Ралица Ганева: Търговците ще намалеят със 150 хил. след 15 г., ще търсят 28 хил. лекари и 53 000 медицински сестри

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7714913 www.24chasa.bg
Доц. Ралица Ганева СНИМКА: Десислава Кулелиева

Още акценти от интервюто с доц. Ралица Ганева от СУ "Св. Климент Охридски":

В индустрията има глад за среднисти, който ще се запълни с 35 000 висшисти

В България туризмът се развива, но като дял в заетостта е по-голям от Италия, Франция и Великобритания

Най-търсеният чиновник ще е приложен специалист

55-годишен вече ще е млад работник. 60 е новото 40!

Заетостта ще се свие с 6% през 2034 г., а причината е демографската криза и миграцията

Ако не инвестираме в човешки капитал, сме обречени да се доближим до изоставащите икономики

Вече се предлагат места, изискващи висше образование, а доскоро са били за среднисти. Такъв пример е секретарката

- Доц. Ганева, готови сте с резултатите от прилагането на модела за средносрочно и дългосрочно прогнозиране на пазара на труда. Какви ще са най-търсените професии до 2024 г.? Какви до 2034 г.?

- Изготвените средносрочни и дългосрочни прогнози са базирани на макроиконометричен модел, специално разработен от екипа ни за социалното министерство. Той обхваща всички сегменти на пазара на труда. Съставен е от 9 основни модула, включващи компоненти, анализиращи и прогнозиращи поведението на предлагащите труд и работодателите. Разработването на модела стартира през 2013 г., а през последната година имахме възможност да го надградим и актуализираме.

Няма голяма разлика в търсените професии в средносрочен и дългосрочен план. Разликата се крие в това, че в дългосрочен план някои професии ще станат много по-търсени, а други по-малко. Структурата на заетостта в България много ясно предполага силна роля на заетите в търговията, преработващата промишленост, строителството и транспорта. Няма как професиите продавач, работник, шофьор да не останат популярни. Те и в момента са най-търсени като брой, ще продължават да се характеризират с най-голям брой заети, но в дългосрочен план този брой ще намалее осезаемо. Очакваме това свиване да бъде компенсирано от по-голямо търсене на професии, предполагащи създаване на по-висока добавена стойност. Най-ясно това се очертава в секторите образование и здравеопазване, чиито дялове в общата заетост в България са почти два пъти по-ниски спрямо средните за ЕС. Ето защо, когато говорим за търсене на професии в бъдеще, по-конкретно към 2034 г., много ясно очертаваме нарастващата потребност от учители, акушерки, медицински сестри и лекари.

- С колко ще се увеличат местата за учители и медицински сестри през следващите 15 г. и защо?

- Очакваме броят на

заетите учители и

преподаватели да

нарасне с около 15-16%

до 2034 г. Тук обаче се включват и частният сектор, професионалното обучение, ученето през целия живот, приобщаващото образование, обучението и наемането на повече специалисти за работа с деца с проблеми в развитието и др. В тази бройка не включваме учителите, които към момента са в предпенсионна възраст. Последното означава, че след 15 г. проблемът с наличието на такива кадри ще бъде много по-остър и изисква адекватна реакция още сега.

Очакваме търсенето на медицински сестри и акушерки да е около 53 хил. души към 2034  г., а на лекари – приблизително 28 хил.

Проблемът с липсата на достатъчни кадри ясно се вижда, ако се отчете фактът, че сега много лекари и медицински сестри работят в повечеот едно болнично заведение. Не по-различно е положението с персонала, полагащ здравни грижи за хора. Именно последният е и сегментът от системата на здравеопазването, който е най-слабо развит у нас - грижите за възрастни хора, за деца, за хора с увреждания и болни.

- В кои сектори очаквате най голям спад на работни места?

- Най-голям спад очакваме в търговията. Въпреки това обаче секторът ще остане с втория по големина дял в общата заетост. Това е в синхрон с очакване за свиване на заетостта в сектора на търговията и на ниво ЕС. Основен фактор за свиването са намаляването и застаряването на населението. Втората причина са развитието на електронната търговия и навлизането на автоматизирани системи и роботи в сектора. Очаква се появата на все повече магазини без касиер, в които потребителите ще маркират стоките сами. У нас секторът на търговията е по-голям като дял на заетите в сравнение със средните за ЕС стойности. Ето защо очакваме продължаване на окрупняването и преструктуриране в посока по-големи магазини. Очакваме заетостта в сектора в дългосрочен хоризонт да спадне с около 150 хил. Независимо от това броят на работещите в него ще остане над 360 хил.

Спад се очаква и в ресторантьорството и хотелиерството. Броят на сервитьорите и барманите се предвижда да остане значителен - около 54 хил., в процентно отношение свиването ще бъде голямо. Същото се отнася и за готвачите, чийто брой ще бъде 34 хил., но и там се предполага известно свиване.

- Има ли и други причини за свиването на заетите в търговията и ресторантьорството?

