В 5 общини и 397 кметства има само по един кандидат, но и там ще има избори за кмет, казва в интервю говорителят и член на ЦИК
Още акценти от интервюто:
Срокът от една седмица между двата тура е много кратък. Нужно е повече време за организация на балотажа при изборите за кмет
ЦИК не може да следи дали всички спазват забраната за огласяване на резултати в изборния ден. Дебатът дали тя да остане, трябва да продължи
На 27 октомври 8 чужденци ще се борят за общински съветници
До 12.X. хората с различен постоянен и настоящ адрес могат да подадат заявление за гласуване по настоящия
В София бюлетината за кмет ще е най-дълга. Тук ще има и най-много кръгчета за преференции при листите - от №101 до 161
Приехме в столицата изборните книжа да се отчитат на 3 места, за да не се повтори хаосът с “Арена Армеец”
- Г-н Андреев, кои са по-важните срокове и новите неща, които избирателите трябва да знаят за вота на 27 октомври?
- До 12 октомври избирателите с различен постоянен и настоящ адрес могат да подадат заявление за гласуване по настоящ адрес.
Същият е и срокът, в който избиратели с трайни увреждания, които не им позволяват да отидат да гласуват в секция, да подадат заявление за гласуване с подвижна избирателна кутия. Към заявлението се прилага документ от ТЕЛК, НЕЛК или медицинска епикриза, удостоверяващи увреждането. В случаите, в които в даденото населено място има разкрита подвижна секция, заявление може да се подаде и до 21 октомври.
Иначе за разлика от предишните местни избори през 2015 г. сега за първи път избирателите ще имат опцията да отбележат “Не подкрепям никого” в бюлетината. Друга новост в тези избори е, че в бюлетината за общински съветници в кръгчетата на кандидатите ще бъдат изписани номера, които ще започват от 101 до съответния максимален брой мандати за дадения общинският съвет. В София, където общинският съвет е най-голям - 61 мандата, номерата за отбелязване на преференциите в кръгчетата ще са от 101 до 161.
За първи път на местни избори номерата в бюлетината на партиите, коалициите, местните коалиции и независимите кандидати ще са от 1 до 100. В тези избори няма места, в които да е достигнат максималният брой - 100, тъй като регистрираните партии и коалиции в ЦИК са 66. Тази промяна в Изборния кодекс е направена, за да не се допуска грешката на дублиране на вота за партия и коалиция и преференция за съответния кандидат, който е под същия номер.
Новост е, че за първи път партиите и коалициите, регистрирани в ЦИК, ще са с един и същи номер в бюлетината във всички общини, в които имат кандидати. Различни ще са само номерата им там, където участват в местни коалиции. За първи път местните коалиции не могат да носят свободно избрани наименования като например “За София”. Името трябва да е наименованието на една от съставните партии или коалиции, а тези на другите участници се изписват в скоби.
Надяваме се, че с разяснителната кампания ще обясним достатъчно добре всички промени, за да не се допускат грешки при гласуването.
- Къде ще са най-дълги и къде най-къси бюлетините за кметове и общински съветници?
- Още не мога да кажа, защото тече последна проверка на кандидатите. Със сигурност обаче бюлетината за кмет на София ще е най-дълга, защото има най-много кандидати - 20. След това е Пловдив с 14 кандидати за кмет.
В 397 кметства пък има издигнат само по един кандидат за кмет. А общините с един кмет са 5 – Бойница, Сърница, Етрополе, Сатовча и Симитли. Там ще има избори, като кандидатът ще бъде избран, дори и да е получил само един действителен глас.
- Колко са избирателите с право на глас? А колко чужденци имат право да гласуват и има ли сред тях кандидати за местна власт?
- По предварителни данни общият брой на избирателите е 6 227 901. В ЦИК няма данни за броя на чужденците с право да гласуват. Но има 8 граждани от държави в ЕС, които са кандидати за общински съветници. Те са в общините Средец, Царево, Варна, Хайредин, Асеновград, Нова Загора, Попово и Велико Търново. Сред тях има румънски, английски и гръцки граждани. Гражданите на държави в ЕС, които отговарят на изискванията за пасивно избирателно право, могат да се кандидатират, но само за общински съветници, не и за кметове.
