4 неща, важни за позицията ни към Скопие

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7687353 www.24chasa.bg

Външни фактори търсят влияние

на Балканите чрез нестабилност

Бих искал да подчертая, че не споделям “мека” или “милостива” българска политика спрямо официално Скопие. Бих препоръчал твърда, но гъвкава и перспективна българска позиция.

Една успешна

българска

позиция

според мен би следвало да включва няколко основни неща.

Първо, разумен и дългосрочен натиск от българска страна върху македонските ни партньори за реализация на всички важни ангажименти, поети от двете страни с договора от 1 август 2017 г. Това, което наблюдаваме засега, е натиск единствено по въпросите на официалната история и работата на двустранната комисия от историци по тези въпроси - натиск и от двете страни. Без да подценявам значението на тази част от двустранните отношения, струва ми се, че по нея напредъкът ще бъде труден, труден за измерване и за утвърждаване в институционалната практика и публичния дебат в Северна Македония. Необходимо е да се приготвим за по-продължителни дебати и противоречиви резултати от тях.

Същевременно има поредица от теми на двустранните отношения, по които можем и трябва да положим максимални усилия и натиск, за да постигнем бърза реализация на своите интереси. Инфраструктура, магистрала и железница, инвестиции, медии, културни центрове и инициативи, публикации и свободно културно общуване, сътрудничество в образованието на всички нива - това са само част от приоритетите, които имаме да реализираме максимално бързо и настойчиво.

Фиксацията единствено върху историята оставя другите важни теми на заден план и ги маргинализира.Това е в полза на тези, които не желаят динамични българо-македонски отношения.

Второ, ясно операционализиране на пълномощията на двустранната историческа комисия и разпределяне на отговорностите между историци и политици. “Умиването на ръцете” на политиците с “неотстъпчивостта” на историците съответства на старата македонска поговорка - “врти ги в кръг и ги лажи...” Кого лъжем - себе си.

Натискът върху двете страни на комисията се увеличава и очакванията към нейната работа очевидно трябва да се понижат. Резултати ще има тогава, когато политиците поемат своята отговорност.

Договарянето на

политическо

равнище между

Скопие и Атина

по тези въпроси се оказа възможно - не виждам защо да не е възможно и на политическо равнище между Скопие и София.

Трето, в епохата на напълно освободена от обективни рамки, напълно субективирана идентичност в глобалния свят, държавнополитически натиск - в частност по проблеми на членството на РСМ в ЕС - трябва да бъде много внимателно формулиран и упражнен, за да не изглежда нелепо и нелегитимно.

Четвърто, двустранните отношения между България и Македония са обект на многообразни интереси, далеч надхвърлящи интересите на двете страни. Има международни фактори, които са заинтересовани от динамично сътрудничество и преодоляване на двустранните проблеми между София и Скопие -

това са

факторите на

Запада,

това са нашите партньори от НАТО и ЕС. Добрите отношения между България и РСВ са част от стратегията на Запада за интегрирани и динамично развиващи се Балкани. Има фактори, които искат обратното - вътрешни разделения, неразрешими проблеми, нарастващо отчуждение и - по възможност - конфликти. Това са факторите, които са външни по отношение на евро-атлантическия свят и които искат да придобият нарастващо влияние на Балканите чрез тяхното разделение, подялба и нестабилност. Кои ли са тези фактори? Въпрос с “повишена трудност”...

Прави са тези експерти, които посочват, че взаимоотношенията между България и Македония са от един порядък с отношенията между Румъния и Молдова, Гърция и Кипър и т.н. Но всеки конкретен случай има своята конкретна историческа определеност и логика на развитие. Необходимо е политическо и стратегическо творчество за постигане на оптимално разрешение на наследените исторически дилеми. Тук инициативата трябва да бъде наша - на България. Не подценявам политическата общност в РСВ, но без ние да определим рамката, в която искаме да развиваме двустранните отношения, дрейфът по историческото безвремие от последните 30 г. ще продължи.

(От фейсбук)

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Без винетка там, където се движи градският транспорт

    Без винетка там, където се движи градският транспорт

    Проблемът “докъде с винетка” се задълбочи, защото бе изгубено много време в мудни преговори между Пътната агенция и някои общини. От общините успокояваха гражданите, че няма да се иска винетка в рамките на големия град, докато една сутрин най-неочаквано крайградските селища не осъмнаха със знака за задължително платен стикер
  • Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Замислете се колко щастие има в думите “Изписахме я!” ТАЗИ история е малко по-дълга, но така се получи. Не питах баща ми дали мога да я разкажа. Не питах и колегите му. Може и да се обидят. Но ще поема риска. Твърде важна е и ми се ще да не я замитаме под килима. Дано не ви разочаровам, но в нея няма да се разказва за фрапираща лекарска небрежност