Европа е уязвима пред заплахата от нови вълни от мигранти

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7708494 www.24chasa.bg

Брюксел объркан и умерено възмутен от агресията на Анкара срещу кюрдите в Сирия

Понятието “мюнхенска политика” веднъж завинаги влезе в политическия речник след 30 септември 1938 г. Дано се окажа лош пророк, но нашият свят се движи бързо в посока, която ни отвежда до ситуацията в Европа от края на 30-те години. Една от разликите се състои в това, че днес прецедентите на “мюнхенска политика” са ежедневни, поразителни и най-лошото е, че тези, които си ги позволяват, дори не смятат за необходимо да ги оправдаят - за разлика от Чембърлейн и Даладие.

Международният ред се разпада пред очите ни и влиятелни държавници от демократичния свят редовно допринасят за този изключително опасен процес. Когато през август 2008 г. Русия нахлу на територията на Грузия след месеци на организирани провокации срещу грузински села и граждани в Южна Осетия, докладът на Талявини (ЕС) на практика обвини за случилото се страната жертва - Грузия. Това бе ясен сигнал до Кремъл - имате картбланш да очертавате с агресия вашата “сфера на интереси”. Последствията не закъсняха - през 2014 г. бе окупиран Крим, в Донбас избухна граждански конфликт, подклаждан от руски войски без опознавателни знаци. Днес “формулата Щайнмайер” легитимира тази агресия, като въведе практическа автономия за руските марионетки в Донбас и блокира суверенните решения на Киев за бъдещето на Украйна.

Кюрдите бяха последователни съюзници на САЩ, Израел и Европа в самоотвержената си битка срещу метастазите на “Ислямска държава”. Те изнесоха тежестта на тази битка и на победата в нея. Днес са изоставени от един американски президент, чиято ексцентричност и ненадеждност превръща Америка от опора на международната сигурност и стабилност в ключов проблем на сигурността в глобалния свят. Европа също наблюдава с умерено възмущение - по-скоро объркване - агресията на Анкара срещу кюрдите в Сирия, без да може да разубеди силния човек на Турция Реджеп Ердоган, че слагането на знак за равенство между кюрдите и техните лидери и определението “терористи” не може да бъде прието от гледна точка на каквото и да е международно право и принцип. Европа е уязвима от заплахата за нови вълни от милиони мигранти, които Ердоган би могъл да насочи на север и на запад като отмъщение за една принципна позиция на Брюксел. Новите съюзници Москва и Анкара са само два примера за агресивно самоуправство в съвременния все по-хаотичен свят. Саудитска Арабия прави същото срещу бунтовниците шиити в Йемен, от което страда цялото мирно население на страната.

Иран смята себе си “у дома си” в целия регион между Техеран и Бейрут и не пести заканите си да унищожи една суверенна държава - Израел. Обясненията на Тръмп за изтеглянето на дори символичния американски контингент от Сирия, който имаше важна сдържаща роля срещу агресивните амбиции на по-мощните съседи, обясненията от Белия дом са, меко казано, нелепи - “Нормандия” и т.н.

След като глобализира икономиката и човешкото общуване на планетата през последния половин век, Западът изпада в маразъм и цинична демонстративна безпомощност да поема отговорност, съответстваща на неговата мощ, стопанска сила и морална отговорност за стабилността на международния ред. Пишат се големи трактати за новата роля на новите сили - Китай, Индия, Русия, Турция... Нови или стари, международните сили имат отговорности за поддържане на международен ред, който да пази живота и честта на обикновените хора и да съвместява държавния суверенитет с отговорностите към глобалната човешка общност. Светът никога не е бил идеално място за живеене, а международният ред никога не е бил абсолютен и респектиран от всички.

Това, което се случва днес обаче, е рецепта за нахлуващ хаос, в който лидери и режими с агресивни цели и безотносителни към правила, норми и морал държавни идеологии заплашват да превърнат нашия свят в джунгла - в система на естествен подбор в полза на силния, който може безнаказано да унищожава по-слабите. Това не е просто мюнхенска политика - това е мюнхенска стратегия, която днес се практикува и от Вашингтон, и от старите европейски столици в полза на тези “нови сили”, които отдавна чакат реванш за имперските си неудачи от близкото или по-далечното минало. Ние няма да оставим един добър свят на децата си. Защо живеем тогава?

(От фейсбук)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Къде е Божков - задача с едно неизвестно

    Къде е Божков - задача с едно неизвестно

    Конфузът в държавата къде точно е Божков - на свобода или в ареста, в Абу Даби или Дубай, се развива, откакто преди три седмици частният самолет на бизнесмена бе засечен да каца в Обединените арабски емирства (ОАЕ). Преди това имаше догадки, че е някъде на Балканите, може би в Белград, където от години се подвизава банкерът Цветан Василев
  • Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Замислете се колко щастие има в думите “Изписахме я!” ТАЗИ история е малко по-дълга, но така се получи. Не питах баща ми дали мога да я разкажа. Не питах и колегите му. Може и да се обидят. Но ще поема риска. Твърде важна е и ми се ще да не я замитаме под килима. Дано не ви разочаровам, но в нея няма да се разказва за фрапираща лекарска небрежност