Петер Лимбург: Ситуацията в БНР е класически пример какво се случва, когато се смесят ролите на журналисти и политици

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7712908 www.24chasa.bg
Петер Лимбург се срещна с Бойко Борисов. СНИМКА: ОФИЦИАЛЕН ТУИТЪР ПРОФИЛ НА ЛИМБУРГ

Расизъм има в цяла Европа. Не трябва да виним една страна повече от другите

Генералният директор на немската обществена телевизия “Дойче веле” Петер Лимбург посети България за два дни. Той се срещна с президента Румен Радев във вторник, а в сряда сутринта - с министър-председателя на страната Бойко Борисов.

“На първо място говорихме за медийната ситуация в България и в Европа, за темите, които засягат всички ни, като бежанската криза, Турция и Сирия. Беше интересно да чуя мненията на политиците. Много се радвам, че имаха време, защото невинаги мога да се срещна и с министър-председателя, и с президента на една държава”, каза пред “24 часа” Лимбург.

Малко след срещата си с Борисов той проведе дискусия със студентите във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Интересът бе толкова голям, че избраната зала едва успя да побере присъстващите.

Генералният директор на “Дойче веле” даде ценни съвети на младите журналисти. Наблегна колко е важно да проверяват източниците си, за да не създават фалшиви новини. “Ние сме журналисти, а не активисти”, това е едно от правилата, които следва Лимбург, затова посъветва и бъдещите си колеги да умеят да направят разлика между репортаж и коментар и да не смесват двата жанра.

- Г-н Лимбург, има ли примери за политически натиск спрямо “Дойче веле” и ако има, как реагирате на тях?

- Винаги има натиск от страна на политиците към “Дойче веле”, но той не идва от Германия, а от вън. Някои правителства не са доволни от това, което правим. 25 години съм работил в частна телевизия, след това ме избраха за генерален директор на обществената “Дойче веле”. На практика бях първият от частна медия, който заема тази позиция и който не е бил политик. Гледах телефона и чаках да звънне някой, но никой не го направи. Никой - нито министри, нито говорители на парламентарни групи. Това ме накара да се реорганизирам, защото иначе нямаше какво да правя. Сега сериозно, шегата настрана. Горд съм с това, че разграничаването между политиката и обществените медии работи много добре, съвместимо с държавните субсидии на “Дойче веле”. Имаме и регионални телевизионни станции, предполагам, че върху тях може би има и някакъв натиск, но те се справят. Не сме забелязали да има сериозна намеса. Явно системата действа. Може да твърдите, че нашите услуги са много скъпи, но не може да ги критикувате, че са подвластни на натиск. Тъй като ме питате какво бих направил, ако има такъв - бих приключил разговора с тези хора. Да, политиците могат да дадат мнението си и да кажат: “Не забравяйте Балканите”. Добър съвет, това не е натиск. Важното е, че дори ако се опитат, просто не трябва да им се поддаваме. Понякога искат да вкарат техни си хора - да ги назначим. Ние обаче им казваме: “Не, ние си знаем от кого имаме нужда, него ще назначим”.

- Може ли да дадете примери за опити да ви бъде оказан натиск от чужди правителства?

- Да, имало е такива инциденти. Руската Дума ни обвини, че се намесваме в руската политика, което не е вярно, но те се опитват да ни окажат натиск. Китайците правят същото, защото не ни позволяват да открием офис в Пекин и блокират всичките ни оферти.

Има голям натиск

по целия свят към

журналистиката

като цяло,

включително и към “Дойче веле”. Свикнали сме с това, но хубавото е, че нямаме подобен натиск от Германия, което ни позволява да сме независими.

- Следите ли ситуацията в Българското национално радио?

- Аз бих подходил по друг начин към ситуацията, но не съм човекът, който може да дава съвети в България. Това е класически пример какво се случва, когато смесите ролите на журналисти и политици - когато нямате достатъчно добро разделение. Оттам нататък на кого му е хрумнала “прекрасната” идея да уволнява дамата, е отделен въпрос.

- Научихте ли за скандала с расистките коментари на българските футболни запалянковци?

- Да. Не съм експерт по българския футбол и по расизма, който заобикаля този спорт. Това е позорно, наистина вреди на имиджа на България. Най-вероятно обаче не се случва само тук. Расизъм има в цяла Европа. Не трябва да виним една страна повече от друга, а трябва заедно да се борим срещу него като европейци, а не да казваме: “Вижте тази държава, в нея е пълно с расисти”. Може да има различни степени на расизъм в някои страни, може би някои са по-засегнати от него, но това е генерален проблем за Европа, за който като медия трябва да информираме не чрез обвиняване на някого, а като се опитаме да намерим начини да го решим.

- С оглед на ситуацията в региона “Фолксваген” трябва ли да има завод в Турция?

- Много такива коли съм карал и съм сигурен, че те винаги са били сглобени на правилното място.

