Петър Андронов: Лихвите при ипотечните заеми са под разумната линия на риска

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7668656 www.24chasa.bg
Петър Андронов

Банковите услуги на гише ще стават все по-скъпи, в сравнение с дигиталните, казва главният изпълнителен директор на ОББ и кънтри мениджър на "КВС Груп"

Още акценти

В момента няма толкова дефектна икономическа основа, която да се взриви,

за да има римейк на кризата от 2008 г.

Ниските лихви са явление с краткосрочни плюсове и дългосрочни

минуси, които тепърва ще  инкасираме

Законът за личния фалит трябва да се пише от специалисти след преценка за

ползи и разходи

България имаше висок дял на лоши кредити, но чистенето им се случва

сравнително добре

- Рецесия или истинска криза очакват банкерите, г-н Андронов? Каква е вероятността да преживеем римейк на 2008/2009 година?

- Не се очертава подобен сценарий. Или поне няма причини за такъв, защото предишната криза имаше за основа натрупани в предишни години сериозни пазарни дисбаланси, които бяха породени от мащабни изкривявания в сектора с недвижимите имоти и свързаните с тях деривати.

Днес, за разлика от тогава, не се забелязват екстремни изкривявания в отделни пазарни сегменти. Това означава, че евентуална финансова и циклична корекция не би следвало да е съпоставима с предишната от 2007 и 2008 година. Така или иначе, днес дори професионалните анализатори са разколебани какъв сценарий предстои. Сценарият “криза” няма 100% представяне, напротив, горе - долу половината очаквания са за него, но другата половина са за забавен, но все пак растеж, или пък за кратка рецесия.

Трудно е да се предскажат бъдещите събития, защото в момента няма толкова дефектна и компрометирана икономическа основа, която да се взриви и да предизвика криза, подобна на онази.

- Въпреки “обидно” ниските лихви, депозитите растат. Какво е обяснението, според вас?

- “Обидно” ниски лихви има и при кредитите, нали не забравяме? Новата продукция при ипотечните заеми върви на 2,7-2,8%, а такова нещо в предишните 30 години, ако броим от началото на прехода досега, не се е случвало у нас.

Да, лихвите са ниски във всичките прояви на цената на парите - и при депозити, и при кредити. Нека не забравяме, че финансовите посредници, и в частност самите търговски банки не могат да трансформират в кредити всичките си привлечени средства от населението и бизнеса.

Нереализираната част в кредитиране остава да се съхранява или в централната банка, или на международните пазари. А цената, която се плаща там за свободни пари, вече е отрицателна лихва - до минус 0,6, и с ясни индикации, че може да стане още по-лошо.

Така че ниските, включително отрицателните лихви са явление с малко краткосрочни плюсове и още повече дългосрочни минуси, които ние, в Европа тепърва ще инкасираме.

Вашият въпрос е ехо и на критиките напоследък към ЕЦБ за това, че ниските, включително отрицателните лихви не спират растежа на спестяванията, нито пък ще повлияят положително на потреблението и инвестициите. Както и самата ЕЦБ заяви, може би е време правителствата от еврозоната да се включат в усилията за стимулирате на европейската икономика. И не само с данъчни или други финансови инструменти, а със сериозни структурни реформи.

- Докога всъщност ще останат ниски лихвите? Времето за обръщане на тренда непрекъснато се отмества.

- Ако някой знае отговора на този въпрос, сигурно е надарен със свръхестествени способности. Предсказването на толкова сложна система като глобалната икономика е по-лесно единствено от предсказването на хаоса.

Предположенията са разделени. Има рационални очаквания и индикации за забавен растеж и рецесия, но много по-рационални неща в последните години не се случиха. А се случват непредсказани, нерационални, непознати досега неща.

А и според много наблюдения самият икономически цикъл се видоизмени. В средата на миналия век и до 80-те години имаше малък брой поредни години растеж на БВП, т.е. кратък цикъл, но отделните години се характеризираха с голямо нарастване на БВП.

