Eмил Караниколов: Няма затворил завод в България, за година се направиха нови за 1 млрд. лв.

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7680903 www.24chasa.bg

Държавата ще построи център за изпитване на автономни автомобили, поканихме “Хюндай” да му е оператор и партньор

Бъдещето е на електромобилите, инвестиция в завод за батерии ще доведе и производител на автомобили

Очакваме през март в София 70 корейски компании

80% от частите в европейските автомобили се произвеждат в България

Нямаме политически проблеми с нито една държава и заради това износът ни е рекорден

- Г-н Караниколов, бяхте заедно с премиера Бойко Борисов на първото посещение на български министър-председател в Южна Корея. Има ли реален резултат от визитата, както очакваше той преди началото ѝ?

- Премиерът и президентът на Корея потвърдиха задоволството си от това посещение. За мен то бе изключително ценно поради няколко неща. Първо знаете нашата основна цел, както и на бизнеса, който пътува заедно с премиера, бе България да се презентира. Защото, за съжаление, ние имаме дипломатически отношения от 30 години, но български премиер и такава делегация не беше посещавала Корея. Изключително успешно мина и това беше потвърдено от колегите от Корея. Но нека да посоча най-важните неща. Наша основна цел бе да разговаряме за стратегическо партньорство с компании от Южна Корея – основно компании, които произвеждат акумулатори за електрически автомобили, части за електрически автомобили и автомобили. Това беше нашето предложение, а по време на разговорите, които водихме, изникнаха и още няколко. И двете страни осъзнаваме, че най-важно е образованието. Тоест ние ще изпращаме взаимно студенти, които да изучават езика и културата, за да създадем синергия между двете държави. Предложение на корейския министър-председател Ли Нак-йон по време на разговорите е да се разгледат възможността за партньорство с България в сферата на отпадъците и ресурсите. Те имат страхотен опит в тази област. Президентът Мун Дже-ин предложи сътрудничество в киберсигурността. Има предложение и за съвместно изграждане на 5G инфраструктура и технологии, което за нас е изключително ценно. Беше потвърдено и от двете страни, че на политическо ниво имаме прекрасни отношения. Освен това имахме срещи и с едни от най-големите представители на бизнеса в Корея и те също проявяват интерес към нас. Към момента започва подготовка през март в София да дойде изключително голяма делегация от около 70 компании, които на място да се запознаят с българския бизнес. Знаете и че има няколко проекта, по които вече работим. Засега няма да споменавам имената на компаниите, но се надявам те да приключат успешно, защото беше даден ясен политически сигнал не само от българска, но и от корейска страна, че ние ще си партнираме и ще работим за стратегическо партньорство.

- Посещението на премиера определящо ли е за финалното решение на тези компании дали да инвестират в България? Нещо, което не направихме с “Фолксваген”, с германците нямаше такава гръмка среща.

- Безспорно посещението на премиера Борисов е изключително положително от тази гледна точка. Но нека разграничим някои неща. Повярвайте, ние направихме всичко в Германия, включително и посещения, и срещи. Нека “Фолксваген” да вземе своето решение, за мен най-правилното е то да бъде обосновано икономически, а не политически. По отношение на Корея ние направихме стъпка напред, но решението на всяка компания трябва да е икономическо, трябва да има икономическа логика, за да се прави бизнес.

Да се върна на темата “Фолксваген” - след официалното обявяване на решението обещавам, че ще разкажа много неща. Към момента то не е взето и нека да изчакаме.

- Тази инвестиция за 1,5 млрд. евро за производство на батерии за електромобили, за която казахте, че сме близо до финала, какво ще представлява – в България ще бъде изнесено производство или развойна дейност?

- Това са технологиите на бъдещето, но те вече са сред нас. Ако има такова производство, България със сигурност ще спечели, защото във всеки електромобил най-ценното са батериите. Виждате тенденцията в Европа, вече е ясно, че бъдещето е на електрическите автомобили. Разбира се, нещата са много динамични, но мисля, че след тази инвестиция ще създадем големи шансове в България впоследствие да започне и производство на електрически автомобили.

- А какво е българското предложение към “Хюндай”?

- Първо, искам много точно да го кажа, че ние пред “Хюндай” се презентирахме като държава. Презентирахме възможностите на България като икономика, като конкурентоспособност, като интензитет на държавни помощи, които можем да предложим. Представихме се с макроикономическа, финансова и политическа стабилност. Предложихме и няколко проекта, по които можем да работим с “Хюндай” - научна и развойна дейност, в страната да се направят центрове за разработки, възможност за производство на батерии, което е различен проект от другата корейска инвестиция, по която в момента се проучва България. Говорихме и за възможността, която бе предложена на правителството от автомобилния клъстер, в страната да бъде изграден център за изпитване на автономни автомобили. Това беше едно от нашите предложения към “Хюндай”. Заради това и те ни заведоха в техния център. Ние имаме терена, считам, че имаме и финансирането, но не знаем как се прави такъв проект и се надявам да си партнираме в тази част с “Хюндай”.

