Работа има, но работниците рекордно не достигат. Къде е изходът?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7685254 www.24chasa.bg

Заетите над 55 г. се увеличиха с 200 хиляди

Безработицата в България падна до 4% през август (по данни на Евростат) – рекордно ниска стойност в историята, за която се събират данни. Подобно е развитието в целия ЕС –

Всичко, което трябва да знаете за:

исторически

ниски нива на

безработица

от 6,2%, съчетани с най-голям брой заети в икономиката на съюза – над 241 млн. души. Ситуацията в България не е много различна от тази в повечето догонващи източноевропейски страни, повечето от които са с нива на безработица, по-ниски от средното за ЕС – Чехия е с 2%, Полша е с 3,3%, Румъния с 3,8%.

Може ли безработицата да пада още и как текущото състояние на пазара на труда се отразява на инвестиционната активност и потенциала за растеж? Българската икономика от началото на прехода насам никога не е била толкова близо до пълна заетост, така че нямаме исторически доказателства за минималните нива на този индикатор. Все пак дори при активно търсене на работна сила и повишаване на възнагражденията може да се очаква определен брой лица да не могат веднага да намерят подходяща работа – дали заради разминаване в изискванията и предлаганите умения, или заради работното време, местоположението на работното място, условията на труд и така нататък. Също така процесът на съзидателно рушене не спира –

някои бизнеси

излизат от

пазара,

измествани от конкуренти в същата ниша, или просто защото създаваният продукт или услуга вече не се търсят.

Поне част от освободените служители прекарват известно време в търсене на подходяща нова работа, дори да има обявени свободни работни места. Регионалните дисбаланси също не могат да изчезнат – независимо от повишената мобилност все пак повечето хора предпочитат първо да опитат да намерят работа, без да се местят. И накрая, съществува проблемът с българите, работещи краткосрочно в чужбина, които след това се връщат и

харчат

спестеното

няколко месеца,

без да заемат работна позиция в България. В този смисъл Чехия вероятно е изключение, но допълнителен спад с още няколко десети от процента и достигане на състоянието в Германия или Полша е възможен.

Извън упражненията по прогнозиране на макропоказатели обаче работодателите в България са поставени пред сериозно предизвикателство. Единият подход – който вероятно за учудване на мнозина не е толкова рядко срещан – е

да се надяват

на нова криза

С други думи, да приемат, че бързо нарасналите възнаграждения (средно с 45% за 4 г., а за някои професии и значително повече) и недостигът на кандидати е моментно неустойчиво състояние и съвсем скоро ще има голяма криза, която ще “върне” безработицата и заплатите на “нормалните” им, по-ниски, нива. Подобна хипотеза изглежда доста неаргументирана в по-широк и дългосрочен контекст – демографските тенденции, конкуренцията за работници в общия пазар на ЕС и значително по-гъвкавият, ефективен и мобилен вътрешен пазар на труд

няма да

позволят

връщане

на

ситуацията

от 90-те

или дори от 2009-2011 г.

Алтернативите са най-общо три. Първата е в активизиране на повече хора от групи, които доскоро се разглеждаха като “уязвими” – майки с малки деца, хора с увреждания, неграмотни или слабограмотни, възрастни хора и др. Впрочем за последните 7 г. заетите над 55-годишна възраст са нараснали с 200 хиляди и вече са 22% от работещите. Повишеното търсене на труд подобри шансовете и на възприеманите за маргинални групи, като заетостта се покачи рекордно дори за лица с основно или никакво образование. В този контекст работодателите трябва да приемат, че все повече ще трябва да разчитат на хора с ниски или неподходящи умения, или загубили трудови навици – това ще означава значително повече разходи за обучение. Дали тези разходи ще бъдат споделени от данъкоплатеца, или ще останат изцяло за сметка на частния сектор, е въпрос на политически избор.

Третото решение е най-важното в дългосрочен план, защото то предполага дълбока структурна трансформация на икономиката – преливането на ограничената работна сила към дейности, в които водещи са знанието, технологията и инвестициите в капитал. Колкото по-висока е добавената стойност, създавана от един зает, толкова повече ресурс може да отдели работодателят, за да квалифицира и обучи хората си.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • “Без наука няма сполука” важи с пълна сила и днес

    Когато нашите възрожденци са настоявали българските деца да ходят на училище, защото “Без наука няма сполука”, със сигурност са били визионерите на своето време. И тогава, и особено днес светът няма как да върви напред без научни постижения и изследвания. Затова е и особено важно, че в Софийския университет ще се изгради център за върхови научни
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,