Мен обаче никой

не ме пита къде

да се построи завод

за “Фолксваген”

Въпреки всичко добре е, че германската индустрия демонстрира смелост, противопоставяйки се на хора, които очевидно и нарочно нарушават международните закони и са врагове на свободата на пресата.

- Социалните медии вече са неразделна част от живота на почти всеки човек. Вие как гледате на тях - като на генератор на фалшиви новини или като на платформи, където няма цензура?

- Гледам на социалните мрежи и по двата начина. Мисля, че те са страхотен инструмент, с който в журналистическото съдържание да се включат хора, които може да не са се занимавали с това преди. От друга страна, в социалните мрежи и интернет има място за фалшивите новини, пропагандата и дезинформацията. Речта на омразата е наистина сериозен проблем. Всичко негативно от живота съществува и в социалните мрежи, но те му дават тласък, разпространяват го като рак. Въпреки това не мога да кажа, че социалните медии са нещо лошо. Те крият опасности, но дават и предимства.

- Откъде идва популизмът според вас - от ляво или от дясно?

- Популизъм има от ляво и от дясно. Има го и в екодвиженията. Този, който идва от дясно, става все по-опасен, бих казал смъртоносен, защото е плашещо колко човека са били убити в Германия от крайнодесни през последните години. Така че и там, и в цяла Европа има такова мнение - че популизмът на крайнодесните нараства. Корените му са различни. Предполагам, че някои от тях тръгват от една и съща почва, защото знаете, че има някаква прослойка, която си живее живота без проблеми. Тя има достъп до всичко - пари, образование и т.н. Поради тази причина има хора, които едва ли не се чувстват зарязани. Има селскостопански райони, където обществените услуги трудно достигат. В Източна Германия имаме едно странно явление, защото там нарастват резултатите на партията “Алтернатива за Германия”. Ако погледнете картата и потърсите кои жп линии и гари са били закрити, ще видите, че те са предимно там. Това е така, защото след обединяването на Германия се приватизират услугите и собствениците казват: “Там не ни е изгодно”. Затварят го и хората нямат вече услугата. Имат един автобус дневно, а училището и болницата са на 60 км. Хората започват да усещат, че не са част от историята на големия успех на Германия. И тъй като източногерманското общество трябваше да се промени много, вие имате личен опит от прехода, източногерманците се чувстват пренебрегнати, едва ли не, че Западна Германия ги гледа отвисоко. Достатъчно е да имате 20%, които да мислят по този начин. Останалите 80% може да имат собствено мнение. За популистите 20-те процента са достатъчни, защото винаги са работили на принципа “разделяй и владей”. Намират къде са ранените. Отиват и казват: “Това е безобразие, това е престъпление спрямо вас”.

Ако се вгледате,

те критикуват, но

не дават решение

Просто искат да възбудят емоции, да убедят хората, че с тях се отнасят несправедливо.

- Ако пълните и обективни факти са средството, с което се борим срещу популизма, какво може да използваме, когато ги нямаме?

- Ще се опитате по-здраво да търсите фактите. Това е моментът, в който се вижда разликата между добрите и мързеливите журналисти. Точно тук трябва да следвате лозунга “Никога не се предавай”. Не вярвайте на всичко като чиста монета. Правете го, ако проверите фактите и те го потвърдят. Съгласен съм, не е лесно. Имате нужда от хора, които да ви осигурят тази информация, от мрежа. Понякога това е дори опасно, но си струва, защото, ако разкриете история, която е само ваша, ексклузивен материал, който да промени нещата към по-добро, това за нас, журналистите, е много хубаво. Ние обичаме да ни признават, да ни стискат ръцете по улицата, да си видим снимката във вестника, да печелим награди. Суетата си е суета, това е лошата ни страна, но добрата е, че повечето от нас искат да направят света малко по-добър. Ние не спираме да работим, защото ни е станало скучно. Всички имаме идеята да подобрим света, да помогнем на хората да излязат от своето тежко положение. Мисля, че за нас това е основна движеща сила, независимо от възрастта. Това е прекрасна работа. Както ми каза един колега от Би Би Си веднъж: “Журналистиката е гадна професия, но все пак е по-добра, отколкото да бачкаш”.

* В интервюто са използвани въпроси и от други медии.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Добре е, че се пестят време и нерви на данъкоплатците

    Добре е, че се пестят време и нерви на данъкоплатците

    НАП все повече заприличва на съвременна институция, която има за цел не само да гони длъжниците и да следи за повече приходи в хазната, но и спестява излишни усилия на тези, които я пълнят. Едно от тях е гласуваната законова промяна хората да не дават бележки, ако ползват данъчни облекчения, а НАП сама да попълва информацията
  • Тротинетките с каски? И футболистите играят с кори (Видео)

    Тротинетките с каски? И футболистите играят с кори (Видео)

    Изглежда доста готино да свалиш каската си. Е, по-яко е, когато си на мотор, но скоро ще трябва и на тротинетка. И нека противниците на идеята не забравят, че и футболистите играят с кори.  Още по темата с правилата за тротинетки вижте във видеозавещанието на седмицата с Димитър