- Това е предопределено от ниското ниво на заплащане в тези сектори. Нормално е

хората да се насочват

там, където заплатите

са по-високи,

понеже сме свободни хора и има мобилност на пазара на труда, можем да работим навсякъде в Европа. Това се отразява негативно на секторите, които не могат или не искат да предложат конкурентно заплащане на труда.

- Туристическият бранш непрекъснато се оплаква, че липсват кадри в туризма, каква е причината за свиването на работните места за сервитьори, бармани и готвачи?

- В България туризмът се развива, но като дял в общата заетост той е много по-голям от този във Франция, Великобритания, Италия, Германия. Същевременно нашият потенциал за развитие е значително по-ограничен в сравнение с тези държави. Очакваме заетостта в този сектор у нас да се свие, като, разбира се, това не предполага затваряне на хотели и ресторанти, а единствено оптимизация на персонала. Голям проблем е и много ниското ниво на заплащане на труда, особено спрямо нивото в Европа. Свиването всъщност би било здравословно, ако се увеличи производителността на труда и се преосмисли бизнес моделът. Собственикът например да работи и като готвач, да сервира, неговото семейство също да се включи, за да може да е устойчив ресторантът. Навлизането на роботизацията също може да доведе до замяна на част от помощниците в кухнята. Хубавото е, че технологичният процес предопределя еднозначно тази положителна посока на преструктуриране.

- Има ли професия у нас, която е застрашена от роботите?

- Няма как работите да ни застрашат към момента с тази икономическа структура, с тези производства, с това ниво на технологично развитие на човешките ресурси. Ние

вървим 15 г. след роботите

и със те не могат

да заменят учителя,

доктора и медицинската сестра. Тези, които роботите могат да изместят, са професиите, които изпълняват изключително лесни, повтарящи се, рутинни действия. Хигиенистите също трудно могат да се заменят, защото роботът може да почисти пода, но поне за момента не и да избърше прах от бюрото или да почисти екрана на телевизора. Романтизмът в дебата за работите е много по-голям от реалността.

- Хората с висше ще работят ли на позиции, които изискват по-ниско образование?

- Да, те ще работят най-вече в секторите хотелиерство, ресторантьорство и търговия. Не е задължително човек, завършил престижен университет, с отлично образование, да работи по специалността си. Може например да предпочете да е шофьор на такси, това е личен избор. Но висшистите, които ще запълнят дефицитите за хора със средно образование, ще бъдат тези, чиито дипломи за висше образование не предполагат високо качество на знанията и уменията.

Нашата индустрия има глад за среднисти, а има свръхпредлагане на висшисти. Очаква се между 35 и 40 хил. висшисти да работят на позиции, които изискват по-ниско образование. През последните 5 г. се забелязва трансформиране на пазара на труда и вече се предлагат места, изискващи висше образование, които доскоро са били за среднисти. Такъв пример са секретарките. Ако си дадем сметка, че някои професии десетилетия са били насочени към хора със средно образование, броят на тези висшисти, които ще работят на места за среднисти, става 150 хил. В Европейския съюз всеки четвърти работи на позиция, която не изисква висше образование. В България този процент е 22%.

Друга илюзия е, че в ИКТ сектора се търсят само висшисти. Има много ученици и незавършили още студенти, които работят като програмисти. Това е малко особен и модерен сегмент от пазара на труда.

Не е задължително да

имаш висше образование,

ако можеш да програмираш

- Къде ще има глад за кадри със средно образование?

- В преработващата промишленост, търговията, строителството и транспорта.

- Очаква се до 2034 г. спадът на заетите да е около 6%, а броят им да намалее с близо 190 хил. Какви са причините и как държавата може да се справи?

- Спадът на заетостта се дължи най-вече на застаряването на населението, миграционните и негативните демографски процеси. До 2024 г. спадът ще е с близо процент, а след 15 г. става близо 6%. Това е много сериозен проблем. От една страна, имаме продължаваща мобилност на пазара на труда, а тя вече е и психологическа. Преди 20 г. бе много по-трудно човек да се реши да работи например в Испания. Целият ЕС стана много по-достъпен и поради нискотарифните самолетни компании. Миграционните процеси са определени и от социално-икономическите условия и ниското заплащане у нас. Всички тези фактори ще застрашат икономиката. За да не стопираме развитието си в бъдеще, единственият път е да се ускори технологизацията, за да компенсираме свиването на човешкия ресурс.

Дългосрочните мерки трябва да са насочени към преодоляване на демографските проблеми, инвестиции в човешки капитал, инвестиции в образование, здравеопазване, във висшето образование, науката, културата, спорта. Ако дългосрочно не инвестираме в човешки капитал, сме обречени да се доближим до изоставащите икономики.

- Как ще се развива секторът на информационните и комуникационните технологии?

- Към този момент той достига устойчива заетост, но ако в следващите 5-10 г. бъдат реализирани огромни инвестиции в сектора, това би било по-различно. Към този момент обаче няма такава индикация. Много лесно се купува мощен сървър или компютър, но много трудно се подготвя програмист, който да програмира на него.