- За първи път в София изборните книжа ще се отчитат на 3 места. Но по закон ОИК трябва да е в пълен състав при приемането им, а сега решенията ще се взимат чрез видеоконферентна връзка. Отсега се говори, че това решение на ЦИК може да е повод за касиране на вота в столицата.
- Все още не е приключил съдебният контрол върху решението на ЦИК за обособяване на 3 приемателни пункта в София. ЦИК прие това решение, за да облекчи приемането на изборните книжа, тъй като в София има най-много секции - над 1500. Решението е в Административния съд – София-град, и по него има две висящи дела по жалби на политически формации. Очакваме да видим дали съдът ще потвърди решението, или не. Едва тогава ще можем да коментираме дали в София резултатите ще се отчитат на едно място, както е било досега, или на 3. На предишните избори забавянето на този процес в София създаде напрежение сред членовете на секционните комисии и в работата на ОИК.
- Как ще гарантирате, че кошмарът от 2015 г. в “Арена Армеец” няма да се повтори, защото въвеждането на един протокол от “Информационно обслужване” отнема по 25 минути, а членовете на ОИК са 41?
- Приемането на изборните книжа и материали е процес, който изисква съгласуване на дейностите, извършвани от няколко участници. Първо, трябва да бъде избрано мястото, на което те ще се приемат, и това зависи от ОИК, Столичната община и областната администрация. Второ, подреждането и обособяването на пункта за компютърната обработка на данните от протоколите трябва да съответства на обема на работата. В София той е най-голям, защото ще има места, на които ще се гласува с 4 бюлетини, а това означава 4 протокола, като в един от тях има и отчитане на преференции, т.е. допълнително въвеждане на числа при компютърната обработка на данните. Организацията на работата в този пункт зависи от изпълнителя на компютърната обработка на данните от вота и се надяваме, че ще бъде съобразен с всички тези обстоятелства. На следващо място е организацията на работата от ОИК - София, която трябва да обезпечи нормалното протичане на процеса и приемането на изборните книжа с нужния брой сътрудници, които да подпомагат дейността ѝ. И накрая ЦИК, която за целта прие това решение за 3 пункта като нужно действие, за да бъде най-добре логистично подреден целият процес по отчитане на данните.
Освен това “Информационно обслужване” предлага да направи приложение, което да подпомогне секционните комисии при проверката на контролите в протоколите. ЦИК все още обсъжда дали да го одобри. По настояване на ЦИК се увеличи значително и възнаграждението на членовете на секционните комисии, за да бъде то адекватно на усилията, които те полагат. Надяваме се, че така в състава на комисиите ще влязат и по-образовани членове.
- Отново секционните комисии ще разполагат само с 1 протокол, а на местни избори има най-много грешки при попълването. ОИК ще трябва да носят на сгрешилите друг екземпляр. Няма ли това да създаде хаос, защото, вместо да приемат резултати, членове на ОИК ще разнасят протоколи на секциите?
- Надявам се, че не. На последните евроизбори, макар протоколът да е само един, нямаше толкова много сгрешени, които да налагат да се носи втори. Отново в обученията на членовете на секционните комисии ще наблегнем на това, че преди да нанесат данните в оригиналния протокол, трябва първо да попълнят черновата и на нея да извършат всички проверки дали съответните контроли съвпадат. Чак тогава да напишат данните и в оригиналния протокол.
- За първи път разместването на листите с преференции ще става със 7% от гласовете за кандидатската листа, а не от общинската избирателна квота. Така по-лесно или по-трудно избирателите ще разместват листи?
- Точно така. Не мога да кажа дали разместването на листите ще е по-лесно, защото принципът е различен. Вече ще се взимат предвид действителните гласове за самата кандидатска листа, а в някои случаи това значи доста по-голямо число от дадената общинска избирателна квота. Тоест даден кандидат трябва да събере повече преференции, за да може да мине по-напред в листата. Това е законодателно решение и преценката дали е ефективно и до какви резултати ще доведе трябва да направят законодателите след изборите.
