Васил Найденов: Шансът за мен беше, че попаднах на най-добрите ни композитори във време, когато поп музиката беше във възход

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7678418 www.24chasa.bg
Васил Найденов

Певецът обича да прекарва време

в дома си, но заради участия

Всичко, което трябва да знаете за:

почти постоянно е на път

- Г-н Найденов, преди няколко седмици посрещнахте 69-ия си рожден ден. Как го отпразнувахте?

- Не мога да кажа, че съм го празнувал официално, защото имахме домашни проблеми с хора, които ни напуснаха. Но общо взето при нас всяка вечер е някакъв празник, така че безумно много празнуваме във всекидневието.

- Когато имат рожден ден, повечето хора правят равносметка какво са постигнали през годината. Вие от тях ли сте?

- Годината мина доста напрегнато - в смисъл, че пътувах непрекъснато, даже повече, отколкото трябва. От една страна, това е хубаво, от друга - не можеш да имаш хрисим живот, не можеш ей така, като се прибереш вкъщи, да се чувстваш много щастлив. Това променя нещата, защото аз съм зодия Дева и обичам дома, но съм непрекъснато на път.

Даже нося едни

възглавници със себе си,

защото не мога да спя на

чужди

Непрекъснато сме в пренасяне от град в град, от хотел на хотел, но за сметка на това пък мога да извадя някаква енциклопедия за най-хубавите хотели и най-хубавите стаи. (Смее се.) Общо взето целият ми живот минава на колела и, както пее Богдана (Карадочева - б.а.), неусетно почти остаряваме.

- Не е ли уморителен този живот на колела?

- Има такова нещо, защото ние обикновено, като тръгнем нанякъде, дори да е в София, всички мислят, че отиваме веднага на въпросното участие, концерт, пиано бар или където ще да е, но не е така. Отиваме първо да правим звук, защото това е най-важното нещо. Навсякъде акустиката е различна, ефектите за пеене са различни и трябва да се намерят най-подходящите. Преди няколко седмици бяхме в Хасково на огромна спортна площадка, беше празникът на града. През цялото време звукът се връщаше от тези 5-6 хил. души към мен. Този резонанс е проблемен. Живият звук наистина е един от много големите проблеми не само за нас, изпълнителите, но и за телевизиите и радиата. Това е една от причините да бъдат толкова ценени тонрежисьорите, защото изключително малко са тези, които може да се похвалят, че правят добър звук. Не става дума за педантизъм. Естествено, това е важно, когато пееш на живо. Много от нашите колеги си позволяват да работят на плейбек. При това положение нещата се променят, защото се натиска копчето play и се показват дрешки, прически, голотии, кучета на каишки, котки, бодигардове и т.н. (Смее се.) Тази част на професията е смешната ѝ страна. Който от младите си въобразява, че е така, жестоко се лъже, защото професията е много по-сложна и по-трудна от това, което се вижда, било по телевизия или по телевизионните модули, било по всичките му варианти, черешки на торти и т.н.

- Трудно ли се създава творчество, което успешно да минава теста на времето и да е слушано както от 20-годишната, така и от 40-годишната публика? 

- Много е трудно човек да оцелее във времето и да произвежда собствена музика, която понякога да минава дори границите на страната. В момента информацията е огромна и е навсякъде. Интернет е нещо, с което може едно копче да натиснеш и да гледаш концерт от Австралия или от Нова Зеландия, така че конкуренцията е много различна.

