Владо Пенев: Ако се оставим само на всекидневието и неговите глупости, съсипваме собствения си живот

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7691054 www.24chasa.bg
Пенев в Испания

- Преди няколко дни се върнахте от Испания, където бяхте голяма група с ваши колеги и близки приятели. Как се организирахте толкова много хора, г-н Пенев?

- Организирах го през март. Аз съм причината всички тези хора да се съберат. Всеки поотделно искаше да отидем някъде. Казах им, че трябва да се организираме и да запазим време, за да можем заедно да заминем. Отначало не бяхме толкова много, но постепенно се събрахме всички. Определих един период, който беше достатъчно далече от март - за края на септември, питах ги дали можем да сложим тези 5-6 дни, че са заети предварително. Те казаха да. Отидох в Народния театър и в Театър 199 и лично забраних да им слагат представления в този период и започнах организацията.

- Защо в Южна Испания?

- Беше малко егоистично - аз не бях ходил там. Много исках да отида в Алхамбра.

- Как се пътува в такава голяма компания?

- Отидохме със самолет до Малага, там вече си взехме микробус. Беше много смешно, защото той беше 9-местен, а ние бяхме 10 човека. Някои сме по-корпулентни (смее се), но имаше слаби и красиви момичета. Четири момичета бяха на седалка за трима.

- Кои градове посетихте?

- Бяхме в Малага, Севиля, Кордоба и в Гранада, където ми откраднаха портфейла.

- Как стана?

- Нямам идея! Портфейлът ми беше в една чанта тип бананка. Мартина ми я купи, че било много модерно. Но не я носех на кръста, а през рамо. Не знам как стана - аз си държа портфейла винаги в джобовете! И защо си носех и паспорта, и личната карта, и всичките дебитни и кредитни карти на едно място, не знам. Просто тази чантичка е отишла на гърба ми. Исках да си купя нещо, дръпнах я и видях, че е отворена. Най-интересно е, че вътре освен портфейла бяха и очилата ми. Те си стояха вътре с калъфа. (Смее се.)

- Какво стана после - с какъв документ се върнахте в София?

- Отидохме веднага в полицията. Мислихме, че трябва да идем в нормален полицейски участък, но се оказа, че за туристи има друго място. Слава Богу, мъжът на Теодора - Стефан Духовников, е испаноговорещ. Превежда ми и обясни много добре каква е ситуацията, дадоха ми документ, с който казаха, че е възможно да се прибера. А иначе редът е да отида до консулството във Валенсия или в Мадрид. Но беше събота, в неделя трябваше да се приберем. Проверих всички възможности, накрая реших, че ще рискувам да се прибера с този документ.

- В такива случаи е хубаво човек да е известен и да го познават.

- Да, но в Испания не съм известен. Като отидох на летището, там бяха категорични, че не може да пътувам само с този документ. Колегите обясниха, че съм известен. “Но, вижте, Антонио Бандерас, когото познаваме, да си загуби документите, пак ще е същата работа - няма да стане”, ми казаха. Като споменаха Антонио Бандерас,

моите колеги

възкликнаха:

“А, Антонио

Бандерас! Нашият

е много повече!”

(Смее се.) Напрегнато беше.

- Как се прибрахте все пак?

- Трябваше да се получи един имейл на правилното място, но мина време, в което имах усещането, че ще трябва да остана.

- Сега вече имате ли лични документи?

- Да, имам и част от картите. Аз ги блокирах моментално, като разбрах, че ги няма. Благодаря на всички колеги, с които бях. Нито аз, нито те позволихме това да развали преживяването. Да, създаде дискомфорт и усложнения, но бе преодолимо.

- Как се озовахте на мястото, където е сниман сериалът “Синьо лято”?

- Оказах се съвършено неподготвен - “Синьо лято” за мен е неизвестен филм, не съм го гледал. Когато са го излъчвали, съм бил доста пораснал, за да гледам такива детски филми. Теодора питаше къде е мястото, на което са го снимали, и много искаше да идем там. Оказа се, че е близо до Малага.

- Какво представлява?

- Семпло курортно градче, но явно филмът е много популярен навсякъде по света, лодката на един от героите е извадена на брега и е станала популярно място за снимки. Непрекъснато имаше туристи, макар да беше извън сезона. Имаше алея с портретите на героите и съответно с името на актьора. Теодора ходи и прегръща портретите на някакви, в които била влюбена като малка.

Трудно е да намериш хора, с които да можеш да пътуваш. Когато сте много и желанията и трептенията са различни някакси трудно се организира така, че всички да са хармонични. Аз съм изключително благодарен, че точно тези хора, с които често работим заедно, ходим на вечери, успяхме да отидем там. За това, че всеки със собственото си его събра своето, сложи го в услуга на общото и се получи нещо много приятно. Ние се забавлявахме, смяхме, правихме глупости, ама много големи.

- Какви глупости?

- О, няма да кажа, абсурд!

- Върнахте се към работния график и току-що излязохте от репетиция, по какво работите сега?