Този сектор се състои от 3 подсектора. При информационните технологии ще ни трябват програмисти -18 хил. Вторият е далекосъобщенията, тук са телекомите, а водещата професия ще е продавач в магазин. Причината е, че не произвеждаме мобилни телефони, а ги продаваме. Ако погледнем в третия - издателската дейност, ще видим, че това са писатели и журналисти.

- Очаква се нарастване на заетостта в сектор “Държавно управление”. Защо ще се търсят нови хора, след като говорим за оптимизация на администрацията и въвеждане на електронно управление?

- Оптимизацията не означава редукция, а анализиране на всяка отделна структура, ролята и потребността от хора. Увеличава се заетостта в някои сегменти в публичната администрация за сметка на други. На нас ни трябват специалисти, които да работят за тази държава. Потребността ще е за човешки ресурси с висше образование, а водещите професии ще са приложни специалисти. Не говорим за хора, които се вписват в архаичната представа за чиновник, а за истински специалисти. Нуждата от подготвени кадри - програмисти и информатици в администрацията, ясно пролича при сривовете на тол системата, НАП и Търговския регистър. Това е много ясен сигнал, че администрацията има нужда от специалисти, което не означава раздуване на щатните бройки в администрацията.

- Ще се вдигне ли възрастта на работниците след 15 г.?

- Хората над 65 г., които в момента работят, са 2,5% от заетите. Този процент се очаква да нарасне до 4 в следващите 15 г. За сметка на това заетостта при най-младите до 24 г. се очаква да спадне с 0,7%, а при тези на възраст до 44 г. - с още 2-3%. Ето защо се очаква предефиниране на понятието за млад работник. За млади работници ще се считат хората до 55 г. Добрата новина е, че с повишаването на качеството на живот и увеличаването на продължителността на живота 60 е новото 40, 50 е новото 30. Възрастните над 65 г. ще работят не защото ще заемат местата на младите, а защото няма да има достатъчно млади. Това се наблюдава и в момента - много учители, лекари и сестри, навършили пенсионна възраст, продължават да работят. Особено видно е това в провинцията, където няма кой да ги замести, а те са достатъчно отговорни и призвани да упражняват тези професии.

ИКТ секторът е много младолик, заетите на възраст над 50 г. са 1/10, а обликът в голяма степен ще се запази такъв. В образованието и здравеопазването се забелязва силно застаряване.

- Какъв е обликът на нашата икономика?

- Той се определя от вида на нашите предприятия и икономика, които сме развили. В момента обликът на България се доближава до една развиваща се икономика. Това, което забелязваме през последните 30 г., особено след 2007 г., е ,че нашата икономика започва да прилича на определени страни-членки на ЕС. Този процес наричаме конвергенция и означава, че ние се доближаваме и сближаваме в социално-икономически план. Обикновено въпросът е - има ли изобщо конвергенция, нашите доходи са най-ниски. Да, има конвергенция, но тя се случва много по-бавно отколкото ни се иска. Истината е, че Англия, Франция, Германия и Австрия са станали такива в резултат на вековни традиции и индустриално развитие в продължение на няколко века. Няма как за 15 г. или 30 г. да заприличаме на тях и да прескочим всички тези стъпки, през които те са минали.

По-бавни сме, отколкото ни се иска, но все пак сближаване има. Статистическият анализ показва, че нашата конвергентна цел е синтетична икономика съставена от икономиките на Естония, Словакия и Унгария. Очакваме да постигнем структурата и резултатите на тази синтетична икономика към 2034 г.

Визитка: 

 Доцент в катедра “Статистика и икононометрия” в Стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, лектор по икономическа статистика, приложна иконометрия, микроикономическо моделиране, икономика на човешкия капитал и др.

Ръководител на приложни изследователски проекти, “Сигма Хет” ООД

 Има над 20 г. опит в икономическото моделиране и прогнозиране

Създава прогностичен модел за пазара на труда в България, оценки на въздействието на активната политика на пазара на труда и др.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Реални стимули за покупката  на нови коли

    Реални стимули за покупката на нови коли

    България е страната с най-остарял автопарк в Европейския съюз. Което носи последствия - за сигурността на пътя, за екологията и т.н. На този тъжен фон лек оптимизъм вдъхва информацията, че през октомври продажбите на нови коли е с над 9% повече, отколкото миналия октомври. Но достатъчно е човек да излезе на улицата и да види какви съборетини се
  • Тротинетките с каски? И футболистите играят с кори (Видео)

    Тротинетките с каски? И футболистите играят с кори (Видео)

    Изглежда доста готино да свалиш каската си. Е, по-яко е, когато си на мотор, но скоро ще трябва и на тротинетка. И нека противниците на идеята не забравят, че и футболистите играят с кори.  Още по темата с правилата за тротинетки вижте във видеозавещанието на седмицата с Димитър