А и е важно на каква

географска ширина

си звезда

Едно е да си такава в България, друго - в Лондон, и трето в Америка или Русия, които са други понятия за площ. Само ще дам един пример. Преди години Алла Пугачова ми каза, че все още не е пяла в някои републики, не в някои градове, а републики на Русия! Представете си на какво ниво е звезда. Докато тука за 3-4 часа си от единия на другия край на България и хората ти знаят и пломбите, и кътните зъби, и любовниците, и тези, които ги имаш, и тези, които ги нямаш и няма да ги имаш. (Смее се.) Общо взето, много е важно човек да съумее по някакъв начин да задържи топката и да не избухне като метеорит за 1-2-3 години, защото тази професия не е като при фотомоделите или манекенките - докато са млади, дългокраки и красиви. Трябва човек да оцелее във времето, а това никак не е лесно, особено когато става дума за собствена музика, която да наложиш не само в България, при положение че в чужбина има музикални династии. Зад тях седят наистина екипи от хора, които мислят как да се случи тази песен или този продукт, както му викат в днешно време, или този проект, колкото и смешно да ми звучи, защото всички проектират, а аз съм завършил геодезия и картография и ща - не ща, съм се занимавал с проекти. Както и да е, с тези проекти, с всичкия този музикален материал се занимават наистина цели династии, които се борят да останат в музикалния бизнес. В това отношение ние нямаме големи традиции. Работили сме всички на самотек. Новите певци и певици гледам, че доста повече се рекламират. Това е част от занаята, но ти трябва да влезеш в дома на хората, т.е. трябва да станеш част от тяхната картина, от тяхната тоалетна, от техния креват и те трябва да ти кажат: “Ама ние се оженихме на твоя песен”, “ние спахме за първи път на твоя песен”, “почина майка ми на тази песен”, “за първи път се влюбих на тази песен” и какво ли още не. Тогава ставаш част от бита на хората, независимо от това каква професия упражняват, каква музикална култура имат и колко са любители на музиката, дали могат да пеят, свирят и дали знаят музикални терминологии. Естествено, не всеки е щастливец, освен да произведе хубава музика, да остане и във времето. Защото аз съм чувал как сме ходили и как хората са казвали: “Ето нашето Лили”.

Те даже фамилиарничат –

нашето Лили, нашият

еди-кой си...

Трябва да бъдеш нашият

Да се харесаш и на жената, която продава билети пред тоалетната, тя да ти каже: “За тебе е безплатно”, и на тази, която продава сирене, която пък да ти каже, че взема най-добрата бучка за тебе. Звучи много първично, но това, което казвам, не е случайно, защото съм го изпитвал, наблюдавал и анализирал за хора около мен. Изключително важно е за нашата професия. Това може би дава едно, така да го наречем, музикално дълголетие или по-скоро някаква народна любов, която не е по-малко важна от това, което си научил в Консерваторията, и от това, което показваш на сцената. 

- Тази народна любов не изисква ли прекалено много енергия?

- Мога да призная, че има дни, в които нито един от нас, изпълнителите, няма тази енергия на сцената. И на мен се е случвало, независимо дали се дължи на това, че имаш температура, дали си неразположен, дали си уморен, или нещо друго. Човек трябва да съумява много бързо да се концентрира и ако не да даде максимума от себе си, поне да бъде прилично добър. Публиката има изключително точно усещане и интуиция дали получава тази енергия от сцената, т.е. от теб. Имал съм случаи, когато съм пял пред почти пълен стадион, а не съм бил толкова пълноценен. Тогава, независимо колко хора ме гледат, няма да им придам тази емоция. Може да отида в един пиано бар и да пея на 200 човека и да се получи 5 пъти по-хубава атмосфера, ако съм в кондиция, не само музикална. Говоря за енергийно поле и предаване на енергия. Според мен това е много по-важно даже от самата музика, която произвеждаш. Ние въобще не сме развили тази енергийна сетивност - енергиите в бъдеще, които се предават от човек на човек или въобще в пространството, ще бъдат в съвсем други мащаби.

- Определено е важно, когато изпълнителят излезе на сцената да зареди и публиката със своята енергия.

