Двигателят е вътрешното потребление
МВФ намали очакванията си за глобалния растеж за 2019 и 2020 г. Прогнозата за 2019 г. е за нарастване на световния БВП от 3% (най-ниска стойност след кризата от 2008-2009 г.) и 0,4 процентни пункта по-ниска от предвижданията, представени в априлския преглед. Растежът за 2020 г. се очаква леко да се ускори до 3,4%, като ревизията пак е надолу с 0,2 процентни пункта. Дори този базов сценарий зависи от избягването на редица рискове, оценени в анализа на МВФ като все по-вероятни. Сред тях са:
- неясните ефекти от ескалиращите спорове по търговски ограничения, мита и санкции, които могат да застрашат глобалната търговия;
- несигурните последици от Брекзит;
- забавянето на растежа в Китай и натрупаните структурни проблеми, свързани с огромното нарастване на вътрешната задлъжнялост;
- започналото вече рязко свиване на промишленото производство и вероятните последици за експортно-ориентираните икономики, включително Германия и т.н.
На фона на все по-отчетливите фактори за забавяне на глобалния икономическия растеж
МВФ повишава
очаквания ръст
на БВП в
България
за 2019 г. до 3,7% (от 3,3% в априлската прогноза). И Световната банка ревизира прогнозата си за България с 0,2 процентни пункта, като там очакваният ръст е 3,2%. За сравнение в лятната актуализация на икономическата прогноза на Еврокомисията очакваният ръст на БВП за 2019 и 2020 г. е 3,3 и 3,4%, а в пролетната макроикономическа прогноза на българското Министерство на финансите – съответно 3,4 и 3,3%.
Основания за текущите корекции дават относително консервативните първоначални стойности, които, изглежда, не са отчели част от вътрешните фактори за растеж най-вече по отношение на потреблението. Сред тях са продължаващият ръст на заетостта, бързият темп на увеличение на заплатите, включително възнагражденията в образованието и като цяло в публичния сектор, осезателното активизиране на банковото кредитиране за домакинствата.
Няколко са основанията да се смята, че вътрешното търсене в България може в краткосрочен план да поддържа общ растеж при неблагоприятна външна среда. За разлика от периода до 2008 г. по-голяма част от инвестиционната активност в строителството е свързана с фундаментални фактори за сметка на изграждане на ваканционни имоти, насочени към
купувачи,
търсещи бърза
препродажба
Такива например са нови жилища при растяща заетост и доходи, повече административни сгради при разширяване на сектора на услугите и т.н. Финансирането също има различна структура - по-малък дял на чужди капитали и кредити за големи проекти за сметка на по-голяма роля на жилищни кредити към домакинства за покупка. Строителната активност у нас нараства дори през 2018-2019 г. с относително по-бавни темпове от тези в голяма част от страните в региона, а
заетите все още
са с близо
100 хиляди
по-малко от нивата през 2008 г. В контекста на текущата парична политика на ЕЦБ, а и с оглед заявените краткосрочни намерения за допълнително разхлабване при високите нива на заетост и ръст на доходите може да се очаква българските банки да продължат с разширяването на кредитирането.
Това засяга както ипотечните, така и потребителските заеми и е допълнителен ресурс за увеличаване на разходите на домакинствата. Съвсем логично това търсене стимулира пряко строителството, но има и косвен ефект по линия на свързаните дейности по ремонтни и довършителни услуги. Лесният и евтин достъп до кредит има и силен ефект върху покупките на стоки за дълготрайна употреба като автомобили, домакинско обзавеждане, електроника и т.н.
Възможен сценарий е ускоряване на бизнес инвестициите, което може да се случи дори при влошаване на външното търсене и износа. Дългосрочният процес на все по-дълбока интеграция на България в общия пазар предполага стратегически решения за позициониране на производствена дейност у нас, като те могат да се реализират дори при рецесии. Накратко, възможно е такъв процес на изграждане на нови предприятия и наемане на работна сила да компенсира неблагоприятния ефект от спада в продажбите на съществуващи компании при рецесия или забавяне на производството и инвестициите в еврозоната.
Изключително ниските лихви могат да стимулират старта на капитало-интензивни проекти. Такъв процес вече наблюдавахме след 2009 г. Въпреки това мащабът не е достатъчно голям, за да компенсира комбинирания ефект от големия спад на инвестициите в имоти, спирането на кредитирането и разрешаването на проблемите с натрупаните лоши заеми и външния шок на глобалната криза. Допълнителен ефект в следващите години може да имат и очакваните големи разходи по публичната инвестиционна програма, които заради края на програмния период ще се реализират в голяма степен именно през 2021-2022 г. и ще стимулират строителната дейност и оттам – заетостта и потреблението.
Трябва да се отчита, че за малка отворена икономика е трудно да поддържа висок растеж, базиран на вътрешно търсене при трайна рецесия при основните си търговски партньори. Впрочем правителството в Германия ревизира прогнозата си за ръст на БВП за 2020 г. от 1,5 до 1%. Разгледаните по-горе фактори дават повод за оптимизъм единствено за следващите няколко тримесечия. Описаните тенденции, подкрепящи увеличение на вътрешното потребление, не могат да компенсират неблагоприятния ефект от траен спад във външното търсене в дългосрочен план.
Такъв шок ще има отражение както краткосрочно - през намаляване на печалбите и заетостта в експортно ориентираните компании, така и дългосрочно - през ограничаване на инвестиционните планове за нови мощности. При такава картина – намалени продажби, съкращения на персонал, ограничаване на ръста на заплатите – оценката за кредитен риск на българските домакинства и бизнеса ще изглежда съвсем различно, а оттам и готовността на банките да отпускат нови кредити. Резултатът - неизбежно свиване на ресурса, който подкрепя вътрешното потребление.