- Да, това беше първа среща и репетиция за нещо, за което отдавна си говорим с мои колеги.

Искаме да привлечем

с популярността,

която всеки от нас

има, младите хора

към високата поезия

и въобще към изкуството в неговите най-чисти проявления. И те да не са свързани с комерсиалността, не че в нея има нещо лошо. Никога нищо не трябва да бъде забранявано, заклеймявано и премахнато, но истинското изкуство - това, което е резултат на висок душевен порив, няма широка популярност, защото инерцията на всекидневието и леснината на комерсиалните проявления убиват желанието да се докоснеш до него. Известни хора, както сме ние в случая, се заемаме с това по възможно най-чистия и лесен начин да доведем до съзнанието на младите хора бисери на българската поезия. Това ще се случи на 9 октомври в голям столичен клуб под името “Поетите”.

Аз ще започна с “Опълченците на Шипка” - стихотворение, което се учи в училище. Стремежът ни е да накараме младите хора да усетят как посланията, патосът, емоцията, които съдържат тези произведения, са абсолютно адекватни на днешния ден. Дадох си сметка, че голяма част от “Опълченците на Шипка” е тотален рап. Средствата и жанровете могат да се сменят, но емоцията и посланията са нещо, което остават дълго. Правим го с Юлиан Вергов, Захари Бахаров, Теодора Духовникова, Иван Бърнев, Бойко Кръстанов, Луиза Григорова, Малин Кръстев - най-актуалните сред младите български звезди. Това са мъже и жени от различни поколения, които обичаме поезията.

Цялата тази инициатива, която е на Диана Алексиева и на нейния сайт, е наречена “Поетите”. Не се казва “Големи български артисти четат”, не е изредено нещо поименно. Диана пусна рекламата за това, без да има сигурно нито едно име. И билетите се изкупиха за часове - очевидно от хора, които имат нужда да чуят поезия. А кой ще бъде проводникът, е второстепенно. За мен това е ценно.

- Какво представяте - произведения само на класици или и на съвременни автори?

- Дълго спорихме за това какво да бъде. Има и съвременни стихове, като например на Георги Господинов и на Стефан Цанев. Но първата част е с тежка артилерия - в нея са само класически стихотворения, които всеки знае. В по-голямата си част са революционни и повдигащи духа. Има част с хумористични неща, които имат и лека ирония. Завършваме с любовна лирика.

- Често говорите за важността на паметта.

- Да, няма как да оцениш, че Ицо Хазарта е страхотен поет, ако не знаеш, че най-малкото в българската поезия той има на какво да стъпи и да се развива. Иначе ще стоиш на ниво: “Тоя каза някакви много интересни работи и много ме изкефи”. Когато знаеш откъде идва това, през какво минава, вярвам и се надявам, че ще добиеш възможност да удоволстваш, тоест удоволствието ти да е много по-голямо. Иначе ти е дребно смехче, което те докосва на много плитко ниво. Когато го преживееш истински, толкова по-значимо и важно е, днешният ти ден става по-смислен. Ако се оставим само на това, което всекидневието ни предлага, и глупостите, които се случват ежесекундно, ние съсипваме собствения си живот. А той е само един и не бива да позволяваме елементарността, посредствеността, глупостите, клюките да стават определящи и те да ни водят. Напротив - да си дадем шанс да ни се случат вдъхновяващи неща. Но ние трябва да контролираме това. Никой няма да дойде и да ти каже: Вземи сега хубаво да преживееш тези моменти. Ти трябва да имаш необходимост да го направиш и то е също усилие.

- Има ли надежда? Сам казвате колко бързо се е разпродал спектакълът.

- Аз съм оптимист. Вярвам, че в нашето общество, макар да изглежда болно, разядено, гнило и подвластно на дребни страсти и на мизерия, има вдъхновяващи, силни хора. Хубаво е те да се събират и да повличат по някакъв начин останалите.

Не да ги водят хора

с комплекси за

малоценност,

които по неведоми пътища са станали водещи политици, организират панаири и това ни е тема на деня. Ами, не, не ми е тема. Нито ще го гледам, нито ще го коментирам.

Едно от старите седем чудеса на света е храмът на Артемида в Ефес. Между другото бяхме там тази година заедно с Теодора Духовникова и Юлиан Вергов, наистина няма нищо останало от него. Той е подпален и изгорен от Херострат само защото той е бил тотален бездарник, който нямал по какъв друг начин да остави името си в паметта на хората. Решил, че ще запали този храм, за да се запомни името му - нещо, което кореспондира жестоко със ситуацията днес. Сега също не е важно с какво ще запомнят името ти - дали със скандал, дали с мръсотия. Най-важно е да ме запомнят. Ето това е един пример от древността, който се повтаря и сега.

- Кое беше последното вдъхновяващо нещо, което ви се случи?