- Естествено, независимо дали пее боса нова, ритъмен блус, или просташки шлагер. Тук не говорим за музикален материал. Ще ви дам само един пример. Преди години имах възможност да пътувам няколко пъти в Куба на техния “Златен Орфей”, така да го наречем. Бяхме заедно с Нели Рангелова, даже взехме награда за дует. По-интересното е, че ние пътувахме в различни провинции. По това време Фидел Кастро бе президент. Няколко пъти трябваше да пеем след него и цялата тази фиеста. Присъствахме на ораторските му заложби. Аз и моите колеги не разбирахме и бъкел от това, което говореше. Изведнъж се оказа, че успя да прикове вниманието ни и да го гледаме доста минути, без да разбираме въобще за какво става дума. Ето това е много верен показател, че този човек е притежавал енергия и винаги е имал много хора, които са го харесвали и следвали въпреки невисокия стандарт на живот в Куба по онова време. 

- Вие сте един от малкото изпълнители, които в репертоара си имат само хитове, познати на почти всеки българин. Коя ваша песен обаче има специална история за вас?

- Шансът за мен беше, че попаднах на най-добрите наши композитори в едно време, когато музиката беше в доста голям възход, става дума за поп музиката, независимо че много често ни плюеха и убеждаваха, че сме последна дупка на кавала.

Имаше такъв момент,

когато деляха музиката

на сериозна и несериозна.

Ние бяхме

от несериозната страна

Както бяхме от нея, много сериозно пълнехме зали, театри и стадиони, така че бяхме наистина доходоносни. Не може да делиш музиката по такъв начин. Както и да е, този период беше много добър за несериозната музика по отношение и на шлагери, и на песни. Факт е, че тези на ФСБ и на “Щурците”, и на Богдана, и на Лили Иванова, и на Маргарита Хранова, и на много наши колеги, не мога да изредя всичките, се пеят 20-30-40 години. Те са доказателство, че е имало смисъл от дадената песничка – най-малката музикална форма. Днес върви някакъв механизъм, някаква музикална импотентност, звучи много грозно, но е така, защото елетрониката изключително изстудява нещата. Неслучайно дори и по Би Би Си, за да станат нещата по-топли, по-човешки, слагат винаги два нормални инструмента – един саксофон, една глуха китара или еди-какво си. Даже Косьо Цеков, с когото сме работили заедно и сме приятели, е казвал, че най-големите баровци по света записват абсолютно на живо в студио с инструменти, а не използват електроника. Това могат да си го позволят наистина хора, които са световни величини и не е случайно. Най-евтиният вариант са компютрите и имитацията на даден инструмент. 

- На хората харесва ли им тази евтина музика?

- Има едно връщане към нормалната песен, защото не е необходимо, когато човек обича някого и иска да бъде емоционален, да слуша поредната компютърна игра. Това е една от причините тези наши песни да се слушат толкова години. Другата е, че се правеха с много любов, независимо че бяхме от несериозната страна на музиката, което звучи смешно, защото достатъчно класически музиканти дойдоха при нас. Това са, да речем, музикални игрички на определени кръгове от хора, които и до ден днешен съществуват и до момента делят музиката, сега е модерна и демоде. Една от причините нашите песни да се харесват днес е компютърът. Благодарение на него през последните 15-20 г. не съм в играта – не участвам в класации, не правя видеоклипове, не ме пускат по телевизия и радиа, с изключение на БГ радио.

Би трябвало отдавна

да съм мъртъв, но мен

ме спаси, давам си

равносметка – интернет

От една страна, по-възрастното поколение предава на по-младото, което натиска копчето. На мои участия идват и 16-годишни, и 20-, и 35-годишни. Хора, които са на моята възраст, никога няма да дойдат, защото не могат да си позволят да ме слушат до 1 или до 2 посреднощ.

- Вие имате десетки фен клубове в социалните мрежи, както и в градовете из цяла България. Какъв е най-милият жест, който фен е правил за вас?

- Най-различни. Подарявали са ми например цветя във формата на кецове. Много са изобретателни някои хора. Какво ли не се е случвало. Мога да им бъда само благодарен, защото без тях нямаше да имам нищо. Винаги съм казвал, че не е необходимо да си харесван от всички, това Тончо Русев приживе ми го е казвал: “Василе, внимавай, ако почнат всички да те харесват, това е началото на края”. Много умно казано. Това важи не само за нашата професия, разбира се. Добре че съществува интернет, защото, ако разчитахме на телевизии, радио, музиковеди и други веди, трябваше отдавна да не сме живи. Не само ние, а и едно цяло поколение. За съжаление, без да плача на чужди гробища, голяма част от моите колеги успяха да ги смачкат по един изкуствен начин, защото всеки артист, не само в музиката, има някакъв живот и е нормално рано или късно, когато няма интерес към него или нея, да напусне сцената.

