Конгломератни концентрации се разглеждат положително, тъй като чрез обединяването на дейности би могло да се стигне до нов продукт или услуга и да се подобри състоянието на потребителя, казва адвокатът и преподавател по конкурентно право
Смущение буди продължаващото придържане на КЗК към постулати за оценка на концентрациите, които отдавна ако не изоставени, са съществено променени в практиката на ЕК
- Има ли основание решението на КЗК да започне проучване на сделката между “Еврохолд” и ЧЕЗ?
- На първо място, бих искал да направя уточнението, че отговорите, които ще дам на поставените от вас въпроси, са следствие на анализ и оценка на публичната версия на решението на КЗК от 10 октомври тази година. Това уточнение е необходимо, тъй като в този акт на комисията редица данни са заличени като част от защитата на чувствителна за предприятията информация и опазване на търговската тайна. Въпреки това внимателният прочит на решението повдига някои проблематични въпроси относно оценката на операцията по придобиването на активите на групата от предприятия на ЧЕЗ.
Смущение буди продължаващото придържане на комисията към постулати за оценка на концентрациите, които отдавна ако не изоставени, са съществено променени в практиката на Европейската комисия и на други национални органи по защита на конкуренцията. Така например разбирането, че една концентрация е несъвместима с правилата на защита на конкуренцията само поради факта, че тя води до установяване или засилване на господстващото положение на едно или повече предприятия, участващи в операцията, бе категорично изоставено с приемането през 2004 г. на новата европейска правна рамка относно контрола върху концентрациите (регламент 139/2004).
Днес повече от всякога акцентът при този вид контрол се поставя върху ефекта, който дадената операция ще окаже в средносрочен или дългосрочен план върху структурата на пазара и условията на конкуренцията. От тази гледна точка правилното дефиниране на съответните пазари, които ще бъдат засегнати от концентрацията, е от съществено значение. В решението си КЗК е посочила няколко продуктови пазара, като в същото време обаче не е изяснила кои методи са използвани за дефинирането на тези пазари, нито в каква степен тези пазари биват засегнати от предвижданата концентрация.
Също така, дори и да бъде прието, че с оглед на документите, събрани в преписката, потенциално би могло да бъде обосновано подобно деление на тези пазари, то тяхното дефиниране не трябва да бъде самоцел, а да служи като инструмент за определяне на структурата на конкуренцията във всеки един от икономическите сегменти. Подобен анализ в публичната версия на решението обаче ние не можем да открием. От тази гледна точка вече определянето на пазарните позиции на участващите в операцията предприятия крие съществени рискове от изкривяване на анализа и крайната преценка за пазарния дял на всеки един от тях. Това особено ясно проличава при определянето например на структурата на пазара в сегмент “Застраховка гаранция”.
Също така непълноти в решението се наблюдават и по отношение на определянето на бариерите за навлизане или излизане от пазара. Впрочем бариерите за излизане от пазара въобще не са разглеждани, въпреки че в европейската регулация е посочено, че те също трябва да бъдат отчитани с оглед на ефекта на една операция върху пазара. Мисля, че всичко казано дотук в известна степен хвърля светлина върху проблемните моменти в решението на КЗК.
За съжаление обаче, няма как да бъде даден категоричен отговор на поставения от вас въпрос, тъй като това изисква пряко вмешателство в дискрецията на КЗК. Именно тя е тази, която с оглед на събраните по преписката данни следва да реши дали ще приключи производството в края на фаза I било с решение, че операцията не представлява концентрация, било с решение, с което ще разреши концентрацията (със или без поемането на ангажименти), или както е в случая със сделката между “Еврохолд” и ЧЕЗ, ще премине към по-задълбочен анализ.
Считам обаче, че с оглед на правната сигурност и гарантирането на предвидимост за бизнеса при вземането на този вид решения следва да се избягват подобни проблематични моменти.
- Основателни ли са изразените опасения, че застрахователният бизнес на “Еврохолд” може да увреди конкуренцията при свободния пазар на ток?
- Това е интересен въпрос, тъй като това е основното притеснение, заявено от КЗК, като в същото време при неговото аргументиране се забелязват съществени пропуски в анализа на цялостната регулаторна рамка. Комисията твърди, че по отношение на търговците на електроенергия съществуват законови задължения за предоставянето на различен вид обезпечения, които са част от процедурата за достъп до борсовия пазар.