- Имам чувството, че тази година само съм работил - толкова много снимах, толкова много репетиции. Бях си решил, че лятото ще почивам 2 месеца, но се оказа, че съм почивал само две седмици по начина, по който исках. Почнах снимките първо на “Откраднат живот”, после на един великолепен филм - “Рая на Данте”, с прекрасни хора. Режисьор е Димитър Радев, оператор - Калоян Божилов, който е и операторът на “Ага”, а аз много харесвам този вид кино и чувствителност към света. Всъщност усещането ми е, че цялата година е била в работа. Но си дадох сметка, че като почнах от Божи гроб, пустинята Вади Рум и Петра през февруари, после бях в Ефес и Истанбул, след това бях в Италия, ходих и във Франция - една седмица бях при Мария Касимова-Моасе, съм имал великолепни срещи, преживявания. Включително и с последното пътуване в Испания.

- Продължавате ли снимките на “Откраднат живот” и какво предстои да се случи с героя ви професор Цонев?

- Да. Не знам какво ще се случва, макар да бяхме със сценаристката Христина Апостолова заедно в Испания.

- Не я ли питахте?

- Не обичам да питам, както и да искам някакви неща. Аз разчитам на това, че Христина е толкова чувствителна, усеща всякакви вибрации, така че съм убеден, че тя ще напише това, което е най-добре и ще ми достави най-голямо удоволствие да го изиграя.

- Не е ли странно, че двама от героите са Владов и Пенев?

- Не, нарочно е - заради мен се казват така. Нали знаете, че участвах в промото на сериала за Нова телевизия и дълго време беше предвидено аз да играя професор Генадиев, който впоследствие изигра Стоян Алексиев. Но по това време снимахме последния сезон на “Под прикритие” и телевизиите не можаха да се разберат за моето време - не можеше паралелно да снимам двете неща и после да бъдат излъчвани. И

в моя чест бяха

Владов и Пенев

- те винаги са в двойка в сцените. Но същото е с Мазов - той е на Карамазов. Христина има такива заигравки с имената.

- Какво ви даде “Откраднат живот”?

- Аз влязох, когато машината вече беше смазана. За нивото на българските телевизии този екип е най-високо професионалният. Те не се уморяват за секунда да измислят и да вървят в жанра, който са си избрали, да бъдат максимално точни. Подбират страхотни артисти - партньорствата ми са изключителни. Янина Кашева и Мария Каварджикова са живи легенди на българското кино. Когато емоционално имат достатъчно добри, интересни задачи, ти само можеш да седиш и да се учиш от тях. Така че за мен самия е много вълнуващо.

- Поставихте си доста цели за 60-ия ви рожден ден, на празника ви миналата година беше премиерата на постановката “Бащата”, в която сте в главната роля. Какво ще правите за 61-ия си рожден ден след 20 дни?

- Не знам вече какво ще правя, нищо не съм мислил. Няма да имам представление, както е било предишни години.

- Планирате ли ново пътешествие?

- Да, подготвям го в момента.

Заминаваме с

дъщеря ми Яна

в Буенос Айрес,

Аржентина, да посрещнем 2020 г. С нас ще са и мои приятели, но още не мога да кажа кои.

- Бяхте с дъщеря ви и в Перу - превръща ли се в традиция всяка година да пътувате някъде с нея?

- Не е традиция. Дори не си и помислях, че ще пътувам някъде с Яна - тя е достатъчно голяма и от години вече не съм част от почивките ѝ. Естествено, тя предпочита да е със свои приятели, връстници. Но така се случи, че миналата година бяхме в Перу, а пък сега ще отидем в Аржентина.

- Не я ли натискате вече да има свое семейство, деца?

- Не, не мога да я карам такива неща - това ще са нейни решения, това е нейният живот. С майка ѝ сме се опитали да я възпитаме така, че тя да е отговорна към собствените си действия. Съвършено спокоен съм, че тя ще направи всичко, което трябва, и по начина, по който трябва, когато реши. Аз съм абсолютно готов за внуци, бих искал, ще ми е много приятно, но по никакъв начин не мога да я пришпорвам. За мен най-важно е да е щастлива, да се чувства добре, да ѝ помагам с каквото мога, когато тя поиска. Не искам да ѝ помагам, когато тя няма нужда от това. Аз наистина винаги съм на линия и готов, но никога в изискваща позиция. Всъщност ако я питате нея, може би друго ще излезе, но аз така мисля за себе си. (Смее се.)

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Позорният “Луковмарш” трябва да бъде спрян

    Позорният “Луковмарш” трябва да бъде спрян

    Националистите от БНС отново се канят да провеждат т.нар. Луковмарш, въпреки че нямат разрешение за това. А главният прокурор разпореди проверка на организаторите на марша месец преди насрочената дата. Въпреки това от лагера на националистите за поредна година се извършва познатата организация. Само бегъл поглед върху разпоредбите към участниците
  • Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Замислете се колко щастие има в думите “Изписахме я!” ТАЗИ история е малко по-дълга, но така се получи. Не питах баща ми дали мога да я разкажа. Не питах и колегите му. Може и да се обидят. Но ще поема риска. Твърде важна е и ми се ще да не я замитаме под килима. Дано не ви разочаровам, но в нея няма да се разказва за фрапираща лекарска небрежност