Румен Драганов: 56 български хотела си търсят 36 млн. евро от британците

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7672351 www.24chasa.bg

Ако това се бе случило в България, щяхме да създадем най-голямата каша в света, казва директорът на Института за оценки и анализи в туризма

Всичко, което трябва да знаете за:

Румен Драганов е член на Контролния съвет на Националния борд по туризъм. Бил е служител и ръководител на много туристически фирми и председател на едновремешния Комитет по туризъм . Доцент е в УниБИТ и е директор на Института по анализи и оценки в туризма.

- Господин Драганов, толкова ли е страшен фалитът на “Томас Кук” - за нас, за туризма изобщо?

- Този фалит не е някакъв прецедент за нас. През 1998 г. се случи същото – задействане на британския гаранционен фонд за спасяване на туристите на “Томпсън” у нас, които имаха оплаквания от условията в българските хотели.

Но сегашното е страшен удар, защото в историята на световния туризъм досега

не е имало такава

операция по

спасяването на

над 150 хиляди

туристи

и прибирането им обратно в родината. Говоря за британските, но иначе общият им брой по света е далеч по-голям.

При това забележете – все още имаме само спиране на дейността, а не фалит.

- Парите обаче ги плащат не британските данъкоплатци, а въпросният фонд. Миналата година при промените на Закона за туризма нашият туристически бранш надделя и приеха да има сегашната система със задължителните застраховки, а не гаранционен фонд. Кой вариант е по-добър според вас?

- Британският гаранционен фонд е създаден преди повече от 50 години и действа съвместно с тяхната гражданска въздухоплавателна администрация.

Всеки, който иска да прави чартърни полети във Великобритания, получава лиценз, но представя неотменима банкова гаранция в размер на 10% от оборота, който е заявил, че ще има.

Затова цялата сегашна операция по спасяването на туристите на “Томас Кук” се плаща от парите на “Томас Кук”. Нито 1 пени не се плаща от други туроператори, нито от данъкоплатеца.

Засега не е ясно каква е съдбата на дъщерните дружества на “Томас Кук” по света, които също докарват немалко чужди туристи у нас. В Германия, скандинавските страни и другаде обявяват, че те няма да спират дейността си.

- А защо нашият бранш избра да не прави гаранционен фонд?

- Сега туроператорите в България ще разберат за какво става въпрос.

Ние имаме близо 7000 туроператора, но онези, които работят и с чартърни авиокомпании, са не повече от 50. Поне те

трябва да внасят пари

в гаранционен фонд

Какво е положението в момента - те плащат на застрахователни компании и когато се случи нещо като с “Томас Кук”, всеки турист ще трябва самостоятелно да си купи самолетния билет за връщане, да си плати хотелските услуги, да събере всички касови бележки и след това да се нареди на опашка заедно с другите кредитори на фирмата. И минават месеци и дори години, докато си получи парите.

Ако някога у нас се случи такова нещо като с “Томас Кук” в същите мащаби, ще създадем най-голямата каша в света. Браншът си избра да застрахова, но мисля, че законът трябва да се промени.

- А защо “Томас Кук” не се е регистрирал никога като туроператор в България по нашия закон, както са го направили всички други чужди туроператори?

- Мисля, че това е другият въпрос, който трябва да поставим на дневен ред. Как е било изобщо възможно това да се случи, не знам.

- Зависими ли сме от “Томас Кук” за следващия сезон – те водят до около 450 хиляди чужди туристи всяко лято при малко над 5 милиона чужденци у нас, т.е. имат близо 10-процентен пазарен дял. Какво ще правим идното лято?

- Това е значителен удар за нас. Още повече че при самолетните полети те имат най-големия единичен дял. Близо 50% от самолетния трафик на летищата в Бургас и Варна го правят те.

Освен това ако до края на месеца не се намери разрешение на проблема – защото фалитът все още може да се избегне, това ще остави към 36 млн. евро неплатени разходи на български хотели. Снощи говорих с няколко хотелиерски организации и ги пресмятахме. Става въпрос за 56 български хотела.

Гаранционният фонд

няма да покрие

тези задължения,

защото той плаща само разходите за самолет и за хотел на туристите, които са възникнали от датата на прекратяването на дейност, т.е. 23 септември в случая, до прибирането им в родината им.