Тези обезпечения могат да имат най-различен характер, като това могат да бъдат банкови гаранции, паричен депозит или застраховка. Въз основа на данните, които комисията е посочила в своето решение, в основния сегмент на борсовия пазар, а именно - централизирания пазар на двустранни договори, основната форма на обезпечение е предоставяне под формата на застраховка гаранция.
Оттук КЗК аргументира виждането си, че концентрация, която позволява на застрахователно предприятие и търговец на електроенергия да бъдат част от една група, ще доведе до скрито конкурентно предимство за търговеца, който отново според комисията би следвало да има по-лесен достъп до този вид гаранция при презюмирани по-добри финансови условия.
И ако анализът на комисията дотук следва относително ясна логическа верига, за съжаление, той се ограничава само и единствено до задълженията, насочени към търговеца на електроенергия.
Липсва какъвто и да било анализ на регулацията относно застрахователния пазар, където след последните изменения с оглед на транспонирането на директивата “Платежоспособност II”, както и по отношение на измененията, свързани с изпълнение на задълженията по регламент “Базел IV”, сделките между свързани лица - каквито ще се окажат след операцията търговецът и застрахователното дружество - са поставени под специфичен режим на контрол и изисквания, което задължително трябва да бъде анализирано от страна на органа по защита на конкуренцията.
Най-общо казано, разбира се, при условие, че не разполагаме с необходимите икономически показатели и финансови разчети, би могло да се допусне хипотетично, че в крайна сметка евентуална застрахователна услуга, предоставена на предприятие вътре в групата, може да бъде на по-висока стойност, отколкото ако същият този продукт бъде закупен от друг застраховател на съответния пазар. От тази гледна точка не бих могъл категорично да заявя, че тези опасения са основателни.
- Какво всъщност предвижда законът?
- На първо място, трябва да бъде отбелязано, че решението на КЗК от 10 октомври 2019 г. по своя характер не прогласява сделката за несъвместима с правилата на конкуренцията. С това решение формално българският орган по защита на конкуренцията заявява, че са налице опасения за нарушение на конкурентната среда, и открива т.нар. фаза II на производството.
Това е т.нар. задълбочен анализ. При него между КЗК и участващите в операцията предприятия се осъществява диалог, в който всяко едно от тях следва да вземе становище по изложените в решението твърдения или да представи допълнително данни и/или да поеме ангажименти, които да позволят на КЗК да оцени в пълнота ефекта, който операцията ще има върху пазара. Едва тогава КЗК следва да постанови окончателното си решение, с което да се произнесе по съвместимостта на концентрацията.
- Забранено ли е от законодателството една и съща компания да притежава застраховател и търговец на ток?
- Нито в законодателството в сектор “Енергетика” както на национално, така и на европейско ниво, нито в законодателството относно застраховането и сделките с финансови инструменти не съществува забрана от подобен характер.
- Има ли други случаи в България и в световен мащаб, при които има такава интеграция между компании?
- Примери за конгломератни концентрации има не един и два както в България, така и в световен мащаб. Тези конгломератни концентрации като цяло се разглеждат положително от гледна точка на конкуренцията, тъй като чрез обединяването на разнородни по вид дейности в крайна сметка би могло да се стигне до разработването на нов продукт или услуга, който да подобри състоянието на крайния потребител.
В сектора на енергетиката още в края на 90-те години наблюдаваме подобни конгломератни сливания между енергийни компании и компании в сектора на телекомуникациите, транспорта, финансовите услуги и други. Ако трябва да бъда конкретен, в сектора на застраховането мога да посоча примера с френското предприятие Sogecap, което осъществи подобна операция в сектора на разпределението на газ във Франция.
- Ако КЗК не разреши сделката отново, това ще повлияе ли на имиджа на България пред чуждестранните инвеститори?
- За мен този въпрос трябва да бъде насочен не към това как решението ще се отрази върху имиджа на България с оглед на крайния резултат. Това решение би могло да има негативни последици върху имиджа на България пред чуждестранните инвеститори, ако то бъде постановено при неспазване на основните постулати на конкурентния анализ и на конкурентното право.
В днешния интегриран свят и при условие, че България като част от Европейския съюз има достъп до широкообхватен ресурс, който да ни позволи да бъдем в крак с последните достижения на икономическата и правната наука, се предполага един задълбочен анализ и оценка на подобен вид концентрация.
Това е жизненоважно, тъй като сделка с подобни размери оказва влияние не само върху един отделен сектор, но и върху икономиката ни като цяло. От тази гледна точка считам, че разглежданата концентрация заслужава един обективен и задълбочен анализ, при който следва да бъдат отчетени всички фактори.