Доц. д-р Михаил Груев, историк: Живков всъщност пада в деня, когато рухва Стената

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7691388 www.24chasa.bg
ДОЦ. Д-Р МИХАИЛ ГРУЕВ СНИМКА: ЙОРДАН СИМЕОНОВ

Той до последно се бори да изкара мандата си като държавен глава, а за партиен лидер да се избере преходна фигура, казва историкът

Всичко, което трябва да знаете за:

- Доклад на Щази с гриф “Строго секретно” от 8 октомври 1989 г. описва като незадоволително “настоящото вътрешнополитическо положение в ГДР” - това ли е предвестникът на падането на Берлинската стена, доц. Груев?

- Всъщност този доклад констатира едно общо раздвижване сред източногерманците в резултат на разхерметизирането на комунистическата система. То започва още през май 1989 г., когато Унгария тържествено обявява, че отваря границата си с Австрия. Но се оказва, че това обслужва не толкова унгарците, които искат да отидат в съседна Австрия, а гражданите на ГДР, които започват да изтичат през Унгария за Австрия и оттам - към Западна Германия. Ето така се освободи духът от бутилката. А в този доклад

Щази само

констатира едно

начално брожение

в източногерманското общество, което обаче бързо катализира критично голяма маса хора.

- Става дума само за един месец - до 9 ноември 1989 г., когато бе обявен краят на разделението на Германия, нали?

- Именно. Но нарастването на такава огромна опозиция на комунистическия режим на Хонекер показва не само натрупването на голямо напрежение в източногерманското общество, но и необратимост на процесите на перестройка. Режимът на Хонекер беше сред най-консервативните в Източна Европа. Неслучайно под съветски натиск, буквално дни след като през октомври 1989 г. беше отбелязана 40-годишнината на ГДР, Михаил Горбачов пенсионира Хонекер, замествайки го с Егон Кренц - партиен функционер от по-новата генерация. Но в крайна сметка всичко това ускори колапса на ГДР и разпада на системата.

- Физическото демонтиране на стената става две години по-късно, през 1991 г. Но на 9 ноември правителството отменя ограниченията за напускане на страната, а през нощта срещу 10 ноември насъбралото се гражданство щурмува Берлинската стена. Кое ги провокира?

- Намерението на ръководството на Германската единна социалистическа партия, както официално се наричаха немските комунисти, първоначално беше този обрат да стане плавно, регулирано и контролирано. Подготовката за отварянето на границите всъщност започва още през октомври. Тогава западноберлинският кмет договаря с шефа на соцпартията в Берлин и източноберлинския си колега

отваряне на

граничните

пунктове

през декември. Това става, след като източногерманци окупират посолствата на ФРГ в Унгария, Чехия и Полша с искане да бъдат приети в Западна Германия, а Австрия направо отваря границата си. В края на октомври вече се е родило мощно гражданско движение най-напред в Лайпциг, после в Дрезден, а малко по-късно и в Берлин и големите градове на Източна Германия. Стотици хиляди източногерманци излизат на улицата, скандирайки “Ние сме народът!”.

ГДР решава да промени Закона за пътуване в чужбина и да улесни значително процедурата. Вече всеки има право да получи в най-кратък срок пасаван, с който да излезе и да се върне обратно в ГДР.

На пресконференция вечерта на 9 ноември говорителят на ГЕСП Гюнтер Шабовски представя новия закон, който обаче все още не е в сила. На въпрос на журналист откога влизат новите правила в пропускателния режим Шабовски обаче отговаря: “Веднага!”. Този отговор предизвиква силен наплив към стената на самия 9 ноември. Процесът на разпад на тоталитарните режими обаче вече е започнал и е необратим - най-напред в Полша, после в Унгария. А в деня, в който падна стената, беше свален и Тодор Живков.

- Защо на 9 ноември? Отбелязваме го официално на 10-и.

- Изследователите на най-новата ни история акцентират върху пленума на ЦК на БКП от 10 ноември, но всъщност голямото политическо решение за свалянето на Тодор Живков е взето на заседанието на Политбюро предния ден, на 9 ноември, с мнозинство от 1 глас. Организаторите на този преврат водят дебат чий е гласът, който

надделява

за оставката

на Живков

Но по общо мнение е на Пенчо Кубадински, който през цялото време лавира между очерталите се лагери в Политбюро.

