Стайко Стайков: Декар земя стига и над 2000 лв., а при отчуждаване се дават до 1200, трябва промяна на методиката

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7682991 www.24chasa.bg

Цената не бива да зависи от категорията

Всичко, което трябва да знаете за:

В момента най-ощетени са малките собственици, ако им вземат 10 декара, не могат да купят същата земя, казва Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя

- Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ), която оглавявате, настоява за промяна на правила при принудителното отчуждаване на земеделски земи. Какво е искането за изменение, г-н Стайков?

- В последно време започнаха много инфраструктурни проекти. Ние от БАСЗЗ разбираме нуждата и бъдещите ползи от тях. Трасетата на новите магистрали, железопътни линии и газопроводи са доста големи. Обуславят нуждата от отчуждаване на огромен брой частни имоти.

Методиката и цените, които в момента се изплащат, са на категории и са много стари - отпреди 20 или 30 години. Тогава цените на земеделска земя дори в Добруджа бяха под 200 лв. Обезщетенията, които се изплащат при отчуждавания в момента, са с максимална цена за първа категория от 1200 лв. на декар. А за десета категория са около 50 лв. Много често собственикът не може с получените пари да закупи същото количество и качество земя.

При самото купуване той има и разходи. По този начин се нарушават конституционните права на всеки собственик. България е правова държава и трябва собственикът да е обезщетен по нормативна база, така че на това, което му се взема, той да получи равностойно.

Има и друг момент - един имот е част от друг, категорията е по-ниска, а собственикът, за да изготви документите, трябва да отиде до другия край на България. Невинаги категорията отговаря на качеството на земята. Понякога

парите, които

ще похарчи

собственикът, са

повече от тези,

които ще получи

от държавата

Така той, ако притежава малко количество земя, е принуден изобщо да не участва в този процес. Защото няма смисъл - даваш повече пари, отколкото получаваш, за да загубиш земята си.

- Каква трябва да е новата методика за определяне на обезщетенията?

- Ние предлагаме методика, която да не се базира на категориите. При ниските, където собственикът е обезщетяван с 50 до 300 лв./дка, може да се създават трайни насаждения - рози, лавандула и т.н. От тях може да печели много по-добре, сравнено с по-висока категория земя, на която се практикува конвенционално земеделие.

Трябва да бъде създадена методика за справедливо обезщетяване на собствениците, отчитайки тенденциите на нарастването на цените им в България. Обезщетенията при отчуждаванията често са несправедливи.

В Добруджа знаем, че земята е над 2000 лв. В същото време максималното обезщетение, без да се дава никакъв бонитет, когато те обезщетяват принудително, е 1200 лв., и то на първа категория. На трета и четвърта, които са масови, цените са много надолу. Затова алармираме обществеността и управляващите за проблема и нуждата от нова методика. Цените ще продължат да растат, а актуалното състояние на обезщетенията е много ниско.

- Предлагате ли и друга възможна форма на обезщетения?

- Да, предлагаме собственици да бъдат обезщетявани със земи от държавния или общинския поземлен фонд. Дори и да не са в същото землище, да са в близост до отчуждените земи. Този, който желае да има избор - ако не иска пари, да получи земя. Ако държавата създаде възможност за избор, собственикът ще може да получи равностойна земя.

Ще защитим интереса и на многото българи, които са в чужбина. Те не могат да реагират. Никой не би се прибрал за 1-2-3 месеца, без да знае какво ще се случи процедурно.

В момента ситуацията е такава, че ако заведеш дело, ще платиш всички разходи, а вероятността да получиш по-висока сума е минимална. Губиш земята си, а имаш допълнителни разходи за това, че си обжалвал.

- Трябва ли промяна и в тази насока - да се облекчат процедурите, както и таксите, които собственици плащат?

- Държавата разполага с механизми

да извършва

само по

служебен път

някои от

процедурите

Ако собственик се е преместил да живее на морето например, а е от Видин, ще има разходи от 300-400 лв. Той ще трябва да се върне и втори път, за да получи скицата и данъчната оценка. Ако става въпрос за един декар, за който ще получи 500 лв., вече е платил 600 лв. За него е безсмислено да взема тези пари. Идеята е тези разходи, след като държавата прави принудително отчуждаване, да са за сметка на администрацията. Да бъдат въведени нормативно минимални цени, които да са съобразени с пазарните реалности.

Когато на човек земята му бъде взета, той трябва да извърши и други разходи. Последните години все повече хора изповядват сделките си на реални цени. Но не можем да кажем, че това е практика за цяла България. На места с арендатори в едно и също землище един път се изповядват 200 лв. за декар, а друг път - 1200 или 2000 лв. Просто законът го позволява. Ние не можем да контролираме този процес, но не трябва да допускаме българите да са ощетени поради законови празноти.

- Най-големите земеделци ли ще бъдат най-ощетени?

- Не, напротив. Малките ще бъдат най-ощетени. Те имат най-малко земя - средно от 10 до 50 дка. Когато им се вземат 10, те не могат да се съвземат, не могат да купят нова земя. Този малък доход ще стане още по-малък. Затова сезираме държавата и обществеността. Сега се готви нов закон за земята и в него може да бъдат заложени нови правила и ред за обезщетяване. Предстои нов програмен период, ще има проекти, а с това - и все повече засегнати собственици. Дано да се регулира този процес в страната, защото, когато гражданите са защитени, и държавата ще спечели.

- Защо се налага изрично да поискате да се разпише, че строителните дейности в близост до земеделски земи трябва да започват след прибиране на реколтата? Имало ли е проблеми досега в това отношение?

- Когато се използва една земя при инфраструктурен проект, след това тя трябва да бъде рекултивирана. Ще ви дам пример - когато “Мини Марица-изток” добиват въглища от земятя, полезните изкопаеми са държавна собственост, но земята е частна. Собственикът бива обезщетен с някаква сума, но след това земята трябва да се рекултивира и така се възстановява. Но има и други случаи - например проект за жп линия се проточва с години. Когато започне строителството,

никой не се

съобразява със

собствениците

А те са инвестирали в земеделска култура, която е едногодишна. Процесът е предвидим, защо да не може да се изчака един месец, да се остави собственикът или ползвателят на земята да я ожъне. А те отиват, разполагайки с документ от държавата, и без да питат собственика, буквално погазват реколтата.

Има и други проблеми. Строителни отпадъци се изхвърлят на съседни частни парцели. Има изпълнител, подизпълнител, доставчици и т.н., вината се размива и не става ясно чия e.

CV

l Роден е на 21 май 1969 г. в град Сливен.

l През 1996 г. завършва Института по туризъм „Алеко Константинов” в Бургас.

l През 2004 г. придобива бакалавърска степен по туризъм в Бургаски свободен университет.

l През 2006 г. завършва ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий” – Стопански факултет и Икономически институт при БАН София с магистърска степен по „Финанси”.

l Има опит в земеделието от 13 години, a от 2010 г. е изпълнителен директор на "Ставен" АД.

l От февруари 2015 г. е председател на УС на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) и отново преизбран през 2017г.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • “Без наука няма сполука” важи с пълна сила и днес

    Когато нашите възрожденци са настоявали българските деца да ходят на училище, защото “Без наука няма сполука”, със сигурност са били визионерите на своето време. И тогава, и особено днес светът няма как да върви напред без научни постижения и изследвания. Затова е и особено важно, че в Софийския университет ще се изгради център за върхови научни
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,