През последните десетилетия растежът на БВП годишно е скромен, но продължава по-дълго, т.е. 10-годишен цикъл вече изглежда нормално. Животът се развива в тази посока. Сегашният растеж на БВП в най-влиятелната икономика на света - американската, стигна до този предел. Остава да видим дали ще сработи познатият цикличен механизъм и тя ще влезе в рецесия, или политическото и финансовото инженерство ще отложат това. Ще разберем скоро.

- Вие сам казвате, че при ипотечните заеми балансът вече е на ръба. Това не е ли опасно? И не носи ли кризисен заряд в себе си?

- Да, растежът на кредитите за населението се ускори и изпреварва растежа на БВП, на доходите, на цените на недвижимите имоти и така нататък. Ниските лихви при ипотечните заеми например са под разумната линия на риска, защото те предполагат една дълга ипотека - 20 години например, да се обслужва от длъжника само в растяща икономика, както е сега.

За всеки случай е по-добре да нямаме илюзии, че растежът ще продължи чак толкова дълго. Лихвите по ипотеките вече съдържат в себе си скромен рисков марж, който да поеме загуби, ако не дай си боже, или когато се случи обратната фаза на икономическия цикъл. Доминирани са от сегашния момент и от пазарното състезание между отделните банки и по-малко носят дългосрочния разум в себе си. Това, уви, е един от негативните ефекти, който ниските лихви носят със себе си.

- Ще вдигнат ли те през бурното кредитиране нивото на лошите кредити? Ще помогнат ли новите правила на ЕЦБ за кредитирането това да не се случи?

- Новите правила са свързани с нещо, което се приемаше като даденост - че чистенето от лоши кредити, наследени от миналата криза, става рационално и относително бързо. Да, в някои държави е така. В други обаче - не съвсем, като например при италианските банки. Бавното чистене пък се сочи като причина банките в Южна Европа да не са ефективна трансмисия на капитали към икономиките. Смята се, че лошите кредити, непочистени радикално и бързо, създават ситуационни задръжки при банките чрез кредитиране да стимулират икономиката.

Целта на тези указания е да уеднаквят и ускорят практиката по чистенето, за да може цялата икономика на Европа да премине към фаза на растеж. В тях има общи принципи, които касаят само банките и целят да форсират освобождаването от лоши кредити там, където то още не се е случило. Както и да има еднаква практика по отчитането им. Няма нови, революционни методи и подходи. На банките се слагат определени етапи, срокове, в които тяхна евентуална свръхтолерантност към лоши кредити ще бъде санкционирана с капитал.

В България имаше висок дял на лоши кредити, но чистенето се случва като цяло сравнително добре. А иначе поуките, принципите и логиката на новите правила се обсъждаха в продължение на години, прилагат се отдавна в повечето страни в Европа и са ни добре познати. Затова нека се въздържаме от крайни интерпретации. Тези мерки не касаят непосредствено клиентите на банките.

- Ако моят “лош” кредит яде от капитала на банката ви, няма ли да ме погледнете другояче?

- И преди тези правила щяхме да ви гледаме другояче.

- Готвят ли банките нови, по-високи такси, каквито предупреждения се появиха по сайтовете им? Не трябваше ли посоката да е надолу поне при преводите от и за чужбина например?

- Тук трябва да разграничим три процеса. Единият е текущата настройка от страна на банките на техните тарифи. Не се случва за първи път, не е еднократен процес, напротив, това е ежедневна работа и като всеки търговец банките и в бъдеще ще настройват цените на услугите си според пазара и разходите си. Всяка банка следи тарифата си от над 200-300 вида услуги и гледа дали тя е конкурентоспособна. В някои части може да се окаже висока и трябва да слезе надолу, в други ще е ниска и трябва да се качи. За да няма подценени или надценени услуги, те се следят и се коригират непрекъснато. Това е едната причина за промените в тарифите.