Живков всъщност до последния момент опитва ходове, подобни на тези, които направи Янош Кадар в Унгария и Густав Хусак в Чехословакия - да напусне партийния пост и да запази този на държавен глава. Това би му дало по-голям буфер и възможност за по-постепенно оттегляне от властта. Тази е играта на Живков и в преговорите му с Горбачов - те са косвени, водят се чрез съветския посланик Шарапов в София. Живков иска да се избере преходна фигура за партиен лидер, а той да довърши мандата си на държавен глава.

- Каква е ролята на срутената Берлинска стена за България?

- На катализатор на смяната в самото Политбюро. Има

огромно

психологическо

въздействие

както върху членовете му, така и върху заседаващите на следващия ден на пленума в “Бояна”.

- Защо при нас не се получи като в Германия, Чехия, Полша - критична маса хора да окупира площада и да се бори за свалянето на режима?

- Има и исторически, и социокултурни причини. Но истината е, че режимът тук бе един от най-консервативните. И имаше подкрепата на немалка част от населението. Всъщност онази критична маса, за която говорите, която да излезе на улицата и да каже като в Германия “Ние сме народът!”, липсваше.

Не бива обаче да се омаловажава приносът на представители на интелигенцията за тази смяна, защото все пак се изискваше гражданска смелост.

- Нашият репресивен апарат по-силен ли беше от тези в централноевропейските социалистически страни?

- Пред 50-те и 60-те години - да. Но през 80-те години имаше дори контрациклични прояви на режима на Живков в сравнение с общото омекване на тези режими в другите соцстрани, особено на Кадар в Унгария. При Живков имаше и

“екстрата”

с възродителния

процес

А това е структурна разлика в сравнение с останалите източноевропейски режими.

- Каква цена заплати Германия за тези 155 км ограда от бетон, които разделиха народа й? Впрочем историци пишат, че първоначалната договорка между Русия, САЩ, Франция и Великобритания след Втората световна война за поделянето на Берлин, е нарушена.

- Всъщност френската, американската и британската окупационна зона във Федерална република Германия се обединяват в една с така наречените Парижки споразумения за ФРГ през 1955 г. Те са една от

първите стъпки

към обединяването

на германската

държава

Но този акт стимулира източния блок да обяви създаването на Варшавския договор.

- 30 години по-късно разделението в Европа върви по оста консерватори и либерали, а около тях националисти, а не около ляво и дясно. Политическото разделение отпреди го няма, но има икономически и демографски спад. Това ли поиска Западът, който спечели студената война през 1989 г.?

- Да, Западът спечели студената война, но той няма интерес от икономическия спад и лошата демография. Те са резултат от естествено развитие. Победителките след Втората световна война например се опитват да подадат ръка на разрушена Европа и особено САЩ с т.нар. план “Маршал”, но под съветски натиск Източна Европа се отказва от участие в него. Заровим ли се обаче в американската документация за плана Маршал, ще видим съвсем рационални обяснения, че Щатите, които са сред победителите, нямат интерес от една разрушена и съсипана Европа.

В сравнение с този период обаче положението след края на студената война е малко по-различно. Но в крайна сметка немалко западноевропейски държави също се оплакват от изтичане на мозъци към САЩ. Така че на този процес трябва да се гледа в контекста на общата глобализация, към която върви светът.

CV

Роден на 25 октомври 1971 г. в София

Завършил специалност история в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1994 г.).

Доктор по история (2001), доцент (2009) в Катедрата по история на България в  Историческия факултет на СУ. Ръководител на катедрата от 2011 г.

Преподава съвременна българска история и етнология на етническите групи в СУ “Св. Климент Охридски”.

Бил е гост-лектор в университетите в Мюнхен, Саарбрюкен, Белград и др.

Автор е на три монографии, студии и статии по проблемите на възродителния процес

l От 5 март 2015 г. е председател на Държавна агенция “Архиви”.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • “Без наука няма сполука” важи с пълна сила и днес

    Когато нашите възрожденци са настоявали българските деца да ходят на училище, защото “Без наука няма сполука”, със сигурност са били визионерите на своето време. И тогава, и особено днес светът няма как да върви напред без научни постижения и изследвания. Затова е и особено важно, че в Софийския университет ще се изгради център за върхови научни
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,