Как да накажем справедливо хладнокръвните убийци, без да има “брадясали” дела

Дискредитирането на съкратеното производство ще навреди не по-малко от прекомерното му прилагане

Обсъжданите законодателни промени имат една цел, предлагат различни трасета към нея

Недоволството от по-ниските наказания при съкратено съдебно производство и необходимостта тази практика да се пресече при тежките престъпления предизвикаха парламентарната активност на старта на политическия сезон. Народното представителство много бързо се ориентира, че въпросът вече не е дали да има, или не промяна, а кой е най-правилният път към нея.

Както често се случва при недоволство,

махалото рязко

се люшна в

обратната посока – общественото пространство се насити с внушения, че съкратеното производство е порочна и несправедлива практика, която устройва най-вече престъпниците.

А срещу списъка с жертви, чиито убийци са получили по-ниски наказания, може да се постави друга черна листа – от т.нар. брадясали дела, по които пострадали и близки на пострадали с години не могат да получат не справедливо, а въобще някакво наказание. Не толкова отдавна, преди десетина години, съдилищата бяха задръстени с процеси, които се точеха обезсърчаващо дълго: децата на жертвите порастваха, родителите им си отиваха и усещането за справедливост бе не по-малко накърнено от сега. Безспорен факт са и осъдителните присъди за забавено правосъдие в Страсбург. Процеси с десет и повече заседания има и сега. При тях чувството за справедливост не е по-малко накърнено. Особено ако подсъдимият по една или друга причина се окаже на свобода и междувременно извърши друго престъпление.

Три от внесените в деловодството на НС законопроекти са напълно идентични: на депутати от “Обединени патриоти”, на БСП и “Воля”. Те предлагат промяна в НПК и създаването на нов член. 369а: “Съкратено съдебно следствие по чл. 371, ал. 2 не се допуска при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда”.

С риск да прозвучи грубо,

от убийство до

убийство има

съществена

разлика

Визираната промяна в НПК по един и същ начин третира както “обикновеното” умишлено убийство, за което чл. 115 от НК предвижда лишаване от свобода от 15 до 20 г., така и отнемането на живот на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лица; по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост; убийствата, извършени в условията на домашно насилие; с користна цел и т.н.

Поредицата квалифициращи обстоятелства са посочени в чл. 116 на НК, наказанията по който достигат до доживотен затвор без право на замяна.

Казано по друг начин - ще бъде сложен знак за равенство, в процесуален смисъл, между престъпленията на Северин Красимиров, който изнасили и уби Виктория, на Илиян Здравков, който умъртви с брадва студентката Вероника, на Шляпашки и Георги Нанчев, които застреляха и разчлениха семейство, с извършеното от ученичката Мария Гиздева, обвинена за умишлено причиняване на телесна повреда,

довела до

смъртта на

насилника й

Боньо Фаса

Една бъдеща Гиздева би била лишена от възможността за съкратен процес. Съвсем друг е въпросът, че реалната Мария не иска съкратен процес, тъй като не е съгласна с обвинението.

Като обществено ангажирана медия и “24 часа” се включи в дебата със свое предложение, подготвено от опитни юристи. То също е насочено към промяна на НПК, но в по-мек вариант, без да се изключва напълно съкратеното съдебно следствие при убийства и тежки телесни повреди. Предложението е да се създаде нов чл. 369а в НПК със следния текст: “Съкратено съдебно следствие се допуска само при съгласието на прокурора”.

Законопроектът, внесен от четирима народни представители от ПП ГЕРБ, също запазва съкратеното съдебно следствие при тежки престъпления, но заедно с това цели да отговори на обществените нагласи за увеличаване на наказанието при умишлено причиняване на смърт, тежка телесна повреда, изнасилване и блудство. Така има шанс махалото да се придвижи плавно до една разумна среда, вместо да заеме друга крайна позиция.

Вносителите гонят същата цел като колегите си, с не по-малко желание за справедливост, но предлагат алтернативно трасе, с по-гъвкаво прилагане на закона.

Промяната засяга чл. 58а от НК. В настоящия й вариант ал.2 предвижда при съкратено производство, с признаване на фактите и обстоятелствата от обвинителния акт, когато съдът определи като най-подходящо наказанието доживотен затвор без замяна, да не го налага, а наказанието доживотен затвор да замени с лишаване от свобода от 20 до 30 години.

Предложението е това да не е императивна норма, а съдът да преценява в кои случаи трябва да остане най-тежкото наказание – до живот без право на замяна, в кои – че редукцията е допустима. Ал. 1 сега предвижда намаляване на определеното наказание с една трета. Предложението е редукцията да бъде свита до 1/5, но също като възможност, без това да е задължително.

За да няма съмнения и спекулации, хората трябва да бъдат убедени, че и при тази законодателна промяна

убийци като

Северин и Илиян

Здравков

няма да имат

шанс за

редуцирани

присъди

Затова е необходимо текстовете да бъдат изпипани перфектно между първо и второ четене.

Разглеждането на едно дело по общ ред не включва само ангажиране на сериозен ресурс за събиране на необходимите доказателства, за разходи за експертизи и разпити на свидетели, но и мъчителни съдебни заседания за близки и роднини. Бавните присъди означават и още по-бавно изплащане на кръвнина. И най-важното: съдебен процес по общия ред не е гаранция, че подсъдимият дори и да бъде признат за виновен, ще получи очакваното от пострадалите наказание.

Един конкретен пример. На 23 септември 2013 г. пенсионираният военен Любомир Симеонов застреля банковата служителка Павлинка Йовчева. 57-годишният мъж причака жертвата си рано сутринта на тихата уличка “Поп Грую” близо до центъра на Бургас, по която тя обичайно минавала на път за работа. Произвежда един-единствен изстрел, но точно в сърцето. Йовчева издъхва за минути. Няколко часа по-късно Симеонов се предава. На финала на досъдебното производство той не приема изцяло фактите и обстоятелствата от обвинителния акт, макар че признава за извършеното престъпление. Отстоява тезата, че е извършил убийството заради тенденциозно съсипване на бизнеса му и провалено кредитиране. Процесът преминава по общия ред. Въпреки това до окончателна присъда се стигна за кратък срок в българската практика –

година и половина

след самото

престъпление

ВКС се произнесе на 31 март 2015 г. Върховните магистрати отхвърлиха жалбата на съпруга и двете деца на банкерката, които настояваха за доживотна присъда. Нямаше законова пречка съдът да постанови такова наказание. Но магистратите прецениха, че адекватната присъда е 20 г. лишаване от свобода.

И това не е единственият пример. Като журналист съм наблюдавала развитието на десетки дела, включително за престъпления, довели до отнемането на един или повече човешки животи.

Не ми се е случвало близките на жертвите да приемат за справедливо по-малко от максималното наказание, независимо какво предвижда законът, дори без значение дали смъртта е резултат от умишлено посегателство.

Друг момент, който не бива да се пропуска, е рефлексът върху свързаните нормативни актове. В конкретния случай би трябвало да има оценка на въздействието върху прилагането на Закона за изпълнение на наказанията и ситуацията в българските затвори.

Различни организации и обществени личности са в правото си да изразяват всякакви позиции – затова се прави и широк дебат. Законодателят обаче трябва да търси решение, което не само да е удовлетворяващо днес, но и да бъде работещо утре.