Горан Брегович: Талантът е като тубичка с паста за зъби

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7687392 www.24chasa.bg
Горан Брегович СНИМКА: Румяна Тонева

Горан Брегович и неговият Оркестър за сватби и погребения ще направят няколко концерта в страната ни. На 4 октомври ще бъдат във Варна, на следващия ден ще са във Велико Търново, а на 6-и ще бъдат на сцената на зала 1 на НДК в София.

- Обещахте 3 много интересни концерта в България. Как ще изненадата е българската аудитория?

Всичко, което трябва да знаете за:

- Ще изсвиря най-новия си албум “3 букви от Сараево”. Разбира се, ще свиря и стари парчета, както и филмова музика, която съм правил през годините. Българската публика ще може да чуе музика и от стари мои албуми като “Шампанско за цигани”. На тях всички в залата полудяват. Ако не полудеете на тази музика, значи не сте в ред.

- Как се спряхте на името Оркестър за сватби и погребения?

- В началото наричах момчетата “оркестър за сватби и погребения” просто на майтап, защото, преди да започнат да работят с мен, ходиха да свирят на сватби и погребения, също като всички останали бендове на Балканите. Впоследствие започнах да харесвам това име. Свикнах с него и го запазих. Дори сега сме готови да свирим по сватби и го правим.

Не сме ходили

на погребения,

но съм сигурен, че и там ще се справим много добре. Няма как да гарантирам, че ще можем да възкресим мъртвеца, но ще посвирим хубава музика.

- Как започнахте работа с Людмила и Даниела Радкови? Каква е разликата между вокалистите и сестрите?

- Записвах с тях за първи път, когато работихме по филма Undergraund (“Подземен свят” - от англ.) Върху една част, която кръстихме “Война” ми трябваха български гласове. Оттогава започнах много да харесвам двете сестри - не само като професионални певици, но и като хора. Людмила беше бременна в деветия месен, а сега дъщеря ѝ е в университет. Заедно с Людмила и Даниела работим от много дълго време и те са толкова добра компания!

- Винаги сте много позитивен и енергичен на сцена. Как контролирате емоциите си?

- О, много е просто. Винаги изпитвам страшно удоволствие от това, което правя. Обграден съм от много талантливи хора и чувството да си с тях на една сцена е върхът. Ако е късно вечерта и някой ме попита: “Къде ти се ходи?”, без да се замисля, ще отговоря, че ми се излиза на сцена с моите музиканти. Това е най-забавното място, на което мога да бъда, независимо по кое време на деня.

- Защо решихте да използвате етнозвуци в рок музиката си?

- Да използвам етно в моята музика е най-логичното нещо, което мога да направя. Свиря традиционна музика от малък. Започнах професионално да се занимавам с музика от 15-годишен. Когато композирам мелодиите, звукът идва много естествено в главата ми. Не е нужно да се замислям много. Аз произхождам от средностатистическо семейство и няма как да не съм силно обвързан с етномузиката. Това се превърна и в причината, заради която моята рокендрол банда пожъна такъв успех. Ние

не копираме рок

групите от Запада

Може да видите, че често няма никаква разлика между рок групите от Запад и някоя комунистическа страна. Смятам обаче, че рокаджиите в комунизма са много по-ценни от тези на Запад - не само заради музиката си, но и защото са социален феномен в този режим.

За мен би било много скучно и отегчително да свиря само този стандартен вид рокендрол, който всички познават. Моята рок музика е етнозвуци, но и смесица от всичко около нас, което ни обгражда.

- Създали сте много красиви мелодии. Какво е вашето вдъхновение?

- Не знам. Много е трудно да обясня процеса на писане на музика. Повечето хора сигурно си представят как композиторът сяда пред пианото, бавно слънцето изгрява, музата каца на рамото му и музиката идва в главата. За жалост, не е така. Реално погледнато, просто сядаш и работиш. Талантът е като тубичка с паста за зъби. Трябва да я натиснеш, за да излезе пастата. Много често се налага за това да жертваш лично време, което може да изкараш на някое място с близките си например.

- Философията помага ли ви в музикалната кариера?

- В университета учих философия. По времето на комунизма с тази специалност се ставаше

професор, който

преподава теорията

на марксизма

Това обаче не беше нещо, което исках да правя - да преподавам на децата философия. Беше твърде рано. Аз започнах да уча тази наука, защото имах толкова много въпроси и се опитвах да намеря подобаващите отговори. Накрая просто имах още повече въпроси. Не се получи както си го представях.

Понякога от обучението си получаваш повече мелодия, отколкото думи. Така се получи и при мен. Получих много повече мелодии в главата си, отколкото думи.

- Коя от всички филмови музики, които сте писали, ви е била най-голямото предизвикателство?

- Животът ме завъртя около това да пиша музика за филми. Започнах да го правя покрай приятели. Никога не съм се усещал като композитор на филмова музика. Моята музика е твърде мелодична и агресивна за музикалната индустрия. Имах късмет да работя с няколко режисьори, които нямаха претенциите да съм работил за киното преди. Музиката ми не е особено илюстративна. Мога да сложа в биографията си 4-5 добри филма, но не смятам, че съм добър композитор на филмова музика. Това е просто един период от моя живот.

- Как живеете с популярността?

- По едно време записах няколко от албумите си в студиата на “Пинк флойд”. Те никога не правеха снимки. Срещал съм се много пъти с членовете на “Пинк флойд”. Те изглеждат толкова нормални и земни. Все едно съм се срещнал с чичо си. Носят джинси и бяла тениска, нищо претенциозно. На тях не им трябва да играят роля на големи звезди. Никой не знае как изглеждат те, но всички знаят музиката им. И аз нямам нуждата някой да слага снимката ми на стената си. Просто искам хората да слушат музиката ми. Дори хората, които харесват песните ми,

не е нужно да знаят

как изглеждам

- Вярно ли е, че сте избрали да свирите на китара, защото момичетата са харесвали китаристи?

- Разбира се, че е вярно. Ако някой ти каже, че е много привлекателно за момичетата да свириш на китара, ще се научиш да свириш на всички видове китари.

- Имате ли приятели в България?

- Да, имам. Тук съм се срещал и запознавал с много мили и приятни хора. Българите са много близки по култура и характер до хората от Босна и Херцеговина. Това гостоприемство го има само на Балканите. С българите може да се седне на една маса и дълго да се хапва и пийва, защото човек се разбира с вас от първата минута.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • “Без наука няма сполука” важи с пълна сила и днес

    Когато нашите възрожденци са настоявали българските деца да ходят на училище, защото “Без наука няма сполука”, със сигурност са били визионерите на своето време. И тогава, и особено днес светът няма как да върви напред без научни постижения и изследвания. Затова е и особено важно, че в Софийския университет ще се изгради център за върхови научни
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,