- Тоест тук търсите партньорство и ноу-хау, а не пряка инвестиция?

- Да, това търсим, защото ангажиментът е държавата да изгради този център. Такъв център за изследване и изпитване на автономни автомобили е с изключителен потенциал.

Не искаме обаче да го направим и той да стои като паметник. Искаме да намерим оператор на този център. Но е трудно да кажеш на някого ела си го направи и си го работи. Държавата трябва да предприеме действия, ако иска да развива тази технология.

- На какво се дължи тази фиксация на правителството да бъде привлечен производител, който да направи автомобилен завод в България?

- Нека все пак да уточня, че в България има около 250 фирми производители в автомобилния сектор. Почти 80% от влаганите в автомобилните модели на европейските производители части са произведени в България. Тоест, ние имаме изключителен потенциал. В този бранш имаме около 65 000 заети и амбицията ни е да станат около 120 000 души. Разбира се, нещата са много динамични и трябва много внимателно да следим какво се случва на политическо ниво с бензиновите и дизеловите двигатели, защото там безспорно ще има промени и ние трябва предварително да сме готови за всяко предизвикателство. Това, което вие посочвате като фиксация на това правителство, е всъщност закономерно развитие. Още през 2007 г. ние започнахме кореспонденцията с “Хюндай”. Малко по-късно се появи “Фолксваген”. Така че ние работим. Но автомобилният сектор не е единственият, който се развива у нас. Развива се индустрията въпреки трудностите в световен мащаб като отношенията между САЩ и Китай, Брекзит. Въпреки тези трудности българският износ бележи рекорд. Тази година за първите 7 месеца направихме износ за 33 млрд. долара, при положение, че рекордът ни за цяла година до момента беше 30 млрд. IT секторът безспорно върви изключително добре и добавената му стойност за последните 10 години е почти 25%. Над 40 на сто от заетите в този сектор са жени и това прави впечатление на всеки, на когото представим тези данни. Виждате, че ние работим и тук, и в Корея също казахме, че им предлагаме на вниманието IT сектора, 5G мрежа. Не сме се концентрирали само върху автомобилите, просто това е един от секторите, които работят и се нуждае и от политическа подкрепа.

- Изброихте заводите, които работят. В последните дни обаче излезе едно изследване, че хората всъщност не знаят, че в България работят заводи и че постоянно се откриват нови.

- За последната календарна година се разкриха и разшириха заводи на стойност 1 млрд. и бяха разкрити 8000 нови работни места в тях. Но наистина, и това е работа на Министерството на икономиката, трябва да направим кампания, в която да презентираме тези нови заводи. Наскоро попитах един журналист и не получих отговор дали има предприятие, което да е затворило. Отговорът е не! В България и българският, и чуждестранният бизнес разширяват своите производства. България става все по-конкурентна и това се показва и от икономическия растеж. Вчера излезе и анализ, че страната се е изкачила от 57-о на 46-о място по дигитализация на икономиката. Нека отбележим, че за разлика от общия показател на ЕК за икономическото доверие в ЕС съответният индекс за България отбелязва ръст до 104,7 пункта от 103,9 пункта през август, доближавайки отново рекордните нива от последните шест месеца. Страната напредна и по показателите за икономическа свобода. Но хората се интересуват главно от доходите. Те наистина растат между 10 и 12% на годишна база. Заради това трябва повече да говорим за добрите работодатели, там, където се получават добри възнаграждения.

- Корейският икономически модел е малко по-особен и предполага доста държавна помощ за големите компании. В България подобен модел бихме нарекли олигархичен. Но можете ли да приложите част от техните марки в България, все пак Южна Корея е един от азиатските икономически тигри?

- България все пак е избрала своя път и това са европейските ценности. Ние се съобразяваме със законодателството на ЕС. Не бива и да забравяме, че гръбнакът на нашата икономика, колкото и изтъркано да звучи, са малките и средните предприятия. Мисля, че да, на големия бизнес трябва да се помага, но ние трябва много повече да помагаме на малкия и на средния. С намаляване на административната тежест за тях, с финансиране през Българската банка за развитие, чрез оперативните програми. Но пък трябва и да изискваме от малкия и средния бизнес съответната ефективност. Но трябва да спазваме европейските правила. Те не забраняват да се помага на големия бизнес, но при определени правила.

- А спазването на европейските правила не ни ли спъна сега пред “Фолксваген” и не ни ли постави в неравнопоставена позиция спрямо Турция?

