За какво им беше на англичаните да
спретват расистки гейт баш на България
В България всяко чудо е за три дни, най-голямото за девет. На Волен мегафонът още не беше заглъхнал от тротоара пред БНТ, когато се развихри расисткият скандал с англичаните. Не остана фактор в държавата, който да не се е изказал по проблема с агитките, абсурдното поведение на Боби Михайлов и обидното поставяне на нацията под общ знаменател с няколко ревящи дебили на трибуните.
За по-малко от едно денонощие темата от улична прерасна в политическа, самият президент сътвори най-безумната си мисъл: “Футболът - заяви Румен Радев - е огледало на състоянието на държавата.” Значи при това положение
и финландците
трябва да са
пълен провал,
понеже след няколко десетилетия чак сега имат някакъв шанс да участват на европейско. От друга страна, произвеждат нокии за целия свят, но според теоремата на българския държавен глава излиза, че управлението им е по-зле и от нашето.
Въобще големи неща се казаха, гръмки заглавия излязоха, но никой не даде адекватно обяснение за причините, довели до това очевидно нагласено активно мероприятие. Какви расисти сме ние, бе? Циганските махали у нас си живеят напълно безплатно, плащаме им тока и водата с нашите данъци. Поне една адекватна версия някой да беше дал относно очевидния въпрос: защо британците разлаяха кучетата баш срещу България? Тукашните дебили ли са им най-големият проблем? Възможно ли е например скандалът да е нагласен нарочно, за
да отклони
вниманието на
поданиците на
Елизабет Втора
от Брекзит
в най-критичния момент от преговорите с ЕС? Понеже точно така стана, населението на Острова се фиксира върху българските “животни” и за два дни остави Джонсън и кралицата на мира.
От самото начало поведението на британците беше странно. След мача в Лондон футболната им асоциация предупреди, че в София нейните футболисти ще напуснат терена, ако има расистки прояви. Все едно българските фенове са по-брутални от черногорските или чешките.
Няма публика без идиоти, които си изкарват яда върху тъмнокожи футболисти, случва се дори в Австрия, където танцуват валс по улиците и ходят масово на опера. Повече от очевидно е, че скандалът беше предпоставен, но мозъчните тръстове в нашата страна незнайно защо не ровят до корен и нямат нищо против наглата вътрешнополитическа пропаганда.
Преди два месеца имахме друга внезапна проява, този път изцяло made in Bulgaria: Иван Костов съобщи по телевизията, че очаква прокуратурата да го подгони в разгара на кампанията за местните избори. Намираме се точно в този исторически момент, но бившият премиер не е нито арестуван, нито подсъдим. Каква беше истинската му цел да даде онова интервю в края на август?
Тогава “Дойче веле” информира, че отрицателните герои Цацаров и Гешев се мъчат да дискредитират Костов и да внушат, че той седи зад “Демократична България”, което било категорично невярно твърдение. Защо същата германска медия или някоя от нашите поне не задава въпроси сега, след като събитията очевидно опровергават Командира? Да не би пък през лятото отново да сме станали свидетели на активно мероприятие, без да разберем? И как така изведнъж се появиха протестиращи “за” и “против” новия главен прокурор, които са толкова наясно с детайлите в работата на съдебната власт? Явно отговорът вече няма значение за свободата на словото, защото
някои крави
са свещени
Да си припомним и “Репортери без граници”, които включиха убийството на Виктория Маринова в списъка на убитите през 2018-а журналисти, въпреки че Северин Красимиров вече беше заловен и се знаеше, че мотивите му нямат нищо общо с професията на телевизионната водеща. Позицията на тази свята организация обаче моментално намери благодатна почва във фейсбук, където се разгърна тезата на “Демократична България”, че строителна фирма е свързана с престъплението. Днес същите инфлуенсъри се мъчат да забравят случката, но пък нищо не ги спира да спекулират със 111-ото място на България в класацията за свободата на медиите.
Може би тази манипулативна позиция е била една от причините “Репортери без граници” да не получат Нобеловата награда за мир тази година, кой знае! Отделен е въпросът защо най-обективните български медии не са смутени от противоречивите обстоятелства около въпросната неправителствена структура и нейните спорни критерии.
В очите на обществото положението е едно и също още от социализма: филмът не е шведски, а съветски, не били компютри, а компоти, не знам как е, ама и така не е… Голям джангър и ник'ва конспирация!