Икономиката ни расте сред глобален спад. Какви са сценариите?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7721250 www.24chasa.bg

Двигателят е вътрешното потребление

МВФ намали очакванията си за глобалния растеж за 2019 и 2020 г. Прогнозата за 2019 г. е за нарастване на световния БВП от 3% (най-ниска стойност след кризата от 2008-2009 г.) и 0,4 процентни пункта по-ниска от предвижданията, представени в априлския преглед. Растежът за 2020 г. се очаква леко да се ускори до 3,4%, като ревизията пак е надолу с 0,2 процентни пункта. Дори този базов сценарий зависи от избягването на редица рискове, оценени в анализа на МВФ като все по-вероятни. Сред тях са:

- неясните ефекти от ескалиращите спорове по търговски ограничения, мита и санкции, които могат да застрашат глобалната търговия;

- несигурните последици от Брекзит;

- забавянето на растежа в Китай и натрупаните структурни проблеми, свързани с огромното нарастване на вътрешната задлъжнялост;

- започналото вече рязко свиване на промишленото производство и вероятните последици за експортно-ориентираните икономики, включително Германия и т.н.

На фона на все по-отчетливите фактори за забавяне на глобалния икономическия растеж

МВФ повишава

очаквания ръст

на БВП в

България

за 2019 г. до 3,7% (от 3,3% в априлската прогноза). И Световната банка ревизира прогнозата си за България с 0,2 процентни пункта, като там очакваният ръст е 3,2%. За сравнение в лятната актуализация на икономическата прогноза на Еврокомисията очакваният ръст на БВП за 2019 и 2020 г. е 3,3 и 3,4%, а в пролетната макроикономическа прогноза на българското Министерство на финансите – съответно 3,4 и 3,3%.

Основания за текущите корекции дават относително консервативните първоначални стойности, които, изглежда, не са отчели част от вътрешните фактори за растеж най-вече по отношение на потреблението. Сред тях са продължаващият ръст на заетостта, бързият темп на увеличение на заплатите, включително възнагражденията в образованието и като цяло в публичния сектор, осезателното активизиране на банковото кредитиране за домакинствата.

Няколко са основанията да се смята, че вътрешното търсене в България може в краткосрочен план да поддържа общ растеж при неблагоприятна външна среда. За разлика от периода до 2008 г. по-голяма част от инвестиционната активност в строителството е свързана с фундаментални фактори за сметка на изграждане на ваканционни имоти, насочени към

купувачи,

търсещи бърза

препродажба

Такива например са нови жилища при растяща заетост и доходи, повече административни сгради при разширяване на сектора на услугите и т.н. Финансирането също има различна структура - по-малък дял на чужди капитали и кредити за големи проекти за сметка на по-голяма роля на жилищни кредити към домакинства за покупка. Строителната активност у нас нараства дори през 2018-2019 г. с относително по-бавни темпове от тези в голяма част от страните в региона, а

заетите все още

са с близо

100 хиляди

по-малко от нивата през 2008 г. В контекста на текущата парична политика на ЕЦБ, а и с оглед заявените краткосрочни намерения за допълнително разхлабване при високите нива на заетост и ръст на доходите може да се очаква българските банки да продължат с разширяването на кредитирането.

Това засяга както ипотечните, така и потребителските заеми и е допълнителен ресурс за увеличаване на разходите на домакинствата. Съвсем логично това търсене стимулира пряко строителството, но има и косвен ефект по линия на свързаните дейности по ремонтни и довършителни услуги. Лесният и евтин достъп до кредит има и силен ефект върху покупките на стоки за дълготрайна употреба като автомобили, домакинско обзавеждане, електроника и т.н.

Възможен сценарий е ускоряване на бизнес инвестициите, което може да се случи дори при влошаване на външното търсене и износа. Дългосрочният процес на все по-дълбока интеграция на България в общия пазар предполага стратегически решения за позициониране на производствена дейност у нас, като те могат да се реализират дори при рецесии. Накратко, възможно е такъв процес на изграждане на нови предприятия и наемане на работна сила да компенсира неблагоприятния ефект от спада в продажбите на съществуващи компании при рецесия или забавяне на производството и инвестициите в еврозоната.

Изключително ниските лихви могат да стимулират старта на капитало-интензивни проекти. Такъв процес вече наблюдавахме след 2009 г. Въпреки това мащабът не е достатъчно голям, за да компенсира комбинирания ефект от големия спад на инвестициите в имоти, спирането на кредитирането и разрешаването на проблемите с натрупаните лоши заеми и външния шок на глобалната криза. Допълнителен ефект в следващите години може да имат и очакваните големи разходи по публичната инвестиционна програма, които заради края на програмния период ще се реализират в голяма степен именно през 2021-2022 г. и ще стимулират строителната дейност и оттам – заетостта и потреблението.

Трябва да се отчита, че за малка отворена икономика е трудно да поддържа висок растеж, базиран на вътрешно търсене при трайна рецесия при основните си търговски партньори. Впрочем правителството в Германия ревизира прогнозата си за ръст на БВП за 2020 г. от 1,5 до 1%. Разгледаните по-горе фактори дават повод за оптимизъм единствено за следващите няколко тримесечия. Описаните тенденции, подкрепящи увеличение на вътрешното потребление, не могат да компенсират неблагоприятния ефект от траен спад във външното търсене в дългосрочен план.

Такъв шок ще има отражение както краткосрочно - през намаляване на печалбите и заетостта в експортно ориентираните компании, така и дългосрочно - през ограничаване на инвестиционните планове за нови мощности. При такава картина – намалени продажби, съкращения на персонал, ограничаване на ръста на заплатите – оценката за кредитен риск на българските домакинства и бизнеса ще изглежда съвсем различно, а оттам и готовността на банките да отпускат нови кредити. Резултатът - неизбежно свиване на ресурса, който подкрепя вътрешното потребление.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Без правила не става - даже и за тротинетки

    Без правила не става - даже и за тротинетки

    Нашествието на тротинетките по улици, булеварди, тротоари и велоалеи предизвика известен артистично-екологичен хаос в движението и наложи спешно да се пишат правила. Защото и шофьори, и пешеходци в чудо се видяха от новите возила, които се движат абсолютно безразборно и безхаберно в големия град. В момента хора с тротинетки може да се видят
  • Да паразитираш върху наивници

    Да паразитираш върху наивници

    Как БСП отново “спечелиха” изборите НАПОСЛЕДЪК взе да ми харесва как Бойко Борисов търкаля стогодишната партия по паветата на София и я прави объркана и разногледа. Мая Манолова беше посочена за кандидат на БСП, преди Корнелия Нинова изобщо да схване за какво става дума. Дори само заради това трябва да си подаде оставката