Докато тези 36 млн. евро са за ползвани вече хотелски услуги. За уреждането на тези задължения хотелиерите ще трябва да контактуват с ликвидатора на фирмата, който вече е назначен. Моля, не го бъркайте със синдика, какъвто все още няма, тъй като няма започнало дело по фалит. Ликвидаторът трябва да направи списък на хотелите, на които “Томас Кук” не се е издължил, и да ги подреди по датата на възникването на задължението.

Дружеството засега е само в процедура по спиране на дейността, трябва да изработи оздравителна програма и ако банките се съгласят с програмата, те ще дофинансират с 200 млн. лири дейността на “Томас Кук”, така че да може да оперира още от 1 октомври.

- Ако все пак се стигне до фалит, ще заеме ли някой мястото на “Томас Кук”?

- Смятам, че до следващото лято ще имаме ако не нов туроператор, то поне достатъчно интерес към почивките в България – и във Великобритания, и в Германия, и другаде, където работеше този туроператор. Разбира се, може да не бъде попълнен целият брой легла, който той заемаше, но ние работим и с много други дестинации. Ако не още през 2020 г., то най-късно до лятото на 2021 или 2022 г. ще възстановим този капацитет.

Защо мисля така? Ние имаме сравнително голям процент повтаряемост на хората от тези пазари, които посещават България – около 38%.

Ако те не дойдат

чрез “Томас Кук”,

ще дойдат с

друга компания

Освен това очаквам, че дигиталната трансформация ще направи така, че голяма част от хората, които идват в България, ще си правят резервации чрез онлайн туроператор и ще пристигнат чрез нискотарифна авиокомпания. Не си мислете, че тези 450 хиляди туристи ще бъдат като отрязани с нож.

- Какво точно се случи с “Томас Кук”, защо стигнаха до това положение?

- Една от причините е точно тази дигитална трансформация, на която те не можаха да отговорят. Честно казано, по-добре, защото досегашният модел на работа на тези туроператори е толкова архаичен, че

по-добре да си

отиде завинаги

Какво прави един туроператор? Ангажира в хотелите места през януари, хотелите извършват услугата през юли или август и получават парите си чак през октомври или ноември. Това е недопустимо дълго протакане за днешния дигитален свят.

По-нормално е плащането да тече директно към хотелиера през сайта на онлайн туроператора, който да си удържи неговите 10 или 18 процента.

Другото лошо у нас специално е липсата на стабилна хотелиерска браншова организация. В Гърция, Испания и Кипър имат изградени браншови организации и по-важното – стабилно направена и работеща система за разплащания, която не може да допусне такъв фалит да доведе до фалиране на хотели.

- Как е възможно “Томас Кук” да не могат да намерят едни 200 млн. паунда при техните милиардни обеми?

- Всяка фирма трябва да се стреми да нараства, но

не чак до такива

гигантски размери,

до състояние, което да прилича на уродливост. До състояние, в което една част от тялото се разраства толкова, че разболява цялото тяло.

Първо при тях пред фалит се изправи “Томас Кук Еър”, която го завлече към дъното. Неслучайно при оздравителната програма сега се търси купувач на 70% именно от това поделение плюс 20% от самия туроператор.

Ако “Томас Кук” си беше останал само туроператор, а не се бе хвърлил да навлиза в света на авиобизнеса и на хотелиерството, той щеше да бъде туроператор номер едно в света. Това беше голямата грешка.

- Всеки български туроператор би се радвал да има самолет.

- Когато бях директор на “Болкан Холидейс” през 90-те години, ние тръгнахме да правим същото – да купуваме самолети и хотели. Тогава си спомням, че говорих с тогавашното ръководство на “Томас Кук”, които ме съветваха да не правя това.

По-късно бях изненадан, когато видях, че те се отправят към същата политика. И сега разбирам колко са били прави техните предшественици. Дори да купуваш самолети и да придобиваш хотели, това трябва да става под такава форма, че всяко дъщерно дружество да има необходимата самостоятелност. Така че да не може една фирма да завлече всички останали в холдинга заедно със самия холдинг.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • “Без наука няма сполука” важи с пълна сила и днес

    Когато нашите възрожденци са настоявали българските деца да ходят на училище, защото “Без наука няма сполука”, със сигурност са били визионерите на своето време. И тогава, и особено днес светът няма как да върви напред без научни постижения и изследвания. Затова е и особено важно, че в Софийския университет ще се изгради център за върхови научни
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,