- Какво бихте посъветвали един млад музикант, който тръгва по музикалния път, чийто връх вие вече сте покорил?

- Бих го посъветвал да не е много интелигентен. (Смее се.)

- Защо?

- Защото интелигентният човек знае какво не знае, докато простият не знае какво не знае. Това е игра на думи, но е точно така. Интелигентният човек седи по-настрани, не се бори с лакти, зъби и нокти и не е готов на всичко, докато дадени хора правят всичко това. На интелигентния му е доста по-трудничко, защото отива в една друга зона на здрача. Изглежда, че говоря глупости, но е точно така. Доста невисокоинтелигентни хора ни заобиколиха и наложиха своето мнение, начин на мислене, поведение, светоусещане, правоговор. Всичко това е част от българското слово, което все пак трябва да се съхранява по някакъв начин. Знаете, като някой отиде в чужбина и научи 50 английски думи, всяка трета дума става чуждица и забравя да говори на български, което е пълна глупост, но и това е въпрос на култура. Пак стигаме до думата възпитание. Та, както казах, първо, да не е много интелигентен, второ, да не е много възпитан, трето, да е готов на всичко, защото по естествения начин се оцелява много трудно и трябва да се молиш на Господ. В това отношение над мене има Бог и ме пази. Давам пример, че 5-6 години бях председател на жури в Търново, където беше конкурсът “Сребърна Янтра”. Оттам минаха сума ти деца – момчета, момичета до 20-годишни, които вече не са толкова малки и част от тях станаха, да речем, горе-долу звезди. Някои не знаят, че аз съм ги журирал. Познавам ги, едни ги бива, други не толкова. Но оцеляха не точно тези, които трябваше да оцелеят. Голяма част от децата от интелигентност и възпитание остават малко настрани и наблюдават другите, които със зъби, нокти и лакти са готови на всичко. В това отношеие професията е доста непочтена. 

- В основата на добрия музикант не стои ли все пак талантът?

- Би трябвало. Талантът стои, но да речем, думата композиране е много по-различна от това, което беше в нашето време. Думата аранжиране също. Не че абсолютизирам нашето време и говоря като някакъв изкуфял дъртак. Мисля, че съм достатъчно модерен, съвременен и широкоскороен, и се надявам, че съм го доказвал, защото пак стигаме до компютрите. Непрекъснато вземаш готови семпли, всичко става доста механично. Не звучи особено хубаво. Сигурен съм, че сегашното време не е на музикатаТА или на изкустваТА. Сега времето е на електрониката. Натискаш едни копчета и виждаш всичко по света. Сигурен съм, че това са периоди, временно положение, в което има и спадове. Това важи за всичко, не само за музиката.

- Как реагира публиката, когато чуе новата ви песен “На случайна гара”, която е част от саундтрака за филма на Иван Ничев “Можеш ли да убиваш”?

- Добре реагира, не припада в никакъв случай, но аз и не очаквам това. Много е трудно сред всичките песни, които един изпълнител е направил, да се състезава нещо, което хората никога не са чували. Знам го много добре, но си позволявам понякога да я пея пред публика, просто да видя реакциите на хората. На мен ми е удоволствие тази песен, защото е прекрасна. Музиката е много готина, но текстът е страхотен, няма празна дума.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • “Без наука няма сполука” важи с пълна сила и днес

    Когато нашите възрожденци са настоявали българските деца да ходят на училище, защото “Без наука няма сполука”, със сигурност са били визионерите на своето време. И тогава, и особено днес светът няма как да върви напред без научни постижения и изследвания. Затова е и особено важно, че в Софийския университет ще се изгради център за върхови научни
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,