Втората голяма група, с която трябва да свикваме е, че банките съвсем целенасочено ще стимулират дигиталните способи за продажба и ще “санкционират” все повече физическите и кешовите услуги. Ще се вдигат тарифите за услуги, които изискват броене на пари, платежни операции, които се извършват в клон. Просто защото това са най-скъпите операции за банките – поддържаш инфраструктура, клонове, персонал, машини, сигурност, трезори - изобщо това е най-скъпият вид банково посредничество.

Затова банките се опитват да накарат клиентите си да използват по-евтините дигитални услуги. Това е втората голяма линия на оскъпяване. Тази линия ще се засилва, за да се окуражават клиентите да ползват по-евтините услуги. Така че, ако някой иска банковото обслужване да му струва по-евтино, да се насочи към електронните канали.

Третата линия е политическото инженерство, което се случи наскоро с уеднаквяването на таксите за вътрешни и външни преводи. То стана повод за еднократно пренареждане на банковите тарифи в отговор на недобре разчетена намеса на банкови услуги. За съжаление често сме свидетели на регулации, които нямат солидна предварителна преценка за въздействието и принуждават пазара да се пренастройва чрез промени, които никой не харесва.

В тази връзка не забравяйте и предстоящата промяна през декември тази година, която рязко ще свали цените на таксите за международните плащания. Тъй като обаче таксите ще паднат, едва ли към темата ще има голям обществен интерес.

- Как банкерите гледат на проектозакона за личния фалит? Трябва ли да го има, така ли трябва да изглежда?

- Банковата асоциация има свое мнение. Ще го дадем, ако бъде поискано. Ако сме узрели за подобно законодателство, независимо кой е негов автор, трябва да се направи много задълбочен анализ на всички плюсове и минуси от него.

Опасявам се, че за плюсовете чухме много, но някакси се забравят минусите, които не са малко. Такива могат да бъдат бум на лошите дългове, огромен допълнителен бюджет за съдебната система, бавно изпълнително производство, огромни допълни разходи за адвокати и още много други. След като сме направили точна финансова преценка за обществените ползи и разходи и само ако плюсовете са повече, може да се напишат внимателно текстове от специалисти, които познават такива норми и могат да ги направят работещи.

- Подготвени ли са за кибератаки банките- темата стана актуална след пробива на НАП. Имаше и глобена банка заради теч на лични данни от нея.

- Чухте наскоро, че една от най-големите банки в САЩ - Уан Кепитъл Банк, беше хакната и изтекоха данни на 105 милиона американци. Такива примери има много по света и това ще е така все повече, тъй като животът ни става все по-дигитален, престъпленията също.

Ако погледнем мерките и инвестициите на банките в киберсигурност, то те са съпоставими с тези на военните, на разузнавателни агенции или други институции със значение за националната сигурност. Въпреки това защитите са създадени от хора, а много други злонамерено или за забавление се опитват да ги преодолеят. Примерите вече са ежедневие. Това означава, че ще инвестираме все по-сериозни средства за защита и това също е вече ежедневие. Общественият интерес налага банките да са водещи в това отношение.

- Хората с изтекли лични данни и банкови сметки след атаката към НАП да си сменят ли номерата на сметките за по-голяма безопасност?

- За да излязат пари от сметката ви, трябва да отидете лично в офис или в електронните форми на банкиране, и да се идентифицирате по строго определен и защитен начин. Това, че някой знае номера на сметката ви, не означава, че може да се разпорежда с нея. Впрочем в ежедневието си всеки от нас предоставя номера на сметката си на трети лица, които имат да ни превеждат средства независимо по какъв повод. Така че, според мен, опасенията за злоупотреби с номерата на сметките са преувеличени.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • 50 загинали на пътя за 20 дни. Намалете скоростта!

    50 загинали на пътя за 20 дни. Намалете скоростта!

    5-има души, сред които две малки деца, загинаха при зверска катастрофа на пътя Варна - София вчера след челен удар. Само преди седмица 6-има загинаха в друга страшна катастрофа до Казанлък също след челен сблъсък. С тях всички черната статистика за 20-те дни на октомври набъбва до 50 души. Не е за вярване
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,