- Не е моментът да коментирам. България даде изключително добра оферта и тя беше в рамките на европейските правила. Не мисля, че проблемът е разликата в държавната помощ, която е предложена от двете държави. Икономическият анализ е съвсем различен, но той следва от други фактори. Нека се вземе решение и ще го обсъдим.

- Бизнесът започна да предупреждава, че се задава нова криза.

- Тя е видима от последните няколко месеца. Има намаляване на износа, има много тежки взаимоотношения между глобалните играчи. Но не говорим все още за криза, това са началните сигнали. България спазва изключително сериозна финансова дисциплина и ние имаме буфер, с който да преодолеем криза. Но нека не очакваме, че това ще е кризата от 2008-а, която продължи дори до 2013 г. В икономиката няма перпетуум-мобиле и виждате, че в момента нито една икономика, дори Китай, не върви нагоре. Ние сме част от световната икономика, в която има пикове и спадове. Нека не говорим за криза. Да, има забавяне, има сигнали, които ни карат да бъдем нащрек, но решенията трябва да бъдат взети от държавата и бизнеса.

- Държавата как се готви, или ще изчакате да видите в каква криза ще се развият тези сигнали?

- Нека видим първо кой сектор е засегнат в момента от кризата. Вероятно е точно автомобилният, но говорим за автомобили с двигатели с вътрешно горене. Заради това се насочваме към иновации и технологии на бъдещето като електромобилите. Тоест ние действаме, но не можем без помощ от бизнеса. Какво ни показа кризата от 2008 г.? Че това не е криза само на държавата, а е преди всичко криза на бизнеса. И много от представителите на бизнеса казват, че след 2008 г. са си взели поука и са оптимизирали дейността си. Това, че българският бизнес се дигитализира, е изключително важно като мярка. Но ние сме част от един пазар и има ли проблем на него, ще има проблем и при нас. Така че решението не може да е на държавата. България е част от ЕС и това е крайно време да го разберем. Ние не сме по-малки от която е да било друга държава. Дори да вземаме по-малки доходи, ние имаме същите права и трябва да ги защитаваме като една общност.

- След Корея има ли други приоритетни държави, в които е нужно посещение на Борисов, за да се задвижат нещата?

- Ние активно работим с всички държави. България няма никакви политически и геополитически проблеми нито със съседните, нито с далечните държави. Заради това и българският износ върви толкова добре. Виждате, че Арабският свят се отваря към България и потребява все повече стоки. С Китай имаме миналата година ръст, с Корея ръст. Скоро имахме междуправителствена комисия и бизнесфорум с Узбекистан. Никой не отрази, че на този бизнесфорум се сключиха договори за 27 млн. долара. При стокообмен дотук 20 млн. долара, бяха сключени нови договори за 27 млн. долара. Не сме спирали. България в момента имиджово стои изключително добре. Политически и дипломатически ние сме отворени и работим с абсолютно всички държави. Защото те знаят, че България е абсолютно предвидима държава – ясно спазва правилата на ЕС и НАТО.

- Скучна държава.

- На мен не ми е скучно. Доста е динамично и разчитам на помощта на медиите. Защото вие идвате и виждате, че се отварят заводи, но телевизиите не представят тези откривания, защото очакват, че това е реклама и трябва да бъде платено. От тази гледна точка разчитаме печатните издания и сайтовете да представят това, което се прави. Това не го прави държавата, а бизнесът, който работи в България.

- Не е ли време за промяна в закона за електронните медии и да се променят правилата за реклама не само за откриване на нови заводи, а и за социални каузи на бизнеса?

- Медиите са гилдия. Вие трябва да се съберете и да направите вашето предложение. Ако едните мислят едно, а другите друго, ще се случи като със закона за горивата – от едната крайност до другата. Докато вашата гилдия не вземе свое решение... Дори по темата свобода на медиите. Не приемам тезата, че България е толкова назад като свобода на словото и медиите. Нямам случай да съм отишъл на интервю и да съм казал не ми задавайте този и този въпрос. Сигурен съм, че и колегите ми не го правят. Така че журналистическата гилдия трябва да си вземе правилните решения. Вие трябва да се съберете и да го обсъдите.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • И шоколадът е наркотик

    И шоколадът е наркотик

    Проучване на “Активни потребители” в България показва, че от 27 популярни марки шоколад у нас само две отговарят на европейското изискване поне 35% от съдържанието да е какаова маса - масло и какао на прах. Това се отнася до най-популярните марки, които масово се правят със заместител на какаовото масло и с много захар, за да са по-пристрастяващи
  • Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Какво ни казват тазгодишните резултати от тестовете PISA НИКОГА НЕ СЪМ крил, че много харесвам работата на министъра на образованието Красимир Вълчев. Смятам, че той е много фокусиран и полезен човек. Вероятно сега върху него ще се нахвърлят заради лошите резултати в тестовете PISA. Искам да кажа, че усилията на Вълчев са напълно в правилна посока