- Правилно ли разбирам, че в по-големите градове разместването ще става по-трудно, а в по-малките - по-лесно?
- Възможно е в по-малките общини, където броят на избирателите е по-малък и съответно и този на действителните гласове за една кандидатска листа, това да става по-лесно. Причината е, че там 7% като абсолютно число ще е по-малко от същия процент, но спрямо общинската избирателна квота. И съответно обратното за по-големите населени места.
- Има и нови изисквания за медиите. Могат ли те да отразяват безплатно кампанията на кандидатите?
- Възможността медиите да предоставят безплатно време или публикации на агитационни материали съществува от приемането на Изборния кодекс след измененията от 2015 г. Единственото ново изискване е договорите, с които се предоставят такива безвъзмездни услуги на партии и коалиции, да се публикуват на страницата на съответната медия и да се предоставят на Сметната палата. Това не изключва възможността медиите да отразяват предизборни събития, които имат обществено значение, но трябва да се прави разграничение дали то е агитация, или не.
- Да, но това не е ли въпрос на субективна преценка на контролиращите органи дали мнението им ще съвпадне с това на съответната медия?
- Преценката на ОИК или ЦИК трябва да бъде направена на база на обективните факти дали има данни за агитация или не, дали са накърнени правата на даден кандидат и т.н.
- Отново ще важи забраната за огласяване на екзитполове. Смятате ли, че правило, което по принцип масово не се спазва, трябва да продължи да съществува?
- Не е редно да изразявам лично мнение, тъй като съм член и говорител на ЦИК, а тя е правоприлагащ орган. Дебатът е политически и е свързан с промяна на изборното законодателство. Едната теза е, че тази забрана не е ефективна, защото се заобикаля както от социологическите агенции, така и от доставчиците на медийни услуги, включително и чрез публикуване на данни в социалните мрежи или съобщаване на класации, животни или ястия. Въпросът е дали съобщаването на тези данни в изборния ден влияе на избирателната активност и на нагласите на избирателите дали да гласуват, или не. Вероятно това е бил мотивът на законодателя за въвеждането на тази забрана. Ако има разбиране и воля тя да отпадне, трябва да се вземат съответните законодателни решения.
- Питам по две причини. На евроизборите ЦИК глоби само определени медии, докато други цял ден пускаха данни. Не трябва ли в такъв случай ЦИК да се самосезира и да глобява всички? И второ, преди дни председателят на ЦИК Стефка Стоева изрази мнение, че забраната трябва да отпадне, защото не се спазва и в изборния ден ЦИК се занимава само да глобява медии вместо с останалите ангажименти, които има.
- Когато е имало сигнали за нарушения на забраната, ЦИК се е произнасяла. Не мога да кажа дали само някои, или всички медии са били глобени. Когато ЦИК не е сигнализирана, няма как да проверява всички медии. Г-жа Стоева е изразила мнение, че трудно могат да бъдат проследени всички медии и би могло тази забрана да се подложи отново на обсъждане. Знаете, че имаше такъв опит при последните промени на Изборния кодекс преди евроизборите. Очевидно този дебат ще продължи. ЦИК също е поставяла няколко пъти този въпрос в анализите, които прави задължително след всеки вид избори.
- Ще поставите ли и въпроса за удължаване на времето между двата тура на 2 седмици, каквото мнение изрази г-жа Стоева?
- ЦИК няма законодателна инициатива, но в анализите поставяме въпросите, които според нас трябва да бъдат разгледани. Да, този въпрос е поставян няколко пъти. Срокът от една седмица между двата тура е малък и не е достатъчен, за да може изборната администрация да работи в нормален режим. Реално от установяването на резултатите от първия тур до втория остават няколко дни за отпечатването на бюлетините, протоколите и останалите изборни книжа за балотажа. А отчитането на вота от първия тур става 48 часа след края на изборния ден. Тоест остават 3-4 дни, в които институциите да изпълнят ангажиментите си, за да е готово всичко до деня преди балотажа, когато изборните книжа се предават на секционните комисии, и вотът да протече нормално. Затова може да се мисли за срок от 14 дни за провеждане на балотажа, както е в други европейски страни, но това е въпрос на законодателно решение.