до истината. Защото чрез извадки никога не можеш да твърдиш, че знаеш истината. Ние просто чрез тях се приближаваме до нея.

Виждам, че социолози оповестяват в медии: “Нашата извадка осигурява на 50% относителни дялове максимална грешка плюс-минус 3 процента.” Такъв текст отговаря в общи линии на действителността. Предварително задаваме размера на грешката, която искаме да направим, и колкото по-малка е тя, толкова по-голяма трябва да е извадката.

- Чувала съм от много социолози, че извадките се правят въз основа на данни за населението на България от НСИ. Твърдят, че данните от последното преброяване през 2011 г. не са достоверни заради напусналите страната ни сънародници и по ред други причини. Тогава за какво възпроизвеждане на популацията в извадките на социолозите говорим?

- Така е, съгласен съм, но НСИ към 31 декември всяка година изнася прогнозни резултати. Отчита миграцията, ражданията, смъртността и коригира данните от преброяването с тези данни. Има модели на населението, които са приети в общоевропейската статистическа агенция и в Дирекцията по демография на ООН. Смея да твърдя, че картината на базата на тези данни от НСИ е доста близо до истината. Така че, когато дойде преброяването през 2021 г., ако сравните данните от него с тези, които ползвам аз - от края на 2018 г., разликите няма да са много големи.

- Кое пречи на социолозите да се доближат до реалните данни от избори? В годините наблюдавахме много отклонения.

- Пречи това, че не е работа на социолозите да мерят изборните нагласи. Неслучайно този тип проучвания не се наричат социологически. В Западна Европа ги наричат пределекторални сондажи и в тях са намесени единствено политология и статистика, също психология при съставянето на въпросника. Социологията тук няма абсолютно никакво отношение. По дефиниция социологията се занимава с взаимовръзките между обществените сектори. Бедата е в това, че

една групичка

социолози у нас

меркантилизираха

подхода към

изборите,

убедиха всички, че това е социология, за да издърпат чергата от други и да се занимават те с тази дейност, която е печеливша.

- Вие лично на кои социологически проучвания вярвате?

- Аз лично не обръщам внимание на никакви социологически проучвания. За да го направя, трябва да съм убеден, че извадката е представителна, да съм убеден , че тя е достатъчно голяма и че въпросникът е направен професионално и адекватно. Но агенциите, които правят пределекторални проучвания, не желаят дори при поискване да дадат такава информация. А само като знаеш тези три компонента, можеш да установиш истината.

CV

 Роден в София през 1952 г.

Завършил е висшето си образование в Минск, специалност “Приложна математика”, през 1977 г.

Специализирал е теория на вероятностите и статистика в СУ “Св. Климент Охридски”

Работил е в Медицинския университет, преподавал е приложна статистика в СУ и Нов български университет

Бил е зам. -директор на НЦИОМ и член на ЦИК от квотата на ГЕРБ

Професор в НБУ

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • С камери срещу крадците - лесно е и работи

    С камери срещу крадците - лесно е и работи

    За целия летен сезон в Слънчев бряг са регистрирани и разкрити само 10 грабежа. Рекордът, с който се похвалиха хората от туристическия бранш, се дължи на нещо просто - сложени са 300 камери, които покриват 80% от територията на комплекса. Постижението си е за хвалба, защото през лятото там се събират не само хиляди туристи
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,