Затворът е наказание, а не пътен лист за живота

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7668534 www.24chasa.bg

Снизхождението на българските съдии към убийците, изнасилвачите, крадците поражда всеобщото недоверие към всичко

Мисля, че е въпрос на седмици хиляди хора по села, градове и даже в столицата (културни хора, софиянци) да излязат с искане за възстановяване на смъртното наказание. Това ще изглежда варварско, но ще е неизбежен резултат от пословичното снизхождение на българските съдии към убийците, изнасилвачите, грабителите и крадците. Това снизхождение всъщност поражда всеобщото недоверие към правосъдието и изобщо към реда в родината ни, онова чувство за липса на справедливост, което кара населението да не вярва на никого и да е убедено, че зад всяко действие на когото и да било се крие някакъв втори план, скрита картинка като в картините на Салвадор Дали. (Дали бил почитател на френския художник Миле и по различен начин сюжетът на картината “Вечерня” на Миле е вкаран в десетки произведения на Дали.)

Конкретният повод е предсрочно условното освобождаване на убиеца Джок Полфрийман с мотива, че той се е поправил.

Нека не забравяме, че затворът е наказание. Неговата основна цел е чрез държавата, която е придобила монопола да раздава справедливост, да се осигури възмездие за жертвите на престъпления и техните близки. Ранноболшевишкото разбиране, че затворът е “путевка в жизни"”- място, където лошите са за кратко, за да бъдат превъзпитани, преди да вложат своите сили за разцвета на обществото ни - е наивно и фалшиво.

Такова нещо не се случва, напротив - краткият престой на крадци в затвора ги прави готови на всичко главорези. Така че снизхождението към малките простъпки може би има смисъл, но за тежките престъпления си трябва наказание. И то има още един смисъл - възпира от извършване на престъпления тези, които евентуално биха ги извършили.

Когато те знаят, че ги чака НЕОТМЕНИМО наказание, винаги се замислят, преди да го извършат.

П

рестоят в затвора не е приятно нещо. Спомням си как преди години един мой приятел от детинство се обърна към мен със следната странна молба: “Намери ми някой адвокат или човек, който може да свърши тази работа - плащам по 50 000 лв. за всяка година извън затвора”. Въпросният господин бе измамник по занятие и тъкмо бе получил 12-годишна присъда. Толкова лежа и Полфрийман, убил с нож младо момче в центъра на София и неуспял да убие, но наръгал още едно момче. Колкото и адвокатите му да твърдят, че той е едва ли не невинен, защото се опитал да помогне на циганче, вината му е призната и има адекватна присъда от 20 години. Тя в никой случай не е жестока, но бе отменена. Затова прогнозирам, че ще се засилят гласовете за наистина неотменими наказания, каквото безспорно е смъртното. Срещу него има един главен, и то много убедителен аргумент - винаги стават съдебни грешки, но при разстрела няма заден.

Но така или иначе затворът е наказание, а не пътен лист за живота. (Между другото книгата, по която е създаден филмът “Пътният лист за живота”, е била забранена през 1937 г., след като Хенрих Ягода, тогавашният нарком на НКВД, е разстрелян, а превъзпитателното общежитие на неговото име - закрито.

Филмът разказва как това общежитие помага на млади престъпници. “Путевка в жизнь” е първият съветски говорещ филм, спечелил награда във Венеция и пропагандна основа на болшевишкия възглед за затвора като превъзпитателна институция.)

Нямам никакви съмнения, че уважаваният съдия Калин Калпакчиев е спазил закона и не смея и да си помисля, че е бил мотивиран по някакъв друг начин да вземе това решение. Пускането предсрочно на убиец създава усещането за пълна всепозволеност, което прави българската правораздавателна система лишена от всякакъв смисъл.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Агитирайте, а не купувайте гласове

    Агитирайте, а не купувайте гласове

    Цели 900 000 избиратели все още не са решили за кого да гласуват на местните избори тази неделя. Това са все хора, които се колебаят кой да стане кмет на техния град или община. Те или не са успели да чуят управленската програма и обещанията на кандидатите в тяхното населено място, или ще импровизират в тъмната стаичка в последния момент
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,