Големият минус - легитимира реформаторите
от БКП, дава им време да трансформират
политическата си власт в икономическа
Кръглата маса в България започва 52 дни след свалянето на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. Тя трае от 3 януари до 14 май 1990 г., заседава 19 пъти, а резултатите от нея днес някои анализатори оценяват като противоречиви.
По определението на един от тогавашните активисти на СДС “ Кръглата маса е умен механизъм, полузаконен и почти антиконституционен опит на реформаторските сили в БКП да надделеят над консерваторите, като размахат плашилото на страшната опозиция и на Москва”.
На нея сядат представители на прохождащия Съюз на демократичните сили, който представлява новите сили, и на БКП (която иска да закрепи поразпадналото се до вчера статукво на държавния социализъм, но да му придаде по-приемлив вид).
Подобна кръгла маса се провежда и в Полша, на която да се договорят най-общо казано правилата на прехода. Но там опозиционният профсъюз “Солидарност” сяда на една маса с правителството на страната.
В България обаче СДС не преговаря с правителството (на Георги Атанасов, назначено с указ на Държавния съвет, което управлява страната до 8 февруари 1990 г.), а с БКП. Според анализатора Огнян Минчев точно тази “българска” версия на Кръглата маса “бе основна стратегическа грешка на съвсем младата опозиция в първите дни на 1990 г. Ако вместо БКП на масата бяха седнали представителите на правителството на Георги Атанасов, темата на дебата щеше по необходимост да бъде процесът на предаване на властта”.
Според Желю Желев “СДС се съгласява да преговаря с БКП, защото в партийното ръководство (за разлика от правителството на Атанасов) са комунистите - реформатори начело с Луканов, докато Атанасов е известен както с близостта си до Живков, така и с участието си в политическите решения за “възродителния процес”.
Така току-що сформираният СДС избира идеологическите аргументи (дава предпочитание към комунисти реформатори срещу нереформираните), а не властовите и политическите. Каквито и оценки да се дават с днешна дата
за първите стъпки на
така наречения втори
капитализъм
в България, точно на Кръглата маса се определят правилата, по които се осъществява мирният преход. А крайната цел, припомня с днешна дата проф. Димитър Луджев - един от участниците в тогавашните събития, е написана и в управленската програма на СДС за преход към демокрация и пазарна икономика: “Тази програма беше окончателно завършена по време на Кръглата маса и добре показва, че ние сме имали ясна представа как трябва да се извърши смяната на системата”, казва Луджев.
В крайна сметка точно на Кръглата маса се договаря да се премахне член 1 от старата конституция от 1971 г. (според който ръководната роля в държавата и обществото е на БКП), разпускане на политическата полиция (част от бившата Държавна сигурност), деполитизиране на армията, полицията, съда, прокуратурата и дипломацията, разпускане на организациите на БКП по месторабота. Премахнат е Държавният съвет и на негово място е учредена президентска институция. Преходът трябва да стане “по ненасилствен, безкръвен и цивилизован път”. Взето е и решение за свикване на 7-о Велико народно събрание, което да изработи нова конституция. На последното заседание на Кръглата маса - 14 май, 1990 г., дори се приема Етичен кодекс на предизборната кампания, което всъщност си е черновата на един Избирателен кодекс във всяка демократична държава.
Защо не пометохте веднага комунистите - това е един от често задаваните въпроси в първите години на прехода към реформаторите. Отговорът на Димитър Луджев, който е вицепремиер в първото правителство на националното съгласие, начело с Димитър Попов, е: “Такъв огромен преход е
свързан с огромни
жертви и страдания,
но той не може да стане без базовото съгласие на голяма част от населението. Не може една трета от населението да върви напред за сметка на друга една трета от хората, която да бъде смачкана и изхвърлена. Всичките тези приказки, че трябвало да изметем комунистите - е, как си представяте да изметем един милион и двеста хиляди души, които отгоре на всичкото единствени в Източна Европа спечелиха изборите и имаха мнозинство във ВНС. За съжаление, в СДС взеха връх крайните екстремистки тенденции, които отхвърляха търсенето на компромис и сътрудничество не само с БСП, но и с бившите си колеги и съратници, които бяха изхвърлени. Провеждаше се политика на конфронтация, която доведе до спиране на реформите и до катастрофа на управлението на СДС.”
Пак според него в първите години от прехода БСП преследваше своята цел - да запази контрола върху политическата власт и ако може - да я трансформира в икономическа. Тя никога не е губила интерес към политическата власт. Когато спечелихме изборите през 1991 г., пеехме “Последен валс”, а Лилов предупреди, че това не е последният валс на БСП. Поради това, че запазиха контрола върху властта дълго време 1990-1991 г. - те имаха възможност организирано и много ловко (имаха в ръцете си целия апарат на държавата) да създадат условия за трансформация към овладяване на икономиката на страната.” Така според проф. Луджев се заражда една от особеностите при раждането на втория български капитализъм - т.нар. банкови реформи на Луканов, когато “само през 1990 г. бяха създадени над 70 търговски банки, един куп частни банки и всички те се оглавяваха от техни хора, които са били в апарата на партията или в службите”.
Заседанията на Кръглата маса се предават директно по програма “Хоризонт” на Българското национално радио, а вечер след информационната емисия “По света и у нас” по БНТ се излъчва репортаж за заседанието през деня.
Според Димитър Луджев предложението за кръгла маса е направено от СДС на 19 декември, и макар в началото БКП да е била против, след това започва консултации за организирането на национална кръгла маса с казионните политически и обществени организации, синдикатите и творческите съюзи, а след две седмици, на 3 януари 1990 г., и с представители на опозицията. СДС обаче отказва да преговаря с ОФ, профсъюзите и ДКМС поради тесните им връзки с комунистическата партия и затова се решава страните да са две: БКП и СДС, които имат право да включват и други страни в квотите си. Подготвителните срещи са проведени на 18 и 19 януари. Първото пленарно заседание е на 22 януари в НДК, като в нощта преди неговото откриване по инициатива на опозицията излиза вестник “Кръгла маса”.