Един разказ за секс, професионален дълг и партийни хитринки
Bсеки е чел “Мъжки времена” на Хайтов, но пак да напомня за какво иде реч. Един завалия си харесва яка мома от съседното село и наема батката комшия да я краде. Тя обаче не иска завалията, а желае батката. И успява по пътя да го съблазни на една поляна. После обаче у батката се събужда чувството за професионален дълг и със свито сърце той извършва доставката, а ходжата малко насила венчава момата за завалията клиент. Естествено, че бракът не върви, булката бяга при брат си, а младоженецът се вижда принуден да й даде развод.
Този класически сюжет (Тристан и Изолда, Сагата за Нибелунгите и т. н.) напомня как политическите партии у нас все по-често не издигат кандидати за кметове от своите редици, а търсят някой безпартиен батка да им докара булката.
Помагат му да събере инициативен комитет и да се регистрира, след това “застават зад него”, а ходжата е готов да узакони доставката.
Тези партии не ви ли напомнят на завалията от “Мъжки времена”? Ако сравним избирателя с крадената булка, ето какво е нейното мнение за чакащия наготово младоженец (партията):
“На тоя ли, дето не си е още обрисал лигите! Птю-ю-ю! — И плю въз него. — Никогаш няма, кай, да стана негова жена!”
Това е мнението за партиите, които заръчват на друг да им върши тънката работа. Няма да казвам как са се докарали до това дередже, но очевидно проблемът им е в пропорционалната избирателна система – тя така ги омотава, че накрая ги е срам от самите себе си.
Уви, след като са се докарали дотам, късно е. А те искат да печелят тук и сега. Ако няма надежда да спечелиш със свой боец, защо да не се присъединиш? Това е единствено правилната стратегия за слаботелесните партии. Но когато голяма и силна партия застане зад безпартийна фигура, тя сама признава, че е слаба, че не вярва в себе си и не очаква избирателят да хареса някой от нейния елит.
За съжаление, това отдавна е устойчива тенденция в БСП. Ето на, сега тя застава зад “независимата” Мая Манолова, която е издигната от независим инициативен комитет и прави всичко възможно да се разграничи от своята бивша партия. Извинява се за това какви ги е вършила при управлението на Орешарски, среща се и подписва споразумения с малки десни партии, а връзката ? с БСП е като скелета в килера.
О
т нас пък се очаква да изпаднем в дълбок алцхаймер. Има ли смисъл в тая мимикрия? Или е глупаво наивна? Не знам, БСП си има експерти, които да й поднасят наргилето с опиума. Експертът у нас е човек, който взема една гарга, боядисва я в синьо и я нарича гълъб на мира.
Аз лично смятам, че избирателят чудесно знае кой е де факто независим, и кой – само де юре. На изборите обикновено бие дефактото.
Например на президентските избори през 2011 г. Петър Стоянов бе издигнат от “инициативен комитет”, а не от СДС. Той сам си го поиска и сам си докара най-великия изборен провал на прехода.
Да напомня ли какво сочеше социологията? И какво се случи? Според “Алфа рисърч” преди изборите Стоянов водеше на Първанов с 34 процента срещу 18 (почти двойно!). Разликата на реалните резултати от прогнозата бе минус 20 процента при Стоянов и плюс 57 при Първанов. Ето какви шеги може да играе една надпартийна маска върху партийна физиономия.
Никак не му помогна и подкрепата на НДСВ, което не издигна свой кандидат, а “застана зад” Петър Стоянов. Зад него бяха и радио, вестници, телевизорът… Всички свободни електрони се присъединиха.
С
амо дето синият електорат май не се присъедини. Тази “надпартийност” на Стоянов го възмути. Чакайте, нали преди 5 години ние, сините, го издигнахме след вътрешнопартийни предварителни избори? Защо сега се прави на Мара Общата? А помните ли речта му за аварите? Тогава той каза, че е готов да служи и на друг победител! За какво ни е такъв?
Все едно си се оженил за добродетелна дама, а един ден тя да ти каже, че вече принадлежи на всички в блока. Чао, бамбина! Развод!
Разбира се, когато шансовете на силната партия са слаби, а кандидатът наистина има ореола на лекар общественик, това присъединяване може да е печеливш ход. Когато БСП избра да застане зад Румен Радев, това бе удар в десетката. Но човекът все пак беше и летец, и генерал.
Вдъхновена от този успех, варненската организация на БСП избра да застане зад патриота Костадин Костадинов (партия “Възраждане”) за кмет. Това според мен бе разумен избор, който би могъл да доведе до успех (шанс 20-30 на сто). Но, уви, софийските партийни велможи развалиха всичко и сега започва нов рунд на вътрешнопартийното “Разбиване”. Независимо кой кого разбие на пленума, шансовете на БСП за Варна вече са намалени с поне 50 на сто.
Според мен изборът на Костадинов бе сполучлив, защото запълва пропастта между БСП Интернешънъл и БСП Махланешънъл, демек реалния електорат. Знаем, че при Станишев БСП си сложи фуражката на глобализма, а отдолу електоратът е силно патриотичен. Отдолу тя е против агресивния джендъризъм, отгоре й вменяват да води гей парадите. Отдолу е против миграцията, отгоре е да няма граници и паспорти. Елате, хиляди младежи!
А
местните избори, както знаем, зависят от това отдолу. За да избегне шамарите от ПЕС, БСП няма проявени националисти. И за да печели избори, трябва да си ги докара отвън. Разбира се, ако БСП Интернешънъл слушаше какво му казва БСП Махланешънъл, не би имало такъв проблем. Но за да си върне слуха, първо трябва да има мажоритарен вот. Пропорционалният вот прави партиите глухи.
Какво да се прави, кметствата на София, Пловдив, Варна са много лакоми залъци. Ако се върнем към разказа на Хайтов, ето как той описва крадената булка:
“Я бех краднало и други жени, ама такова женище не бех виждало: хем силно, хем инатин, развито и на кокал, и на снага, да не приказваме за ей тука, за отпред: такова нещо, агов, бесно, та буйно, да се не нагледаш и настискаш!”
Н
е ви ли напомня това на София и позлатените кубета на “Св. Александър Невски”? Ето още едно описание:
“…Жена си имам вкъщи, вярно, ама тая — жена и половина, бяла като мляко, очите й те режат като с нож, а гърдите й — фурна, мили брате — хвърляй сурово тесто, печи хляб и яж!
Много жени съм влачил, ама тая, агов, се окачи на сърцето ми, ербап жена, където и да я побараш — жена и артисва!”
Артисва, ами! Софийската файда няма ни изчерпване, ни пресъхване. Затова БСП се опитва да се прави на Мистер Сенко, но така и така не успява да извади заека от шапката.
И, уви, човек пак се сеща за знаменития финал на Хайтовия разказ:
“…Ама нали ти казах: едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто — да го направиш.”